TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Heldmaschine - Propaganda

Posted by Today's Metal Crew On събота, март 29, 2014 0 коментара

Стилът: Industrial Metal/NDH
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: -
Отнема: ~54 минути


Heldmaschine е NDH група, позната още и като Völkerball, която, както си личи от името, е и трибют-банда на Rammstein - и то една от най-добрите в това, ако трябва да сме честни. Друг е въпросът доколко изобщо има нужда от трибют-банди на съществуваща такава. Макар и Rammstein да не са издавали албум вече 5 години (и няма изгледи скоро да издадат нов), това не пречи на този тип групи да приличат на кръчмарска метъл халтура. Но пък щом печелят от това и влагат парите в авторска музика - няма лошо. Съвсем отделна тема вече е до каква степен тази авторска музика е... съвсем авторска.

Подразбира се, че музиката на Heldmaschine е не само много повлияна, но и много приличаща на тази на героите им от Rammstein. Дотолкова, че манджата е малко пресолена от влияние. Още отварящата "Chefsache" започва с кратък речетатив, съмнително напомнящ за този в началото на "Spieluhr", a на вокалиста Ренé веднага му проличава колко силно (и изненадващо успешно) имитира гласа (и често лирическата насоченост) на Тил Линдеман. Албумът продължава сравнително добре, без да стига до крайни имитиации... поне докато в плейлиста не тръгне "Ich Komme", която отвсякъде си е копие на "Feuer Frei!". Копирането е толкова явно и нагло, че дори Majesty (копировачите на Manowar) биха завидяли на силата на копи-пейста на Heldmaschine. Копието можеше да е по-явно само ако се чуваха викове "Bang bang!", но поне това няма. "Herz Aus Stein" пък прилича на много слабо копие на "Ohne Dich" и много си личи, че песента е правена по същия калъп. След тези копия следва поредица от приемливи, но не чак толкова интересни и развити NDH парчета. Повечето от тях разполагат с готини тежки рифове и електроника, които да зарадват NDH феновете, но вкусът на "разводнен Rammstein" така и не ни напуска до края на албума.

Защо няма да дам на "Propaganda" повече от 5? Защото дори когато издадоха албум с авторски парчета под името Völkerball не приличаха ЧАК толкова на Rammstein. Или ако не друго, то поне не ги копираха ЧАК толкова явно. А сега авторската им музика звучи малко еднообразно и постно. Като по-интересни се открояват най-вече заглавната "Propaganda" (актуална тема за света и у нас, имайки предвид развитието на медийната пропаганда от комунистически тип тук и в съседните ни държави, но това е друга тема), "Еs Brennt", "Du Darfst Das Nicht" и единствената песен в албума, която не е излишно удължена - "Todessspiel".

Защо няма да дам на "Propaganda" и по-малко от 5? Защото албумът не е чак толкова лош сам по себе си. Няма да се уморя да повтарям, че за NDH феновете не се произвежда много материал и всеки албум в жанра е добре дошъл. Добрите парчета, които споменах по-горе също дават достатъчно добър тласък на албума, за да не потъне той тотално в лепкавата тиня на мазното копиране, което влияе доста на цялостното впечатление от групата. Затова ви предлагам да дадем шанс на Heldmaschine засега - поне до следващия път. А ако и тогава пак копират Rammstein така откровено - 5 ще им бъде много.

+ + + + +
Няколко качествени, силно разкуфвяащи NDH трака.
Органичен звук и сравнително добра продукция, особено като за самиздат.
Групата показва талант, който обаче тепърва трябва да търпи много развитие.

- - - - -
Зверски нагло копиране на Rammstein по всякакви показатели.
Голяма част от парчетата звучат постничко и са излишно удължени.
Изобщо - през цялото време имаш чувството, че слушаш разводнена версия на Rammstein. 

IF YOU LIKE
Rammstein, Maerzfeld, Treibhaus, Ostfront, Stahlmann и др.

