TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Escape The Day - Into Inception

Posted by Today's Metal Crew On неделя, февруари 21, 2016 0 коментара

Стилът: Modern Metal/Electronic
От/Год: Швеция, 2016
Лейбъл: -
Отнема: ~55 минути


Това е дебютен албум, който чакам от... 6 години. Мога само да гадая колко от вас помнят как започнаха Escape The Day. В началото те бяха група с един мъжки и един дамски вокал, издадоха сингъл, озаглавен "Turn Back Time" и бяха готови да се превърнат в новата шведска поп-метъл сензация след Dead by April. Да, ама не - ETD се забавиха, а през това време на бял свят дойдоха Amaranthe, които направиха комбинацията от мъжки, дамски и екстремни вокали толкова добра, че автоматично спираха всяка конкуренция. И ето, че след години отлагане, ETD най-сетне издадоха дебютния си албум - при това сами, директно на онлайн платформите.

Днес ETD разчитат само на мъжки вокали, но продължават да правят своя тип модерен метъл, който спокойно можем да определим и като "поп метъл". За да ви е съвсем лесно да разбере какво свирят те, представете си нещо средно между Dead by April и Amaranthe, само че с малко повече транс електроника и не чак толкова скъп китарен звук (още за него - след малко). Свръхмелодичността, типична за все още неноведнения и рядко успешен поп метъл жанр, също е налице.

"Into Inception" е готин, свеж, мелодичен и футуристично звучащ албум. Отива му да бъде слушан под шарени дискотечни светлини, а песни като "Here I Am", "Breathe", "Derailed", "A Beautiful Lie", "Tsunami" и "Blood and Bone" до една имат потенциал за хитове, но вероятно само с помощта на голям лейбъл и подходящ маркетинг. Погледнати поотделно, не бих могъл да кажа за нито една песен в "Into Inception", че е слаба.

Но ако чуете дори само изброените песни, ще забележите и нещо не чак толкова хубаво - те не се различават много една от друга. Всъщност, почти всички песни в албума споделят много сходно звучене и това еднообразие е малко объркващо дори за хора като мен, с гигантски интерес към поп метъла. Признавам, че ми беше трудно да проследя коя песен кога е и неведнъж не знаех дали даден трак е свършил, или вече е почнал следващият. Като друг проблем се откроява и китарният звук, който не е на особено добро ниво - нито като сила, нито като качество на звука, нито като постоянство. Ниската настройка по-скоро пречи, отколкото да помага, а липсата на мощ и бас често скрива китарите (и баса) под дебелите пластове властваща електроника.

Сигурно гледам пристрастно на нещата, но след толкова години чакане ми се щеше да дам по-висока оценка на Escape The Day. Въпреки това не мога да се самоизлъжа и да кажа, че "Into Inception" не ми харесва. Напротив, харесва ми и дълго ще го слушам шумно из превозните средства и улиците, но все пак се надявах на нещо наистина разтърсващо и "променящо играта", а не го получих, Е, явно ще се наложи да почакам още малко - може би до следващия им албум, или поне докато някой голям лейбъл не види някакъв сериозен фенски интерес към "Into Inception" и не реши да го преиздаде под някаква форма.


+ + + + +
Малко групи се справят успешно с правенето на поп метъл, но ETD очевидно са една от тях.
Модерен, направо футуристичен звук, много мелодичност и много качествена електронка.
Поне половината песни в албума разполагат със сериозен хитов потенциал.

- - - - -
Сравнително еднообразен - повечето композиции споделят сходно звучене.
Не особено добър китарен звук, който често се губи изпод покриващата всичко електроника.
 
IF YOU LIKE
Amaranthe, Dead by April, Demotional, Sonic Syndicate, Eskimo Callboy и др.

Автор: Testset
[7/10]

Beyond The Black - Lost In Forever

Posted by Today's Metal Crew On петък, февруари 19, 2016 1 коментара

Стилът: Melodic Symphonic Metal
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Airforce1 Records
Отнема: ~59 минути


На когото и да пусна Beyond The Black, реакцията почти винаги е една: "Баси, как не съм ги чул досега?!". С времето тази реакция вероятно ще се появява все по-рядко, тъй като Beyond The Black са прекалено добри, за да останат дълго в ъндърграунда. Може би когато клиповете им станат достъпни и извън Германия, успехът им ще се разшири географски (дано се усеща заядливото намигане към лейбъла им)? BTB се появиха по-убедително и от Delain и със сигурност няма да мине много време, преди да започнем редовно да ги гледаме на големите сцени с големите групи.

