TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Dagoba - Post Mortem Nihil Est

Posted by Today's Metal Crew On петък, май 31, 2013 6 коментара

Стилът: Industrial/MDM/Groove Metal
От/Год: Франция, 2013
Лейбъл: Verycords/Ear Music/eOne
Отнема: ~51 минути


Dagoba са група, която винаги има толкова яки и епични обложки, че и никога да не ги бях чувал, пак щях да го сторя, само за да разбера какво има зад тези произведения на изкуството. И поне досега само 1-2 пъти съм оставал частично разочарован от чутото. Това обаче не се случи с "Post Mortem Nihil Est" ("Няма нищо след смъртта"). Той бележи промяна в звученето на Dagoba в посока на по-малко индъстриъл, повече мелодичност, повече епичност и още по-модерен и мащабен звук. Тази тенденция се усети още в "Poseidon", но днес идеята вече изглежда напълно развита.

За да не стане объркване искам да поясня, че "повече мелодичност" не значи "по-малко екстремност". Напротив - Dagoba вадят много агресивен саунд, където (този път) картечните откоси на двойните каси са заменени с по-плътно звучащи и мачкащи барабани, а китарите са дори допълнително втежнени, сякаш имаше накъде повече. Цялата описана дотук промяна се усеща още в откриващата "When Winter", която редува епичен дет метъл със супер зарибяващ мелодичен припев. Дългата над 6 минути "The Realm Black" продължава епичната нишка с мощни, насечени, здраво разкуфяващи рифове, като подобна насечена китарна мощ се усеща още в "I, Reptile", "Kiss Me Kraken" и "Oblivion Is For the Living". "The Great Wonder" пък залага на по-модерно и мелодично "сингъл" звучене, докато "The Day After the Apocalypse", "Son оf a Ghost" и смазващо епичната "By the Sword" дават сериозен (но и модерен) дет метъл привкус на "Post Mortem Nihil Est".

Вярно, "Post Mortem Nihil Est" не е безгрешен - така и не открих нищо интересно в "Yes We Die" и "Nevada", но изключвайки тях, в този албум няма не само слаба песен, а и слаба минута. Това подобрено и още по-епично звучене много добре се връзва с моята визия за това как трябва да звучат Dagoba, затова няма да се впускам в търсене на кусури, които хем ще ми изгубят времето (защото надали ще намеря много), хем ще ми развалят удоволствието от слушането. Не търсете и вие, а слушайте и куфейте, но внимавайте с обзавеждането, че след няколко неволни удара в моето, вече слушам "Post Mortem Nihil Est" само на слушалки пред блока. А за следващото слушане мисля си взема да тупам и някой килим, защото... абе, музиката предразполага. 
 
+ + + + +
Рядко сполучлива смесица от епичност, дет метъл агресия и модерна мелодичност.
Смазващ китарен звук, мощни барабани, мрачни кийборди, могъщи ревове и зарибяващи чисти вокали.
С малки (субективни) изключения - слаби парчета и слаби минути сякаш няма.
Настръхва ми костния мозък като чуя мъжките хорови "Ха!" в "By the Sword" и "Oblivion Is For the Living".   

- - - - -
Може да се каже, че има 1-2 трака, които не са точно на нивото на останалите.
Някои крайно задълбочени фенове може да не харесат промяната в звученето. 

IF YOU LIKE
Mnemic, Sybreed, Fear Factory, Gojira, Arkaea, Divine Heresy, Chimaira и др.

Автор: Testset
[10/10]

Sleeping With Sirens - Feel

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, май 27, 2013 4 коментара

Стилът: Alternative/Emocore
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Rise
Отнема: ~44 минути


Сигурно защото е все още ранна утрин ми е трудно да открия правилната дума, която искам да използвам за основа на този "анализ", за да не обидя някой. Засега обаче в главата ми се е закотвила думата "безполов" и вероятно ще се наложи да използвам нея, за да определя типа вокали в новия албум на SWS. А думата "анализ" също (с малко въображение) добре описва отношенията на вокалиста Келин Куин с неговия микрофон. Той пее така, сякаш страстно облизва микрофона и от време на време го хапе от екстаз. Правя този тъп, почти сексуален намек и преувеличавам нарочно, за да опиша някак, че пред Келин Куин дори Тайлър Картър от Issues звучи като свиреп мъжкар.

Прави сте - не е задължително пеенето да е мъжествено. Мачовщината пък си е отживелица, а такива приказки от моя страна може да са някаква форма на комплексарщина, незадоволеност и защо не - латентна несигурност? Но все пак, всичко (трябва да) си има граници и затова намирам за жалко да слушам подобни лигавщини от банда, смятаща себе си за някакъв вид рок или дори пост-хардкор.

