TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Полов ACT(A) със свободите ни.

Posted by Today's Metal Crew On вторник, януари 31, 2012 6 коментара

www.facebook.com/todaysmetal
    
По-рано този месец написахме дълга и широка статия за SOPA и PIPA, които обаче се оказаха само прах в очите на хората, който да отвлече вниманието им от истинския проблем - законопроектът ACTA. Тук вече не става дума за прост закон за авторските права и затворени торент сайтове. Става въпрос за нещо много по-сериозно, а именно - конституционните ни права.

Според този нов закон, интернет доставчиците ще имат право да следят нашия интернет трафик и щом забележат, че сваляме съдържание с авторски права, да ни предадат в ръцете на закона, който да ни глоби, да ни изземе имуществото (да речем компютъра, с който е сваляно съдържанието) и евентуално да ни вкара в затвора.

Питам аз, това ли е истинският шибан проблем на България и света? Интернет "пиратството"? Да, все ще се намери някоя умна глава да каже "все онякъде трябва да се почне". Добре, защо тогава не се почне от безчинствата и беззаконието, царуващо по улиците? Защо не се почне от сеиорзните проблеми на държавата? Защо трябва да се почне от обикновния потребител, който е "ощетил" бедния музикант, чудещ се къде да струпа милионите си?

Fuck off, казвам аз. В ксероксите на университетите се предлагат копирани книги и учебници (включително такива, чиито автори са преподаватели в същия факултет), във всеки ксерокс можеш да копираш каквото си пожелаеш, във всяка библиотека можеш да прочетеш всичко, което ти се чете, колкото пъти пожелаеш. Защо да не можем да правим същото с музиката? Ние си я купуваме, когато можем и ВИНАГИ ще подкрепяме любимите си артисти. 90% от тях нямаше и да съществуват поради крайна непопулярност, ако разни хора не им качваха музиката в глобалната мрежа!

Това нещо засяга особено силно нас, метъл феновете. Защото по магазините в милата ни родина, дисковете с метъл се продават на безбожно високи цени. Защо може един чисто нов албум в САЩ да струва $10, а в България да е 40 лева?! Защо тук не е 10 долара или още по-добре - 10 лева? Защо България се бута при батковците и подписва насляпо закони, ощетяващи и без това бедния й народ? Или може би всички трябва да си купуваме чалга от бензиностанциите за по 2.99 дискчето?

Fuck off, втори път. Българските политици са готови да го налапат с все т*шаците на всеки срещнат, само и само да получат потупване по рамото от висшите сили. Ние обаче не сме готови на това. Ние сме против ACTA и ще излезем на протеста в събота, 11 февруари, пред НДК. Ако и вие обичате свободата си, не искате да бъдете следени и искате да покажете среден пръст на тези, които искат да ви лишат от свободата ви - присъединете се и вие. Нека това не е поредният мизерен протест за безсмислена или безидейна кауза.

Нека медийното затъмнение не ви заслепява. Ако още не знаете точно за какво става дума (заради това затъмнение) - инфо и начин за спиране за ACTA ще намерите ТУК и ТУК.

Fuck off, трети път!

Автор: Today's Metal
-=TMB=-

Cadaveria - 2012 - Horror Metal

Posted by Today's Metal Crew On вторник, януари 31, 2012 4 коментара

Стил......: Dark Metal
Държава...: Италия
Лейбъл....: Bakerteam Records
Отнема....: ~57 минути 

www.cadaveria.com

Ще се постарая да бъда кратък, защото ужасно се изморих и ми се доспа, докато излушам "Horror Metal". Аз си превеждам заглавието на този албум буквално, като "ужасен метъл", защото именно това ви очаква в тези 57 минути. Кому е нужно това? Какво й стана на тази банда? Кой е продуцирал като с г*за си? Все въпроси, чиито отговори може би не искам да знам... Знам обаче, че Cadaveria явно искат с пълна сила да грабнат приза за най-скучен албум на годината, още преди да е изтекъл Януари. 

