TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Ground Zero System - 2011 - Counterculture

Posted by Today's Metal Crew On петък, декември 30, 2011 0 коментара

Стил......: Industrial/Death Metal
Държава...: Норвегия
Лейбъл....: -
Отнема....: ~44 минути 

www.facebook.com/groundzerosystem

                Преди около 3 години за пръв път чух името Ground Zero System, когато групата издаде своя официален дебютен албум "Molotov". Без да преувеличавам, въртях песента им "DEKAYNY" поне по 10 пъти на ден и почти просълзен от радост слушах как най-накрая поне една банда е успяла да съчетае екстремен мелодет с индъстриъл метъл. Затова, когато най-неочаквано (за мен) излезе "Counterculture", веднага се нахвърлих на диска. И ще ви кажа какво открих...
        Първо, усеща се някаква голяма промяна в звученето на групата. Не е нещо радикално и очевадно, но посоката сякаш е по-различна. Заложено е повече на мачкащия, екстремен саунд, отколкото на динамичното индъстриъл звучене. Електрониката все още си е на мястото, но е осезаемо по-малко (и на по-заден план), а чистите вокали... те дори не са и по-малко, а са изчезнали напълно. Саундът също можеше да е по-добър, но в това поле винаги има какво да се желае. Абстрахирайки се от всички тези не особено благоприятни фактори, "Counterculture" е заслужаващ внимание албум. Момчетата наистина са се постарали да "мачкат" и да зарадват всички, на които им се слуша качествен дет метъл с добре подложени електронни елементи, а песни като "Blackout Revolution", "Endgame" и "Seven Bullet Synergy" са добър пример за това на какво са способни GZS.
        Най-общо казано, можем да кажем, че добрите страни на албума са в мачкащия саунд, добре подложената електроника и зловещите вокали на Alf, а слабите - в липсата на по-разнообразно темпо и повече бързи тракове. В крайна сметка ще получите един мрачен, агресивен и мощен албум, който може и да не влезе в "Billboard Top 100", но ще ви даде поне няколко песни, които да задържите в плейъра си, в случай, че ви се дослуша нещо от тоя сорт.
        С тези не особено испириращи, но искрени думи завършваме и последното си ревю за 2011-та година! Оттук нататък очаквайте ревюта на албуми САМО от новата 2012-та година! Cheerz!

+ + + + Плюсове.......:
Mачкащ, мрачен, мощен звук.
Няколко доста запомнящи се трака.

- - - - Минуси........:
Не особено разнообразно темпо.
Липсва скорост на места, а бързите тракове са им сила.
 
Подходящо за фенове на:
ID:Vision, Fear of Domination, Neurotech, Herrschaft, Sybreed и др.
Автор: Zorn
-=7/10=-

Alpha Academy - 2012 - Impossible: Possible

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, декември 26, 2011 0 коментара

Стил......: Alternative/Punk Rock
Държава...: Германия
Лейбъл....: SPV/Steamhammer
Отнема....: ~36 минути 

www.tinyurl.com/alphaacademy

                Щом в кутията пристигне неочаквано промо с не-метъл, често се чудим кой точно да се заеме с него. Затова реших да се жертвам и докато си почивах вкъщи по празниците, се отдадох на малко по-леки жанрове и си надувах този нов албум (излизащ на 24.02.12) на Alpha Academy в продължение на няколко дни. Като човек, напълно незапознат с творчеството им досега, останах приятно изненадан.
        Хубавото на Alpha Academy е, че са неангажиращи. Музиката на момчетата няма някакво силно и настойчиво послание като това на Rise Against или Offspring например, но за сметка на това притежава мелодичността и позитивността на Sunrise Avenue, само че не в техния лигав вариант.
        Пичовете хвърлят тежката си артилерия още в началото със запомнящите се "Rise & Fall" и "Voice of the Voiceless", поддържат духа жизнен с "All Around You" и "Dance the Night Away" в средата и завършват подобаващо с "I Wanna Know" и autotune-изираната "Prototype", като между въпросните тракове е нахвърлян немалко неизбежен пълнеж с тук-там някой приятен проблясък.
        Да обобщим това и бездруго кратко ревю. "Impossible: Possible" е лек, неангажиращ, мелодичен албум, който стои някъде на границата между алтернативния рок и поп-пънка. Така че ако още помните за това ревю в края на февруари (да сме живи и здрави) и ако сте фенове на жанра - хвърлете едно ухо на албумчето - няма нито да ви го отхапят, нито да се изплюят в него.

+ + + + +
Мелодичен, пряитен и неангажиращ албум.
Няколко по-запомнящи се трака.

- - - - -
Не очаквайте чудеса и срещи с радикални музикални иновации.
Малко пълнеж, малко материал за skip...
 
Подходящо за фенове на:
Beatstakes, Green Day, Sunrise Avenue, Guano Apes и др.
Автор: Stahli
-=6/10=-

Krux - 2011 - III: He Who Sleeps Amongst the Stars

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, декември 22, 2011 0 коментара

Стил......: Epic Doom Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: GMR Music
Отнема....: ~45 минути 

www.facebook.com/kruxdoom

                Дойде денят, в който г-н Глас (Mats Leven) и г-н Дуум Риф (Фредрик Йокесон) ни предлагат да чуем третото им отроче. Съвсем в тон с неикономичното си име, музиката, която ни залива от този албум, тотално изважда на показ творческото изобилие и желанието, струящо от тези двамата. Но хайде стига излияния, сега съвсем сериозно.
        Този албум, изцяло следващ традициите, наложени от създателя си, няма да ви изненада с "изключителни" нови неща, но чрез него ще можете бааавно и сигурно да потренирате хедбенгинг-а си. Ще се насладите на състояние на унес (в което ще изпаднете) и дори опит, с който да подкарате мислите си на задна предавка, не би бил неуспешен. За почитателите на жанра тук си има всичко. Започвайки ударно и донякъде подвеждащо с откриващото парче, машината КRUX ни въвежда в собствения ѝ свят - място, където властват особи със странни имена и се случват ситуации, облечени в тежки метални рифове. Направо усещам как тъмната страна на Силата стои някъде наоколо и доволно потрива ръце от добре свършената работа. А добре свършената работа си има определение и то се изразява в три думи - висококачествен епик дуум. Трите думи, най-точно окачествяващи "III". Ако имате нужда от повече убеждения да чуете "He Who Sleeps Amongst the Stars", значи или не слушате дуум, или никога не сте се сблъсквали с Krux. И в двата случая решението стои пред вас.
        Като за финал ще кажа, че този типично неколеден албум (но с ревю тъкмо преди Коледа) не ще стопи снега наоколо, дори няма да внесе настроение в дома ви, но все пак докато го слушате, хвърляйте по един поглед към звездите, току нещо прелети в посока комина. Пък ако нямате комин, мислете му.
        Ааа да, и още нещо! Между другото, добра идея за хубав подарък е един (поне) оригинален диск за празниците. Особено ако има кой да го оцени.