Всичко, изписано дотук вече ви е ясно, ако сте чували кой да е албум на SWS. "Feel" обаче не се различава много от предшествениците си. Единствените промени в звученето са намалените като сила и дисторшън китари и залагането на повече алтърнатив и поп, отколкото на досегашната смесица от пънк и пост-хардкор. Крещящи вокали също почти няма и Келин пее само в неговия супер висок регистър - някъде над сопраното, в близост до кучешките свирки и котешкия глад (ако сте чували как мяучи гладно коте - знаете как пее и Келин). Единствените парчета с по-плътен китарен звук са поп-пънкарската "Here We Go" и "Congratulations", която обаче дори Мати Мълинс от Memphis May Fire не успява да спаси от посредствеността и лигнята. Лек хитов потенциал пък притежават синглите "Low" и "Alone", като в последната участва рапърът Machine Gun Kelly. Оттам нататък почти всички парчета стават трудни за различаване, защото до едно залагат на шумна смесица от алтърнатив, поп-пънк, емокор, тийн-поп, малко пост-хардкор и много лоши китарни ефекти.

Не ми се искаше да го казвам, защото това е нещо, което "trve" метълите казват за всички пост-хардкор банди, но SWS звучат като група за малолетни момиченца. Не отричам възможността да ги харесва и някой мъж на 35, но те просто звучат така, сякаш нарочно искат да ги харесват само 13-годишни scene-girls. Добавям и факта, че SWS не правят пост-хардкор, а някаква форма не емокор, доближаваща се до мол-емото и вече мога спокойно да закрия този "анализ". Уви, така и не успях да си харесам нищо в "Feel", но за сметка на мен има поне милион 13-годишни и поне четирима 35-годишни, които ще определят този албум за шедьовър.
 
+ + + + +
Повечето фенове ще си го харесат, ако превъзмогнат смекчения звук.
Някои зарибяващи мелодии и готини преходи.    

- - - - -
Болезнено високо и чутовно лигаво пеене.
Олекотен звук, повече поп-елементи, по-малко и по-рехави китари.
Повечето песни звучат почти неразличимо една от друга.
Трудно е да посочиш конкретно какво точно може да харесваш в този албум. 

IF YOU LIKE
Issues, Amyst, Breathe Carolina, Paramore, Justin Bieber, Деян Неделчев и др.

Автор: Undepth
[2/10]

Chthonic - Bú-Tik (武徳)

Posted by Today's Metal Crew On събота, май 25, 2013 0 коментара

Стилът: Epic Melodic Black Metal
От/Год: Тайван, 2013
Лейбъл: Spinefarm/Universal
Отнема: ~41 минути


На 27.02.1947 в Тайван се надига анти-правителствен протест и насилието на острова взима връх. На следващия ден управляващата партия Гоминдан започва да потушава брутално надигащите се бунтове, в резултат на което биват избити десетки хиляди души, а 28 февруари остава в историята като "Инциндент 228" или "Клането 228". Този геноцид е и основната тема в новия албум на Chthonic - тема, която десетилетия наред е абсолютно табу в Тайван.

Отне ми време да разбера и какво точно ще рече "Bú-Tik", но след няколко консултации с хора, учили китаистика установих, че "武徳" се превежда грубо като "боен дух" и представлява четирите добродетеля, който всеки майстор на бойното изкуство трябва да притежава - да тренира всеки ден без изключение, да е винаги смел и спокоен, да не върши излишни движения и винаги да действа уверено. Всичко това обяснява цялостната концепция на творбата, включително и нейната обложка, в чиито детайли обаче няма да се впускам сега, защото вие сте тук, за да разберете не какво има върху нея, а какво има зад нея. 

"Bú-Tik" е албум, залагащ на много рифове, добра динамика, епични кийборди и чести фолклорни включвания от Далечния Изток. Самото начало албума дава ясна представа за цялостното му звучене. Там се намират и две от най-силните парчета в него - "Supreme Pain For the Tyrant" и "Sail Into the Sunset's Fire", в които епичните оркестрации и тежките, но мелодични рифове умело се смесват с типично тайвански фолклорни елементи. Други страшно силни композиции са епичната "Defenders of Bú-Tik Palace" и "Set Fire to the Island", които включват не само фолклорен инструментал, но и много въздействащо фолклорно пеене. "Between Silence And Death" пък изненадва с рязък преход от екстремен метъл към спокоен фолк инструментал, а "Next Republic" съдържа в себе си най-епично звучащия хор в целия албум.