"Lost In Forever" е логичен наследник на "Songs of Love and Death". Албумът надгражда постигнатото в предшественика му и показва още повече от кипящия потенциал на групата. Стилът е същият - мелодичен симфо метъл с дамски вокали и редки, но радващи ухото мъжки ревове. Най-важен обаче безспорно е гласът на 20-годишната Дженифър Хабен, която слушам със същото удоволствие, с което я и гледам. Момичето има много сладък, звънлив и много завладяващ глас, който блести най-вече в композиции като хитовата "Lost in Forever", "Beyond the Mirror", баладичната "Against the World" и 6-минутната "Forget My Name".

Ако тръгна така, спокойно мога да изброя целия траклист, защото не виждам как мога да пропусна да спомена невероятни композиции като "Burning in Flames", в чийто супер надъхващ припев се включват и чисти мъжки вокали, или другия 6-минутен епос "Shine and Shade", неочаквано мрачната "Heaven in Hell", та дори и емоционалната акустична балада "Love's a Burden", която закрива албума. И тъй като това очевидно е абзацът за голямо хвалене, трябва задължително да похваля и китарната работа в албума, защото китарите не са просто фон за гласа на вокалистката (както често се случва с този тип групи) и не се губят в микса, за да са по-"радио френдли", даже напротив - чуват се достатъчно силно и дори често блестят с умели, скоростни сола.

След абзаца за хвалене идва и абзацът за проблемите. Такива има малко, но в 1 час материал е почти невъзможно да си перфектен. Както се казва - който не работи, той не греши. Така някои композиции звучат малко по-компромисно и са там за запълване на време, като едновременно с това има други песни с много сходно звучене, които звучат далеч по-добре. Друг по-основен проблем са и текстовете, които са леко... детински. Но когато трябва да напишеш 13 текста, може би е нормално да ти писне по някое време и да сложиш захаросани редове като "Down on my knees, I'm begging you please" в иначе готината "Written in Blood", което е нещо като еквивалент на нашето "Видях те аз и изпаднах в захлас". Това е само един ярък пример, но подобни сладникави клишаци се срещат из целия албум и физически ми става lo6o от тях като ги чуя.

За да обобщим, "Lost In Forever" е прекалено добър, за да го пропуснете с лека ръка. В никакъв случай не се поддавайте и на негативните ревюта, каквито поне аз видях в изобилие из нета, очевидно списвани от разни некъпани мрънкала, с които е пълно интернет пространството. Beyond The Black е една от най-добрите нови групи в жанра и ако всичко около тях върви по план, наистина ги очаква едно бляскаво бъдеще.


+ + + + +
Цял час качествен материал (в който дори пълнежите са добри сами по себе си).
Добре построени композиции, излъчващи професионализъм, емоция и хъс.
Завладяващ глас от едва 20-годишната Дженифър Хабен и здрави ревове от китариста Кристофър Хумелс.
И като казах китарист - китарната работа в албума е на много добро ниво. 

- - - - -
Още малко и по-често включващи се екстремни вокали нямаше никак да навредят.
2-3 пълнежа, без които също можеше да се мине.
Не един и два захаросани клишека из текстовете.
 
IF YOU LIKE
Delain, Within Temptation, Xandria, Amaranthe, Lunatica, All Ends и др.

Автор: Testset
[8.5/10]

From Ashes To New - Day One

Posted by Today's Metal Crew On сряда, февруари 17, 2016 1 коментара

Стилът: Nu Metal/Rap Rock/Electronic
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Eleven Seven Music
Отнема: ~37 минути


Следя FATN откакто пуснаха първата си демо песен преди малко повече от 2 години и откакто имаха 50-ина харесвания на FB страницата си. Популярността им обаче нарасна главоломно за изключително кратко време и днес страницата им има близо 100 хиляди харесвания, а групата има зад гърба си турне с Papa Roach и 5FDP, при това още преди да е издала дебютния си албум! Ето затова не е чудно, че FATN подписаха с голям лейбъл за издаването на "Day One" и че се очертават като новото голямо име в този жанр, редом с групи като Thousand Foot Krutch, Deuce и Hollywood Undead.

Стилът на FATN е смесица от рап рок, ню метъл, електроника и дори малко метълкор - много удобна комбинация за успех в наши дни. Групата разчита на двама вокалисти - Крис Мъсър се е заел с пеенето и екстремните вокали, а Мат Брандибери рапира, като задълженията им са поделени почти по равно. Повечето песни следват горе-долу една и съща формула, но всеки си има свой чар и така до голяма степен се прогонва чувството за еднообразие. Големите хитове се открояват лесно - те определено са "Through It All", малко по-електронната "Farther From Home" и закриващата "You Only Die Once". Хит със сигурност щеше да бъде и "My Fight", но по някаква причина първата им песен не е намерила място в дебютния албум.

