TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Opera Diabolicus - 2012 - 1614

Posted by Today's Metal Crew On събота, март 31, 2012 2 коментара

Стил......: Epic Gothic/Doom Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Metalville
Отнема....: ~55 минути 

www.facebook.com/opera.diabolicus

Да си призная, идея нямах какво ще чуя преди да си пусна този албум. Единствено името на групата накланяше в определена посока и толкоз. Без предварителна подготовка и инфо, просто "ръг и тръг". След малко познат глас прокара нишка в мислите ми. Ха, кой беше това? Още малко и се намеси и друг познат глас. Странно. Реших, че съм се объркал. Нямаше как, разрових се за подробности. Не бях сбъркал. Snowy Shaw и Mats Leven в комплект. Така, както бяха в Терион. А до тях - Jake E (Amaranthe, Dreamtale) и Niklas Isfeldt (Dream Evil). Главни "отговорни лица" пък са David Grimoire и Adrian de Crow. Това е то екип!

Мелодраматичността, забъркана в този албум, е водещият флагман - преплетена в различни музикални стилове и представена от няколко перфектни (меко казано) мулти-инструМЕНТАЛисти. Но да се насочим към средновековието, където (логично) се развива действието в "1614". Темите от онова време са вдъхновение за мнозина. Основната тук е за печално известната особа Контеса Батори (виж видеото към "Blood Countess Bathory") и историите около нейните странни кървави наклонности (отричани от някои в исторически план). Така създадената театрална атмосфера е нарочно търсен ефект, чудесно съчетан и напаснат към гласовете на всеки един от участниците в този албум.

Музиката ни отвежда в един странен и порочен кръг, затварящ в себе си чудовищна мощ, избухваща в точно определени моменти. Някъде около 15-тата минута предварителните ми неочаквания бяха възнаградени от липсата на клиширани оперни вокали. Не, че няма женски такива, но нека ги наречем просто женски. Няма да чуете нито пищене на ощипани девойки, нито пък фолклорни завивки и забежки в стил "да запълним малко време". Отдъхнах си с удоволствие, защото вече имах очаквания. С всяка следваща секунда албумът ставаше все по-тежък и мрачен, точно както ми се искаше. Красотата на песни с дължина от над 4,5-5 минути се постига ужасно трудно, без да доведеш слушателя до отегчение. Няма място за подобни опасения тук.

В крайна сметка, не се е получила просто поредната сбирщина от известни музиканти, събрали се да пийнат и да си разкажат по някоя история за казармата, а продукт с класа и място в ушите на всички метални братя. Затова не оставяйте "1614" да мине току-така покрай ушите ви, както за малко да се случи при някои колеги. А ако не сте разбрали точно какво ви очаква в този албум - това е търсената цел. Мисля, че ще ви е много по-приятно да се изненадате като мен ;-)


+ + + + +
Хубава история, винаги актулана за възпяване.
Предразполагащ към слушане и недотам трудно смилаем.
Гласовете в този албум са сред най-големите в жанра.

- - - - -
Откровени препратки към творчеството на други банди.
Малко по-модерно звучене и още капчица злоба щяха да бъдат само от полза.

Подходящо за фенове на:
Therion, Candlemass, Notre Dame, King Diamond и др.
 Автор: Nightice
-=8/10=-

Unisonic - 2012 - Unisonic

Posted by Today's Metal Crew On петък, март 30, 2012 2 коментара

Стил......: Heavy Metal/AOR
Държава...: Германия
Лейбъл....: Earmusic/Edel
Отнема....: ~50 минути 

www.facebook.com/unisonicofficial

Михаел Киске - един от най-великите гласове в хеви метъла и Кай Хансен - един от най-ярките представители на жанра, се събраха за общ проект след повече от 15 години. Те са създателите на пауър метъла! Те са легендите на Helloween, по които феновете още ронят сълзи и чието отсъствие не могат да превъзмогнат! И тези двамата са отново заедно в студиото?! Напълно разбираемо беше да очакваме нещо грандиозно, велико, уникално. Може би Киске най-сетне е спрял с превземките и е решил да се върне към метъла? Може би с Кай ще направят най-свежия пауър метъл евър?

