TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Andy Black - The Shadow Side

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, април 21, 2016 0 коментара

Стилът: Alternative/Pop Rock
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Universal/Island Records
Отнема: ~49 минути


Често имам чувството, че съм единственият фен на твърдата музика на повече от 20 години, който харесва Black Veil Brides. И макар да знам, че това е преувеличено, никой не може да оспори, че основната им фенбаза е съставена предимно от тийнейджъри и дори деца. Едната основна причина за това до голяма степен, разбира се, е музиката, а другата - вокалистът им Анди Блек. Той изглежда като идеалният тийн идол - сладникав, с модерна прическа, много татуси и хубав глас, изричащ всичко, което една тъжна тийнейджърка би искала да чуе. И ето, че пичът реши да капитализира популярността си и издава солов албум, за да събере още аудитория, която не слуша тежка музика.

Още в началото трябва да е ясно, че това не е албум на Black Veil Brides - нито по стил, нито по състав. Това е алт/поп рок албум, без тежки китари, с много лесно запяващи се мелодии и дори още по-клиширани текстове, очеизбодно насочени към непретенциозната тийн аудитория. Най-хубавото в "The Shadow Side" са безспорно добрият глас на Анди и купищата приятни мелодии, които човек би си затананикал веднага, ако чуе по радиото. Такива се откриват най-лесно в супер хитовия сингъл "We Don't Have To Dance" (който се превърна и в саундтрак към турнира "Payback" на WWE), "Drown Me Out", "Ribcage" и единствената с малко повече рок китари "Louder Than Your Love". Приятна авганрдност се усеща пък в откриващата "Homecoming King".

Отвъд изброените обаче просто няма какво да се чуе, освен ако не харесвате бавни, клиширани и музикално, и лирически песни като "Put the Gun Down", "Beautiful Pain" и "Broken Pieces", сякаш специално създадени за тийнове, които мислят за самоубийство само дотолкова, че да могат да кажат после "Тази музика ме спаси!". Така че, колкото и да е талантлив Анди, май му е крайно време да порасне. Не че "The Shadow Side" няма да е супер успешен, просто... въпрос на самоуважение е. С такава музика и такива сладникави текстове успехът сред тийнейджърите е сигурен, кинтите ще валят, а мадамите ще си показват гърдите. Ама то и при Джъстин Бийбър е така, така че добрите продажби и голямата фенбаза невинаги са безспорен знак за качество.


+ + + + +
Гласът на Анди Бирсак.
Големият брой зарибяващи мелодии.
Абсолютният хит "We Don't Have To Dance".

- - - - -
Безгранично сладникав, захаросан, карамелизиран и най-вече клиширан.
Текстовете, които ми казват да не се самоубивам, леко ме карат да искам да се самоубия.
Купища супер еднакви и еднообразни тракове.
 
IF YOU LIKE
Black Veil Brides, THe Rasmus, HIM, 30STM, Daughtry, PVRIS и др.

Автор: Testset
[4/10]

Fear of Domination - Atlas

Posted by Today's Metal Crew On вторник, април 19, 2016 0 коментара

Стилът: Industrial Metal
От/Год: Финландия, 2016
Лейбъл: Inverse Records
Отнема: ~41 минути


Всеки нов албум на Fear of Domination звучи различно и "Atlas" не прави изключение. След мрачния и епичен "Distorted Delusions", групата е подходила по-директно, в търсене на повече ударност и повече мелодичност. Това си личи още от същинския отварящ трак в албума "Divided", който започва малко като песен на In Flames, продължава като песен на Black Light Discipline в куплета си и се разгръща мащабно и с много мелодия в припева си. Все така с настроение продължава "Primordial", но в близо 6-минутната "Colossus" започва сериозното мачкане - с рифове, ритъм, масивен припев и дори малко хорови напеви.

Сингълът "El Toro" пък очевидно е бил избран правилно за такъв, тъй като звучи много представително, а и грубо казано звучи като представителна извадка на всичко случило се в предните няколко трака. Насеченият риф, супер мелодичният припев и страхотното соло към края (защо не слагат повече такива?!) превръщат песента в една от най-добрите в албума, макар и да мина толкова много време откакто я чухме за пръв път. Настроението става малко по-мрачно в "Carnival Apocalypse", която на места напомня за кибер звученето на Sybreed, но като цяло не се отличава кой знае колко много. "Messiah" вече е друга работа - тонове електроника, здрав насечен риф, епични напеви и близо едноминутно затишие след средата, което определено вдига напрежението и очакването до ново ниво.