+ + + + Плюсове.......:
Mats Leven за пореден път.
Тежък, наситен с разнообразни усещания албум.
Никакъв или поне нищожен комерсиализъм.

- - - - Минуси........:
С първата песен се подхлъзваш в очакване на още такива.
Ама няма.
 
Подходящо за фенове на:
Candlemass, Black Sabbath, Nemesis, Kypck и др.
Автор: Nightice
-=8/10=-

Lillian Axe - 2012 - The Days Before Tomorrow

Posted by Today's Metal Crew On неделя, декември 18, 2011 0 коментара

Стил......: Melodic Heavy Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: AFM
Отнема....: ~51 минути 

www.tinyurl.com/lillianaxe

                Lillian Axe със сигурност уважават миналото си, макар то никога да не им донесе бляскавата слава, която може би груапта заслужаваше. За добро или зло (а според мен - за добро), групата, начело със своя китарен лидер Стив Блейз, търси нови хоризонти за покоряване, вече доста далеч от глем рока. Имайки предвид, че това е 11-ти албум за Lillian Axe, роден след повече от 20 промени в състава им, може би е редно да си призная, че не съм слушал цялата им дискография, затова ще "целя напосоки" и ще се абстрахирам максимално от това, което Lillian Axe са били преди, за да не допускам тъпи грешки. Пък така и така тук се стремим да гледаме на албумите като на дебюти... ;-)
        "The Days Before Tomorrow" е един изключително мелодичен, приятен за слушане, китарно-ориентиран албум. Мекият, натрапващ се в съзнанието глас на новия вокалист Браян Джоунс, вокалните хармонии, които го съпътстват, автентичното, акустично звучене на барабаните и великолепното свирене на Стив Блейз правят този албум едно първокласно музикално изживяване за ценители. Не изпозлвам фразата "за ценители" самоцелно. Личи се, че "The Days Before Tomorrow" е правен с много любов към музиката и много позитивизъм и това чувство ме съпътстваше през всички тези 51 минути. Ако беше излязъл в една друга епоха, този албум вероятно вече би бил определян като "класика". Но пък, точно това му е хубавото - "The Days Before Tomorrow" би могъл да е актуален както през 1992-ра, така и през 2012-та.
        Признавам, песни като "The Great Divide", "Gather Up the Snow", "Babylon", "Take the Bullet" и "Soul Disease", бият повече на хард рок, отколкото на метъл, но въпреки това в тях има някакъв странен енергиен заряд, който ме накара в продължение на половин час да седя с ръце на клавиатурата, чудейки се какво the fuck се случва. Първоначалният ми скептицизъм се замени с чиста проба оптимизъм и макар и да не харесах "The Days Before Tomorrow", в мен остана усещането, че мога да си пусна този албум и завбъдеще, знайеки, че в него ще намеря идеалната музика за всяка неделя вечер.
        Очаквайте "The Days Before Tomorrow" на пазара от 27.01.2012 г.

+ + + + +
Много приятен за слушане, изключително мелодичен и позитивен албум.
Здрави рифове от Стив Блейз и страхотни вокали от новия певец Браян Джоунс!
Автентичен, акустичен, добре изпипан и направо кристален саунд!

- - - - -
Няколко трака предразполагат към частичен или тотален skip.
 
Подходящо за фенове на:
King Cobra, Lynch Mob, Babylon A.D. и др.
Автор: BGMario
-=7.5/10=-

Zavod - 2012 - Industrial City

Posted by Today's Metal Crew On петък, декември 16, 2011 2 коментара

Стил......: Industrial Metal
Държава...: Швеция/Русия
Лейбъл....: -
Отнема....: ~41 минути 

FACEBOOK

Едно време, когато MySpace все още беше на мода и ставаше за нещо като цяло, беше много лесно да потърсиш и намериш нови здрави банди. Така през далечната 2006-та се сблъсках със Zavod - група, съставена от двама братя шведи и един руснак, роден в китния руски град Петрозаводск. Впечатленията на тримата, насъбрани от индустриалните пейзажи в родните им градове изиграва огромна роля за идеята и формирането на Zavod. И така, ето че след дълго чакане, много демота и хиляди фенски молби, на път да излезе е "Industrial City" - официалният дебютен албум на Zavod!

"Industrial City" може да ви предложи всичко, което средностатистическият индъстриъл метъл фен би искал от един индъстриъл метъл албум. Тежки, мощни, извадени на преден план китари, солидно количество електроника, агресивни вокали, епична атмосфера, навяваща мисли за мрачни индустриални пейзажи и нито грам лигавщина - без гримове, мяукания, пъшкания и прозявки.

Композициите в диска са 11, две от които на руски език. Сред тях бих отбелязал като открояващо се силни ударното начално дуо "Panzer" и "Inhale", рускоезичната "Да Или Нет", "Vanity Allstars", "Storm" и епичният завършек "Industrial City". Всъщност, спокойно можех да изредя почти всички тракове в албума... Настрана бих оставил може би само "Pripyat", която ни показва мрачна картина от град Припят (знаете, градът, пострадал най-сериозно от аварията в Чернобил). Не знам защо, но тя така и не ми се вписа в общата картинка.

Въпреки факта, че повечето от песните вече ми бяха известни в техните демо варианти, това изобщо не ми попречи да се насладя изцяло на "Industrial City". Всички песни са презаписани, с нов, солиден саунд, втежнени китари и значително подобрени вокали, така че дори и вече да сте чували десетките демота на Zavod, нищо не би трябвало да ви спре да си купите "Industrial City", щом се появи на пазара. Отбележете си с комин на календара датата 25.01.12 и се гответе отсега!

+ + + + +
Солиден, мощен, тежък китарен звук, ясни барабани и агресивни вокали.
Енергия, динамика и епична индустриална атмосфера.
Не индъстриъл рок и не NDH, а баш индъстриъл метъл!

- - - - -
На места английският на Константин леко понакуцва с акцент, но нищо сериозно.
Обложката можеше и да е по-интересничка...
 