"Horror Metal" е пълен с безметежно дълги, еднообразни, зле продуцирани, фалшиво изпяти и болезнено банални песни. Протяжното виене на самата Кадаверия, зловещо осраната продукция, немощните барабани и баналното и отегч(ит)е(л)но китарно скрибуцане, предизвикват само тъжно умиление. Тъжно умиление като това, когато видите куцо еднооко куче, което някога е било здраво и зло (точно като Cadaveria). Всичко това прави съдържанието в диска по-скучно дори от обложката му. И само онези от вас, благословени с много здрав стомах ще изтраят средата на албума, без да си оповръщат бюрото. Както и болните фенове, естествено, ако са останали такива.

Цялата истина е, че албумът не е толкова слаб, колкото скучен. Мрачната атмосфера е налице, а нещата се ядват, когато Cadaveria засилят темпото. Тогава ни идва спомен от силните им години, когато тази група знаеше как да вади блек рифове и да бъде забележителна сред колегите си. Точно бързите пасажи обаче тотално заглушават вокалите на Кадаверия. Всъщност, дори не знам дали това е добра или лоша новина, защото милата по непонятни причини се опитва да вие повече, отколкото крещи. Лошата продукция е замазала нещата с голямата баданарка, но това не е достатъчно. Предполагам, че всичко това е идеята за ужаса в този албум, защото признавам, дори късо подстриганата ми коса настръхна, опитвайки се да избяга от това мъчение, влачейки в корените си голямо количество загинали от скука мозъчни клетки.

Като ваш приятел ви казвам - не си губете времето с този албум, освен ако не сте зверски фен на групата. Не си струва заради две сносни песни ("The Oracle" и "Requiem") и няколко качествени рифа, да изгубите почти час време. Cadaveria са много далеч от силните си години, празни са откъм свежи идеи и ако не се поправят скоро, това може да се окаже и последният албум на групата. Ако все пак много искате да ви е скучно, настроението ви да се развали, да се почувствате изморени и да ви се доспи - решението е пред вас.

+ + + + +
Добре пресъздадена мрачна тмосфера.
Няколко сносни песни и качествени рифа.
Където има темпо, има и надежда.

- - - - -
Затъпяващо скучен и еднообразен албум, за който нямате търпение да свърши.
Отвратителна продукция, дълги песни, банални рифове, отегчителни структури.
Специален минус за стряскащо фалшивия готик вой на Кадаверия.

Подходящо за фенове на:
Theatres Des Vampires, Opera IX, Mandragora Scream и др.
Автор: Undepth
-=3/10=-

Bleeding Through - 2012 - The Great Fire

Posted by Today's Metal Crew On петък, януари 27, 2012 1 коментара

Стил......: Symphonic Deathcore/Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Rise Records
Отнема....: ~39 минути 

www.facebook.com/bleedingthrough

Bleeding Through стават все по-тежки с всеки изминал албум. Не съм сигурен доколко тази тенденция е правилна и дали това решение е най-доброто за групата, но "The Great Fire" предизвика смесени емоции у мен.

Да започнем с това, че албумът наистина е тежък. Бласт бийтове, деткор пасажи, касапница, мелачка - както искате го наречете - има си всичко. Наред с преобладаващия екстремизъм се явяват и някои мелодични партии, включващи дори чисти вокали. Съотношението на екстремни към чисти е от сорта на 10:1, така че не се притеснявайте, Bleeding Through не са станали "софт".

Това, което не мога да възприема, е дължината на траковете. 39 минути, 14 песни - това прави средно по... няма и 3 минути на трак. Повечето песни са под 3 минути, но има и такива, по-кратки от две! Това вече е проблем. Песента почва, тръгва да се развива и шляс - край. Веднага се прелива в следващия трак, който също почва, развива се и пак шляс - край. Изключение правят единствено "Trail of Seclusion", "Final Hours"  и "Walking Dead", които единствени можем да определим като цялостни, развити, завършени композиции.

Клавишните са другият елемент, към който изпитвам смесени чувства. Вярно, на Марта Питърсън можем да й простим всичко (ако не сте я виждали, време ви е), но има нещо странно в звученето на кийбордите й. От една страна звучат евтино и семпличко, но от друга, адски добре допълват и засилват мрачното звучене на албума.

Впоследствие реших да разчитам на старото просто решение - "харесва ми" или "не ми харесва". Е, харесва ми. Продължавам да съм разочарован от дължината на траковете и смятам, че Bleeding Through можеха да ни покажат повече. Също така не мисля, че на тази група й е необходимо да бъде чак толкова тежка. А и повече мелодични пасажи определено не биха им навредили. За справка - чуйте "Declaration" от 2008-ма.