Следващата "Adrenaline" също с право бе пусната като сингъл, защото също звучи много представително и е сред най-силните композиции в албума, притежава един от най-мощните рифове и може би най-запомнящият се припев: "So is it wrong to feel alive? What means to be free?". Заглавната "Atlas" пък започна в подходящо за името на титана Атлас бавно темпо, но след мачкащия куплет се появи един много странен и необяснимо защо - фалшиво изпят припев. За финал е оставена "Final Transmission", която започва с леко In Flames-ки риф и електроника (сякаш излезли от "Deliver Us"), развива се постепенно и... свършва неочаквано малко след 3-тата си минута, след което близо минута и половина има нещо като електронно аутро.

Макар да харесвам "Distorted Delusions" повече, различното звучене  на "Atlas" определено ми допада. Когато все по-малко и по-малко банди успяват да се справят добре с правенето на индъстриъл метъл, Fear of Domination се впрягат и правят албуми като този, които изпълняват главните цели - да те разкуфеят, да те накарат да се раздвижиш и, убеден съм, да те накарат да си изкараш добре на бъдещите им концерти.


+ + + + +
Променено, но все така мощно звучене.
Всички главни цели изглеждат изпълнени - албумът разкуфява, раздвижва и... е фън!
Още повече мелодичност и загатване, че тази група може да се справя добре и с китарните сола.
На места по-праволинеен, бърз и директен, на други - по-епичен и мачкащ.
Много правилен избор на сингли.

- - - - -
2-3 трака във втората половина на албума, които не впечатляват кой знае колко много.
Необяснимо слаб и фалшиво изпят припев в заглавната "Atlas".
Обложката и на Paint можеше да се направи по-добре.
 
IF YOU LIKE
Black Light Discipline, Scorngrain, Engel, Pain, Deathstars, In Flames, Zavod и др.

Автор: Testset
[8/10]

Sidilarsen - Dancefloor Bastards

Posted by Today's Metal Crew On неделя, април 17, 2016 0 коментара

Стилът: Industrial Metal/Frenchcore
От/Год: Франция, 2016
Лейбъл: Verycords
Отнема: ~54 минути


Надали мнозина ще се сетят за това, но този стилизиран тирбушон на обложката присъстваше върху първите три диска на Sidilarsen. И ако го приемем като символ за завръщането към старото звучене - няма да сбъркаме. Не че Sidilarsen са се променяли кой знае колко, но все пак немалко експериментираха в последно време, а "Dancefloor Bastards" връща по-директното електро метъл звучене, с което пробиха сериозно преди около 10 години.

Началото на диска е наистина силно и бързо ни разяснява защо албумът носи такова заглавие. В първите пет песни няма слаба секунда - като се започне от разкуфяващата и изпълнена със трахотен размах "Spread It", мине се през денс бийтовете и тежката електроника на "Dancefloor Bastards", индъстриъл/ню метъл ритмите на "Frapper la terre", бийтовете, тежките ктиари и даващи газ двигатели на "Go Fast" и се свърши с напрегнатата "Guerres à vendre", която направо избухва малко след първата си минута с унищожителен риф.

"Le jour médian" успокоява нещата за миг, но "Wall of Shame" връща електрониката, бийтовете и тежките китари в действие. След нея обаче албумът сякаш поема в малко по-различна посока и във втората му половина електрониката рязко намалява. Песните, макар и готини сами по себе си, започват да звучат по-скоро като остатъци от "Chatterbox" и чак в "Au maximum" отново си припомняме заглавието на албума. За финал 6-минутната "1976" пък разчита на сериозно дръм енд бейс звучене, което май... много отива на Sidilarsen.

В един перфектен свят този албум би бил идеален за слушане в клуб - със здрав бас и много високи децибели. И ако има такова нещо като "денсфлор метъл" (както сами се определят Sidilarsen), то това е едно от неговите най-ярки проявления. И въпреки че втората половина на албума е малко по-"суха" от първата, продължавам да си мисля, че ако някоя по-популярна група беше направило песни като тези в началото на "Dancefloor Bastards", феновете по цял свят сега щяха да обясняват как им се топят лицата от кеф и какъв сериозен пауър им идва. Затова хубавото е, че ако не сте знаели за "Dancefloor Bastards" досега, вече знаете и имате възможност сами да усетите въпросния "пауър". И не се подлъгвайте от многото заглавия на английски - Sidilarsen пеят предимно на родния си френски и само тук-там вкарват по някоя и друга английска дума.