Прави впечатление, че като цяло "Day One" е малко по-лек от това, което групата беше заложила в началото. Крещящите вокали са разочароващо малко и поне аз 100 пъти бих поставил във финалния траклист песен като "My Fight" вместо биещата на слабичък Linkin Park "Breaking Now", още по-слабата "Every Second", или дори неразвитата откъм потенциал "Shadows", която пък доста напомня за Hollywood Undead.

Това, накратко, е и основният проблем в така дълго чакания от мен дебют на FATN - прекалено е лек и определено групата има "в буркани" доста по-добри песни, които можеше да остави във финалния продукт. Дано поне са ги оставили настрана за евентуалния втори албум и дано той е с нужната му една идея по-тежък. Макар че и в този си вид "Day One" далеч не ме оставя недоволен. Особено когато в него има песни като "Farther From Home", "Through It All", "Face the Day" и "You Only Die Once".


+ + + + +
Обещаващ дебют от група, която очевидно тепърва ще се налага като голямо име.
Много свежа комбинация от алтърнатив, рапкор, рап рок, ню метъл, електроника и мааалко метълкор.
Почти всички песни имат собствен чар и се "поемат" доста леко.
В по-тежките композиции много им се получават нещата. 

- - - - -
Много по-лек, отколкото би му отивало да бъде.
Няколко пълнежни трака, на чието място можеше да има вече доказано по-добри.
 
IF YOU LIKE
Hollywood Undead, Deuce, Linkin Park, TFK, Richy Nix, Avery Watts, Manafest и др.

Автор: Testset
[7/10]

Myrath - Legacy

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, февруари 15, 2016 1 коментара

Стилът: Oriental Progressive Metal
От/Год: Тунис, 2016
Лейбъл: Nightmare Records
Отнема: ~45 минути


Има не една и две групи, правещи "ориенталски метъл", като най-ярки представители са, разбира се, Orphaned Land. Дори те обаче не са чак толкова ориенталски звучащи като тунизийците Myrath. И тук наистина говорим за тунизийска група (с един французин), а не просто за някакви хора, които се пишат, че са от по-"екзотична" държава, само и само да привличат внимание. И ако си мислите "Да бе, кой знае какво ще е това, метъл от Тунис?!" - помислете пак. Myrath вадят звук на високо европейско ниво и по уникален начин смесват прогресив с много сериозни ориенталски мотиви.

Като казвам "ориенталски мотиви" нямам предвид леки клавишни с арабски извивки, а водещ елемент в музиката на групата - с автентично звучащи инструменти, лирики на арабски (или може би по-скоро магребски арабски, известен още като дарижа, който се говори в региона), типични вокални извивки и каквото още се сетите. И всичко това - върху основа от качествен прогресив метъл. Отварящата (ако не броим интрото) "Believer" дава много ясна представа за това какво представлява музиката на Myrath. Заради тази песен някои наричат стила им "Prince of Persia Metal" и... никак не са далеч от истината. Това е големият хит в албума и нататък се редуват пшесни с по-силно прог звучене и по-малко ориенталски мотиви - и обратното. Така например "Get Your Freedom Back" и "Through Your Eyes" са си чист прогресив, а "Nobody Lives" е по-скоро ориенталска музика с китари. Не всеки (особено по наши земи) ще понесе и сегмента от 3-тата до 4-тата минута, в който наистина маането (извинения за липсата на по-точен термин, но този и без това е по-познат на аудиторията) идва малко в повече, но следващото го китарно соло веднага заличава леко неприятния вкус в ушите.

"The Needle" започва ударно, но темпото ѝ спада рязко след откриващия риф, което разваля впечатлението от силното начало. "The Unburnt", "Duat" и "Other Side" пък съчетават равни количества прог и ориенталски мотиви, неволно превръщайки се в едни от най-представителните композиции в "Legacy". Щеше ми се да кажа повече добри думи и за "Endure the Silence", която започва страшно обещаващо с насечени пиано тонове, но в стремежа си към епичност губи началния си чар - но въпреки това остава сред най-добрите в албума.

"Legacy" определено не е за всеки и не смея да кажа колко хора по наши земи ще открият красотата в него и няма да впрегнат предразсъдъците си. Казвам го, защото вече попаднах на коментари от сорта на "ква е тая чалга" и "кви са тия бежанци" и се отчаях леко. Окей, бих разбрал, ако просто не харесвате ориенталски мотиви, или просто имате непоносимост към всякакви видове музика от Близкия Изток. Но дори тогава бих ви провокирал да изключите за миг инстинктите си за метъл самосъхранение и да дадете шанс на Myrath.