В края на краищата, "The Great Fire" ще се хареса на феновете на екстремния саунд. Метълкор, деткор, мелодет и симфонични елементи - това няма как да бъде лоша комбинация, особено щом идва от доказана банда като Bleeding Through. Но недостатъците са си недостатъци.

+ + + + +
Касапница, мелачка, мощ, скорост, без грам лигавщини.
Силно изразена, дълбока, мрачна атмосфера.
Интересни, запомнящи се и чудесно включващи се мелодични пасажи.

- - - - -
Прекалено кратки и недоразвити тракове.
Еднообразен на места.
Противоречиви клавишни.

Подходящо за фенове на:
Winds of Plague, Caliban, Neaera, Maroon, It Dies Today и др.
Автор: Zorn
-=6.5/10=-

Halloween - 2012 - Terrortory

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, януари 23, 2012 7 коментара

Стил......: Heavy Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: -
Отнема....: ~72 минути 

www.tinyurl.com/halloweenband

Не намирам обяснение защо тази банда още съществува. Вероятно на тази планета има прекалено много объркани хора,  купили си случайно техен албум, бъркайки го с нов на Helloween. Но ето, че дори след поредица от скучни и изостанали с 30 години от времето си албуми, "легендите" от Halloween (катко безсрамно ги нарича техния PR) се завръщат с "Terrortory" - албум, носещ духа на добрия стар хеви метъл от 80-те, дрън-дрън, ала-бала.

Добре, факт е - "Terrortory" наистина звучи като от 80-те. Но това далеч не значи, че е "класика" или "добро старо хеви". Защото аз снощи слушах 80-тарски хеви метъл и в него не пееше копие на Лу Рийд от късния му период... и въпреки годината, продукцията беше максимално добре балансирана. А и все пак живеем в шибаната 2012-та! Не можеш да направиш класика от 80-те току-така. Halloween не успяха през 1984-та, та сега ли? Което ми напомня, че тия пичове май не са се променили особено в последните 30 години. И за 6-годишната пауза от предния си албум досега измислиха... това?! 72 минути материал, от който подозирам, че нищо не е пресявано и не е записвано втори път, а е шлякнато директно на живо от репетиционната. В 9-и клас правехме така с ученическата ми група и вадехме що-годе същия, да не кажа по-добър звук. Накрая поне си признахме - пичове, зле сме, дайте да не се мъчим - и разпърдяхме кратунките. Уви, Halloween още не го осъзнават.

Хейтът ми не спира дотук. Горното сравнение с пеенето на Лу Рийд не беше случайно. Мозъчните клетки ще почнат да изскачат на талази от ушите ви, веднага щом чуете фалшивото виене на Браян Томас в "Traipsing Through the Blood" или "Dead On". Пичът никога не е имал, няма, а вероятно няма и да има хубав глас, колкото и да го хвали прес-релийза, цитирам: "...and the brilliant, unique voice of singer Brian Thomas". Рехавата, вехта и неадекватна продукция пък е украсена като "a fat production, which is still traditional enough to satisfy their fans", със "slightly modern guitars". Колеги PR-и, wtf? Сигурни ли сте, че това е писано за този албум? Или авторът на тези думи си е забравил някъде слуховия апарат?

Както и да е, отнесох се в ярост. Не подценявайте любовта ми към класическия хеви метъл и групи като Accept, Helloween, Iron Maiden, Running Wild и другите истински класици на 80-те, но... това тук, поставено пред тях, е като къдрав гол старец, акащ в средата на тротоара в торбичка от франзела "Симид". Нека правим хубаво разликата между "класика" и "олд скул боза".

Само много крайни фенове на традиционното хеви ще харесат "Terrortory". Може би пък други издания ще му дадат 10 от 10 - нямам против. Тук обаче сме 2012-та, уважаваме миналото и не искаме да приемаме всяка поднесена ни помия като "класика", само защото е "олд-скул". Да си имаме уважението - олд скул, класика, дух - много банди успяват да ги докарат успешно. Halloween - не.

+ + + + +
Ако сте силно непретенциозен, но МНОГО харесвате олд-скул хеви, този албум е за вас.
Някое и друго добро солце.
По-добър е от "Lulu" (уау).