Подходящо за фенове на:
Deathstars, Black Light Discipline, Ground Zero System и др.
Автор: Zorn
-=9/10=-

Korn - 2011 - The Path of Totality

Posted by Today's Metal Crew On вторник, декември 13, 2011 4 коментара

Стил......: Nu Metal/Dubstep
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: ~38 минути 

www.facebook.com/korn

                Голям шум се вдигна около този нов албум на Korn. След като JD и компания най-накрая се усетиха, че в последно време нещата не вървят и само най-вманиачените фенове им харесват странните експерименти, пичовете решиха да се възползват от най-модното течение в музиката - dubstep. В интервютата си Korn направо се скъсаха да се провъзгласяват за пионери и едва ли не месии за смесването на дъбстеп с метъл, явно желаейки да оставят трайна следа в историята на музикалната индустрия. Korn обаче далеч не са първите, започнали да смесват двата жанра. Примери (при това успешни) има бол, питайте чичо ви Гугъл, ако не вярвате.
        Може да ви се струва, че съм настроен негативно спрямо този проект, но не е така. Даже напротив - от 8 години чакам Korn да издадат читав албум и дори с радост установих, че "The Path of Totality" е горе-долу това, което очаквах. Повечето песни са добри, макар и често на границите на посредствеността. Добрите страни на тези колаборации се изравят в това, че емблематичният за Korn издаден напред бас много добре си пасва с мазните дъбстеп електроники, а ритъмът със сигурност ще ви накара да си потропвате и да поклащате глава. Това обаче май не е достатъчно. Слушах албума без да гледам траклиста и всеки път, когато наистина си харесвах някое парче, то се оказваше с участието на Skrillex ("Get Up!" и "Narcissistic Cannibal"). Skrillex определено е човекът, който прави най-добрия дъбстеп в света в момента, но има и още една причина неговите тракове да са най-добрите в "The Path of Totality" - той е бивш вокалист на метълкор банда, а не прост диджей. Не можеш да очакваш от един обикновен DJ да разбира от рок и метъл, камо ли да ги съчетае добре с дъбстеп. Ето защо много от траковете в албума звучат някак странно и не успяват да доставят истински кеф при слушане. Така че, проблемът не е в това, че Korn са смесили дъбстеп с ню метъл. Проблемът е в това, че не всички диджеи са си свършили добре работата и в това, че много от траковете звучат като отдавна изоставени b-sides, за които смесването с дъбстеп е било последна надежда за спасение (и допълнителни кинти).
        Напълно осъзнавам, че това ревю няма да зарадва нито феновете на Korn, нито дори противниците им. Но точно затова има сайтове и хора, които се скъсаха да хвалят албума и да го определят като революционен, както има сайтове и хора, които го заплюха, изгориха и оцениха с 0 звезди. Да речем, че аз съм някъде по средата. Албумът не е нито толкова добър и революционен, нито толкова скапан, колкото някои хора ще се опитат да ви убедят. Пък в крайна сметка, най-лесно е да си изградите свое мнение, след като го чуете.

+ + + + Плюсове.......:
Свежи идеи, които липсваха на бандата в последно време.
Траковете със Skrillex просто мачкат!
Басът и дъбстеп електрониките си пасват много добре.

- - - - Минуси........:
Няколко доста посредствени трака.
Няколко силно несполучливи колаборации.
Много от песните звучат като стари и преработени b-sides.

Подходящо за фенове на:
Limp Bizkit, P.O.D., Deftones, Mudvayne, Coal Chamber, Skrillex и др.
Автор: Stahli
-=6/10=-

Stahlmann - 2012 - Quecksilber

Posted by Today's Metal Crew On събота, декември 10, 2011 2 коментара

Стил......: Industrial Metal/NDH
Държава...: Германия
Лейбъл....: AFM
Отнема....: ~37 минути 

www.tinyurl.com/stahlmannn

Какво по-хубаво от това да започнем новата година с малко... чакай, какво?! О, 2012-та още не е дошла? Няма значение - ние в Today's Metal вече я започваме! И то как! "Quecksilber" (20.01.12) е втори албум за обещаващата млада германска индъстриъл метъл банда Stahlmann. Пичовете са една от малкото свежи надежди за Neue Deutsche Härte сцената и една от малкото групи, творящи в духа на добрия стар немскоезичен индъстриъл метъл. Незапознатите, както винаги, веднага ще ги определят като копие на Rammstein (и другите групи, посочени долу в "подходящо за фенове на..."), но ние знаем по-добре. Иначе, разбирачи - бол.

Едноименният дебют на Stahlmann, нека признаем, бе леко колеблив на места, но въпреки това беше ясно, че някога започналите под името "Audiomat" момчета носят много потенциал в себе си. И ето - в "Quicksilber" вече се усеща колко много са израснали и узрели като музиканти същите тези момчета само за две години! Вокалите на Март звучат много по-уверени, китарите са по-тежки и разнообразни, а ритъмът е много по-динамичен и плътен. Всичко това дава добри предпоставки за здрава доза "Tanz-Metall", както някои определят този жанр. Зарибяващите електроники, запяващите се припеви, тежките, насечени китарни рифове и механичният tanz-ритъм няма как да ви оставят безразлични, особено ако точно като мен жадувате за онези времена, когато Rammstein и Megaherz бяха с по 15-ина години по-млади.

Освен типичен NDH-индъстриъл метъл ("Spring Nicht", "Tanzmaschine", "Mein Leib", "Götter"), в "Quecksilber" може да се долови и леко готик-влияние, напомнящо на последните творби на Unheilig/EIsheilig и изразено в песни като "Engel Der Dunkelheit", "Asche" и "Diener". Лошо няма.

Най-важното в случая е да се абстрахирате от факта, че музиката на Stahlmann напомня на тази на вече споменатите горе банди. Това просто е Neue Deutsche Härte и изобщо не можем да говорим за "копиране" от вече познатите имена. Влияние - несъмнено, копиране - не. "Quecksilber" със сигурност ще заеме видно място в колекцията ми и в плейъра ми, а надявам се и на всички останали фенове на жанра. Чуйте го при първа възможност и не се колебайте да си го купите! И ме наречете пристрастен, ако искате - няма да оспорвам.

+ + + + +
Голяма крачка напред за групата, която се е подобрила във всяко отношение.
Едни от малкото качествени NDH-бойци, които поддържат течението живо.
Перфектният избор за всеки фен на жанра и долупосочените банди.
Зарибяващ, динамичен, запомнящ се и предразполагащ към куфеене... и танци!

- - - - -
Две не толкова блестящи песни (няма да казвам кои).
Приликите с именитите им колеги може да откаже по-незадълбочените фенове.

Подходящо за фенове на:
Rammstein, Megaherz, Eisbrecher, Oomph!, Unheilig, Treibhaus и др.
Автор: Testset
-=8/10=-

Sidilarsen - 2011 - Machine Rouge

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, декември 08, 2011 0 коментара

Стил......: Industrial/Rapcore
Държава...: Франция
Лейбъл....: New Track Music
Отнема....: ~42 минути 

www.facebook.com/sidilarsen

Не е нужно да си фен на френския език, за да харесваш метъл на френски. Но пък помага, особено имайки предвид колко малко рок/метъл банди пеят на родния си френски. Цяло щастие е пък да се намери група като Sidilarsen, която да смеси френски лирики с индъстриъл метъл, алтърнатив рок и рапкор.

