Стилът: Industrial/MDM/Groove Metal
От/Год: Франция, 2013
Лейбъл: Verycords/Ear Music/eOne
Dagoba са група, която винаги има толкова яки и епични обложки, че и никога да не ги бях чувал, пак щях да го сторя, само за да разбера какво има зад тези произведения на изкуството. И поне досега само 1-2 пъти съм оставал частично разочарован от чутото. Това обаче не се случи с "Post Mortem Nihil Est" ("Няма нищо след смъртта"). Той бележи промяна в звученето на Dagoba в посока на по-малко индъстриъл, повече мелодичност, повече епичност и още по-модерен и мащабен звук. Тази тенденция се усети още в "Poseidon", но днес идеята вече изглежда напълно развита.
За да не стане объркване искам да поясня, че "повече мелодичност" не значи "по-малко екстремност". Напротив - Dagoba вадят много агресивен саунд, където (този път) картечните откоси на двойните каси са заменени с по-плътно звучащи и мачкащи барабани, а китарите са дори допълнително втежнени, сякаш имаше накъде повече. Цялата описана дотук промяна се усеща още в откриващата "When Winter", която редува епичен дет метъл със супер зарибяващ мелодичен припев. Дългата над 6 минути "The Realm Black" продължава епичната нишка с мощни, насечени, здраво разкуфяващи рифове, като подобна насечена китарна мощ се усеща още в "I, Reptile", "Kiss Me Kraken" и "Oblivion Is For the Living". "The Great Wonder" пък залага на по-модерно и мелодично "сингъл" звучене, докато "The Day After the Apocalypse", "Son оf a Ghost" и смазващо епичната "By the Sword" дават сериозен (но и модерен) дет метъл привкус на "Post Mortem Nihil Est".
Вярно, "Post Mortem Nihil Est" не е безгрешен - така и не открих нищо интересно в "Yes We Die" и "Nevada", но изключвайки тях, в този албум няма не само слаба песен, а и слаба минута. Това подобрено и още по-епично звучене много добре се връзва с моята визия за това как трябва да звучат Dagoba, затова няма да се впускам в търсене на кусури, които хем ще ми изгубят времето (защото надали ще намеря много), хем ще ми развалят удоволствието от слушането. Не търсете и вие, а слушайте и куфейте, но внимавайте с обзавеждането, че след няколко неволни удара в моето, вече слушам "Post Mortem Nihil Est" само на слушалки пред блока. А за следващото слушане мисля си взема да тупам и някой килим, защото... абе, музиката предразполага.
+ + + + +
Рядко сполучлива смесица от епичност, дет метъл агресия и модерна мелодичност.
Смазващ китарен звук, мощни барабани, мрачни кийборди, могъщи ревове и зарибяващи чисти вокали.
С малки (субективни) изключения - слаби парчета и слаби минути сякаш няма.
Настръхва ми костния мозък като чуя мъжките хорови "Ха!" в "By the Sword" и "Oblivion Is For the Living".
Смазващ китарен звук, мощни барабани, мрачни кийборди, могъщи ревове и зарибяващи чисти вокали.
С малки (субективни) изключения - слаби парчета и слаби минути сякаш няма.
Настръхва ми костния мозък като чуя мъжките хорови "Ха!" в "By the Sword" и "Oblivion Is For the Living".
- - - - -
Може да се каже, че има 1-2 трака, които не са точно на нивото на останалите.
Някои крайно задълбочени фенове може да не харесат промяната в звученето.
Някои крайно задълбочени фенове може да не харесат промяната в звученето.
IF YOU LIKE
Mnemic, Sybreed, Fear Factory, Gojira, Arkaea, Divine Heresy, Chimaira и др.
Автор: Testset
[10/10]