Не. Колкото и ентусиазирано да чаках този албум, колкото и касетки на любимите ми Helloween да съм претъркал на стария си касетофон, не мога да определя "Unisonic" като особено впечатляващ албум. Знаех, че няма да ме зарадват с пауър метъл. Донякъде дори предполагах, че в този албум няма да има много метъл. Проблемът е, че в него почти няма метъл. Няма как да разберете и че в него участва Кай Хансен, освен ако не гледате клипа към иначе страхотната "Unisonic". Е, вярно, няма и как да сбъркате емблематичното вибрато на Михаел. Но уви,
със същия успех това можеше да е новият албум на Place Vendome. Защото половината песни в този албум са си чист AOR или иначе казано - мелодичен хард рок. Позитивен, radio-friendly, неангажиращ AOR. Дори малко по-тежки песни като "Souls Alive", "My Sanctuary" и "We Rise" носят този AOR дух. Вярно, всяка песен има своите силни моменти и добри попадения, но истински интересните изключения са само "Unisonic" и "King For a Day". Първата по обясними причини, а втората - защото си личи, че в нея са вложени много повече мисъл и труд, отколкото в другите парчета.

Критиците ще засипят албума с хвалби. Донякъде ще се съглася с тях - "Unisonic" е много добър за жанра. А гласът на Киске никога няма да омръзне на който и да е фен на Helloween от който и да е период. Но само защото Киске и Хансен отново са под един покрив, далеч не значи, че нещата са перфектни. Песни като болезнено дългата балада "No One Ever Sees Me" и "I've Tried" дори ме наведоха на мисълта, че следващият проект на Киске ще бъде с коледни песни или нещо от тоя сорт...

Не мога и не искам да отрека многото достойнства на албума. Както казах и горе, той е повече от добър за жанра. Всяка песен съдържа припев, напев или соло, за което просто няма как да се каже лоша дума. Но да си го кажем в прав текст и без да си кривим душите - всички се надявахме да чуем друго, щом разбрахме за тази титанична колаборация между Кай и Михаел, а не нов radio-friendly проект, в който за стотен път да слушаме за изпълненото с позитивизъм, праведност и надежда ежедневие на Киске.


+ + + + +
Киске продължава да е във върхова форма и да вади уникален глас.
Във всяка песен има нещо, което да си хареса човек - припев, соло, момент...
Колаборацията на Кай и Киске сама по себе си е голямо събитие.

- - - - -
Това спокойно можеше да е новият, малко по-тежък албум на Place Vendome.
Определено очаквах(ме) и исках(ме) нещо друго от тази титанична колаборация.
Прекалено лек и radio-friendly на доста места.

Подходящо за фенове на:
Place Vendome, Helloween, Avantasia, Revolution Renaissance и др.
 Автор: BGMario
-=6.5/10=-

Make Me Famous - 2012 - It's Now Or Never

Posted by Today's Metal Crew On сряда, март 28, 2012 2 коментара

Стил......: Metalcore/Electro/Post-Hardcore
Държава...: Украйна
Лейбъл....: Sumerian Records
Отнема....: ~50 минути 

www.facebook.com/makemefamousmusic

С годините придобих един такъв инстинкт да разпознавам коя банда от коя държава е, само като им чуя звученето и акцента. И ако не се бях загледал, щях спокойно да напиша, че Make Me Famous са американци. Е да, но са украинци. Много се учудих, защото бандите от бившия СССР имат доста специфично и различно звучене, докато MMF звучат досущ като американска банда.

"It's Now Or Never" бе очакван с интерес от пост-хардкор феновете и още преди да бъде издаден беше ясно, че ще предизвика доста противоречиви мнения. Ето, че най-сетне албумът излезе на бял свят и съдържа цели 14 песни с обща продължителност от близо 50 минути, което е повече от нормалното за албумите от жанра.

Албумът започва смело с "Blind Date 101" - песен, включваща в себе си всичко, на което са способни MMF - тежък метълкор, пост-хардкор, транскор, много електроника, бийтове и разбиващ брейкдаун. Веднага прави впечатление и контрастът между злокобното ниско крещене на Серж Кравченко и доближаващото се до поп-рок пеене на китариста и програмър Денис Шафоростов. Пилотният сингъл "Make It Precious", например, показва същият контраст. Всъщност, повечето песни в албума залагат на все същите гореизброени елементи, само че разхвърляни в различна последователност. Изключение правят интерлюдиите "It's Now Or Never" и "In the Shadows" и откровено алтърнатив-рок насочената "She Hunted Me". Последната е може би най-слабата и напълно невписваща се в албума песен. За сметка на това, обаче, допълнителна свежест внасят Тайлър Картър (някога от Woe, Is Me) в "Inception" и Джони Франк (от Attack Attack!) в "I am a Traitor".