"Machine Rouge" запазва всички елементи от предните три албума на групата, но същевременно с това ги и усъвършенства. Така се получила една от най-добрите индъстриъл-песни на групата "Back To Basics", мрачната и алтернативна "À Ton Ego", дръм-енд-бейс ориентираната "Offensifs", Rammstein-повлияната "Fantasia" и мачкащият електро-рапкор "Absolu". Някъде измежду стиловите експерименти обаче са се получили и някои не особено интересни песни, които са се загнездили в средната част на албума.

Както (предполагам) вече се досещате, в "Machine Rоuge" не можем да се оплачем от липса на стилово разнообразие. Това може да направи групата малко трудна за възприемане от първо слушане, дори и от хора, отворени към музикални експерименти, но точно в това е чарът на Sidilarsen. И въпреки че силно се съмнявам да харесате 100% от траковете в албума, ми се ще да вярвам, че ще му дадете шанс и ще го чуете с отворени уши и сърца, независимо дали харесвате френски или не. Определено има какво да чуете и с какво да си вдигнете очакванията към модерната френска метъл сцена.

+ + + + Плюсове.......:
Енергичен, искрен, разнообразен и предлагащ "за всеки по нещо".
Ако досега не сте си припявали на френски - сега ще започнете.
Няколко открояващо се силни трака.

- - - - Минуси........:
Слабичка средна част.
Скалъпена интродукция в "Le Meilleur Est à Venir" и аутро във "Vie Passionnée". 

Подходящо за фенове на:
Sub Dub Microamchine, Lofofora, Avery Watts, Rammstein и др.
Автор: Stahli
-=7.5/10=-

Mystic Prophecy - 2011 - Ravenlord

Posted by Today's Metal Crew On сряда, декември 07, 2011 1 коментара

Стил......: Power/Thrash Metal
Държава...: Германия/Гърция
Лейбъл....: Massacre Records
Отнема....: ~40 минути 

www.facebook.com/mysticprophecy

                Преди около 5 години, докато с голям кеф си слушах "Savage Souls" на въпросната банда, четях глупостите на наши и чужди автори, раздаващи правосъдие, оценявайки албума с 0/10, 3/10 и прочие. Тогава, все още тийн, се зарекох, че някой ден и аз ще напиша ревю за Mystic Prophecy, в което да покажа среден пръст на въпросните автори, които и да са били те. Та, автори - среден пръст - "Savage Souls" си беше жесток (за разлика от "Satanic Curses"). Ох, олекна ми.
        За тези, които още не са го осъзнали, Mystic Prophecy са една различна банда, която не смята за задължително да твори в рамките на "доброто старо хеви". Затова пичовете смесват пауър, хеви и малко траш метъл в една тенджера, наливат горещи и тежки рифове от ниско настроени китари, здрав ритъм и засоляват с малка щипка екстремни вокали. Да, знам, и аз се дразня на готварските метафори, но пък в случая ми се стори удачно за пример... все едно, да се върнем на "Ravenlord". С него Mystic Prophecy затвърждават имиджа си на една от най-тежките и най-постоянни пауър метъл банди в последните години. Въпреки сериозните и почти неспирни промени в състава, трудно можем да кажем, че момчетата не звучат сработени, дори напротив. Усеща се, че Mystic Prophecy все още имат какво да кажат и какво да изсвирят, при това сякаш с нови сили.
        Очевидно е, обаче, че гласът на Роберто Ляпакис далеч не е перфектният за тази музика. Хубавото в случая е, че Роберто май си го знае и не се изхвърля с непосилни за него високи тонове и техники, а си държи неговата разпознаваема бленда, в която се чувства сигурен. Траш-оттенкът в гласа му пък му позволява от време на време да внесе допълнителна доза екстремизъм под формата на някой и друг крясък като тези в "Die Now!" и "Cross of Lies".
        Като цяло ви очаква един мощен, често откровено трашърски, но и мелодичен албум, смесващ в равни дози пауър, хеви и траш метъл. Траковете с по-високо темпо няма как да ви оставят безразлични, а по-бавните няма да ви досадят с излишен драматизъм и приказки за любовни неволи. И не обръщайте сериозно внимание на сравненията с Iced Earth - не, че няма сходства, но чак пък толкова, колкото мрънкат критиците - не.

+ + + + Плюсове.......:
Мелодичен траш и пауър/хеви метъл - една от перфектните комбинации за куфеене.
"Die Now!", "Cross of Lies" и "Endless Fire" просто мачкат!
Рифове, които ще ви се забият в главата.

- - - - Минуси........:
Не особено оригинални структури.
Някои забележки към вокалите, но нищо сериозно.

Подходящо за фенове на:
Iced Earth, Metalium, Firewind, Black Majesty и др.
Автор: BGMario
-=7.5/10=-

Nightwish - 2011 - Imaginaerum

Posted by Today's Metal Crew On петък, декември 02, 2011 12 коментара

Стил......: Symphonic Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: ~75 минути 