P.S. За съжаление няма как да не отбележим, че в Близкия Изток нещата рядко се развиват така добре за метъл групите. Така например иранската метъл група Confess е в затвора, заплашена с екзекуция, защото "богохулства, изпълнява хеви метъл, комуникира с чужди радиостанции и има лейбъл". Очевидно обаче единствената "грешка" на Confess е, че са си позволили да мечтаят и че определено са стигнали до цивилизацията далеч преди родината си. Затова оставяме тук и петицията в тяхна подкрепа.


+ + + + +
Смело и рядко срещано съчетание от прогресив метъл и ориенталска музика.
Изчистен звук и професионална продукция на високо ниво.
Добър баланс между чист прогресив и близкоизточни мотиви.
Вокалистът Захер се справя много добре - нищо, че малко мяза на Филип Киркоров в клипа :D

- - - - -
След средата албумът лека-полека спира да е изненадващ и поизгубва чара си.
Предубежденията, идващи със скапаната чалга, ще попречат на много хора да харесат албума.
 
IF YOU LIKE
Orphaned Land, Nawather, Amaseffer, Khepri, Arkan, Dream Theater и др.

Автор: Undepth
[7/10]

Adelitas Way - Getaway

Posted by Today's Metal Crew On събота, февруари 13, 2016 0 коментара

Стилът: Alternative Rock/Post-Grunge
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Vegas Syn/Fuel Music
Отнема: ~45 минути


Този нов албум на Adelitas Way дойде точно в момент, в който си слушах "Sick" и се чудех как така тая група с по 1-2 яки песни в албум винаги успява да ме убеди да ги чуя и следващия път. Да ме прощават по-върлите фенове, но наистина рядко намирам по повече от 3-4 безпосрно добри песни в който и да е албум на Adelitas Way. И "Getaway" не е изключение - пак има 2-3 хита, а останалото варира от приемливи пълнежи до странни прояви на творческо безсилие и явно неразбиране на фенските очаквания.

Явният голям хит звучи така добре, че човек има чувството, че го знае от 15 години насам. Наистина, трудно е да се повярва, че никой досега не се е сетил да напише тази песен. Става дума, разбира се, за "Bad Reputation". Зарибяващият припев, рокаджийският дух и текстът тип "лошо момче" със сигурност ще завъртят песента многократно из радиата и ще я превърнат в редовен участник в бъдещите концерти на групата. Само дето аз поне имам чувството, че Adelitas Way звучат повече като себе си в другите две потенциално хитови песни - "Low" и "I Get Around", които всъщност са и най-силните попадения в "Getaway". Искрено се надявам и моят личен фаворит "I Get Around" да е и следващият сингъл на групата, като даже ще се постарая да споделя мислите си с промоутъра им.

Оттук нататък, уви, "Getaway" не е особено завладяващ. "Put You in Place" е готина песен с много... американско звучене (не знам как точно трябва да го разбирате това - бел.ред.), но средното темпо леко я убива, а "Harbor the Fugitive", макар и прекалено лека за моя вкус, звучи много приятно, неангагжиращо и дори леко лежерно, а гласът на Рик направо блести в нея. На другия полюс обаче "Sometimes You're Meant To Get Used" звучи като слаба песен на Godsmack, "Get Away" звучи много посредствено (не знам защо си мисля за U2, докато слушам), а красноречиво озагалавената "Shame" - като не особено успешен джем сешън.

Албумчето не е лошо и ако сте фенове на Adelitas Way, надали ще се изненадате много от съдържанието му. Поне на мен обаче ми се струва, че Adelitas Way не звучат много като себе си, или по-точно - не звучат изцяло така добре, както сме чували, че могат. Само че май и това не е кой знае колко изненадващо.


+ + + + +
Три открояващи се песни с явен хитов потенциал.
Рокаджийски дух, енергия и разнообразно звучене.
Сравнително добро съдържание дори в по-"пълнежните" тракове.

- - - - -
Няколко очевадно слаби композиции, начело с "Shame".
Лесно забравим в по-голямата си част.
Чувството, че Adelitas Way не звучат съвсем като себе си.
 
IF YOU LIKE
Rev Theory, Pop Evil, Shinedown, Evans Blue, 3DG, Red, Audioslave, Trapt и др.

Автор: Stahley
[6/10]

Sinbreed - Master Creator

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, февруари 11, 2016 0 коментара

Стилът: Power/Speed/Heavy Metal
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: AFM
Отнема: ~45 минути


Вече не ги правят такива. Това ми беше първата мисъл, докато слушах "Master Creator" и великолепните хеви метъл вокали на Хърби Лангханс изпълваха стаята и разлайваха тъпото треперещо, злобно, жалко и крайно нервозно псевдокуче на чалгарките от горния етаж. Така де, няма спор, че има страхотни млади вокалисти, но такива като Хърби са изчезваща порода. Такъв глас се гради с години и не всеки може да го извади дори с упорити тренировки. Но не само гласът е причината Sinbreed да са толкова добри. Инструменталът е пропорционално добър - здрав пауър/хеви метъл с кристално чист, модерен, ненатруфен звук, а композициите са ударни и запомнящи се.