Автор: Testset
[5/10]

Delain - The Human Contradiction

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, март 27, 2014 3 коментара

Стилът: Symphonic/Gothic Metal
От/Год: Холандия, 2014
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~42 минути


Честно казано, малко се притесних, когато за пръв път видях обложката на този нов албум на Delain. По-безидеен албумен артуърк от тях досега не бях виждал, затова си пуснах албума с надеждата съдържанието да е на по-високо ниво. Надеждите ми се оправдаха и 42 минути по-късно вече знаех какво да напиша за "The Human Contradiction" и мнението ми не се промени дори при следващите слушания. А именно - поредният добър албум за Delain, ориентиран с една идея повече към "радио" звученето от когато и да било.

"The Human Contradiction" е един от онези албуми, в които почти всяка песен може да бъде успешен сингъл. Такива със сигурност могат да бъдат "Your Body Is a Battleground" (тя си е сингъл де), в която пее и Марко Хиетала от Nightwish (благодарение на неговото гостуване в дебютния албум на Delain групата получи и голяма част от първоначалната си популярност), хитовата "Stardust" и избиващата на класически готик рок "My Masquerade". Най-голям успех като сингъл обаче може би щеше да пожъне "Army of Dolls". Парчето е с хитова структура и е снабдено с малко електронни бийтове, супер запомняща се мелодии и припев в стил "Theatre of Tragedy, ама с Лив Кристин". С две думи - хит отвсякъде.

Освен Марко Хиетала, който пее и в "Sing To Me", в албума се дочуват още гласовете на Джордж Устоек (Orphanage), който доставя ревове в "Tell Me, Mechanist" и все по-вървежната напоследък Алиса Уайт-Глуз, чийто екстремен глас се дочува за кратко в закриващата (и най-епична в албума) "The Tragedy of the Commons". Присъствието на Алиса обаче изглежда леко ненужно, не само защото парчето спокойно можеше да мине и без нея, но и защото самата тя не звучи във върхова форма точно тук.

Delain знаят в какво са силни и в какво не са, затова не им се налага нито със зор и съмнителен успех да преоткриват топлата вода, нито да тъпчат на едно място и да се самокопират. Вместо това те просто са запазили идентичността си, но са направили албум с по-"хитова" и "радио" насоченост. Това може би ще бъде проблем в ушите на някои хора, но ако някой сега започнеш да се оплаква, че Delain са станали "прекалено леки" или "комерсиални", значи или никога преди не ги е слушал, или се е насилвал да ги слуша, или и двете.

+ + + + +
Почти всяка песен в албума може да е я сингъл, я хит.
Много поводи да си припявате със сладкия глас на красивата Шарлоте.
Добър звук, тежки ниски китари, уместни клавишни и оркестрални включвания.

- - - - -
Малко "повърхностен" като цяло.
Спорна ми се струва ползата от гост-включванията, ама карай.
Зле скалъпената обложка заслужава цял отделен "минус".

IF YOU LIKE
Within Temptation, Lacuna Coil, Nightwish, Epica, Xandria и др.

Автор: Stahley
[7.5/10]

Lacuna Coil - Broken Crown Halo

Posted by Today's Metal Crew On вторник, март 25, 2014 2 коментара

Стилът: Alternative/Gothic Metal
От/Год: Италия, 2014
Лейбъл: Century Media
Отнема: ~48 минути


Чаках го. Бях живо заинтригуван какво ще се случи в този албум. Защото Lacuna Coil са една от вечните банди. Не, не го разбирайте като луда фенщина, италианците нито са най-добрите в този тип музика, нито може да ги брандираш като куриоз. Но са запомнящи се и в истинския смисъл на думата - уникална банда. Нещо като Алис Купър - и 50 години да бичиш един и същи рок - пак ще си интересен. Любопитството ми се засили още повече, когато се разбра, че част от членовете напускат групата, ще се пенсионират, или там-квото. Но кажи му един "язък!" и толкоз.