www.facebook.com/nightwish

                Ако бях хейтър, веднага щях да имам за какво да се хвана и да захапя здраво този албум на Nightwish. Можех да кажа, че на обложката идеално би паснал замъка на Дисни, че Мики Маус би кимал одобрително, слушайки песните в албума и че "Imaginaerum" би бил страхотен саундтрак за един епичен бой между Джак Спароу, Симба и Кристофър Робин. Но няма да кажа тези неща, просто защото "Imaginaerum" ми хареса. Така де, не ми пречи да иронизирам дори неща, които харесвам, но за това - някой друг път.
        Да започнем с това - ако сте от онези, които мислят, че без Таря няма Nightwish (и без Киске няма Helloween), сиреч - готови сте да скърбите с десетилетия, вместо да приемете промените, то няма какво да четете нататък. Анет пеела зле, била грозна, дебела, това-онова... сори, не сме съгласни. Именно този албум се съобразява с това, в което е добра Анет и разкрива голяма част от потенциала й. Но ако сте си навили на пръста, че е зле и точка - няма да ви разубеждаваме, изборът е ваш и ние го уважаваме. Точно затова за вас има бонус-диск с инструментални версии.
        И така. Албумът започва доста силно с мощната и епична двойна атака от "Storytime" и "Ghost River". "Storytime" е наистина добре композирана песен с лек, типично скандинавски индъстриъл привкус в духа на "Wish I Had Аn Angel", а "Ghost River" включва агресивни вокали от Марко Хиетала, които много добре пасват на дръзките рифове в песента. Веднага след това обаче идва странният експеримент, наречен "Slow, Love, Slow". Изведнъж се връщаме някъде в 70-те, в опушен, но луксозен пиано бар, където костюмари пият уиски, играят карти, пушат пури и къдрава руса мадама с много червено червило ни насочва револвер в главата, принуждавайки ни да изслушаме песента до края. Това странно "Sin City" чувство (имам предвид комикса, не чалготеката) няма как да не ви направи впечатление. Подобна песен е последното, което можеше да се очаква от Nightwish. Дали ще я одобрите или не - зависи изцяло от вас. Нататък динамиката се завръща с потенциалния втори сингъл (ако вярвам на инстинктите си) "I Want My Tears Back", който напомня на нещо средно между "Bye Bye Beautiful" и "The Islander", включвайки модерен, запомнящ се припев и фолклорни мотиви. След него идва другата голяма, но и много приятна за мен изненада, наречена "Scaretale", която се явява нещо като опит за "Broadway"-ски тип изпълнение, но в симфо-метъл вариант. Тези над 7 минути трябва просто да бъдат чути и оценени по достойнство, защото Туомас е надминал себе си в композиционно отношение в тази песен!
        Но честно, албумът можеше спокойно да свърши тук. Следват 3 балади или общо 16 минути нон-стоп бавно темпо. И трите не са лоши сами по себе си (макар че аз никога не съм харесвал балади на Nightwish), но все пак... идват мааалко в повечко.
        Основният проблем на този албум е, че е прекалено удължен и съдържа прекалено много пълнеж под формата на интродукции, тиктакания, ала-бала приказки и никому ненужни инструментални прелюдии. Целият този излишък обаче съществува, защото очевидно албумът е писан, за да бъде не просто слушан, а и гледан. Така де, нека не забравяме, че "Imaginaerum" ще види бял свят и като филм през идната година, което си беше първоначалната идея. Точно затова не се сърдете и не се учудвайте, че целият албум звучи като холивудски саундтрак или както някои подигравателно го наричат - "дисни метъл".
        С този албум за пореден път се убеждавам, че Туомас тепърва има накъде да развива композиционния си гений и че тази група я чака нов живот, изпълнен с много вдъхновение. Пък ако Таря толкова ви липсва - слушайте соловите й албуми или слушайте Amberian Dawn. Сега зад микрофона е Анет и колкото и да е трън в ушите на някои фенове, ние, сравнително безпристрастните, не чуваме какво толкова не й харесват те. И ако трябва да бъдем искрени, с риска да сме и леко груби - всичко това май идва от вродената черта на много хора по света всячески да си търсят поводи за недоволство... Ако си търсите такъв, ще го намерите. Ако не - ще се насладите на "Imaginaerum".

+ + + + Плюсове.......:
Епичен, страхотно продуциран, разнообразен.
Симфо партиите и рифовете на Nightwish никога не са били по-мощни.
Анет не е Таря. И който го е осъзнал, ще разбере, че това е за добро.
Групата определено я чака нов живот.

- - - - Минуси........:
Много удължавания, излишъци и пълнежи вътре в самите песни.
Прекалено много балади, че и повечето наблъскани една след друга.
Личи си, че му трябва и картина, освен звук.

Подходящо за фенове на:
Within Temptation, Amberian Dawn, Delain, After Forever и др.
Автор: Zorn/Testset
-=7.5/10=-

Slartibartfass - 2011 - Schwarz Verhüllt

Posted by Today's Metal Crew On сряда, ноември 30, 2011 0 коментара

Стил......: Viking/Folk Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Ketzer Records
Отнема....: ~48 минути 

facebook.com/slartibartfassmusik

        Много исках този албум да ми хареса много. И това щеше да бъде така, ако се заключаваше само до около 40% процента от всичкия материал. Прекрасно начало (не визирам предългото интро) със "Sehnsucht"! И още от първи поглед върху списъка с песни се разбира, че става дума за концептуален албум, основан на конкретни човешки състояния на духа. Линията, с която както вече споменах, започва албумът, трябваше да трасира и разгърне в максимален мащаб творческата сила на тази банда. Да, наистина, очаквах го. Предните им албуми предвещаваха подобен положителен сценарий и сега ми е леко тъпо да си признавам погрешните очаквания. Ето, например, нищо нямаше да загуби музиката, ако не бяха вмъквани на толкова места тези еднакво звучащи келтски, шотландски или каквито и да са там гайди. Изглежда в търсене на оригиналността момчетата са се предоверили или на вътрешния си глас, или на доста добре изглеждащата гайдарка Джесика... но те си знаят. За някой би представлявало и интерес, че част от тази банда е и човек, носещ името Владимир Николов, което пък трайно ми навява мисълта, че трябва да е с Български произход (чичо Гогл вероятно знае). В тази връзка мога да добавя единствено и само едно голямо "Браво" - похвала, която не е само израз на националната принадлежност, а количствено измерение на нищожното участие с щампа BG към световната музикална сцена.
        Но да се върнем още малко на това, което ни предоставя този албум. Китарните партии и рифове преливат от клиширани в страшно ориганални и цялата тази смесица за съжаление придава усещането за онази незрялост, която можем да чуем в разни демота на групи, далеч, далеч назад в йерархията на индустрията. И въпреки всичко, понтенциалът, за който става дума, отново е тук и отново навява идеи от рода "следващия път ще ви размажем на макс". За хората, чуващи името Slartibartfass за пръв път, съветът ми е: чуйте предните им три албума, заредете се с душевност, еквивалентна на изразния им елемент и ако позитивизмът от тях се почетвърти със "Schwarz Verhüllt", значи всичко, което сте прочели до тук, е точно така - нищо ново под слънцето. Всъщност, не знам какво би станало, ако някой започне в обратен ред, ако има такъв (защото за мен вече е късно) - нека сподели менение. Като финал, албумът е ъндърграунд и няма претенции да е комерсиален, затова и личната ми оценка ще е по-висока с цел да насоча вниманието ви към нещо стойностно, пък било то и от тъмните дебри на неизвестното.

+ + + + Плюсове.......:
Албум, направен с хъс и огромно желание!
Интересен, отличителен дрезгав глас.
Наличието на българска следа.

- - - - Минуси........:
Вмъкнати гайди на места където... абе, не им е много мястото.
Моменти, в които леко ще ви доскучае.
Отново потенциалът е по-голям от предлаганата продукция..

Подходящо за фенове на:
Metsatöll, Folkearth, Falkenbach, Einherjer, Thrudvangar и др.
Автор: Nightice
-=7/10=-

ИНТЕРВЮ: Richard Sjunnesson от The Unguided

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, ноември 28, 2011 5 коментара

    
    С огромно задоволство се свързахме с Ричард, за да си поговорим с него надълго и нашироко за The Unguided, за дебютния албум на групата "Hell Frost" (прочети ревю ТУК), за раздялата му със Sonic Syndicate, бизнесът в музиката, музиката като цяло и... за малко Wolrd of Warcraft. Получи се един приятен и забавен разговор, с който изяснихме по-интересните неща около The Unguided.