+ + + + +
Ако има такова нещо като "денсфлор метъл", първата половина на албума е негово много ярко проявление.
Супер енергични, ударни, дълбоко въздействащи на куфежните сетива композиции.
Много яка смесица от електроника, бийтове, тежки китари и двуезични текстове.
Оригинално и открояващо се звучене.

- - - - -
Втората половина на албума като цяло е доста по-суха от първата.
Няколко пръснати из албума по-безлични трака.
 
IF YOU LIKE
Sub Dub Micromachine, Lofofora, Mass Hysteria, TFK, Girugamesh, The Prodigy и др.

Автор: Testset
[8/10]

Hämatom - Wir Sind Gott

Posted by Today's Metal Crew On петък, април 15, 2016 0 коментара

Стилът: Industrial/Deutschrock/Nu Metal/NDH
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Rookies & Kings
Отнема: ~52(+15) минути


От години насам не сме пропускали да ви представяме новите албуми на Hämatom, а откакто им се изкефихме на макс на онзи знаменит концерт на Sofia Rocks през 2013-та (първи за групата в страна, където немският не е официален език), даже взехте и да ни питате за тях, брей! Затова сега ще ви споделим, че "Wir Sind Gott" е типичен албум за Hämatom, доколкото Hämatom могат да бъдат типични. Те продължават да правят своята високоенергична смесица от индъстриъл, ню метъл, дойчрок и... каквото дойде там, стига да е яко. Концепция, която безусловно подкрепям.

Отварящата "Wir sind Gott" ни напомня, че нещо много сме се взели за богове и раздаваме правосъдие, а всъщност сме просто 8 милиарда туристи на тая планета. След това ясно послание Hämatom ни напомнят и друго - че всичко, от което се нуждаем, е любов. Това се случва в разкуфяващата "All U Need Is Love", която, напук на името си, никак не звучи хипарски, а по-скоро като смесица от NDH и киберпънк. Трето важно послание чуваме в нямащата нужда от превод "Fick das System", която ясно се очертава като бъдещ концертен хит, благодарение най-вече на разпляскващия си химнподобен припев. С як риф, прав ритъм и дамски напеви, напомнящи тези от "Moskau" на Rammstein пък идва "Made in Germany" - една от най-запомнящите се песни в албума, в която Hämatom ни разказват за нещата, с които Германия е известна по света, между които, донякъде иронично (заради Moskau-ския припев), се споменават и Rammstein. Посланията не спират и в следващата "Offline", където групата подхваща любимата си тема за взиращото се в екрана поколение, а на помощ им се притичат програмируемите роботи от Compressorhead (виж ги в YouTube после, ако още не си).

С още електроника и NDH чувство идва "Tanz aus der Reihe", докато "I Have a Dream" разчита на по-мрачно звучене и започва с прословутата реч на Мартин Лутър Кинг. Следващата "Ikarus Erben" и изненадващата балада "Zu wahr um schön zu sein" свалят темпото и не блестят особено, но поне сравнително бързо дават път на скоростната и силно удряща "Mach kaputt". След още един не особено силен трак като "Hollywood brennt" идва време и за налудничаво яката "Halli Galli", която напомня за нещ осредно между песен от детски цирк и индъстриъл метъл. С типично хаматомската "Ist das Kunst" свършва и регулярната част на албума, а ако имате лимитираното издание, получавате три бонус трака - скоростната "Höllenritt", учудващо защо ненамерилата място в основното издание "XXL" (подиграваща и добре замислената, но някак незавършена "BIg Brother".

Не бих казал, че "Wir sind Gott' е по-добър от "Keinzeitmensch", но Hämatom продължават да правят своята музика и да се открояват достатъчно силно, за да са интересни всеки път. Веднъж запознати с това звучене, трудно можете да го сбъркате, дори когато всяка песен носи различно звучене и настроение. Затова сравнения със старите албуми са ненужни - просто слушайте новия и го харесайте (или не) такъв, какъвто е.


+ + + + +
Различни като стил и настроение композиции, обединени от уникалното собствено звучене на групата.
Много енергична и често експлозивна смес от метъл, електроника, рок и запомнящи се припеви.
Почти всяка песен носи със себе си директно послание - без псевдомъдрости и претенциозност.

- - - - -
Няколко пълнежни трака във втората половина на албума.
Чудно защо "XXL" е оставена като бонус, след като е доста по-добра от гореспоменатите пълнежи.
 
IF YOU LIKE
Sub Dub Micromachine, Frei.Wild, Betontod, Die Toten Hosen, Rammstein и др.