Лесно можем да кажем, че в "Bú-Tik" няма слаби песни, но ако не сте свикнали на такава скоростна поредица от рифове и толкова бласт-бийтове, ще спрете албума още преди да сте стигнали средата му. "Bú-Tik" е доста шумен и ако по принцип не сте фен на мелодичния (или не толкова мелодичен) блек метъл, надали Chthonic ще се превърнат в новата ви любима група. Оттам нататък е сигурно, че феновете на групата ще останат доволни, а тези, за които пръв път се сблъскват с Chthonic, бързо ще си изградят мнение за тях.
 
+ + + + +
Субективно казано, но все пак - слаби парчета няма.
Огромно разнообразие от елементи - екстремни, епични, фолклорни и модерни.
Небанални композиционни структури, много динамика и много рифове.
Специален отделен ред заслужават страхотно изпипаните китарни сола.   

- - - - -
Ако не харесвате жанра по принцип, няма да имате много за какво да се хванете.
На места звучат толкова много инструменти наведнъж, че се получава леко претрупване.

IF YOU LIKE
Illnath, Shade Empire, Catamenia, Wintersun, Graveworm и др.

Автор: Undepth
[8.5/10]

Kandia - All Is Gone

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, май 23, 2013 0 коментара

Стилът: Alternative Rock/Metal/Electronic
От/Год: Португалия, 2013
Лейбъл: -
Отнема: ~42 минути


Преди сайтът да стартира се чудехме дали изобщо да пишем за известни банди, или да представяме само нови имена. Накрая решихме да пишем и за двата типа групи, но тъй като напоследък материалите за известни банди взеха превес, днес ще ви представим една не толкова известна, но много талантлива млада португалска група, чието свежо звучене като нищо ще я изпрати в списъка на известните. Но докато засега можем само да гададем дали това ще стане, вече няма нужда да гадаем как ще звучи вторият им студиен албум, защото той вече е пред нас.

Kandia правят алтърнатив рок/метъл с електронни елементи, тежки китари и женски вокали. Звукът им е модерен и много свеж, като половината от тази свежест идва от изключително приятните вокали на изключително приятната вокалистка Ния Круз. На първо слушане, докато сме още в период на търсене на асоциации с по-популярни имена, можем да кажем, че Kandia притежават метъл заряда на Lacuna Coil, електронните елементи на Nemesea и зарибяващата мелодичност на Evanescence. След време обаче яркостта на тези влияния избледнява и се усеща, че Kandia правят нещо свое, без да се опитват да подражават на по-доказаните си колеги в жанра. Идеално доказателство за това е сингълът "Scars", който е най-хитовия (и най-електронизиран) трак в албума. Подобен модерен, футуристичен облик притежават заглавната "All Is Gone", мрачните "Done With You" и "Deviant", както и съчетаващата тежки китари със запомнящ се припев "Everything You Say". А като говорим за запомнящи се припеви, не можем да подминем и "Our Final Day".

Накланянето на везните в другата посока идва най-вече от факта, че някои песни в албума звучат малко еднообразно. Почти чисти поп-парчета като закриващата "Bother", безмислената интерлюдия "Noise" и наличието на някои не особено дълбоки текстове пък говорят за това, че Kandia имат още накъде да узряват като група. Но отавяйки всичко това настрана, "All Is Gone" е албум, който ще изненада повече от приятно всеки фен на съвременния мелодичен метъл с женски вокали и ниско настроени тежки китари. Ако сте такъв - послушайте ме, доверете ми се и дайте шанс на Kandia. Ако не за мен - направете го поне заради чудесните данни на вокалистката им Ния! Гласовите, имам предвид. Мръсници, знам какво си помислихте!
 
+ + + + +
Вокалистката Ния Круз има страшно привлекателен глас и тембър.
Модерен, често футуристичен саунд, с ниски тежки китари и електронни елементи.
Зарибяващи припеви и голям брой хващащи ухото, хитови мелодии.
Резултатът е повече от добър, особено имайки предвид ограничения бюджет за албум и клип.   

- - - - -
1-2 парчета, без които можехме да минем, ама карай.
Някои не толкова оригинални текстове, открояващи се на фона на добрите такива.
Разни прилики с разни банди.

IF YOU LIKE
Lacuna Coil, Evanescence, Nemesea, All Ends, We Are The Fallen и др.

Автор: Stahley
[7/10]