- - - - -
Отвратителна продукция.
Фалшиви старчески вокали в духа на Лу Рийд от изкуфелия му период.
72 минути мъка, безсилие и безийденост, слепени с адски банални рифове.
Ако беше издаден преди 35 години, този албум можеше и да има някаква стойност днес.

Подходящо за фенове на:
Lou Reed, Riot, Vicious Rumours и др.
Автор: Undepth
-=2/10=-

Megaherz - 2012 - Götterdämmerung

Posted by Today's Metal Crew On събота, януари 21, 2012 0 коментара

Стил......: Industrial Metal/NDH
Държава...: Германия
Лейбъл....: ZYX/Golden Core
Отнема....: ~49 минути 

www.facebook.com/officialmegaherz

Началото на годината е доста благодатно за почитателите на Neue Deutsche Härte течението. В рамките на две седмици, албуми издават Stahlmann, Eisbrecher и героите на днешното ревю Megaherz - една от легендите на тази сцена. Групата не пази в състава си никой от оригиналните си членове, но все пак не се отказва и дори връща на обложката на "Götterdämmerung" емблематичния клоун от албумите "Wer Bist Du?" (1997) и "Kopfschuss" (1998). 

Клоунът обаче трябва да е последният проблем на Megaherz, защото в албума има достатъчно други и по-големи такива. Така например, в опита си да зарадват NDH почитателите със сингъл, който да им даде това, което искат да чуят, Megaherz неволно са копирали в "Jagdzeit" рифа на "Spieluhr" на Rammstein. Прекалено голяма грешка, особено когато става дума за пилотен сингъл. Сама по себе си песента предствлява крайно типичен германски индъстриъл метъл с опростена структура, но грешката с рифа и пъшкането на непознатата дама в средата на песента (тези, с които съжителствате, 100% ще решат, че гледате порно) изобщо не правят добра услуга на групата.

Като цяло, Megaherz са успели да върнат старото си, по-опростено и по-тежко звучене. Албумът безспорно е по-тежък от последните си няколко предшественика, но това май не е достатъчно. Новият (нов, нов, колко да е нов) вокалист Лекс, например, още се чуди като кой да пее - като Алекс Веселски (основател на групата, днес в Eisbrecher), на който и без това опитва да заприлича външно, като Тил Линдеман, който очевидно пробва да имитира в "Rabenvater", "Prellbock" и "Herz Aus Gold", или като Матиас Яблонски (бившият вокалист, в [die!] понастоящем). Пичът наистина се опитва да даде на феновете това, което искат да чуят, но май забравя, че ние си искаме точно Megaherz, със звучене в стил Megaherz и подходящи за Megaherz вокали. А на Лекс очевидно задачата му идва трудничка.

Да оставим Лекс за миг. Силата на албума просто се губи няколко пъти в сравнително безлични тракове, на които очевидно липсва завършена композиционна мисъл. Те, за щастие, се компенсират от великолепни песни като "Keine Zeit", "Feindbild", "Prellbock" и "Kopf Oder Zahl". Има още няколко заслужаващи внимание трака, обаче сред тях няма нищо, което да ни накара да настръхнем от кеф, както сме свикнали. 

В крайна сметка можем да покуфеем на всички песни в албума, както ще направя лично аз, но всеки по-претенциозен фен не би могъл лесно да игнорира проблемите в "Götterdämmerung". Аз мога да ги преглътна, защото Megaherz са сред най-любимите ми банди ever, а и албумът сам по себе си е здрав. Ако и вие можете или ако просто харесвате Neue Deutsche Härte, задължително чуйте този албум! Пък проблемите... да си ги гледат критиците ;-)

+ + + + +
Megaherz са си Megaherz - духът, мощта и идеята са непокътнати.
Няколко страшно здрави песни, способни да задоволят всеки фен на жанра.
Изчистена, висококачествена продукция с доста тежък саунд.
Един от най-тежките албуми на Megaherz досега.

- - - - -
На много места липсва завършена композиционна мисъл.
На Лекс толкова му личи от кой се влияе, че започва да звучи като копировач.
"Jagdzeit", макар и здрава сама по себе си, е един интересен fail.