Автор: Testset
[7.5/10]

Erra - Drift

Posted by Today's Metal Crew On сряда, април 13, 2016 0 коментара

Стилът: Progressive Metalcore
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Sumerian Records
Отнема: ~45 минути


Виждам, че албумът на Erra е излязъл. Яка обложка. Слагам го в папката за преслушване. Пускам го след ден - брей, не е лош. Пускам го пак на другия ден - абе, хич не е лош. Трети ден - тоя албум си е доста силен. Четвърти ден - дали ако си го пусна за осми път днес ще е прекалено? Само след няколко слушания "Drift" ме отнесе със своята сила, мощ, детайлност, мелодичност и креативност. Третият албум на Erra просто е великолепен и е изпипан до последната секунда. Но стига общи приказки - нека се гмурнем в детайлите, защото групата определено е наблегнала на тях.

"Luminesce" отваря албума с убийствен риф и бързо темпо (присъщо за почти целия албум). Китарите са невероятно изчистени и в перфектен синхрон, барабаните поддържат всичко като един стабилен гръбнак, а тежките вокали на дошлия от разпадналата се Texas In July Джей Ти Кеви се вписват идеално в музиката на групата (пък и не се различат кой знае колко от тези на предишния екстремен вокалист). В края на откриващия трак имаме и брейкдаун, следван от лек меланхоличен пасаж. В получилата видео "Irreversible" чуваме лек джент-ски полъх, а Джеси Кеш ни показва силата и диапазона на чистите си вокали през по-голямата част на песента. "Skyline" започва с леки китари, които бързо преминават в скоростно интро, докато не се появят отварящите чистите вокали и темпото отново спада. То продължава да се мени през цялата композиция - супер тежко, епично, мелодично, меланхолично или... няколко наведнъж. "Hourglass" притежава един от любимите ми рифове в албума (а такива има в голямо изобилие), както и страхотен синхрон между двамата вокалисти, които се надпяват в цялата песен. Към края ѝ имаме и супер скоростно соло, следвано от смазващ брейкдаун. Нещата се успокояват в техничната "Orchid", която ни прехвърля в едноименната "Drift". Основният риф в песента звучи хем типично за албума, хем като нещо съвсем различно от чутото в останалите песни, а другата китара не спира да се перчи до него със скорост и техника. Малко е странно песен в средата на албума да завърши с "fade-out", но да речем, че това ни прехвърля във втората половина.

"Sleeper" ни връхлита най-вече със скорост, която обаче е снижена и овладявана от мелодичността в припевите. В само 4-те минути на "Continuum" момчетата са събрали не само двата контрастиращи типа вокали, но и нещо между двата вида в припева (подобно на това, което правят колегите им от Born of Osiris), смени на темпото, свръхбързо соло и капка епичност. "Safehaven" пък започва леко неубедително, но се развива страхотно, като солото и закриващия пасаж са просто великолепни. "The Hypnotist" има смазващо начало, много добра средна част с хипнотизиращо соло, а накрая приключва по някак вече типично звучащия ми начин за Erra - с епичен синхрон между двамата вокалисти, които за последно се опитват да се надпеят, както и с ново невероятно соло. Перфектен край на един невероятно силен албум.

Подходих скептично към албума, но само след няколко преслушвания "Drift" така успя да ми влезе под кожата, че му трябваха няколко седмици и десетки слушания, за да се измъкне. Тези американци са изпипали по такъв начин всяка една от песните си, че е трудно да намериш обективни слабости в тях. Като започнем от страхотните композиции, минем през впечатляващото инструментално изпълнение, чуем перфектните вокали и синхрон на двамата вокалисти и накрая завършим с кристално чистата продукция, то не остава на човек за какво да се хване, освен просто да се отпусне спокойно и да слуша с наслада. Поне осем пъти.


+ + + + +
Изключително добра, технична и скоростна китарна работа.
Разнообразни композиции, които ти показват, че жанрът далеч не е изчерпан от към идеи.
Безпогрешна работа зад микрофоните от двамата вокалисти.
Затвърдено е собствено и все по-разпознаваемо звучене.


- - - - -
Нещо много малко не му достига да е напълно перфектен, но не съм сигурен и аз какво точно.
 
IF YOU LIKE
BTBAM, Elitist, Northlane, Texas In July, Volumes, Within The Ruins и др.

Автор: Reksy
[9/10]

My Dear Addiction - Kill The Silence

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, април 11, 2016 0 коментара

Стилът: Modern Melodic Death Metal
От/Год: Швеция, 2016
Лейбъл: Dead End Exit
Отнема: ~36 минути


Това е една от първите метъл групи, които слушах като тийнейджър. Бандата има доста солиден опит зад гърба си, тъй като е сформирана през 2000-та година, но истинското ѝ "раждане" се случва 10 години по-късно. My Dear Addiction подписва с Super Nova Records и издава дебютния си албум - "New Blood". Типично шведски модерен мелодет. В началото на 2016-а излезе и втория дългосвирещ албум, който е готин, хем... не съвсем.

