TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Axel Rudi Pell - Into The Storm

Posted by Today's Metal Crew On петък, януари 31, 2014 0 коментара

Стилът: Heavy Metal
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: SPV
Отнема: ~62 минути


Новият албум на ARP по особен начин успя да ме убеди, че трябва да напиша няколко думи за него, макар в последно време очакванията към него са по-скор оза тривиални творби. Аз пък подходих без никакви очаквания, защото в последните пет, а по-вeроятно дори и десет години всичко запомнящо се, което хер Пел издаде, можеше спокойно да бъде събрано и в един албум. Както обаче често се получава, изненадата е изненада, за да те изненада.

Използваният класически и винаги работещ метод с инструментално интро и сега е налице и открива "Into the Storm", като приятно и ненатрапчиво спомага за навлизане в едно от най-добрите парчета в албума - "Tower of Lies". Не знам дали сте забелязали, но ако не сте, направете си експеримент да прослушате вторите песни в албумите на ARP назад във времето и ще откриете, че са възможно най-ударните в съответните творби. Но като се е случвало преди, така и сега следва малко пълнеж. Трябва обаче да се отбележи, че "Burning Chains" звучи така, сякаш е направена нарочно по начин, който да покаже възможностите на новия барабанист Бои Рондинели (заместил мистър Мускуло - Майк Терана), което едва ли е нужно с оглед визитната му картичка, но карай. Отново по утъпкания път се натъкваме на баладичната "When the Тruth Hurts", която е истински убиец на корави женски сърца и въпреки че живеем в не особено романтичен свят, това е музика, която си струва да се използва по предназначение. Седем минути (почти) е време, за което могат да се случат много неща. Ако не ви стига, прескачайте бързо до кавъра на Neil Young - "Hey Hey My My" (да не се чете "neu neu mu mu").

Нека се върнем в коловоза с "Changing Times", където определено е направена лека (или не чак толкова) заемка от еднa песен на колегите Scorpions. Така де - целият откриващ риф. Но песента е готина като цяло и си заслужава. Следва пак малко пълнеж, за да дойде времето на опуса "Into the Storm". Е, ето това е онзи АRP, който в далечната 94-та
ми отвя главата с "Between the Walls". Песен в стил "Casbah", a Джони Джиоели е такова гласище (има ли някой, който се съмнява в това?), че ми е трудно да си представя къде и как се събира толкова глас в едно човешко тяло. Бавна, тежка и навяваща асоциации за Diо, плюс нежна ориенталска нишка, прорязваща цялата композиция, песента е от онези, дето успяват да те накарат да поскимтиш от удоволствие. А ако ме послушате да спрете до тук, ще постъпите правилно. Не си пускайте лимитед едишъни и прочие други неща! Бонусите омазват ситуацията в този случай. Вярно, че е въпрос на вкус, но обикновенно като изядеш десерта, не си поръчваш ордьовър.

Накрая, за да дозащитя положителната си оценка за албума ще кажа, че ARP явно има какво още да ни демонстритра и предричам в близко бъдеще някаква стилова забежка, с която да ни покаже, че може и има по-различен поглед върху собственото си изкуство. Да видим пък.


+ + + + +
Изненадващ албум по своята същност с оглед последните няколко издания.Класически подход, утвърден с времето и наложен като собствен стил.Отличавщо добри песни, които правят баланса в албума.

- - - - -
Отново нещо не достига, за да се прехласнем тотално.
Бонусите, които обикновено са за добро, в случая хич не са.
Трябва си му на АRP някаккво ново вдъхновение и това си е. 


IF YOU LIKE
Gotthard, Dio, Scorpions, UDO, Jorn, Аxxis, Primal Fear, Steeler и др.

Автор: Nightice
[7/10]

Sidilarsen - Chatterbox

Posted by Today's Metal Crew On сряда, януари 29, 2014 1 коментара

Стилът: Alternative/Industrial Metal/Rapcore
От/Год: Франция, 2014
Лейбъл: New Track Music/Musicast
Отнема: ~57 минути


Не знам как Sidilarsen успяват да ми се харесат във всичко, което правят. А те правят доста неща - индъстриъл метъл, алтърнатив, рап, ню метъл и рапкор. И то на френски. Може би по това се познават истински талантливите групи - по това, че могат да правят няколко жанра и все да звучат така, сякаш са експерти във всеки от тях.

Естествено, като стар "индустриалец", най си харесвам електро-метъл звученето им. В "Chatterbox" то се чува най-отчетливо в сингъла "Comme on vibre", включващата малко испански мотиви "Hermanos" и в "Un echo". В тази групичка обаче нарочно не включвам полъхващите на drum & bass (откъм ритъм секциите си) "Matiere première" и "On en veut encore". С повече алтърнатив и ню метъл се открояват "Unanimes", "Le prix du sang" и "Si près de la flamme", в последната от които има странно засилени електронни барабани. "Nos anciens" пък е едно самотно и мрачно рап парче, което, напук на цялата ми неприязън към този стил, просто се е получило добре (явно седмокласникът в мен все още има слабост към добрия рап, хм). Без категория оставям "L'ivresse des maudits", която е... ъ, да речем, че е трудна за описание и далеч по-интересна за слушане.