Хайде стига съм се превъзнасял. Пускаме албума и се натрисаме директно на сингъла "Nothing Stands In Our Way", който удря на правилното място, а кака ви Скабиа държи по-голямата част от вокалите в това парче. Приятен радио хит, но нищо различно и ново. Добро начало за албум, но съм повдигнал една вежда като Скалата. И с право - в ушите като свредел се навира второто парче от албума "Zombies". Честно казано, имам чувството, че това нещо е в тоя албум поради лош опит за шега. Не бих се почувствал кофти, ако ви кажа, че това е най-безличната песен, която Лакуна са правили някога и дори доброто ѝ соло не я измъква от факта, че е по-зле от пълнеж на буутлег. Следва "Hostage to the Light", която посрещам с физиономията на човек, който си е опарил езика с гореща супа. И супата все още e с вкус на... среднящина. Неприятно съм изненадан от западащото ниво на всеки следващ трак, както и в момента, в който започна "Victims". Тук вече едвам се удържам да не изпищя с глас. Скабиа май... рапира? Малко, по средата, ама... Не, спирам. Излизам да пуша една цигара, като умишлено пропускам втория сингъл "Die & Rise", който по мое мнение също е мнооого изнасилен да бъде слушаемо парче. И по средата има пасаж на италиански или латински, не знам - в този момент вече съм прекалена апатия, за да ме е грижа на какъв език е (италиански е, бел. ред.).

Окей, "I Forgive (But I Won't Forget)", както се казва и парчето, с което продължава албумът. След слабия старт то идва като целебен балсам за ушите ми. Сега като се замисля, пак не е нищо ново, ама предишните парчета просто много свалиха летвата. Идва и "Cybersleep", която много ми допадна и май ще се пребори за личен фаворит. "Infection" минава помежду другото и макар че е малко еднотипна, звучи като по-успешната версия на "Victims". Така или иначе, или ушите ми вече са запушени от кръв, или парчетата започват да стават по-добри. В "I Burn In You" Андреа Феро звучи малко като Ник Холмс от Paradise Lost и за малко да взема назад всичко лошо, което някога съм казал за него (да, не го тача особено). Но няма. Средното темпо в албума някак си определя кои парчета ще са "куул". Бързите не са им се получили. Предпоследният трак е "In the End I Feel Alive", в който Андреа Феро пее "Burn, baby, burn!" - имам десет хиляди критики към това, но ще кажа само: 1. ТИ СЕРИОЗНО ЛИ? и 2. Дейв Мъстейн се засрами, когато изпя същите думи и сега не го свири лайв т’ва, вземи си поука, Феро! Но парчето е с интересно аутро, хайде да не злобея излишно. И за десерт в албума идва 6-минутната "One Cold Day" - песен със средно към бавно темпо, което за този албум означава добро парче. Сякаш се усеща и малко пинк-флойдовско настроение в китарите.

Ами, преглъщам с крива усмивка - Lacuna са си Lacuna; Кристина Скабиа си пее страхотно, за годините гласът ѝ не е паднал, но без да броим експеримента с рапирането (и то един голям и успешен експеримент, въй - бел. ред.), други тенденции да се пробва нещо ново няма. Въпреки напускането на двама ключови членове, групата се е постарала да натика по-разочароващите си тракове в началото на албума, а в края са ни оставили по-хубавата музика. И все пак, може би точно Lacuna Coil не трябва много да експериментират, тъй като те са си солидно бетонирани в техния си кът и е възможно промяната да не е за добре. Като цяло, албумът е по-слаб от предишния. И въобще на тези, които чакат втори "Comalies" – ще има да си чакате. 


+ + + + +
Кристина Скабиа както винаги е на ниво - изаради това ниво един ден ще бъде легендарна.
Албумът е с много приемлива дължина и не е досаден за прослушване.
Гениално сплотен състав без нито един излишен фрагмент. 
Много добър аранжимент на инструменталите и вокалите. 

- - - - -
Началото на албума не е особено впечатляващо.
Можеха и повече - албумът определено остава в сянката на "Dark Adrenaline" и "Comalies".
Андреа Феро не се справя много добре и нуждата от пеенето му отдавна е спорна... но пък сме му свикнали. 


IF YOU LIKE
Evanescence, Delain, Nemesea, Within Temptation, We Are The Fallen и др.

Автор: Quiksilver
[6/10]