Подходящо за фенове на:
Eisbrecher, Rammstein, Oomph!, [die!], Stahlmann, Treibhaus и др.
Автор: Testset
-=6/10=-

Lanfear - 2012 - This Harmonic Consonance

Posted by Today's Metal Crew On петък, януари 20, 2012 0 коментара

Стил......: Power/Progressive/Heavy Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Pure Legend Records
Отнема....: ~50 минути 

www.facebook.com/lanfearofficial

Следя тази банда някъде от средата на кариерата й и досега никога не съм оставал разочарован от предложения ми материал. Lanfear имат потенциала да бъдат голямо име на пауър/хеви метъл сцената, но сякаш винаги са оставали в сянката на по-именитите си колеги. Въпреки това те са си изградили стабилна фенска база, изградена от ценители на качествения пауър метъл.

"This Harmonic Consonance" обаче не успя да оправдае високите ми очаквания. След подготвящите ни за хитов удар "Another Golden Rage" (2005) и "X to the Power of Ten" (2008), очаквах този албум да ме порази. Вместо това ми се струва, че Lanfear са изтървали инерцията си и са заложили на сигурна карта, правейки все същия тежък хеви метъл (с леки прогресив влияния), където едва се прокрадват разни плахи опити за експериментиране. По-смело бе, момчета! В момента "This Harmonic Consonance" не впечатлява с почти нищо. Сам по себе си албумът е повече от добър хеви метъл, но сега беше моментът, в който името Lanfear да се превърне във фактор на днешната сцена.

Ако гледаме напълно безпристрастно, няма какво да не харесате на този албум. Песни като "Colours of Chaos", пропитата с кийборди "Idiopathic Discreation", разчупената "Camera Silence", мощната "I, Robo Sapiens" и закриващата "Disharmonic Consonance" си къртят с пълна сила и надали ще има фен на жанра, който да отрече достойнствата им. Проблемът е в цялостната концепция. "This Harmonic Consonance" не предлага нищо, което вече да не сме чували от стотици други банди, при това далеч по-слаби от Lanfear. Затова е и основният ми яд, защото инерцията изглежда изгубена и всички страхотни моменти в този албум съвсем скоро ще бъдат забравени в купчината от други хеви/пауър албуми.

Предполагам вече ви е ясно за какво става дума. Призовавам ви да чуете този албум, защото Lanfear е наистина страхотна банда, която е много близо до създаването на свое разпознаваемо звучене. Повтарям - албумът е много добър сам по себе си, но предразполага към забрава, защото... просто му липсва нещо. Нещата можеха да стоят много по-добре.

+ + + + +
50 минути качествен хеви/пауър метъл материал.
Кийбордите се включват много добре на места.
Албум с много потенциал.

- - - - -
Много потенциал, но далеч не изцяло реализиран.
Нищо, което да изненада дори непретенциозния слушател.
Лесно забравим.

Подходящо за фенове на:
Evergrey, Eidolon, Symphorce, Ivory Tower, Manticora и др.
Автор: BGMario
-=6.5/10=-

PIPA да не пипа и сопа за SOPA!

Posted by Today's Metal Crew On петък, януари 20, 2012 10 коментара

www.facebook.com/todaysmetal
    
Надявам се, че сте забелязали колко често призоваваме към закупуването на оригинални албуми и лицензирани продукти. Това е така, защото за нас купуването на оригинални дискове и мърчъндайз от групите, които обичаме, е акт на признание и уважение към тях, чрез който те да разберат, че ние искаме да продължаваме да слушаме тяхната музика. Освен това, нито един APE, WAV или FLAC формат не може да замени огромната наслада от това да отвориш оригиналното CD, да разгърнеш книжката с нейната специфична миризма, да си пуснеш оригиналния диск в уредбата и да чуеш точно това, което групата би искала да чуеш.

Това обаче не значи, че всеки има пари и/или желание да си купува оригинални продукти. Колкото и пари да взима човек, ако се интересува от нови албуми като нас, трудно би могъл да си позволи всичко ново, излизащо на сцената. Това важи с особена сила тук, в България, където повечето интересни албуми дори не се внасят, или дори да се внасят, са на цени от сорта на 30+ лева. Но ако не се внасят, тогава на помощ идват eBay и Amazon, откъдето обаче новите дискове излзиат на още по-солени цени, често надхвърлящи 40 лева. Колко българи могат да си го позволят?