"Kill the Silence" убива тишината след 6-годишната пауза, а след турнета с групи като dEmotional и Dead by April очакванията следва да са високи. Много е трудно обаче да се наложиш като име с материал като този. Ако го бях чул преди 5-6 години, щях да го въртя непрекъснато и да му се кефя на макс, но днес имам чувството, че вече съм го слушал, и то неведнъж. Типичната шведска рифовка, малкото електроника и комбинацията от екстремни и чисти вокали е вече позната на всички, а приличащите си композиции не ти оставят голям шанс да запомниш много от албума, освен че се слуша на един дъх и е качествено разкуфяващ и раздвижващ.

Едноименната песен отваря албума с хитово и супер мелодично звучене (присъщо на абсолютно всяка песен), но "Winners" е първата, в която чуваме нещо по-различно, а феновете вече знаят, че ще пеят припева ѝ на концерти (ако някога се доберем до тях). Рифът в следващата "Beautiful" е простичък, но много готин и песента звучи хитово, но "Unbreakable" я надминава по този показател и ако песента беше направена преди 7-8 години, щеше да е тотален хит. "Always Around You" започва с хорово "О-о-о!" и пляскане за тон (да, идеално за на живо), продължава с бавен куплет и отново мелодичен припев, като тя е и първата по-разчупена и различна композиция в албума. "All White" следва примера с бавните куплети, а до края на албума единствено закриващата "Our Fire Inside" се отличава като по-запомняща се, предимно с яките си китарни мелодии.

Ако "Kill the Silence" беше дебют, щеше да е страхотен - много добра китарна работа, добре изпълнени два типа вокали, малко електроника за вкус и разлята навсякъде мелодичност. За съжаление групите, които правят това са (или поне бяха) доста и този албум не изненадва с нищо, а и не носи нищо ново на слушателите. Но все пак и още от старото, но изпипано лекарство за куфеене никога не е за изхвърляне ;-)


+ + + + +
Великолепна, типично шведска китарна работа.
Хитово звучене в много от песните и непрестанни моменти за припяване.
Доста солидни два типа вокали и добре вписваща се електроника.


- - - - -
Групата не ни предлага нищо ново, или изненадващо.
На практика всички песни следват почти една и съща структура.

 
IF YOU LIKE
Rise To Fall, Demotional, Dreamshade, Kiana, Engel, Raunchy, In Flames и др.

Автор: Reksy
[7/10]

Derdian - Revolution Era

Posted by Today's Metal Crew On събота, април 09, 2016 1 коментара

Стилът: Epic Power Metal
От/Год: Италия, 2016
Лейбъл: -
Отнема: ~76 минути


Преди 10-ина години, докато ровех из нета в търсене на епичен пауър метъл, попаднах на "The Hunter" на Derdian. И до днес намирам тази песен за една от най-яките пауър метъл композиции изобщо и често се е случвало да се чудя защо Derdian не са далеч по-известни, отколкото реално са. Трилогията им "New Era" е страхотна и сякаш изпреварила времето си, затова много се зарадвах когато разбрах, че ще бъде издадена метъл опера с песни от тези три албума - изцяло презаписани и реаранжирани, при това с помощта на повече от дузина големи пауър метъл вокалисти. Така дори тези, пропуснали тази ера и незапознати със сагата, ще имат възможността да я открият по възможно най-удобния начин.

"Revolution Era" включва 13 от най-добрите песни в трилогията "New Era" плюс един изцяло нов трак. Във всяка песен пее различно име, като ще се постарая да ви представя всички гости, затова се гответе за малко по-дълго четене. Албумът е събрал в себе си наистина най-доброто и най-епичното от трилогията, създавайки един почти перфектен краен резултат, който ще накара всеки пауър метъл фен да вдигне меч, да яхне коня си и в галоп да превземе замъка на някой зъл господар. Брилянтни композиции (очевидно повлияни от гения на класическите италиански композитори), изпълнени със скоростен пауър метъл, китарни и клавишни сола и едни от най-големите имена на пауър метъл сцената - ето това ви чака в "Revolution Era" и наистина ще ви завидя благородно, ако за първи път ще се сблъскате с творчеството на Derdian.