Традиционен, "тевтонски" и едновременно с това модерен, звукът на Sinbreed става все по-добър с всеки нов албум и "Master Creator" определено е пълен с най-доброто, на което групата е способна. Някъде между тевтонския звук на Accept, мелодичността на Avantasia и динамиката на Iron Maiden, "Master Creator" заслужава да бъде очакван с нетърпение, а Sinbreed заслужават да се гледа на тях като на голямо име. Всичко това става ясно още в ударното, скоростно начало с "Creation of Reality" - двете каси мачкат неуморно, надъхващият мелодичен припев предразполага към разпяване, а китарното соло доразвява де що има останала неразвята коса. Темпото се вдига още повече в "Across the Great Divides", в която се потвърждава и тенденцията припевите да са много мелодични и да ползват умело тракове с беквокали на заден план. Още бързи композиции се срещат и по-нататък из албума и включват заглавната "Master Creator" и две много любопитни песни - 'The Riddle" и "On the Run". "The Riddle" включва клавишен звук и дори цяло клавишно соло, а "On the Run" има припев с допълнителен мелодичен заряд с леки отенъци на фолк - сякаш Avantasia и Elvenking са се събрали и са направили нещо заедно.

В списъка със среднотемпови композиции можем да сложим "Behind a Mask", "Moonlit Night", "Last Survivor" и започващата с хеви метъл писък "The Voice". По принцип не съм голям фен на средното темпо, но в случая то клони към бързо и в общи линии няма оставено време за скучаене (с малки изключения). Единствената бавна песен "At the Gate" е и най-специалната в албума. В нея водеща роля имат пианото и вокалите, като за последните не съм сигурен дали няма включващ се гост-певец, тъй като звучат много различно от тези на Хърби. Песента е настръхващо красива, при това без да е и грам лигава.

"Master Creator" е задължителен за феновете на класически звучащия, но поднесен с модерен звук пауър метъл. В албума няма слаба композиция, а почти всяка песен изненадва по свой простичък начин и те кара да се чудиш как ще те изненада следващата. Sinbreed се очертават като сериозен фактор на тази сцена, но все още минават за "група за ценители", вместо за звезди. И може би така е по-добре за нас, слушателите - защото в тази своя комфортна зона Sinbreed ни предлагат все по-добър материал с всеки изминал албум.


+ + + + +
Класически европейски пауър/хеви метъл, само че с модерен звук.
Страхотни вокали, каквито вече или се срещат рядко, или се занимават с изтъркан хард рок.
Много добре изчистена и балансирана продукция, която дава шанс на тази музика наистина да блесне.
Много мелодия, много поводи за куфеене и нито една изцяло слаба композиция.

- - - - -
Някои отчетливи по-слабички моменти вътре в самите песни.
Като сингъл и с видео беше пусната възможно най-непредставителната песен от албума.
 
IF YOU LIKE
Accept, Seventh Avenue, Iron Maiden, Brainstorm, Primal Fear, Metalium и др.

Автор: Testset
[8.5/10]

The Unguided - Lust and Loathing

Posted by Today's Metal Crew On вторник, февруари 09, 2016 0 коментара

Стилът: Modern Melodic Death Metal
От/Год: Швеция, 2016
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~40 минути


Бързам да ви го кажа, преди да сте зачудите какъв ми е проблемът - The Unguided е много яка група и "Lust and Loathing" е поредният им много силен албум. Само че аз 10 дни си го пусках всеки ден целия и... абсолютно нищо не запомнях от него. Мина доста време, докато се науча да обръщам внимание на композициите и да откривам добрите (и не толкова добрите) моменти в тях. След съвещание с един приятел (който не пише за музика, а само слуша) стигнах и до извода, че колкото и да са ми любими The Unguided и този тип модерен мелодет, май просто вече няма много за (по)казване в жанра. И все пак, The Unguided продължават да го пълнят с качествено съдържание.

Няма спор - The Unguided са все така добри и "Lust and Loathing" с абсолютно нищо не отстъпва пред по-ранните им творби. В личния ми архив даже бих сложил на всичките им албуми една и съща висока оценка. Проблемът с този е, че още след първата пусната песен в нета сякаш знаех какво ще чуя нататък в него - и се оказах прав. Казано по-просто - "тоя албум вече съм го чувал", но това не ми пречи да ми харесва.