Точно това е причината толкова много българи да си свалят "нелегално" музиката, която харесват. Но какво значи "нелегално"? Нима ако аз получа диск и го копирам за приятел, това е нелегално? Или ако си купя вестник и го дам на колегите в офиса това също е нелегално? Или може би като си купя футболна топка и с нея играем 10 човека това е нелегално и трябва да си играя сам? Глупости! По тази логика, библиотеките са най-големите пирати на света, получавайки членски вносове и давайки книги под наем, без плащат авторски права на авторите им. Във всички случаи, продуктът, който съм си купил, си остава за мен. Вестникът си е мой, дискът си е мой, топката си е моя. Който иска пълното удоволствие от това да има вестник, дискове и топки, отива и си ги купува! SOPA и PIPA обаче биха ви наредили - един вестник на човек и футбол с топка във всеки играч. Само на мен ли ми намирисва на кафяво ухание от това?

Ето защо ние не харесваме това, което се случва в САЩ в момента и не смятаме, че България трябва да остане безразлична, защото това ще засегне и нас. Не харесваме антипиратския законопроект SOPA/PIPA. Колкото и върли привърженици на легалното купуване на музика да сме, колкото и да уважаваме авторското право на любимите си банди, SOPA и PIPA биха разрушили музикалната индустрия. И дано не дойде скоро денят, в който ние да пишем ревюта за албуми, които вие просто няма как да чуете, заради някакви тъпи корпоративни законопроекти.

Аз, като редактор на TMB, прекрасно осъзнавам, че сме сайт, работещ с лейбъли, за които този законопроект може би идва като манна небесна. Но когато тези лейбъли осъзнаят, че просто никой не би слушал 80% от бандите им и на концертите им би имало по ~30 човека ако не съществуваше "пиратството", тогава ще им дойде тежкото осъзнаване. А именно - че без свободното споделяне на файлове, музикалната индустрия ще загине и ще останат само комерсиалните имена, пълнещи с резлива, осрана боза радио и видео ефира.

Преди да завърша, бих искал да кажа, че ние нямаме нищо общо с каквото и да е файлосподеляне. Ако имахме, нито един лейбъл не би ни имал доверие. Ако нещо бе "изтекло" от нас, лейбълите веднага щях да ни отрежат като кисели краставички, защото всички промо албуми, които получаваме, са маркирани с личен воден знак. Иначе всеки ревюър по света щеше да може да лийкне всеки албум 3 месеца преди официалния му релийз. Потретвам - ние почитаме авторското право, спазваме всички закони и уважаваме тези, които ни дават промо материали. Но нито вие, нито те, нито ние сме идиоти. А SOPA и PIPA искат да ни превърнат точно в такива, цензурирайки нашите свободи.

Затова, нека се разберем - подкрепяме купуването на лицензирана музика, но смятаме, че то може да се случи САМО след като вече сме се убедили, че продуктът си заслужава парите. А това може да стане легално само чрез стрийм или като нас - чрез промо. Сещате се кой е другия начин. Така че, my friends, купувайте любимата си музика, щом можете, но не забравяйте да се противопоставяйте с пълна сила на SOPA и PIPA, защото сега може и да ви се струват далечни, но цензурата скоро може да дойде и до нашите глави.

PIPA да не пипа и сопа за SOPA!

Автор: Today's Metal
-=TMB=-

For The Imperium - 2012 - For The Imperium

Posted by Today's Metal Crew On сряда, януари 18, 2012 1 коментара

Стил......: Experimental Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Lifeforce Records
Отнема....: ~39 минути 

www.facebook.com/fortheimperium

For The Imperium е колкото млада, толкова и смела финландска група. Момчетата не се страхуват да експериментират и да смесват жанрове, горе-долу така, както вече четвърт век го правят техните чичовци от Waltari. Точно като тях, FTI си играят с жанровете, впускайки се в експерименти с пост-хардкор, груув, ню метъл, алтърнатив, индъстриъл, прогресив, пънк, поп, че даже и блек метъл. Изключително е трудно да се сложи каквото и да е определение на това, което правят пичовете, затова просто го приемете като експеримент и го слушайте като такъв, без да очаквате нещо строго конкретно.