На финала на "Chatterbox" ни посреща и изпраща 18-минутната "Des millards". Последните 12 минути от нея обаче представляват репликите на феновете, направили рано своя преордър на албума и изпратили своите аудио записи на фразата "Nous sommes des milliards contre une élite" (включително и на други езици - немски, италиански, испански, руски). Безспорно готина идея, която да включи феновете в процеса.

Определено харесвам "Chatterbox" повече от "Machine Rouge", макар обложката на предния да бе около 100 пъти по-хубава. Това е поредният урок, че съдържанието невинаги се определя от опаковката. Но пък виж, ако бях видял тази обложка в магазина, щях да реша, че става дума за някакъв шок-поп (има ли такова животно?) и щях да го подмина. За щастие обаче знам, че Sidilarsen винаги имат какво да предложат и че надскачат себе си с всеки изминал албум. Затова и съм толкова доволен, че не пропуснах "Chatterbox".

+ + + + +
Толкова голямо разнообразие, че кажи-речи всяка песен е в свой различен стил.
Качествена съвременна продукция със супер модерен, тежък и изчистен звук.
Много енергичен, ритмичен и приятен за (силно) слушане и надуване албум като цяло.

- - - - -
Обложката е малко... абе, не е много приятна за гледане. Или?
Рапът може да ви дойде в повечко в "Nos anciens".
Ако не разбирате френски - трудно ще зацепите за какво става дума в песните. 

IF YOU LIKE
Sub Dub Micromachine, Lofofora, Mass Hysteria, TFK, Girugamesh, The Prodigy и др.

Автор: Testset
[8/10]

Winterstorm - Cathyron

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, януари 27, 2014 0 коментара

Стилът: Epic Power Metal
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: NoiseArt
Отнема: ~56 минути


Епичен пауър метъл с елементи на фолк. Ако това изречние не грабва вниманието ви, няма много смисъл да четете нататък. Но ако вече потривате ръце (мислено, защото подозирам, че четете с ръка на мишката и клавиатурата) в очакване, чакането ви ще бъде възнаградено с един епичен, мелодичен и героичен албум, какъвто е "Cathyron".

Както аз не сядам на масата, ако на нея няма мръвка (макар че като готвя, винаги гледам винаги да има опции за вегетарианци - да ядат месо, или да стоят гладни), така и Winterstorm не сядат да записват, без да имат идеи за готини мелодии на масата пред себе си. И ако не разбрахте нищо от тази умопомрачителна метафора, ще го кажа другояче - в "Cathyron" няма песен, в която да не ти се прище да покуфееш, да попееш, да вдигнеш юмрук в небето, да извадиш меча от ножницата и да погалопираш в ритъм на гърба на своя верен кон. Поне това си представям аз, когато слушам какво се случва с Терон - главният фентъзи герой в този концептуален албум. Той се бори за Доброто и целта му е да унищожи всичко Зло. Това, разбира се, е супер новаторски сценарий, особено като за пауър метъл албум, но в крайна сметка - защо пък не? На Winterstorm им отива да възпяват подобни истории. Пък и нека някой каже нещо срещу супер епични парчета като "Far Away", "Down In the Seas", "Elders of Wisdom", или феномалния 7-минутен епос "Call of Darkness" - все песни със страхотни мелодии, епични мъжки хорове, клавиши и оркестрации, превъзходна китарна работа и включвания на фолклорни инструменти. Ако пък сте фенове на групи като Blind Guardian, Helloween, Running Wild и Orden Ogan, просто не виждам как няма да се разсипете от кеф на "Windkeepers" и да не харесате "The Maze" и "Metalavial".

Защо обаче такива рехави барабани? Такъв епичен продукт не заслужава този слаб барабанен саунд. Всичко останало е пипнато - китарите са ясни и силни, на вокалите и хоровете им се разбира всяка дума, обаче барабаните шляпат някъде в далечината (освен в "Call of Darkness"). Е, положението не е чак толкова лошо, даже е по-скоро поносимо, но един по-плътен и ясен барабанен звук щеше да пасне страхотно на "Cathyron". Това е и основната ми забележка към албума, макар че имам и още няколко, по-малки такива. Те се отнасят най-вече към предразполагащите към "skip" интро и аутро, чиято липса изобщо няма да забележите, ако ги изтриете от плейлиста. Но това вече са друг вид претенции, с които няма да ви занимавам и които в никакъв случай не трябва да ви разколебават да чуете "Cathyron", щом той се появи на пазара на 7 февруари.