В интрото дочуваме знаковия рефрен от "The Hunter", както и гласа на Аполо Папатанасио (Evil Masquerade, ex-Firewind). Същинското начало идва с висока скорост, епичен припев и неокласически пауър в "Burn", където зад микрофона е Хенинг Басе (Metalium, Firewind). С една идея по-мелодично, но и малко по-проточващо се е продължението с "Beyond the Gate", където вокалист е Джанлука Пероти (Extrema). Damna от Elvenking се включва успешно в героично звучащата "Battleplan", а ако сте фенове на Royal Hunt, ще разпознаете гласа на DC Cooper, който пее в малко по-театралната, но все така скоростна и неокласическа "I Don't Wanna Die". Темпото не само не спада, а се вдига двойно в епичната, отвяваща перчеми "Screams of Agony", където пее Марк Базиле (DGM), а след малко първата половина на албума завършва с единствената изцяло нова песен в него - близо 8-минутната "Lord of War". Композицията идеално се вписва в сагата, точно както Фабио Лионе (Rhapsody of Fire, Angra), от своя страна, се вписва в песента.

Втората половина идва с единствената балада "Forevermore". Макар да не ми е любима, дава малко почивка от галопирането, като този път за вокалите са се погрижили Елиза Мартин (ex-Dark Moor) и Терънс Холър (Eldritch). Галопът продължава наново с пълна сила в "Eternal Light", която винаги съм намирал за малко или много Helloween-ска, а чувството се допълва и от вокалите на Роберто Рамон Месина (ex-Secret Sphere, Physical Noise), който от време на време споменава и фразата "ride the sky" с един много особен тембър. На следващия трак обаче тотално избохвам и полодиавам, защото това е "The Hunter", при това изпят от Ралф Шийпърс (Primal Fear)! Не знам с какви думи да ви накарам да обърнете специално внимание на тази песен, затова си представете, че насила ви слагам слушалки в ушите и ви карам да я чуете от край до край, за да разберете защо реагирам така на нея. Следва "Black Rose", която е сред най-мелодичните в албума, а вокалите тук са поверени на Андреа Бичего (4th Dimension). Георичният и супер епичен пауър се завръща в над 6-минутната "Incitement" с гласа (и не особено добрия английски) на Лео Фигаро (Minstrelix), който е и единственият вокалист, от когото съм леко разочарован. В бързо въртящата се центрофуга от двойни каси, китари и пиано се връща Елиза Мартин, за да ни изпее "New Era", но тук също не съм крайно очарован от избора на вокалист, защото ми се струва, че подобен епичен трак заслужаваше да бъде изпят с епичен мъжки глас, а Елиза, колкото и да се опитва да докара такъв, звучи някак неуместно. За десерт е оставена почти 7-минутната "Cage of Light", където отново чуваме Аполо Папатанасио. След това негово безупречно изпълнение пък се замислих колко би бил удачен той за вокалист на Derdian по принцип, защото те и без това си търсят такъв.

Напълно съм наясно, че "Revolution Era" е албум с презаписани песни, а по принцип избягваме такива на сайта и не им пишем оценки, ако все пак има изключения. Само че в случая наистина се радвам, че мога да преоткрия "New Era" сагата по такъв великолепен начин. Знам почти всички песни от албума и въпреки това ми се струва, че ги слушам за пръв път, като явно основна вина за това имат именитите гост-вокалисти. А ако се абстрахирам 2-3 изключения, "Revolution Era" ми звучи като перфектният пауър метъл албум. Обичам да слушам този жанр скоростен, епичен, неокласически и мелодичен, а този албум ми доставя всичко това! Препоръчвам горещо на всички стари фенове, които вече са чували трилогията "New Era" и два пъти по-настоятелно на пауър метъл феновете, които все още не знаят за какво говоря. Хайде доверете ми се сега и изслушайте албума като излезе (уви, чак през юни), пък после се върнете да ми кажете дали си е струвало ;-)


+ + + + +
76-минутен урок по епичен, скоростен, неокласически, мелодичен пауър метъл.
Усещането е като за изцяло нов албум от типа "пауър метъл опера".

Купища великолепни мелодии, китарни и клавишни сола, двойни каси и какво ли още не.
Цели 13 гостуващи вокалисти, повечето от които се справят блестящо с поверените им песни.
Новият трак "Lord of War" се вписва перфектно в концепцията на епичната сага.


- - - - -
Все пак това са презаписани композиции (с едно изключение).
Баладата "Forevermore" си е все така скучна, а Елиза Мартин не е най-добрият избор и за "New Era".
Лео Фигаро има прекалено силен акцент и леко убива кефа от поверената му "Incitement".
 