Нещата в този дебют се развиват изключително бързо и динамично и докато мигнете, вече няма да знаете дали още звучи същата песен или дори същата група. Всичко това е супер, особено имайки предвид, че идва от доста млада банда, но суровата истина е, че трудно ще успеете да изслушате албума докрай без да си докарате главоболие. И ако се насладите на организирания хаос и мелодичността в "Creator", хитовата "California Girl", мрачният напев "Hero" или сменящата 10 стила "Die Dead", то мигрената ви е в кърпа вързана, щом стигнете до "Working Class Heroine" и продължите до "Elisa". Там хаосът взима връх и нещата сериозно отиват към неслушаемост. Голямата изненада обаче идва в "Österbotten", в която вокалистът Хаким Хиетико направо ме порази с вокалните си възможности. Този човек не само има много добър глас, но и владее перфектен английски. Лошото е, че не използва гласа си на по този начин и в останалата част от албума... Което само засилва и без това жестокото ми объркване.

Най-интересното е, че вече над седмица слушам този албум и още не съм сигурен какво мисля за него. Като критик не бих могъл да съм по-щастлив от техниката на музикантите, разнообразието в жанровете и страхотния глас (и перфектен английски) на Хаким Хиетико, но като фен не намирам повече от 3 песни в този албум, които да оставя на плейъра си. Затова само ще свия рамене и ще дам на вас тежката дума. Оглеждайте се за този албум в началото на март (05.03.12) и споделете мнение!

+ + + + +
Технично и умело свирене, великолепни вокали, безстрашно експериментиране.
Разнообразие колкото ви душа иска.
Някои наистина невероятни музикални съчетания.

- - - - -
Може с лекота да ви докара главоболие. И/или да ви обърка сериозно.
На места хаосът взима прекалено голям превес.

Подходящо за фенове на:
Waltari, Damned Spirits Dance, Enter Shikari, Igorrr и др.
Автор: Zorn
-=N/A=-

Eisbrecher - 2012 - Die Hölle Muss Warten

Posted by Today's Metal Crew On вторник, януари 17, 2012 0 коментара

Стил......: Industrial Metal/NDH
Държава...: Германия
Лейбъл....: Sony Music Germany
Отнема....: ~50(+8) минути 

www.facebook.com/eisbrecher

Не крия, че съм озверял фен на немската индъстриъл метъл сцена и NDH течението. Въпреки това "Eiszeit", който излезе преди 2 години, не ме впечатли много, ако изключим размазващата заглавна песен. И в края на декември, когато чух страхотния сингъл "Verrückt", силно застисках палци и той да не се окаже единствената здрава песен в албума. Не че в "Eiszeit" нямаше силни песни де, но всички знаем, че Eisbrecher можеха много повече.

И ето, дойде мигът да хвърля първо ухо на "Die Hölle Muss Warten"! Веднага личи, че на този албум е обърнато доста внимание и че в него е налят доста свеж материал. И този път Алекс и Ноел не изневеряват на себе си, предлагайки ни мачкащ индъстриъл метъл, омесен с дебели пластове електроникa. Така най-важното условие "да е много електронен и много тежък" е изпълнено. Не е като да няма и разнообразие. В албума има както типични мощни, тежки и свръхенергични песни като мелодичните "Tanz Mit Mir", "Augen Unter Null", "Prototyp", еротичната "Exzess Express" и тотално хитовата "Verrückt", така и по-бавни тракове като "Die Hölle Muss Warten" (за която ловя бас, че ще е следващия сингъл), "Ein Leben Lang Unsterblich", "In Meinem Raum" и "Rette Mich". Може би количеството на бавни и среднотемпови песни ми докара и съмнението дали Eisbrecher не са почнали да се влияят от Der Graf, защото на места звученето е доста сходно с това на неговия Unheilig. Сходства от различен характер усетих и в други песни, но този път идващи от Oomph!, Rammstein и... дори да не вярвате - Missy Elliott. Е, чуйте "Abgrund" на 1:24 и ще повярвате ;-) Забавна заигравка, спор няма. Освен горните два типа песни, в албума има и "средно положение", сиреч - тежки, бавни, мачкащи композиции, каквито са силно електронната "Herz Aus Eis", "Atem" и скритата в deluxe-изданието "Böser Traum", която направо ми настъпи мозъка с 90-тарска индъстриъл електроника и страшно дълбоки вокали от Алекс.