Обичам модерен мелодет, а в днешно време, когато все по-малко групи го правят (добре), няма как да не приветствам "Lust and Loathing" с отворени обятия. "King of Clubs" е жесток трак и преди 10 години такива се превръщаха в хитове - с електроника, прост и разкуфяващ ритъм, супер мелодичен припев и малко дъбстеп брейкдаунче за цвят - как да не се радва човек? Това май ми е и любимата композиция в албума редом с перфектната "Black Eyed Angel" и сменящата няколко настроения "Heartseeker", която започва с подвеждащо баладично пиано, след което обаче се включват всички инструменти и леки красиви оркестрации за фон. Куплетът е баладичен, бриджът - агресивен, припевът - супер мелодичен, а брейкдаунът просто... удря!

Композиции като "The Worst Day (Revisited)" и "Phobos Grip" пък много ми напомнят за добрите стари Sonic Syndicate. Някак... носят онзи дух от 2007-ма и ми гъделичкат носталгията. По-модерно звучене носят "Enraged", "Boneyard" и "Operation: E.A.E." (който не се е сетил, EAE = 616, а който за пръв път чува за 616, значи май не е слушал много тая група), а закриващата "Hate (and Other Triumphs)" показва едно малко по-непознато, мрачно кибер лице на The Unguided. И като казвам "кибер" нямам предвид толкова наличната електроника, колкото усещането и атмосферата. Изненадващо хубава песен, различна от останалите в албума и с това печелеща място сред фаворитите ми в "Lust and Loathing".

"Lust and Loathing" е безспорно добър, но и почти с нищо не се различава от предшествениците си. Това има своите добри и лоши страни и ще оставя на вас да прецените дали така ви допада или ви се слуша нещо по-различно. Отвъд тези прилики, не мога да не спомена и че много от мелодичните припеви в албума звучат много сходни едни с други, от което определено се усеща лек полъх на еднообразие. Важното за мен като слушател обаче е, че все още има група, на която да разчитам за хубав модерен мелодет, както и че имаше на какво да покуфея и поприпявам в продължение на 40 минути. Макар и чак от десети опит.


+ + + + +
Още един очевидно добър албум от една от малкото останали добри модерни мелодет банди.
Композиции с по-модерно звучене и такива, напомнящи за ранните години на SoSy.
Солиден звук, мелодични и често хитови припеви, премерено поставена електроника.
Встрнаи от всичко - баси яката обложка!

- - - - -
Ако сте чували предните два албума, в общи линии сте чули и този.
Леко еднообразен по отношение на припевите.
Ричард, колкото и да го уважавам, е звучал и по-добре.
 
IF YOU LIKE
Sonic Syndicate, In Flames, Soilwork, Dead By April, Demotional, Rise To Fall и др.

Автор: Testset
[7/10]

Raubtier - Bärsärkagång

Posted by Today's Metal Crew On неделя, февруари 07, 2016 0 коментара

Стилът: Industrial Metal
От/Год: Швеция, 2016
Лейбъл: Despotz Records
Отнема: ~45 минути


Прес-релийзът за този нов албум на Raubtier гласи, че с "Bärsärkagång" групата се завръща към корените си и първоначалното си звучене. Вече бях доста ентусиазиран, но като прочетох това и избутах настрана всички други албуми, които бях подхванал и се заех с този тук. И да, прес-релийзът изобщо не лъже - "Bärsärkagång" е възможно най-близо до това, което бяха Raubtier в началото - опростен, супер мощен, ударен, разкуфяващ, тежък индъстриъл метъл. Звукът (и най-вече електрониката) пък е 1:1 с този от "Det finns bara krig" и бързо ми припомни защо се скъсвах да слушам тая група през 2009-та.

Знаеш, че един албум е зверски здрав, когато още някъде към средата ти се завие свят от куфеене. Това се случва все по-рядко, но "Bärsärkagång" безмилостно ми го причини, при това в офиса на основната ми работа, където колегите тактично се правеха, че не виждат как куфея в ъгъла. Малко преди края на албума вече реално бях изтощен от куфеене и наистина ми се виеше свят, но Raubtier така и не показаха милост. И сега ще ви обясня конкретно "защо така".

Лесно е да се каже, че музиката на Raubtier е като танк (и по-конкретно Panzer), но аз бих отишъл дори по-далеч. Музиката на Raubtier е като танк, клониран с парен локомотив, парен чук и маршируваща в перфектен такт армия от полухора-полудобермани, въоръжени с тежки картечници и напалмови огнехвъргачки. Поне такива мисли навява още отварящата "Bärsärkagång", която удря, мачка и троши всичко с тежък насечен риф и удрящи като чукове барабани. Следват я не по-малко мачкащите и вече излезли под формата на сингли "Bothniablod" и "Den Sista Kulan", но в тях няма много електроника. Тя прави голямото си завръщане в "Levande Död", която обаче бледнее пред следващия трак "Tropaion", който удря горе-долу с разкуфяващата сила на "Kamphund", но заменя част от агресията с мелодичност. Изобщо - това е една от новите ми най-любими песни на Raubtier. Първата половина на албума завършва с друга позната песен - "Brännmärkt".