IF YOU LIKE
Rhapsody, Helloween, Stratovarius, Avantasia, Keldian, Dark Moor, Magic Kingdom и др.

Автор: Testset
[9/10]

ИНТЕРВЮ: Марк Гьорц от Caliban

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, април 07, 2016 0 коментара




Планираното ни интервю с CALIBAN се позабави, затова се наложи да го направим по възможно най-бързия начин с китариста и основен композитор на групата Марк Гьорц. Разбрахме се да не се отплесваме в словоизлияния и просто набързо да си кажем няколко думи за предстоящия довечера концерт на групата в "Party Center 4KM", организиран от LIVE & LOUD, благодарение на които получихме и възможността да направим това интервю. Вижте какво си казахме съвсем набързо с Марк!


Nemesea - Uprise

Posted by Today's Metal Crew On вторник, април 05, 2016 1 коментара

Стилът: Alternative/Gothic Rock
От/Год: Холандия, 2016
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~36 минути


Какво помните от предишния албум на Nemesea? "Allein", нали? Бонус тракът с участието на Хели от Maerzfeld, който се превърна в най-популярната песен на Nemesea и все още се разпространява като "Rammstein feat. Nemesea" или дори "Rammstein feat. Tatu из глупавата част на интернет. Само предполагам, разбира се, но и съм почти убеден, че е така. Просто в "The Quiet Resistance" нямаше почти нищо друго запомнящо се. За съжаление "Uprise" не предлага нещо много по-грабващо дори след 5 години работа по него (което е доста време). Разликата е, че е звукът е още по-олекотен и по-мелодичен, както и че няма трак с Хели от Maerzfeld, който да спаси положението този път.

Не е задължително "лек" да е еквивалент на "лош", но в случая май е точно това. И не че някога Nemesea са били супер тежки, но "Uprise" е прекалено лек дори за тях. Дори последният албум на Evanescence беше по-тежък и това трябва да ви говори много. Не знам и защо тази група постепенно се отказва от електрониката и тежките китари и не осъзнава, че точно тези две неща я правеха различна и интересна за новия слушател. В "Uprise" има по малко и от двете, но определено не достатъчно. Дисторшънът се включва рядко и далеч не с пълна сила, а електрониката се появява само спорадично. Появили са се обаче много мъжки беквокални партии, които звучат по-добре от вокалите на Манда и са едно от малкото хубави нововъдения в звученето.

Като най-добри тракове се открояват "Time To Make It", "Get Out" и "Bones", които също не са особено тежки, но поне са динамични, имат готини мелодии и малко по-сериозен китарен звук. Те се открояват сред морето от бавни композиции като "Twilight", "Forever", "Let It Burn" и "Light Up the Sky". Дори личният ми фаворит "Get Out" има слаби моменти като ужасните вокални ефекти в "Уо-о-о" частта. Това обаче е единствената песен, на която човек да се раздвижи, закуфее или поне разтанцува, защото май-май натам отиват нещата с Nemesea.

Всичко дотук можеше да се опише и с едно изречение - Nemesea са се превърнали в A Life Divided с дамски вокали. Все пак ви поразтеглих малко локуми, защото имах време и исках да ви убедя в думите си. Nemesea също имаха време (пет години) да ни убедят, че все още могат да бъдат яка банда, но поне аз не съм никак убеден и даже съм си откровено разочарован. Не виждам нито кой ще си пусне този албум повече от два пъти, нито какво ще правят хората на бъдещите им концерти, освен да се поклащат бавно и да се чудят кога ще дойде хедлайнерът - защото с такива песни Nemesea трудно ще се справят като хедлайнери извън местните клубове. Което е жалко, тъй като тази група ми е много, много симпатична и все ми се струва, че имаше потенциал за правенето на далеч по-завладяваща и оригинална музика.


+ + + + +
Личи си ясно, че групата прави тази музика с голямо удоволствие и увереност.
По-динамичните песни, където китарите са по-тежки и имат водеща роля блестят над останалите.
В почти всяка песен се включват много готини мъжки беквокали, които внасят дълбочина.

- - - - -
Звученето е прекалено олекотено и оскучнено, а това изобщо не им отива.
Още от отварящия трак си личи, че красивата Манда не се справя добре с всички ноти и леко "вие".
Преобладаващо бавно до средно темпо, от което да ти се допрозява.
Чувството, че звучи допълнително олекотен A Life Divided с дамски вокали.
 
IF YOU LIKE
Evanescence, Kandia, A Life Divided, All Ends, Delain, Omega Lithium и др.