Крайният резултат е задоволителен за феновете на стила и особено за по-младите такива. MMF смесват добре различни стилове и електронни елементи, имат много материал за показ и много талант за шлифоване. Личи си, че още са леко объркани и още не са съвсем сигурни какво точно им се свири и коя посока ще ги изведе на възможно най-правия път, но има време и за това. Малко по-мъжествени вокали от Денис също не биха били в ущърб на бандата. Но като за дебют "It's Now Or Never" е един повече от приличен албум за жанра.


+ + + + +
Умело смесване на жанрове и елементи.
Тежки екстремни вокали, идеално подложена електроника, перфектен саунд.
Множество приятни изненади и интересни решения.

- - - - -
Не съм много сигурен какво правят в този албум песни като "She Hunted Me".
Пичовете май още не са наясно какво точно искат да правят.

Подходящо за фенове на:
Asking Alexandria, Attack Attack!, Woe Is Me, Eskimo Callboy, I See Stars и др.
 Автор: Stahli

-=7.5/10=-

Accept - 2012 - Stalingrad

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, март 26, 2012 0 коментара

Стил......: Heavy Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: ~52 минути 

www.facebook.com/accepttheband

Когато излезе "Blood of the Nations", редом със стотици хиляди други гърла възкликнах - "Accept are back"! Сега ми иде да го изкрещя отново. Рядко се вдъхновявам чак толкова за хеви банди от 70-те и 80-те, но нещата при Accept са различни. Те винаги са били актуални, винаги са звучали адекватно на съответната епоха и за разлика от своите връстници в жанра никога не са звучали като измъчени, жадни за внимание дядки с претенции. Причината за това се крие в това, че Accept са запазили в перфектно състояние духа на 80-те и 90-те и са го пренесли в едно здраво съвременно тяло.

"Stalingrad" е своеобразен урок по хеви метъл. Моментално разпознаваемо звучене, модерен и изчистен саунд, великолепна китарна работа, динамика, енергия и отдаденост - така се прави хеви метъл през 2012-та! Още от скоростната "Hung, Drawn and Quartered" става ясно, че този албум може да задмине дори "Blood of the Nations". Аргументите в тази посока се увеличават след като чуем и епичния пилотен сингъл "Stalingrad". Нещата стават още по-сериозни с резачки като "Flash To Bang Time" и "The Quick & The Dead", както и от типични за 80/90-тарския период на групата епични парчета като "Shadows Soldiers" и "Twist of Fate".

Не знам защо, но съм сигурен, че (иначе големият) Удо в момента си яде ръкавите от яд, че не се събра навреме със старите си бойни другари. Защото както и да го въртим, както и да го сучем, нито един от последните албуми на UDO не може да се мери с "Blood of the Nations" и "Stalingrad". Тези два албума дават на феновете на групата точно това, което те искат да чуят, като дори надвишават очакванията им.

Ясно е и няма спор - "Stalingrad" е страхотен. Като фен трудно бих могъл да искам нещо повече от Accept. Като критик обаче не мога да не отбележа факта, че групата копира себе си на доста места. Може и да греша, но припевът в "Hung, Drawn And Quartered" и цялата "Twist of Fate" ми приличат на добре замаскирани стари песни и имам чувството, че съм ги чувал и преди. Това обаче са подробности, които трудно биха развалили кефа на който и да е фен на Accept.


+ + + + +
Повече от адекватно звучене, съвременен саунд и... истинският дух на Accept.
Великолепна китарна работа - емблематични рфиове, страшни сола.
Урок по правене на хеви метъл.

- - - - -
На няколко места се прокрадва чувството, че групата копира себе си.

Подходящо за фенове на:
UDO, Running Wild, Saxon, Judas Priest, WASP и др.
 Автор: BGMario

-=8/10=-

Adestria - 2012 - Chapters

Posted by Today's Metal Crew On събота, март 24, 2012 2 коментара

Стил......: Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Artery Recordings
Отнема....: ~39 минути 

www.facebook.com/adestriamusic

Знам, че има награда "дебют на годината", но 2012-та май се очертава по-скоро като "година на дебютите". След като в рамките на 3 месеца станахме свидетели (по-точно слушатели) на всевъзможни обещаващи и интересни дебюти, дойде време за още един такъв - този на Adestria.