    Прочети цялото интервю, като цъкнеш "Read More" долу вляво.
 

Power Metal Night в бар The Black Lodge!

Posted by Today's Metal Crew On петък, ноември 25, 2011 0 коментара

На 1-ви декември (четвъртък) метъл бар The Black Lodge и Today's Metal организират POWER METAL вечер! Ще се слушат над 60 банди и ще има над 5 часа нон-стп висококачествен пауър метъл, с най-силните групи, най-големите класики и някои чисто нови парчета. Както вианги ще има и награди - доскове с най-новите албуми на Alestorm - Back Through Time, Turisas - Stand Up And Fight и Rhapsody of  Fire - From Chaos to Eternity (специално японско издание!). Плейлистът и наградите - от нас, куфеенето - от вас!
 
НАЧАЛО: 21.00 часа
ВХОД: Свободен

Имаме огромното удоволствие на 1-ви декември (четвъртък) да ви поканим да си изкарате една страхотна метъл вечер, която организираме заедно с нашите приятели от метъл бар "The Black Lodge"! Подбрали сме възможно най-качествените пауър метъл парчета от последните години, както и разбира се най-запомнящите се класики на великаните в жанра. Ще имате възможността да чуете над 60 групи (всяка представена с по една емблематична песен) и да си изкарате една готина вечер с други готини хора в бара. Ще се слуша МНОГО пауър метъл, такъв, какъвто го обичаме - бомбастичен, епичен, динамичен и предразполагащ към много пеене и куфеене! Освен това сме ви подбрали и 3 чудесни новоалбумни награди, така че... be there!
 

Nemesea - 2011 - The Quiet Resistance

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, ноември 24, 2011 3 коментара

Стил......: Alternative/Gothic Metal
Държава...: Холандия
Лейбъл....: Napalm Records
Отнема....: ~55 минути 

www.facebook.com/nemeseaofficial

                Легендарна е красотата на холандските готик метъл вокалистки. Манда от Nemesea не прави изключение, но пък има стрaнeн глас. Пее правилно, личи, че е ходила на солфеж и всe пак... гласът й нe ме кeфи. Или да речем, че просто не пасва добре на този вид музика. Пeе прeкалeно крeсливо и "поп", напомняйки ми на рyскaта вокалистка на Xe-None, а това, вярвайте ми, нe е кoмплимент. Имате право да ме поправите, ако не мислите като мен, но колкото и да слушах "The Quiet Resistance" и "In Control", все оставах точно с това впечатление. Но пък Манда е толкова хубава, че прекалено лесно можем да й простим няколко изкривени ноти. Толкова е хубава, че с голям успех би могла да дойде в България, да се прекръсти на Мандра и да заклати млекозаводите си по "Планета". За добро или за зло обаче, това няма как да стане. Но стига простотии!
        Ако все още четете, а не ровите из Google, търсейки разголени снимки на Манда, значи явно наистина обичате да четете за музика. Поздравления за което! Но да си дойдем на темата - "The Quiet Resistance". Албумът спазва добре традициите на европейския готик рок/метъл, като в него има добавени доста електронни и симфонични елементи. Електрониката е по-малко от тази в "In Control" и можем да кажем, че Nemesea са забили повече в посока "Evanescence/Delain" и че вече не се опитват да бъдат кой знае колко "индъстриъл". Лично аз отчитам това като грешка, защото веднага прави впечатление колко по-богати музикално са песни с повече електроника като "Caught In the Middle", "2012" (макар и само инструментал) и "Allein". Не че имам нещо против запомнящи се, хитови песни като "Afterlife", "High Enough" или "It's Over", но някак всички те вкарват групата в едни обобщаващи стилови рамки, в които свирят много, ама много други банди.
        Неслучайно споменах и Delain по-горе - тяхната червенокоса вокалистка Шарлот всъщност има гост-участие в "High Enough"! Освен нея, из "The Quiet Resistance" можем да чуем Мат Литуин и Маркус Клаван от Bulletproof Messenger, както и Хели Райзенвебер от Stahlzeit (кавър-банда на Rammstein) в бонус-трака "Allein". Вярвам, че доста хора ще сбъркат Хели с Тил Линдеман, имайки предвид немските лирики и типичното индъстриъл метъл чувство във въпросната песен, но запазете спокойствието и сутиените си, не е Тил.
        Айде, че пак дълго стана. Ако с нещо съм бил неясен - извинявам се. И ако още не сте разбрали, че Nemesea е група с красива вокалистка и прави готик метъл с електронни елементи, значи след това изречение би трябвало да ви е станало ясно. Иначе, с толкова много материал няма как да няма и някои по-слаби песни в албума, но като цяло няма сериозна причина да не му хвърлите едно ухо.

+ + + + Плюсове.......:
Групата тръгва в посока, която 100% ще им донесе много нови фенове.
Някой и друг потенциален хит.
Изчистено звучене и добре подложени електроники (макар и малко).

- - - - Минуси........:
Все още са доста зад много от колегите си в жанра.
Ако Манда пeeше толкова добре, колкoто изглежда, щeше да е супер.
Някой и друг излишен и/или скучноват трак.

Подходящо за фенове на:
Xandria, Evanescence, Lunatica, Delain, Omega Lithium, Krypteria, Velcra и др.
Автор: Testset
-=6.5/10=-

The Unguided - 2011 - Hell Frost

Posted by Today's Metal Crew On вторник, ноември 22, 2011 6 коментара

Стил......: Modern Metal/MMDM
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Despotz Records
Отнема....: ~45 минути 

www.facebook.com/theunguided

                Ясно беше накъде отиват нещата със Sonic Syndicate. След като Роланд Йохансон си би камшика и на негово място дойде Нейтън Бигс, групата претърпя своя най-комерсиален провал, издавайки "We Rule the Night" (2.5/10 от мен), който напълно закономерно, логично и правилно бе определен като най-голямaта възможна шитня, излизала някога изпод името "Sonic Syndicate". Явно зaсрамен от случилото се, малко след Роланд, другият вокaлист Ричард Сюнесон (харш-вокали) също си вдигна раницата и отиде в лагера на The Unguided, където вече го чакаха Роланд и брат му Роджър (който обаче продължава да свири и в Sonic Syndicate). Изобщо, голяма сапунка, от която е ясно едно - Sonic Syndicate съвсем рaзпърдяха крaтунките и очаквам след като им изтече договора с лейбъла, да ги рaзпърдят финално и да се рaзпaднат. Жалко, обичах тая банда.
        Но стига толкова история. Да говорим за "Hell Frost". Макар и дебют, този албум никак звучи като правен от новаци. Ясно е и защо - годините на сработване в Sonic Syndicate си казват думата и точно затова "Hell Frost" звучи като най-доброто, на което тези момчета са способни. Върху него са оставени отпечатъците и на много талантливи пръсти, включващи тези на Понтус Хелм (Dead By April) и Петер Тегтгрен (Pain, Hypocrisy), така че можете да бъдете сигурни, че пускайки си този албум, ще чуете нещо наистина специално.
        Какво представлява музиката на The Unguided? Въпрос с лесен отговор. Представете си Sonic Syndicate в периода им от "Only Inhuman". Сега си представете звученето им малко по-тежко. Добавете още малко електроника и повече китарна насоченост. Предствете си и че Ричард вече е еволюуирал и е шлифовал е харш-вокалите си. Хоп, готово! С това допълнение, че крайният резултат е по-добър от (почти) всичко, което Sonic Syndicate някога са издавали. Песните са многопластови, добре структурирани и перфектно "нивелирани". Няма изгъзици, няма поп, няма мяукaния и емoвщини (с каквото ни се надуха ушите в "We Rule the Night"). Песни като "Inherit the Earth", "Betrayer of the Code", "Pathfinder" и "My Own Death" пък до една имат потенциал да бъдат хитове и могат да служат за урок на всеки, решил да се пробва в жанра "модерен мелодет".
        Та, какво получихме? Един запомнящ се, чудесно продуциран, пълен с потенциални хитове албум, разполагащ с мелодичност, мощ, два типа вокали, страхотна китарна работа и много електроника. Ако харесвате MMDM и все още не сте чули "Hell Frost", спрете да спите и го пускайте незабавно! Защото The Unguided може би са "the next big thing" на модерната метъл сцена, особено при така стеклите се обстоятелства за Sonic Syndicate.

+ + + + Плюсове.......:
Дебют на годината? Не бих се учудил ни най-малко.
Многопластов, недоскучаващ, запомнящ се, мощен, динамичен, мелодичен.
Страхотни китари, страхотна електроника и почти толкова страхотни вокали.
The Unguided (2011) > Sonic Syndicate (2010).

- - - - Минуси........:
Това спокойно можеше да е новият албум на Sonic Syndicate.
Леко предвидим на места.

Подходящо за фенове на:
Sonic Syndicate, Scar Symmetry, Dead By April, The Blinded, Amaranthe и др.
Автор: Testset
-=9/10=-

In the Midst of Lions - 2011 - Shadows

Posted by Today's Metal Crew On неделя, ноември 20, 2011 0 коментара

Стил......: Christian Deathcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Facedown Records
Отнема....: ~31 минути 

www.facebook.com/inthemidstoflions

                "We play metal. We worship our Lord". С тези две прости, но ясни изречения, In the Midst of Lions описват това, което правят и което всеки, загледал се в тази готина обложка, би трябвало да знае. И не лъжат! Метълкор, деткор, брейкдауни, екстремни вокали, китари на преден план, силно религиозни текстове и сравнително кратки песни. Това ви чака, ако посмеете да посегнете към сериозният лъв с качулката и да извадите диска, който той пази зад себе си.
         Ако и преди сте чували албуми на ITMOL, или поне миналогодишния им "The Heart of man", то надали ще останете много изненадани, но за сметка на това ще бъдете доволни от чутото. Още първите секунди на откриващата "False Idols" ще ви отвеят перчема назад, щом от колоните ви избучи могъщият рев на Мат Дженсън (вокали) и още на първия брейкдаун ще ви дойде такъв пауър, че ще си ударите коляното в масата толкова силно, че ще ви паднат колонките на земята...! Е, добре де... поне така стана с мен, нищо не ви гарантирам. Темата с брейкдауните обаче не е приключила. Например, тези от вас, които знаят какво е "2-step", ще го усетят в много от брейковете. Но това не е всичко (както казваше Хорст Фукс, докато ни предлагаше V-образни рендета по телевизията)! Китарите са тези, които "помагат" на брейкдауните, като не спират да изливат технични рифове, докато траят предразполагащите към праведен мош бийтове. Дотук с брейкдауните, път на китарите! Райън Макалистър (китари) и Сам Пенер (китари) вършат прекрасна работа заедно, давайки на "Shadows" най-добрите си рифове досега - мачкащи, плътни, тежки, технични и грабващи. Просто не можеш да не им обърнеш внимание... особено на тези в "Prepare the Way" и "False Idols".
        Ако трябва да търся кусури на "Shadows" (а изобщо не ми се иска), един от тях със сигурност ще е краткостта му. Първият път го пуснах, отидох до тоалетната и докато се върна, той почти се беше извъртял. От това си направих и извода, че ползването на смартфон в тоалетната кара времето да лети, но това е тема на друг размисъл. И все пак, 31 минути са прекалено малко, точно както 62 са прекалено много. Добавяйки и соления якус на сравнително еднообразното темпо, накрая е напълно възможно да останете с впечатлението, че сте слушали една 31-минутна песен...
        Каквото и да си говорим обаче, аз си харесах албума и не спрях да куфея и да се пълня с енергия през всичките 8 пъти, в които го изслушах. На мен това ми беше достатъчно, за да знам още от самото начало каква оценка да поставя на "Shadows". Ако и вие като мен недолюбвате критика в себе си, просто се отпуснете и се оставете на ITMOL да ви заредят с една епична доза енергия, която този албум несъмнено притежава. И си пазете коленете...

+ + + + Плюсове.......:
Могъщ, здрав, плътен, леко епичен и изпълнен с огромно количество енергия.
Специални адмирации за вокалите и китарите!
Качествена, детайлно изчистена продукция.
Ако се интересувате от това - текстовете са изключително силни.

- - - - Минуси........:
Сравнително еднообразен откъм темпо и структури.
Можеха да добавят още 10-ина минутки материал.