Втората половина идва с "Hymn", която сякаш е излязла от "Det finns bara krig" - насечени рифове и простичък arp на заден план през почти цялото време. Учудващото в песента е, че солото ѝ се вписва много добре в нея - нещо, което не мога да кажа за повечето сола в албума, но за това ще спомена след малко. Мачкането продължава с маршовата "Förvildad", скоростната "Praetorian" и другия ми албумен фаворит "Genom Allt", а "Röd Snö" и епично-мелодичната "Lejonhjärta" закриват албума в маршов ритъм.

В "Bärsärkagång" има и слаби звена, но до последно се чудех дали изобщо има смисъл да ги споменавам. Едното слабо звено са китарните сола, които безспорно са добри сами по себе си, но в повечето случаи влизат малко "отникъде" и трудно се връзват в съответната песен и това ги кара да изглеждат като "пришити". Другата слабост е по-скоро субективна и се отнася към конкретни тракове, които просто намирам за по-слаби от останалите. Става дума за 2-3 песни, някои от които дори пуснати като сингли и които де факто харесвах много, преди да чуя колко по-широк избор от яки композиции има из албума. Това обаче вече влиза в сферата на белите кахъри, затова спирам да пиша за тях, отивам за един аспирин и си пускам наново "Bärsärkagång".


+ + + + +
Несравнимо мощни, ударни, бясно разкуфяващи композиции.
Завръщане към страхотното звучене от първия албум.
Даже недвижимото ви имущество ще се раздвижи от тая музика.

- - - - -
Солата, макар и добри сами по себе си, често стоят като "пришити".
Пуснатите сингли не дават достатъчно ясна представа за силата на албума.
 
IF YOU LIKE
Rammstein, Sabaton, Staal, Pain, Die Allergie, Turmion Kätilöt и др.

Автор: Testset
[8/10]

Delain - Lunar Prelude (EP)

Posted by Today's Metal Crew On петък, февруари 05, 2016 0 коментара

Стилът: Symphonic/Gothic Metal
От/Год: Холандия, 2016
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~36 минути


Delain са готина група. Още от първия им албум си личеше, че ги чака добро бъдеще, с "April Rain" това стана ясно на всички, а след "The Human Contradiction" ги видяхме и в София. Е, така и не изпяха нито един от хитовете си и някои леко подремнаха на сета им, но пък за сметка на това, въпреки очевидната умора, излязоха и се снимаха с тълпите фенове, раздаваха автографи и си бъбреха с народа. Знаете ли обаче кога излезе последния им албум? През 2014-та. Да, времето лети. Затова беше време за нещо ново.

"Lunar Prelude" си е залъгалка, но ние не се сърдим. EP-то е дълго почти 36 минути, в които обаче има само две нови песни, а останалото време е запълнено с живи изпълнения, един презаписан трак и една симфонична версия. Единият нов трак е хитовият "Suckerpunch", но "Turn the Lights Out" определено ми харесва повече. "Suckerpunch" е радио хит и това е окей, но "Turn the Lights" е наистина красива песен с много зарибяващ припев и силни симфонични и електронни включвания. Не знам дали не прибързвам, но песента толкова ми допада, че я слагам в списъка си с любими на Delain изобщо.

Сякаш за подсещане, че Delain не харесват електрониката от вчера, идва и новата версия на "Don't Let Go". Първоначално се учудих за какво им е нова версия на нова песен, но след като я сравних с оригинала, разликата се усети - в новата версия звукът е по-изчистен и със засилени високи тонове. Тъпото е, че сега ми се струва, че целия "The Human Contradiction" е приглушен, а изобщо не бях усетил нещо подобно досега.

За живите изпълнения няма какво толкова да се каже, освен че звучат като записани в студио. Публиката почти изобщо не се чува, а специално в "Stardust" се чува един дебел електронен лийд, който трудно се откроява в студийната версия. Помните ли колко беше яко, като го чухме в София? Какво? Момент, че ми говорят в слушалката. Какво викаш, Енгибаре? Как така не са го свирили в София? Това им беше водещото парче от актуалния им по онова време албум, как да не са го изсвирили?! Верно? Е как? Ха стига бе. Баси. Ми аре пък да дойдат пак и да го изсвирят, каква е тая недовършена работа?!


+ + + + +
Приятна залъгалка, докато чакаме да се появи цял албум с нов материал.
Своеобразно представяне на новата китаристка и новия барабанист със студийна работа.
Двете нови песни звучат много хитово и дават надежди за много силен бъдещ албум.
Хубаво е да чуем "Stardust" на живо поне под някаква дигитална форма.

