Стилът: Experimental Rock/Metal/Crossover
Всички можем да се съгласим, че Waltari не са това, което бяха през 90-те. Сигурно и тях да ги питаме - и те ще се съгласят с това. И днес, след 6 години без албум с авторска музика, Waltari издават "You Are Waltari", сякаш загатвайки ни със заглавието, че Waltari не опира толкова до хората в групата, колкото до тези, които не спряха да слушат тяхната музика през години. Но нека е ясно отсега - не очаквайте нова дет метъл опера или връзки с 90-те. Това са Waltari и отново правят каквото си искат във всички удобни стилове.
Ако сте в тийнейджърските си години сега, значи е вероятно да не сте попадали на Waltari и да не знаете колко много ги тачехме едно време в "ъндърграунд" средите. И имаше защо - малко групи си позволяваха да свирят всяка песен в различен стил, а на още по-малко им се получаваше добре. Waltari обаче никога не спряха да експериментират и да не се съобразяват с никакви стилови граници. И макар невинаги да им се получаваше супер, имаха велики попадения през години. "You Are Waltari" е още един такъв експериментален албум, пълен с великолепни попадения и някои очевадни греди.
Oтварящата "12" е първото от страхотните попадения, благодарение на своя зарибяващ мелодичен припев. Следващата "Tranquality" пък звучи по-скоро като песен на Skindred и не е кой знае какъв добър удар, но две песни по-късно "Only the Truth" връща интригата в мача. Парчето е странно и малко хаотично на пръв поглед, но в това до голяма степен се крие и магията на Waltari. Всичко обаче тотално се променя в "Right Wing" - акустична, приповдигната, дори комично звучаща фолклорна песен на фински - с подсвирквания и напеви "ля ля ля". Веднага след нея пък, за да е пълен контрастът, идва дет метъл тракът "Strangled". Неговата функция обаче се изчерпва с тази на тоталния контраст, защото песента е "греда" като цяло. Нататък - мелодичен алтърнатив метъл ни посреща в "Keep It Alive", индъстриъл с акордеони удря в хитово звучащите "Singular" и "Drag", "Not Much To Touch You" вкарва и прогресив метъла в играта, а в "Hyväolihyväoli" се включва и брас секция. За финал остават акустичната "Televizor" (която май е на... словенски?) и сингълът "Diggin the Alien".
Трудно е да се прави оценка на албум, съдържащ толкова много стилове, но така като гледам, очевидните сполучливи попадения са "12", "Singular", "Drag" и "Diggin the Alien", като изобщо не коментираме дали са "в стила" на Waltari или не, защо (не) звучат "като преди" и прочие. И поне аз си харесах още толкова песни от албума, но при Waltari нещата винаги са много субективни. Може и моите фаворити да нямат нищо общо с вашите. Нали знаете - едни виждат роклята в бяло и златисто, други - в синьо и черно (колко удобен ден да се пише за Waltari само). Аз обаче много бих се изненадал, ако някой безусловно хареса всички песни в този албум (аз определено ще прескачам цели парчета в бъдещите си слушания), но ако има такъв - нека коментира тук, защото ще се радвам да чуя как е успял да хареса всичките им стилове и експерименти.
От/Год: Финландия, 2015
Лейбъл: GAS
Всички можем да се съгласим, че Waltari не са това, което бяха през 90-те. Сигурно и тях да ги питаме - и те ще се съгласят с това. И днес, след 6 години без албум с авторска музика, Waltari издават "You Are Waltari", сякаш загатвайки ни със заглавието, че Waltari не опира толкова до хората в групата, колкото до тези, които не спряха да слушат тяхната музика през години. Но нека е ясно отсега - не очаквайте нова дет метъл опера или връзки с 90-те. Това са Waltari и отново правят каквото си искат във всички удобни стилове.
Ако сте в тийнейджърските си години сега, значи е вероятно да не сте попадали на Waltari и да не знаете колко много ги тачехме едно време в "ъндърграунд" средите. И имаше защо - малко групи си позволяваха да свирят всяка песен в различен стил, а на още по-малко им се получаваше добре. Waltari обаче никога не спряха да експериментират и да не се съобразяват с никакви стилови граници. И макар невинаги да им се получаваше супер, имаха велики попадения през години. "You Are Waltari" е още един такъв експериментален албум, пълен с великолепни попадения и някои очевадни греди.
Oтварящата "12" е първото от страхотните попадения, благодарение на своя зарибяващ мелодичен припев. Следващата "Tranquality" пък звучи по-скоро като песен на Skindred и не е кой знае какъв добър удар, но две песни по-късно "Only the Truth" връща интригата в мача. Парчето е странно и малко хаотично на пръв поглед, но в това до голяма степен се крие и магията на Waltari. Всичко обаче тотално се променя в "Right Wing" - акустична, приповдигната, дори комично звучаща фолклорна песен на фински - с подсвирквания и напеви "ля ля ля". Веднага след нея пък, за да е пълен контрастът, идва дет метъл тракът "Strangled". Неговата функция обаче се изчерпва с тази на тоталния контраст, защото песента е "греда" като цяло. Нататък - мелодичен алтърнатив метъл ни посреща в "Keep It Alive", индъстриъл с акордеони удря в хитово звучащите "Singular" и "Drag", "Not Much To Touch You" вкарва и прогресив метъла в играта, а в "Hyväolihyväoli" се включва и брас секция. За финал остават акустичната "Televizor" (която май е на... словенски?) и сингълът "Diggin the Alien".
Трудно е да се прави оценка на албум, съдържащ толкова много стилове, но така като гледам, очевидните сполучливи попадения са "12", "Singular", "Drag" и "Diggin the Alien", като изобщо не коментираме дали са "в стила" на Waltari или не, защо (не) звучат "като преди" и прочие. И поне аз си харесах още толкова песни от албума, но при Waltari нещата винаги са много субективни. Може и моите фаворити да нямат нищо общо с вашите. Нали знаете - едни виждат роклята в бяло и златисто, други - в синьо и черно (колко удобен ден да се пише за Waltari само). Аз обаче много бих се изненадал, ако някой безусловно хареса всички песни в този албум (аз определено ще прескачам цели парчета в бъдещите си слушания), но ако има такъв - нека коментира тук, защото ще се радвам да чуя как е успял да хареса всичките им стилове и експерименти.
+ + + + +
Рядко срещано стилово разнообразие - отново почти всички песни са в различен стил.
Някои наистина здрави (и хитови) парчета + някои силно зарибяващи припеви.
Нито грам съобразяване с каквито и да е очаквания, външни желание и граници като цяло.
- - - - -
Някои наистина здрави (и хитови) парчета + някои силно зарибяващи припеви.
Нито грам съобразяване с каквито и да е очаквания, външни желание и граници като цяло.
- - - - -
Много трудно ще е за когото и да било да хареса всички песни в албума.
Както винаги, така и този път някои експерименти удрят на камък и стоят... странно.
Както винаги, така и този път някои експерименти удрят на камък и стоят... странно.
IF YOU LIKE
Kontrust, Suburban Tribe, Viikate, Damned Spirits' Dance, Pain и др.
Автор: Testset
[7/10]