+ + + + +
Епичен, мелодичен и героичен пауър метъл албум с "фентъзи" концепция.
Чудесна китарна работа, героични мъжки хорове и готини мелодии на всеки ъгъл.
Периодични включвания на фолклорни инструменти, оркестрации и допълнителни клавишни. 

- - - - -
Не особено добър и балансиран барабанен звук.
Ако махнеш интрото и аутрото - хич няма да ти липсват. 

IF YOU LIKE
Blind Guardian, Orden Ogan, Van Canto, Helloween, Running Wild и др.

Автор: Undepth
[8/10]

Abandon All Ships - Malocchio

Posted by Today's Metal Crew On събота, януари 25, 2014 0 коментара

Стилът: Post-Hardcore/Trancecore/Electronic
От/Год: Канада, 2014
Лейбъл: Redfield/Rise
Отнема: ~33 минути


Ъ, не. Не е това пътят. Промяна беше нужна, но не такава. Abandon All Ships винаги са били противоречиви и са предизвиквали полярни реакции, благодарение на смелото си и непукистко смесване на метълкор, транс и адски много autotune в чистите вокали. Точно това бе причината дебютният им "Geeving" да предизвика огромна вълна от реакции, а наследникът му "Infamous" допълнително разбуни духовете с още по-"поп" звучене и дори фючъринг с рап дуото A-Team. Единственият шанс на "Malocchio" да разбуни духовете обаче е да участва в спиритичен сеанс с душите на хората, които са се застреляли от скука, докато го слушат.

Винаги съм защитавал тази група, въпреки явните ѝ недостатъци. Защитавам тезата, че наличието на такава музика е полезно за метъл сцената. Защитавал съм и пеенето на Мартин Брода, който очевидно се справя и без autotune. Опитвал съм дори да намеря логично обяснение защо когато свирят на живо, китарите не са включени, а звучат записани такива. Не крия и че съм притежател на предните албуми на бандата. Но не мога да защитя "Malocchio". В него AAS са опитали да се обърнат с хастара навън, лишавайки се от досадния autotune във вокалите на Брода, втежнявайки общото си звучене и... проваляйки се тотално в екстремните вокали, които поне досега не бяха проблем. Какво ли са си казали? "Добре, махаме autotune-a, но пък не може цялото ни пеене да е наред, баси!". Наистина не знам какво става. Дали Анджело Ейта няма някакъв проблем с диафрагмата? Дали не е бил болен по време на записите? Просто няма логика да направиш два албума с добри вокали и така свирепо да се провалиш в третия.

Ама пък то... само пеенето да беше. От 10 песни в албума, 6 са с еднакви постройки, еднакви рифове, еднакви електронни семпли и лийдове, почти еднакви (но пък добри) припеви и еднакво лоши крясъци. Първите 5 песни пък си приличат толкова много, че дори след три слушания не бях сигурен дали всичките не са някакви алтернативни версии на сингъла "Reefer Madness". След тях, за да има разнообразие, има чисто хаус парче, наречено "Alive". "Cowboys" пък е кратка, но за сметка на това несъдържателна песен, чиято мелодия някак напомня за "Harlem Shake". И точно когато бях готов да вдигна ръце и да се предам, нещата много леко и плахо започнаха да се оправят (за разлика от българската икономика, ха!). В заглавната "Malocchio" се усети първият напън за промяна, a в "Centipede" нещата дори стояха добре, като тя е и най-читавата песен в целия албум. Може би в друго обкръжение щеше да ми направи повече впечатление, но в края на един толкова изсмукан от пръстите албум, нямаше как да скачам от радост. Закриващата "Paradise" също го избива хаус, но пък поне в нея има китари и като цяло може да се нареди сред добрите попадения в "Malocchio".

Изключително съм разочарован от Abandon All Ships. Не могат да ме обвинят и че съм хейтър, защото хейтърите не се разочароват, а просто за пореден път не харесват нещо. Аз обаче съм разочарован, защото в "Malocchio" AAS са изгубили идентичността си. Да, нетипичният им стил им докара много хейтъри и обиди, но и популяризира името им. Него обаче вече го няма. Няма ги хитовите мелодии от "Geeving", няма го смелият размах от "Infamous", няма го и уникалното звучене. Е, вече няма и време за губене пред AAS, които възможно най-скоро трябва отново да влязат в студио и да покажат, че могат много повече от това. 

+ + + + +
Припевите и чистото пеене на Брода звучат много добре без autotune.
Някои парчета се открояват силно (в положителна посока) на фона на останалите.
Интересни заигравки между транс/хаус електроника и метълкор/пост-хардкор. 

- - - - -
Екстремните вокали този път са под всякаква критика.
Повече от половината песни в албума звучат адски идентично една с друга.
В горепосочените не се забелязва почти никаква композиционна мисъл.
Посредствени текстове (не е за сефте), посредствени китари и уви - посредствен албум. 

IF YOU LIKE
I See Stars, Eskimo Callboy, Attack Attack!, Helia, His Statue Falls, STGF и др.

Автор: Undepth
[3/10]