- - - - -
Две нови песни от траклист с 8 е малко разочароващо.
 
IF YOU LIKE
Within Temptation, Lacuna Coil, Nightwish, Epica, Xandria и др.

Автор: Testset
[N/A]

Mechina - Progenitor

Posted by Today's Metal Crew On сряда, февруари 03, 2016 2 коментара

Стилът: Symphonic/Industrial Death Metal/MDM
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: -
Отнема: ~50 минути


Откакто открих групата преди две години, приемам всеки техен нов албум за личен подарък за рождения си ден (да, на 1 януари съм роден) и за новата година. И какво по-добро начало на 2016-та можех да получа от "Progenitor"? Това е най-изпипаният албум на Mechina, като се имат предвид и две особености: издаден е самостоятелно (спонсориран и от феновете), а в създаването му са участвали само двамата (!) членове на бандата и гост-вокалистката Мел Роуз.

Дейвид Холч отговаря за всички вокали (освен женските, ха!), а китарите, продуцирането и миксирането са дело на Джо Тибери, като той изглежда е отговорен и за композирането и писането на историята. Това е албум №5, продължаващ тематиката и разказващ за случилото се след "Conqueror" от 2011-та. Днес обаче място за скука няма и всички козове са хвърлени на масата. Няма досадни интерлюдии или дълги инструментали. Звъкът е изпипан, а всеки отделен елемент е на точното място и с точната сила на звука.

Началното интро ме прехвърли директно в любимата ми песен - "Ashes of Old Earth". Тя започва с красиви симфонии, които се задържат като фон през цялата песен, а малко след началото удрят и зверски здравият риф и мачкащите барабани. Екстремните вокали допринасят още за мощта на песента, а чистите такива са адски мелодични (и с малко ефекти в унисон с космическата атмосфера). Към края има и кратко, но готино соло, както и включване от Мел Роуз. Целият настръхнал от страхотното начало, вече трепнех в очакване на следващите 42 минути от албума. В следващата "Starscape" пък, освен типичните симфонии, като фон имаме и мотиви от български фолклор - поредна супер мощна композиция. "Cryoshock" леко смъква оборотите и изненадва приятно с наличието на единствено женски вокали. Симфониите са отстъпили мястото си на електронен фон, който си подхожда много добре с красивия глас на вокалистката Мел Роуз.

"The Horrizon Effect" също разчита само на женски вокали, а китарите са намалили малко агресията си и оставят гласа на Мел да блесне, като е важно да се споменат и редките, но навременни клавишни включвания. В красивото начало на "Anagenesis" пък около минута слушаме единствено цигулка и пиано преди да се включат и другите инструменти, а завръщане правят и вокалите на Дейвид Холч. Електронни, симфонични и клавишни елементи са в перфектен синхрон с китарите и барабаните, а вокалите ги допълват перфектно и в двата си варианта, като дори е оставено място и за красив и бавен инструментален пасаж малко преди края. "Planetfall" е най-тежкото и агресивно парче в албума и единственото без чисти вокали, но за сметка на това има зловещи хорове, напрегнато и супер бързо темпо и много яко китарно соло.

За мнозина, четящи сайта ни, закриващата албума едноименна песен вероятно ще се окаже и любима. Всеки, който е посещавал часовете по музика в училище, знае коя българска народна песен се чува в началото и в бриджовете на парчето. "Седнало е Джоре дос" е включена по брилянтен начин в една толкова тежка песен, като дори се надпява на няколко места с крещенето на Дейвид и това се е получило просто страхотно. Поредна невероятна композиция, която дава края на един невероятен албум. Затова и единствените оплаквания към "Progenitor" като цяло могат да бъдат на субективна основа. Момчетата са изпипали по страхотен начин творението си и определено надминаха очакванията ми. Подобрение се чува във всяко едно звено в музиката им и мисля, че би било грехота, ако решите да пропуснете този албум с лека ръка. Не правете тази грешка и си го пуснете безплатно ето тук и ще разберете за какво говоря ;-)


+ + + + +
Симфонии, клавиши, електроника, агресия, мощ и мелодия във всяка една песен.
Скоростни композиции, които те отвяват със сила, идейност и кристален звук.
Три типа вокали на страхотно ниво.
Перфектен микс, където всеки звук е на точното място, с точната сила.
Радващи българското ухо мотиви от родния ни фолклор.


- - - - -
Една малка идея по-разнообразни композиции - и албумът щеше да е перфектен.
 
IF YOU LIKE
Sybreed, Neurotech, Tyrant of Death, Toxic Grind Machine, Ground Zero System и др.

Автор: Reksy
[9/10]