"Chapters" размахва пнeвмaтични чукoвe, помита всичко, чупи умивaлници, цикли пaркeт, oгъвa неръждaeми лъжици и сглoбявa мaси (translate that, Google Translate). Без да преувеличавам, в този албум няма слабо звено. Всичко в него е точно премерено, в точните количества, в точните моменти и винаги на супер високо ниво. Екстремните вокали са си екстремни, без мяукане и скриймо и варират от високи крясъци до дълбоки грухтежи. Чистите вокали пък са мелодични, правилни и винаги в тоналност. Кийбордите пък не са много, но са винаги на място, точно поставени, идеално допълващи музиката и умножаващи удоволствието от слушането, а брейкдауните са истинска класика в жанра.

Нека наличието на чисти вокали и електронни елементи не ви заблуждава - "Chapters" е безкомпромисен и изключително здрав албум - без лигавене, без рязане на вени, без емовщини. Идеални примери за това са "1984", "Whyskey For the Soul", "Defy the Stars" и "Masquerade". По-различен, по-бавен и носещ мрачна атмосфера трак е "More Than You Know". В другата крайност е "The Odyssey", която е единствената песен в албума без чисти вокали. В "Scarlet Letter" (някой да е чел книгата?) пък участва Скот Барнс от In Fear & Faith, давайки един подобаващ и наистина смазващ завършек на "Chapters".

С думи прости, ако харесвате мелодичен метълкор и групи като My Heart To Fear, My Ticket Home и As I Lay Dying, то "Chapters" моментално трябва да влезе в списъка ви с желани албуми. Пичовете много са израснали за година и вече надминават с много класи нещата, които издаваха в EP-тата си. Единствената забележка, която можем да имаме към Adestria e, че трябва да се постараят още малко, за да се откроят още повече от наводнената от банди метълкор сцена. Точно затова и няма да дам перфектна оценка на "Chapters" днес.

+ + + + +
Екстремен, мелодичен, грабващ вниманието албум, без слаби песни.
Забелязва се голямо израстване в групата - и като звук, и като композиции.
Мат Андерсън вади идеално от правилни чисти до дълбоки екстремни вокали.

- - - - -
Липсва им нещо, което да ги открои още повече от колегите им в жанра.

Подходящо за фенове на:
My Heart To Fear, My Ticket Home, Versions и др.
 Автор: Testset

-=9/10=-

My Darkest Days - 2012 - Sick And Twisted Affair

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, март 22, 2012 0 коментара

Стил......: Alternative Rock
Държава...: Канада
Лейбъл....: 604 Records
Отнема....: ~30 минути 

www.facebook.com/mydarkestdays

Малко ми остава, за да се убедя напълно, че My Darkest Days са сформирали групата само и само за да снимат видеоклипове с цял полк полуголи и често напълно голи секс-бомби, чиито лица и гърди вероятно са добре познати на интересуващите се от порно индустрията.

Нека започна малко по-отдалеч. My Darkest Days са под крилото на "604 Records", собственост на фронтмена на Nickelback Чад Крюгер. Неслучайно го казвам, защото MDD несъмнено са силно повлияни от музиката на своите популярни сънародници. Участието на Чад в първия сингъл на групата изобщо, носещ красноречивото заглавие "Porn Star Dancing" е повече от показателно. Явно още тогава на MDD им се услади около тях да шпацират едрогърди мадами и ето, че бандата извади видео към новия си сингъл "Casual Sex", в който мадамите са дори повече и дори по-голи. Вярно, още никой не може да мине "Pussy" на Rammstein по този и други показатели, но явно в Канада опитите продължават.

Имайки предвид колко дълбоко неубедителен беше едноименният дебютен албум на My Darkest Days, не очаквах "Sick And Twisted Affair" да предложи нещо впечатляващо. Добрата новина е, че пичовете този път са се постегнали и са направили един заслужаващ внимание албум, в който има повече рок-елементи от поп-ориентирания му предшественик. И не, че тук няма мелодични забежки, но този път поне не забиват толкова сериозно в посока "поп-рок". Освен това този път има и повече запомнящи се песни като заглавната "Sick And Twisted Affair", "Love Crime", "Again" и разбира се, безспорно (впрочем със-порно) - "Casual Sex".

Основният недостатък на албума е, че освен гореизброените запомнящи се песни, другите 5 трака в него са доста предвидими, повърхностни, плоски, посредственички и други думи, започващи с "п" (предсказуеми и прозаични, например, не това, което си помислихте). Честно, пичове, Nickelback са правили всяка от тези песни 43 пъти в кариерата си. Не казвам дори, че са лоши. Просто го няма елементът на приятната изненада, който е от голяма важност при млади банди като MDD.

Въпреки всичко, "Sick And Twisted Affair" не е никак лош и заслужава вниманието на алт-рок и пост-гръндж феновете, както и на всички почитатели на именитите им сънародници от Nickelback. My Darkest Days тепърва имат да се доказват, защото напредъкът от дебютния им албум насам не е толкова голям, колкото и пичовете да се вживяват като рок-звезди. Но поне има мегдан за развитие.

+ + + + +
Солиден саунд, някои запомнящи се мелодии, добре вмъкнати (но малко) електроники.
3-4 трака с умерен до силен хитов потенциал.
Вижда се развитие и напредък от дебюта им насам.

- - - - -
Голям брой нелоши, но доста предвидими тракове.
Пичовете много отрано се вживяват като рок-звезди.

Подходящо за фенове на:
Nickelback, TOAD, Renegade Five, Hinder, Rev Theory, Adelitas Way и др.
 Автор: Testset

-=6/10=-

Eskimo Callboy - 2012 - Bury Me In Vegas

Posted by Today's Metal Crew On сряда, март 21, 2012 2 коментара

Стил......: Trancecore/Post-Hardcore
Държава...: Германия
Лейбъл....: Redfield Records
Отнема....: ~35 минути 

www.tinyurl.com/eskimocallboy

Взимате малко пост-хардкор, изсипвате го в един леген, добавяте електроника, транскор, метълкор, алтърнатив, поп, денс, екстремни вокали, autotune и алкохол, вдигате купон и... получавате Eskimo Callboy. Ако още тук вече сте погнусени и усещате как хейтът се надига у вас, може да спрете да четете, няма да се сърдя. Продължете нататък изцяло на своя отговорност. За общото благо е. Мерси.

Ако още сте тук и четете този ред, значи вероятно имате интерес към експериментите на екстремната сцена. Това е добре, защото Eskimo Callboy минават всички граници на експериментиране и смесват горепосочените жанрове във взривоопасна комбинация, която може да им доведе както десетки хиляди фенове, така и дважди повече мразители. Тия щури младежи звучат като две напълно различни банди, събрани в една. От една страна правят смазващ електронизиран метълкор, а от друга - модерен транс/поп с autotune вокали. Човек трудно може да остане безразличен към това нещо. Love it or hate it. Аз, например, съм и в двете крайности. Страшно се кефя на "Bury Me In Vegas" и го въртя вече няколко поредни часа, но същевременно с facepalm преминавам през някои адски лигави (баш лигавещи се, при това нарочно) пасажи.

Така де, разбирам, че пичовете харесват крайностите (включително във визията си), че са доста млади и шантави и че им се прави нещо наистина различно, но на места просто не схващам защо правят това, което правят. Идеален пример е сингълът "Is Anyone Up". Кому е нужно лигавенето в тая песен? Поп/денс припевът е напълно достатъчен, за да се превърне в абослютен хит, защо трябва да има и extra-лигоч? Подобно е положението и в други иначе супер зарибяващи тракове като отварящия "Bury Me In Vegas", "5$ Bitchcore" или алтернативната "Light the Skyline". Нещата са по-стегнати в смазващата "Transilvanian Cunthunger" и предразполагащата към здраво развихряне "Muffin Purper-Gurk", но все пак... не схващам напълно защо е трябвало да има толкова много лигня сред иначе адски качествената музика, която правят тия момчета. Този албум можеше да бъде урок по транскор, но подобни изгъзици го лишават от тази възможност.

Неоспоримият факт е, че почти всяка от тези 11 песни може да бъде тотален, всепомитащ хит. Друг е въпросът къде тук ще се намерят хора, на които ще им понесе тази смесица от диско-транс и метълкор. В крайна сметка, Eskimo Callboy се показват като банда с гигантски потенциал, скрит зад една камара тийн-изгъзици. "Bury Me In Vegas" пък е един чудесен парти-албум, с който може да си направите зверски купон (в психодиспансера). Е, в България ще ви е мало трудно, но говорим по принцип ;-)

+ + + + +
Рядко сполучлива смесица от трудно съвместими жанрове.
Свръхмодерен, тежък, мощен, изчистен саунд.
Много зарибяващи, запомнящи се и здраво набиващи се в главата мелодии.
Почти всеки трак може да бъде хит.

- - - - -
Срамно лигави тийн-изгъзици, разхвърляни из целия албум.
Няма средно положение - или ще ги харесате и приемете, или ще ги намразите вовеки.
Доста трудна за възприемане и предразполагаща към хейтня музика.

Подходящо за фенове на:
I See Stars, Make Me Famous, WBTBWB, Haribo Macht Kinder Froh и др.
 Автор: Stahli

-=N/A=-

Steel Assassin - 2012 - WW II: Metal of Honor

Posted by Today's Metal Crew On вторник, март 20, 2012

Стил......: Heavy Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: High Roller Records
Отнема....: ~53 минути 

www.tinyurl.com/saofficial

Steel Assassin. Ако името ви звучи познато и 80-тарско, но въпреки това не се сещате как точно звучи тази група, спокойно, има си причина. Накратко, Steel Assassin се създава в началото на 80-те, разпада се през 1985-та без издаден студиен албум и се събира отново след 20 години. Днес, макар и с променен състав, групата издава своя трети студиен албум. И както личи от заглавието, "Metal of Honor" е концептуален албум за Втората световна война.

В случая става дума за чист хеви метъл - без хард рок и/или пауър метъл забежки. Точно онзи хеви метъл, който познаваме от групи като Iron Maiden и Accept, какъвто днес вече почти няма. Така де, не броим стотиците банди, които се стремят да звучат "old school" нарочно, използвайки скапан саунд и неслушаеми пиянски крясъци, които някак трябва да минат за класически хеви метъл. Не. Както казах - ето това тук е класически хеви метъл, който можем да наречем адекватен на съвременната сцена. Звукът в  "Metal of Honor" е автентичен, почти суров, но все пак добре обработен, с открояващи се барабани и залсужаващи много адмирации китари. Кевин Къран и Майк Мууни са се постарали да вкарат не едно и две дълги и сполучливи солца, макар и според мен да не са избрали възможно най-правилния китарен ефект за записите на този албум. Даже мога да кажа, че звукът на солата е в пъти по-добър от този на "нормалните" рифове. В тях липсва плътност и тежест (високи среди?), които дори изведеният на преден план бас не успява да покрие.

Композиции като "God Save London", Blitzkrieg Demons" и "Normandy Angels" заслужават вниманието на всеки фен на класическия хеви метъл. Тези три песни се открояват на фона на останалите, които също до една имат своите достойнства, но на които липсва нещо, което да ги направи запомнящи се. Тази липса + фактът, че албумът звучи като издаден през 1993-та (сиреч доста закъснял), ме карат да сваля сериозно оценката на "Metal of Honor". Колкото и епичен да е, колкото и да дава всичко необходимо на феновете на класическото хеви, не мога да си затворя ушите за тези и други недостатъци на този албум. Очаквайте на 27 април!

+ + + + +
Класически, изчистен, неподправен, силен хеви метъл.
Повече от добра китарна работа + качествени сола.
Ако този албум беше издаден  преди 20-ина година, днес можеше да е класика.
Всяка песен има своите достойнства.

- - - - -
Не предлагат нищо нечувано или неизползвано стотици пъти в историята на метъла.
Пичовете доста са позакъснели с този албум.
Високи среди в китарите и не добре избран (според мен) дисторшън.

Подходящо за фенове на:
Iron Maiden, Accept, Vicious Rumors, Crescent Shield и др.
 Автор: BGMario

-=7/10=-

Ministry - 2012 - Relapse

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, март 19, 2012 0 коментара

Стил......: Industrial Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: AFM Records
Отнема....: ~50 минути 

www.facebook.com/ministry

Сякаш неусетно изминаха почти 20 години откакто за пръв път по чиста случайност попаднах на "Jesus Built My Hotrod", записана върху супер пиратска касетка, купена от пазар "Ситняково" в София. Изкарал съм цели часове в превъртане (с химикалка BIC, разбира се, за да не хабя батерията на уникалния си уокмен "Stereo") на лентата и пускането на същата песен отново и отново. Времето си минаваше, минах през "Psalm 69", през недолюбваните "Animositisomina" и "Rio Grande Blood" и се стигна до "The Lqast Sucker", с който чичо Ал Юргенсен заяви, че прекратява съществуването на Ministry. Последно турне, последни ремикси, прощални изпълнения и край завинаги.

Да, ама не. Договор с AFM, малко чакане и хоп - "Relapse" е в продажба. Пуснах си го със странно усещане. Някак не бях с нагласата, че ще чуя Ministry, не знам защо. Превъртях албума няколко пъти и наистина, емоцията я нямаше. Вярно, "Relapse" е пълен с тракове, които да зарадват всички най-бесни фенове на Ministry. Има политика, Ал е сърдит, има дори траш елементи, има олд-скул индъстриъл метъл... и все пак "Relapse" не ме грабна. Изчетох де що намерих ревю за албума в нета - 8/10 навсякъде и куп приказки за Ал, който се е завърнал с гръм и трясък. Значи, или всички ги е шубе да не ги оплюят старите фенове на Ministry, или проблемът е в мен. "Relapse" обаче е просто начин чичко Ал да изцоца някой и друг долар от верните си фенове (които доста лъга в последно време).

"Double Tap", "United Forces" (жесток кавър на SOD), хитовата "99%" и "Relapse" наистина носят духа на доброто старо Minsitry. Уви, песни като "Ghouldiggers" (с отвратителното си интро, шумотевицата и AC/DC-ките си заигравки), "Weekend Warrior" и "Bloodlust" само показват колко лишен от свежи идеи е станал Ал. Пичът просто вече няма какво да каже. Понякога си мисля, че с Ministry трябваше да се свърши веднъж завинаги, всички да си останем с добрите спомени, Ал да не ни бъзика и лъже и това е! Но не. Подобно е положението и с KMFDM чийто всеки следващ албум е последен и всеки следващ концерт е прощален. Не знам за вас, но мен това отношение не ме кефи. Песни против Уол-стрийт, против "системата", ала-бала и накрая пляяяс - 5 последни албумa и 30 прoщални турнета. Схванах ги вече тия номера. И да, за разлика от много колеги, не ме е страх да кажа всичко това и не ме е страх, че някой олд-скул индустриалец ще ми каже, че "нищо не разбирам". Не ми дреме, горе-долу колкото не му дреме и на Ал за моето мнение, а Ал е специалист в това да не му дреме.

Е, ревю не се получи, ама здраве да е. Приключвам с това, че "Relapse" можеше спокойно да свърши след заглавната си песен, но Ал си знае най-добре. Единица отгоре заради доброто старо време.

+ + + + +
Духът на Minsitry е жив в песни като "99%", "Relapse" и "Double Tap".
Феновете трябва да останат доволни. Има доста предпоставки за това.

- - - - -
Ал май вече се чуди какво има/иска да каже.
Няколко напълно ненужни и почти неслушаеми песни.
Цялата история с разпадането, прощаването и възкръсването мирише доста лошо.

Подходящо за фенове на:
Rob Zombie, KMFDM, Skinny Puppy, Revolting Cocks, Fear Factory и др.

Автор: Zorn

-=5/10=-

Solitude - 2012 - Tied to the Anchor

Posted by Today's Metal Crew On неделя, март 18, 2012 2 коментара

Стил......: Modern Melodic Death Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Ninetone/Pantherfarm
Отнема....: ~41 минути 

www.facebook.com/solitudeswe

Обичам чувството, когато чувам добър дебют на някоя млада банда и знам, че я чака добро бъдеще. Някак... чувствам се съпричастен с делото. Такъв е случаят със Solitude, чието развитие следя от година и което най-накрая достигна до издаване на дългосвирещ дебют.

"Tied to the Anchor" залага на познатата MMDM формула - здрави, типично шведски рифове, крещящи и чисти вокали, метълкор заряд и малко клавишни/електронни елементи. Личи си, че пичовете са повлияни от групи като In Flames и Bullet For My Valentine, но и дума не може да става за копиране или крадене на идеи. Е, прилики с In Flames се усещат ясно само в "This Is the End" и "The Beautiful Noise", но влиянието на други банди като BFMV, KSE и Sonic Syndicate е по-скоро само под формата на вдъхновение.

Съвсем накратко, това не е албум, който да се хареса на олд-скул феновете. "Tied to the Anchor" е свеж, модерен, непретенциозен албум за всички, които не са спрели да слушат метъл преди края на миналия век. Запомнящите се припеви, енергията и свежото звучене на тракове кaто "Ricochet", "Under Fading Skies" и "Oceans Away" ще зарадват ушите на всеки фен на модерния метъл. Благодарение на подобни песни, Solitude могат да си извоюват сериозно място на съвременната метъл сцена и да достигнат неподозирани дори за самите тях висини. Защото сцената има нужда от такива свежи банди и такива обещаващи дебюти.

Фактът, че "Tied to the Anchor" е дебютен албум ще ме спре да разисквам надълго и нашироко малките му недостатъци (като осезаемото влияние на любимите им банди или странните включвания на чистите вокали на няколко места, например). Албумът е наистина добър като за дебют и точно затова с интерес ще следя развитието на групата занапред. Но следващия път очаквам чудеса!

+ + + + +
Свежо, модерно и доста професионално звучене.
Много запомнящи се пасажи и запяващи се припеви.
Типично шведска "рифовка", която да зарадва всички фенове на модерния мелодет.
Повече от обещаващ дебют.

- - - - -
Усеща се доста силно влияние от любимците им.
Аз лично много харесвам чистите вокали ха Денис, но усещам, че не всеки ще мисли като мен...

Подходящо за фенове на:
In Flames, Sonic Syndicate, The Unguided, BFMV, Killswitch Engage и др.
 Автор: Testset

-=7.5/10=-

Soulfly - 2012 - Enslaved

Posted by Today's Metal Crew On петък, март 16, 2012 4 коментара

Стил......: Thrash/Groove Metal
Държава...: Бразилия/САЩ
Лейбъл....: Roadrunner
Отнема....: ~54(+12) минути 

www.tinyurl.com/soulflyofficial

В последно време съм все скептичен към новите албуми на Soulfly. По принцип гледам да си мълча за това, защото виждам как болшинството метъл фенове се радват неистово на факта, че групата става все по-тежка и по-тежка с всеки изминал албум и по хиляди пъти чувам фразата "Така трябва, пък най-добре да направят нещо акто старата Sepultura"! Интересното е, че същото нещо чувам и за Cavalera Conspiracy. И за новите неща на Sepultura. Затова започнах да се дразня - хайде, драги музиканти, разберете се кой ще върне "старата Sepultura" веднъж завинаги и да се знае! Защото в момента всички проекти на Макс звучат горе-долу еднакво. Вярно, той е шибаният Макс Кавалера и има право да прави каквото си иска, но все пак... дайте да се разграничаваме.

"Enslaved" е поредният най-тежък албум на Soulfly. Нещата вече не клонят просто към траш, а направо към дет метъл. Лошо няма, касапница да става, дет' се вика. Това автоматично превръща "Enalsaved" в албум, който да се хареса на 99% от феновете на екстремната музика. Да, аз също го харесвам, но... пичове, това вече не е Soulfly. Това е нещо средно между Cavalera Conspiracy, Sepultura и много малко Soulfly. Soulfly започна като ню метъл проект с елементи на бразилски "трайбъл" фолклор и траш метъл и може би трябваше да продължи като такъв... Само на мен ли ми липсват песни като "Seek 'n' Strike", "Jump Da Fuck Up" и "Prophecy"? Само аз ли мисля, че песните от онзи, така недолюбван от метъл феновете "ню" период на Soulfly са в пъти по-запомнящи се от всичко, което групата издаде в последните 5-6 години?

Преди да бъда залят от справедлив екстремен гняв, искам да потретя (може би), че харесвам "Enslaved", при това много повече от "Conquer" и "Omen". Ама много повече! Няма как да не ме заболи врата от куфеене мачкащи песни като "Legions" и "Revengeance", траш резачки като "American Steel", "Treachery" и "Slave", или жестоката "Plata o Plomo" с невероятните акустични включвания на Марк Ризо. Но въпреки всичко продължавам да смятам, че Soulfly бяха група, която се различаваше от всички останали на изпадащата в постепенна стагнация екстремна сцена, именно докато правеше гореспоменатия "свой стил". Не че сега има как да сбъркаме Макс Кавалера, но... просто се уморих от модата всички групи да стават все по-тежки, само и само за да угодят на вечно недоволните фенове, мрънкащи по всички видове форуми.

Е, хайде, ако някой ще връща старата Sepultura, да я връща по-бързо, че поне най-накрая всеки да получи това, което иска. Иначе накрая просто ще имаме три wannabe-сепултури и примирено ще си веем косите на същите неща, на които си ги веехме преди 20+ години. Пък дотогава нека покуфеем на това чудо тук!

+ + + + +
Здрав, тежък, безкомпромисен албум с унищожителни двойни каси!
Качествена продукция, добър звук, над час материал в digipak изданието.
В който и период да сте харесвали Soulfly, "Enslaved" ще ви допадне.
"Plata o Plomo" заслужава цял отделен "плюс"!

- - - - -
Групaта доста взе да се припокрива с Cavalera Conspiracy.
Няколко излишно удължени трака, но не е за сефте.
Лейбълски простотии като оставянето на "Soulfly VIII" само в лимитираното издание дразнят.

Подходящо за фенове на:
Cavalera Conspiracy, Sepultura, Ektomorf, Machine Head и др.
Автор: Undepth
-=6/10=-