Когато казвам "сходства" и "влияния", не възприемайте тежко думите ми. Това са сходства, които вероятно ще дочуя само аз и още трима съветски учени. Но каквото и да говорим, Eisbrecher остават институция на NDH сцената. Това, че продължават да правят тази музика и да вдъхновяват нови банди, може само да им прави чест и да ни радва. Още по-хубавото е, че Eisbrecher не само не се отказват, а и не бягат от корените си и от това, с което грабнаха сърцата на феновете по света. Точно затова мога да изкарам по един абзац за всички тези зарибяващи малки елементи, с които е изпълнен "Die Hölle Muss Warten", но тогава ревюто ще стане 3 пъти по-дълго, а вече е направо гигантско. Затова ще оставя на вас да дочакате 3 февруари (не знам как ще успеете) и ако имате интерес - да хвърлите ухо на поредния страхотен албум на гигантите Eisbrecher!

+ + + + +
Продукцията е като от бъдещето - тежък, плътен, мощен, събарящ саунд!
Огромно количество зарибяваща и перфектно употребена електроника.
Тежки, леки, бързи, бавни, мачкащи, мелодични - каквито песни си харесате, такива има.
Поне три потенциални хита.

- - - - -
Можеше да се мине без 1-2 от по-бавните песни.
На места доста ги избива на готик... дори не знам как да реагирам на това.

Подходящо за фенове на:
Rammstein, Megaherz, Oomph!, Unheilig, Stahlmann, [die!] и др.
Автор: Testset
-=8.5/10=-

Black Messiah - 2012 - The Final Journey

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, януари 16, 2012 3 коментара

Стил......: Epic Viking/Folk Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: AFM
Отнема....: ~55 минути 

www.tinyurl.com/blackmessiah

Познавате онова трепетно очакване да излезе нов албум на любима банда, нали? Black Messiah са сред фаворитите ми в това отношение. Но колкото и да предполагах, откровено признавам - не очаквах чак такъв размазващ албум. Любопитен факт е, че от седмица насам нищо друго не е влизало в плейлиста ми, а това не се случва често при мен.

Албумът е един 55-минутен сън, от който събуждайки се, просто не желаеш нищо друго, освен да продължиш да сънуваш. Когато свикнете със специфичния саунд на почти неизменно присъстващата цигулка, ще усетите силата, с която зашеметява тя. Ще усетите и че "The Final Journey" е специален албум, поднесен с много финес и майсторство и е пълен с енергия, която може да захрани с идеи и вдъхновение множество желаещи за изява млади (и не чак толкова млади) групи.

Формулата, приложена при сглобяването на албума, е: епично начало, мелодичност до безумие, хорове, уникален кавър за разкош (инструменталът "Into the Unfathomed Tower" на Candlemass - и си спомнете какво ви казвах за цигулката), успокояване на темпото и грандиозен финал с епичната приказка "The Naglfar Saga", която в четири части ни разказва за Наглфар - коръбът от скандинавската митология, направен изцяло от ноктите на мъртъвци. Пътуването завършва, когато чуете шума на скърцащи палуби, разбиващи се вълни и виенето на вятъра... Къде е това ли? Някъде там, където ако има богове, срещу които все още някой воюва, това ще са химните, които биха върнали вярата в победата.

Може би усетихте, че това ревю отчита повече настроенията, създавани от музиката, отколкото самата продукция (вярвайте ми и нея си я бива). Но нарочно реших да постъпя така, за да бъдете и вие така приятно изненадани, както бях аз, когато чух този албум. Ще добавя само, че нетърпението ми вече се пренесе в посока да имам това бижу в оригинален вариант. Скоро (24.02)! 

+ + + + +
Албумът на Black Messiah, който всеки техен фен би искал да чуе.
Без излишни пълнежи с цел раздуване на време.
Перфектна подредба на траковете.

- - - - -
Знам, че могат да направят още по-силен албум (иначе бих сложил оценка 10)!
Несериозна обложка.

Подходящо за фенове на:
Equilibrium, Turisas, Ensiferum, Cromlech, Einherjer и др.
Автор: Nightice
-=9/10=-

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели