TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Ready Set Fall - Memento

Posted by Today's Metal Crew On вторник, декември 31, 2013 1 коментара

Стилът: Modern MDM/Metalcore
От/Год: Италия, 2014
Лейбъл: Lifeforce
Отнема: ~39 минути


Вече почти се бях отчаял и бях забравил да се надявам, че този дебют някога изобщо ще излезе. Тежки и едновременно с това супер мелодични, някъде по средата между шведския модерен мелодет и американския метълкор, тези млади италианци дълго време бяха подминавани от големите лейбъли по необясними за мен причини. Но ето, че чакането най-накрая свърши, албумът е готов и се казва "Memento". И не че преди не бях чувал голяма част от песните в него, но просто си е друго да ги слушаш в завършен албум.

"Memento" започва ударно с тежката "Deceiving Lights", която добре задава общия тон на албума. Следващите две парчета вече са познати на феновете и благодарение на тях аз и много други се "зарибихме" по групата и ги подпитвахме във Facebook кога най-накрая ще издадат този материал в албум. Става дума за "Skyscrapers" и "Buried Alive", чиито официални видеа вече събраха общо над два милиона гледания в YouTube! Не оставям тези линкове случайно - само чрез тях може да разберете колко добре се справят тези италианци наистина. На това звучене залагат повечето песни в албума, като изключим свирепата "A.N.S.I.A." и "Meri Maat", в които не се чуват чисти вокали. Специално внимание пък заслужават третият сингъл "Labyrinth" и метълкор резачката "Tidal Waves Could Save the World".

Няма какво да увъртам - ако харесвате модерен мелодет и си падате по групи като Soilwork, Sonic Syndicate, In Flames, KSE - този албум определено е за вас. Подобен силен дебют обаче вдига много очакванията за бъдещите албуми на групата. Не знам дали RSF са хвърлили всичките си козове в "Memento", но и се надявам да не се налага да чакам още 3-4 години, за да чуя нов материал от тях. Защото, честно казано, половината от този албум вече го бях чувал чрез сингли, демота и EP-та. Някои от новите парчета пък не са чак толкова добри, или поне не са на хитовото ниво на първите няколко сингъла. Това обаче изобщо не пречи на "Memento" да се очертава като един от фаворитите ми в жанра за 2014-та, макар и тя още да не е започнала.
 
+ + + + +
Идеално балансиран контраст между стабилна тежест и хитова мелодичност.
Поне три откровени хита и още няколко потенциални такива.
Съвременен саунд и качествена продукция, макар и отпреди няколко години.

- - - - -
Голяма част от песните в албума са издавани под една или друга форма от 2010-та насам.
Към края албумът става предвидим и нивото леко спада.

IF YOU LIKE
Soilwork, Scar Symmetry, Sonic Syndicate, The Unguided, Mercenary, KSE, ATR и др.

Автор: Testset
[8.5/10]

Fit For a King - Creation/Destruction

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, декември 23, 2013 0 коментара

Стилът: Melodic Metalcore
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Solid State
Отнема: ~35 минути


Поредният албум, за който си казах: "Става, ама... нещо му липсва". В този жанр непрекъснато излизат посредствени албуми и групите, които "улесняват" авторите, показвайки ни нещо ново и различно, стават все по-малко. Някога FFAK имаха потенциала да бъдат такава банда, но уви, момчетата сякаш позагубиха първоначалната си инерция.

Почти всичко в този албум е било вече казано/написано от някой друг, за нечий друг албум. Агресивни вокали (изненадващо мощни и надъхващи - адмирации за Райън Кирби), мелодични припеви, брейкдауни и добри, но едновременно с това изтъркани рифове. С две думи - нищо ново. С повече думи - "Warpath" и "Hollow King (Sound of the End)" са изключително мощни и дори имат от онзи прословут "хитов потенциал", благодарение на екстремните вокали в тях и мигновенно запеваемите си припев. Тъй като те са и първите две песни в албума, от тях се добива ясна представа за случващото се впоследствие. От това звучене бягат на-вече "Bitter End" (най-здравият брейкдаун в албума е тук) и "The Lioness", в които не се разчита на никакви чисти вокали. "Skin and Bones" пък е типичната (в последно време) "метълкор балада" в средата на албума. Песента всъщност е една от любимите ми в албума, но толкова често този тип групи започнаха да слагат точно такава песен в средата на албума, че тя не е нито нещо изненадващо, нито пък кой знае колко интересно.

Надявам се да не остана неразбран - това е един стегнат, здрав, мелодичен метълкор албум. Просто похватите използвани в него, по един или друг начин, вече са били използвани и сме ги чували и затова съм малко разочарован от FFAK. Въпреки това албумът успява да се задържи над нивото на посредствеността. Затова ако сте фен на мелодичния метълкор няма да сбъркате, ако хвърлите едно ухо на "Creation/Destruction", докато е още пресен. И макар че надали ще кажете "Ах!" и "Уау", докато го слушате, някои песни в него са толкова мощни, че биха могли да ви сгреят без помощта на "Топлофикация". Оферта си е.

 
+ + + + +
Много мощни и надъхващи екстремни вокали от Райън Кирби.
Няколко много добри песни с хитов потенциал.
Стабилна китарна работа, макар и с поизтъркани рифове на места.

Няколко много зверски брейкдауна.

- - - - -
Нищо, което вече да не сме чували в жанра.
Сякаш малко прибързан албум, в който посредственото е повече от интересното.
Чистите вокали издишат на няколко места.


IF YOU LIKE
My Heart To Fear, Erra, Miss May I, August Burns Red, Tear Out The Heart и др.

Автор: Reksy
[6.5/10]

Tierramystica - Heirs of the Sun

Posted by Today's Metal Crew On събота, декември 21, 2013 0 коментара

Стилът: Melodic Power/Folk Metal
От/Год: Бразилия, 2013
Лейбъл: Megahard
Отнема: ~55 минути


В края на всяка година имам навика да проверявам дали случайно не съм изпуснал нещо много яко и интересно в различните жанрове. И всяка година по този начин откривам много нови за мен банди, към чиито бъдещи релийзи да гледам с очакване. И този път се оказа, че съм пропуснал някои страшно интересни албуми, между които и тази чудесна творба на бразилците Tierramystica - група, правеща мелодичен пауър метъл с елементи на фолк музика от Андите (позната още и като "инкска музика").

Не за пръв път в историята метъл група използва инструменти като окарина и пан флейта, но тези юнаци ги използват много, ама много добре, при това като съществен елемент от музиката си, а не просто като украса. Това обаче изобщо не означава, че метъл частта е оставена на заден план. Дори напротив - дори без фолклорните елементи, Tierramystica пак биха звучали доста добре, защото правят качествен пауър метъл, а гласът на вокалиста им Ги Антониоли е на световно ниво.

"Heirs of the Sun" е подходящ за цялостно слушане наведнъж, но ако трябва да откроим някои парчета в него, това със сигурност ще са "Vision of the Condor", "Myths of Creation" и "The Rise of the Feathered Serpent", които може би най-добре представят това, което може да се чуе в по-голямата част от албума. С малко по-различнo звучене са "Shine Once Again", която залага на повече елементи на латино, както и изцяло фолклорните, но изключително красиви "When the New Dawn Arrieves", "Llanto De Mi Tierra" и "Inti Sunset".

Това е един красив, артистичен албум. На него може да покуфеете, да се наслаждавате на мелодиите му, или, при правилна подредба на плейлиста, дори да помедитирате. Можете дори да си представите, че сте на палатка в Андите, или че гледате залеза от пристанището в Порто Алегре (градът на групата) в южна Бразилия, където в момента е 33 градуса. Изборът е ваш. Преди това обаче е необходимо условие да чуете "Heirs of the Sun", иначе... просто не е същото да си мислиш за тези неща, без да го слушаш.

+ + + + +
Красив, разнообразен албум, пълен с невероятни мелодии.
Сполучлива комбинация от мелодичен пауър/прогресив метъл и местен фолклор.
Окарината и пан флейтата рядко звучат толкова добре в метъл албум.
Вокалистът Ги Анониоли има страхотен, много походящ за тази музика глас.

- - - - -
Към края метълът постепенно изчезва... не че е проблем за мен, но може и да е за вас.
Една идея по-качествен и изпипан звук би се отразил много добре на групата.

IF YOU LIKE
Keldian, Dignity, Gloryhammer, Emerald Sun, Kaledon, Helker и др.

Автор: Testset
[8.5/10]

Majesty - Banners High

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, декември 19, 2013 6 коментара

Стилът: Heavy Metal
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: NoiseArt
Отнема: ~52 минути


Кàжи честно? Нали тая година издадохте албум бе, пичове? Да, знам, че не е лесно да копираш целия материал на Manowar, но два албума в една година идват в повече. Особено когато си най-нагло копиращата група на света. Все съм виждал копировачи - Ektomorf със Soulfly, около 10 банди с Rammstein, че и A7X тая година покопираха (макар и доста добре) Metallica, но случаят на Majesty копае ново подземно ниво на наглост. И въпреки това тази група не само има фенове, а и продължава да издава албуми така, сякаш е най-якият метъл продукт на хилядолетието. На мен ли нещо ми има, че не зацепвам what the fuсk се случва?

Добре, вижте обложката. Отворете си я на голям екран. Затворихте я, нали? Този безумен артуърк, който изобщо не е най-жалката имитация на обложките на Manowar (че как), подсказва добре какво ще намерите зад него. Познахте - жалка имитация на Manowar, която обаче получава масивни оценки от колегите по света. И аз слушам, братче, и не разбирам защо. Да помислим. Обичам ли хеви и пауър метъл? Да. Харесвам ли Manowar? Да речем, че да, но и няма да ме видите с кожен елек и чук по улиците, а последният им албум за мен бе тотален провал. Къде тогава е проблемът с Majesty? А, да, сетих се - просто тия песни съм ги чувал вече преди 20 години и не са ми интересни.

Ако все пак трябва да сме обективни, албумът не започва чак толкова лошо. "We Want His Head" е готино скоростно парче. Да, Manowar са го свирили в поне 2-3 албума, но все пак - не е лошо. На заглавната "Banners High" обаче спокойно може да си скъсате ризите. Нема такъв текст, нема такова копиране, нема такова клише. Баладата "Take Me Home" пък единствена започва така, сякаш няма да прилича на песен на Manowar, но и това неизбежно се случва малко след средата. В припева ѝ пък има една безумна вокална извивка на "У-у-у-у", просто косите да ти настръхнат. До края на албума има само две песни, които заслужават частично внимание и това са "Bloodshed & Steel" (защото носи един готин 80-тарски спийд дух в себе си) и закриващата "The Day When the Battle Is Won". И пак, такива песни и такива албуми с 80-тарско хеви излизат на талази всяка година, но не чувате за тях, защото не копират чак толкова нагло големите в жанра.

С огромна сила продължавам да недоумявам и да не разбирам кой и как би могъл да се впечатли от албумите на Majesty, но ако съдим по коментарите в интернет - има и такива хора, при това не малко. Може би и вие сте един от тях? Ако да - извинете ме, винаги уважавам чуждия вкус, далеч не смятам мнението си за меродавно, но това не го разбирам. За мен това е поредният (шести?) албум на група, чиято кариера се гради на правенето на посредствени версии на песни на Manowar. Кому е нужно?
 
+ + + + +
Няколко нелоши парчета, подходящи за феновете на класическия хеви/спийд метъл.
Феновете могат да са доволни от тази продуктивност - втори албум на групата за тази година.

- - - - -
Текстовете, китарите, вокалите, хоровете, темата и всичко останало приличат на нагло копират Manowar.
Дори Manowar да не съществуваха, този албум пак нямаше да е нещо особено - а и Manowar съществуват.
Вокалистът Тарек бая се напъва да звучи като Ерик Адамс, но е доста далеч от истината.

IF YOU LIKE
Manowar, Sacred Steel, Stormwarrior, Iron Fire, Metalium, Епизод и др.

Автор: Undepth
[3/10]