Подходящо за фенове на:
For Today, As Hell Retreats, Within The Ruins, Sleeping Giant и др.
Автор: Testset
-=7.5/10=-

Nickelback - 2011 - Here And Now

Posted by Today's Metal Crew On сряда, ноември 16, 2011 6 коментара

Стил......: Modern Rock/Post-Grunge
Държава...: Канада
Лейбъл....: Roadrunner/Universal
Отнема....: ~40 минути 

www.facebook.com/nickelback

                Подготвяйки се за това ревю, прочетох няколко публикации за "Dark Horse", за да видя дали мнението ми съвпада поне малко с това на доказаните критици. Така току-що открих за себе си, че не съм никакъв критик (което май не е лошо). Защо ли? Защото повечето ревюта, които изчетох бяха от негативни до напълно опозоряващи, а на мен "Dark Horse" ми е един от любимите албуми на Nickelback...
        Затова реших дори да не поглеждам какво мисли критиката за "Here And Now". Подходих към него без почти никакви очаквания, само след слушане на двата сингъла - "Bottoms Up" и "When We Stand Together". Поздравления именно за този им избор - това са двете най-запомнящи се и най-добре написани песни в албума! Всъщност, не знам и аз как стигнах до този извод, защото честно казано "Here And Now" не блести с кой знае какво разнообразие. Повечето песни са със средна дължина от по 3 минути и половина и залагат на стандартни структури, опростени рифове и прав ритъм. Хубавото е, че аз нямам нищо против този начин на правене на музика, затова не избухнах в ридания, хлипайки на тема "Защо тия позьори не изсвирят нещо в такт 9/8". Факт е обаче, че и постоянно правият или механичен ритъм по някое време стават прекалено ушебийно повтарящи се, за да не им обърнем внимание.
        Въпреки опростените си формули, някои песни все пак успяха да ми направят извънредно добро впечатление. Така към двата сингъла (купонджийската "Bottoms Up" и мелодичната и химноподобна "When We Stand Together") си добавих мръснишката "Gotta Get Me Some", електронно-подкрепената "Kiss It Goodbye" и иначе доста предвидимата, но добре направена балада "Lullaby". За разлика от тях, за много дразнещ елемент в албума намирам кънтри-влиянията, които се чуват в някои тракове. Явно пичовете често разпиват в Тексас, защото ако не знаех, че са канадци, веднага щях да ги заклеймя като южняци. Но както и да е. Оттук нататък мога да отбележа няколко нелоши, но безлични песни, с присъствието на каквито обаче всеки фен на групата (и аз в това число) вече би трябвало да е свикнал, хехе!
        Честно, за този албум няма какво чак толкова да се каже. С риск да се потретя или пошестя (яка дума), "Here And Now" е един опростен, праволинеен, ритмичен, неангажиращ и разпознаваем Nickelback-ски албум, изпят с перфектния пост-гръндж глас (хвала на Чад за това). Така че ако не изпадате в крайни фенски драматизми и/или критични трансове, то "Here And Now" ще се задържи в плейъра ви за повече от едно слушане, макар да е и доста далеч от най-доброто, което сме чували от Nickelback.

+ + + + Плюсове.......:
Чад за проеден път показва, че е идеалният вокалист за този тип музика.
Няколко открояващи се и вдигащи настроението трака + един неоспорим хит.
Висококачествена продукция и звук.

- - - - Минуси........:
Праволинеен, предвидим и сравнително еднообразен.
На места са на ръба да засвирят модерен кънтри-рок...

Подходящо за фенове на:
3 Doors Down, Theory of a Deadman, Skillet, Seether, Hinder и др.
Автор: Stahli
-=6/10=-

Amoral - 2011 - Beneath

Posted by Today's Metal Crew On вторник, ноември 15, 2011 0 коментара

Стил......: Progressive/Hard Rock/Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Imperial Casette
Отнема....: ~58 минути 

www.facebook.com/amoralweb

                В този албум има нещо интересно. Не мога да го сравня с нищо, което съм слушал напоследък. Това говори, че в него е залагано на новаторски подход, без да се спазват стилови ограничения. В "Beneath" има хард рок, прогресив и хеви метъл, украсени с малко (наистина малко) крясъци и по-екстремни пасажи. И въпреки това, "Beneath" е един от най-скучните албуми, които съм чувал през вече отиващата си година. Тук е мястото и да вметна, че не харесвах кой знае колко Amoral в тяхната "дет метъл ера", но "Show Your Colors" ми даде надежда, че групата я чака добро бъдеще...
        Уви, слушайки тези 58 минути осъзнах, че така не съм скучал откакто бях с опериран крак, а в нас цял час нямаше нито ток, нито храна в хладилника, освен една кофа с марули. Затова бих казал, че "Beneath" е горе-долу толкова интересен и вълнуващ, колкото въпросната кофа с марули. Запитайте се дали някога дори сте си помисляли изречението "Уау, какви вкусни марули, искам още точно от тях" или "Уау, кофа, с марули, супер". Марулите са си марули. Скучни, безинтересни, стават за салата, приятно е да ги шлякнеш като добавка, но когато ядеш само марули в продължение на 58 минути, определено ще ти е адски тъпо. При това ще ти е адски тъпо още на 3-тата минута.
        Тъй е и с "Beneath". Има някакъв вкус, има някакъв смисъл в китарно отношение, има някоя и друга готина и оригинална структура, но нищо повече. В откриващата песен са изсипани всички готини идеи, които са хрумнали на пичовете. Ако успеете да издържите тези 9 минути докрай, ще си направите добра услуга, ако не чуете какво следва нататък. Подсказвам - крайно неоригинален, изтъркан, та чак изшкуркан хард рок, подкрепен от пуберския глас на прехвалено талантливия айдъл Ари Койвунен. Пичът се старае, от време на време влиза в правилната бленда и дори успява да пее правилно, което обаче далеч не значи, че гласът му е хубав. Честно казано, напомня ми на нашия айдъл Тома, само дето нашето момче бързо спря слезе на земята и се впрегна да се шлифова, докато Ари все още мисли, че е новият Ковърдейл. Точно затова целият "Beneath" звучи като някакво скъпо хард-рок/мюзик-айдъл караоке за скандинавски тийнеджърки с малокалибрен гърдаж.
        Силата на този албум се свежда до няколко добри китарни рифа и няколко свежи сола. Главната заслуга е на Бен Варон, който като по чудо изкарва мощ от китарата си въпреки ужасния крънч-ефект, с който свири. Ари също изпява няколко думи добре, а спорадичните му крясъци придават някакъв допълнителен интерес на иначе скучните тракове. Затова присъдата ми (ни) е жестока и вероятно несправедлива, но "Beneath" грабва 4-ка. А ако продължат с "класическия рок на 21-ви век", надявайки се да привлекат вниманието на старите рокаджии, скоро съвсем ще затънат и напълно закономерно ще се разпаднат. Защото тия песни вече сме ги чували и са ни омръзнали до болка. Пък и всеки би предпочел да си пусне някоя истинска класика или друг нов албум пред това да слуша скандинавска тийн версия на Whitesnake. Очаквах МНОГО повече.

+ + + + Плюсове.......:
Добра китарна работа.
Феновете на класическия хард-рок ще имат какво да чуят (предполагам).
Някои проблясъци тук-там (най-вече в "Things Left Unsaid").

- - - - Минуси........:
Изключително скучен, неоригинален и безличен албум.
Ари Койвунен порасна на години, но си запази пуберския глас.
Страшно гаден крънч-ефект в китарите.
Безметежно и ненужно дълъг.

Подходящо за фенове на:
Ari Koivunen, Whitesnake, Machine Men, Tracedawn и др.
Автор: Undepth/Testset
-=4/10=-