Автор: Testset
[4/10]

Visions of Atlantis - Old Routes, New Waters (EP)

Posted by Today's Metal Crew On неделя, април 03, 2016 0 коментара

Стилът: Melodic Symphonic/Power/Gothic Metal
От/Год: Австрия, 2016
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~26 минути


Ако се разровите из архивите на сайта, ще видите, че в ревюто си за последния албум на Visions of Atlantis авторът е написал следното: "На VOA им е дошло времето за нова самооценка и промяна, защото ако и следващия път издадат нещо такова, няма да е зле да се разпаднат и да започнат да използват талантите си в разни нови проекти." - и така и се случи. Групата в общи линии се разпадна и на кораба остана само барабаниста Томас Касер. При него се завърнаха трима бивши членове на групата (някои за пореден път) и се присъединихва двама нови вокалисти - Зигфрид Замер и познатата ни доскоро от Serenity Клементин Дольони (предполагам, че така ѝ се произнася фамилията).

Целта е ясна - да се върне поизгубената слава на Visions of Atlantis. В търсенето ѝ новият състав е презаписал из оснози няколко песни от първите три албума на групата. Но колкото и да намирам подобни EP-та за ненужни по принцип, в случая "Old Routes, New Waters" има важна роля, защото следващият албум на Visions of Atlantis може да се окаже и последният им шанс. И ако и той се окаже провал, това вероятно ще е краят на групата. Точно затова за търсените нови фенове ще е добре да се запознаят с някои от големите хитове на групата, като едновременно с това придобият представа за това, което могат да очакват в предстоящия албум.

EP-то включва презаписи на първия им голям хит "Lovebearing Storm" (от "Eternal Endless Infinity"), "Lost", "Winternight" и "Last Shut of Your Eyes" от "Cast Away", а от "Trinity" е избрана само "Seven Seas". Звученето е по-симфонично, оперетно и "готик" и като цяло е едно истинско "завръщане към корените". Добрата новина е, че Visions of Atlantis звучат добре в този си състав, или поне доста по-добре отколкото в "Ethera". Сопрано пеенето на Клементин като цяло ѝ се получава, а недоволното и насилено мрънкане на Макси Нил вече го няма, което много успокоява атмосферата и не ме кара да прескачам песните още на 30-ата секунда.

Приемам новото старо звучене на Visions of Atlantis с умерено вдигнат нагоре палец, защото все още не мога да си представя как точно ще звучи изцяло новия им материал. Надявам се докато стане време да слушам и него, групата да е изчистила звука си много по-прецизно, а Клементин да е спряла да се опитва да взима ноти, които не ѝ отиват. Надявам се и на още от тази смесица от театралност, дуетна оперетност и пауър метъл в духа на "Lovebearing Storm". Това определено е най-добрата песен в EP-то, а и точно този тип музика сякаш им отива най-много. А със симфо-готик баладки няма да станат нещата и е добре VoA да го разберат навреме.


+ + + + +
Завръщане към доброто старо (и по-успешно) звучене на групата.
Новият (и донякъде стар) състав звучи доста по-сработено и спокойно от предишния.
Двамата нови вокалисти са добър дует и от тях до голяма степен зависи бъдещето на групата.
Театралност, оперетност, мелодичен пауър - това трябва да са ключовите думи за предстоящия албум.

- - - - -
Звукът и крайната продукция определено могат да са по-добри.
Клементин не трябва да взима неудобни за нея ноти.
С баладки няма да стане.
 
IF YOU LIKE
Edenbridge, Lunatica, Elis, Epica, Lyriel, Xandria, Nightwish и др.

Автор: Undepth
[N/A]

Today's Metal с ново лого!

Posted by Today's Metal Crew On петък, април 01, 2016 0 коментара

Стилът: Нео-ренесансов
От/Год: България, 2016
Лейбъл: Гръб на касова бележка
Отнема: ~3 минути


След повече от 5 години, през които съществува нашият сайт, решихме, че е време за промяна. Вече всеки има дизайнерско лого и в повечето случаи дори разбира повече от всички дизайнери и сам прави страхотните си емблеми и лога, затова и ние решихме да сме в крак с модата, да бъдем иновативни, оригинални и все така интересни. Така се роди и новото лого на Today's Metal! То е нарисувано за около 3 минути на гърба на касова бележка от "Билла", които от своя страна бяха така добри да ни снабдят с ваучер за пазаруване на стойност 36 стотинки, задето ги споменаваме. С новите им промоции това си е кажи-речи вафла и половина "Боровец", така че никак не е малко.

Но стига приказки!

Насладете се на новото лого! Покажете ни своето селфи с него! И честит 1-ви април на всички!