Стил......: Trancecore/Pop/Post-Hardcore
Държава...: Канада
Лейбъл....: Universal/Rise
Когато не знам какво да кажа за даден албум - не казвам нищо. Когато обаче не знам дори какво да мисля за един албум, нещата са сериозни. С интерес очаквах в каква посока ще тръгнат Abandon All Ships след и без това противоречивия си (но много свеж) дебют и не съм сигурен дали съм доволен от това, което чувам или ми идва в малко повече. Или и двете. Или нещо друго. Ясно е само едно - или ще бъдете много приятно изненадани (най-много да се чудите защо AAS не са се лишили от някоя и друга лиготийка), или ще намразите тази група навеки.
Този албум е забранен за слушане от хора без слабост към експериментите с контрастиращи стилове. Защото в "Infamous" има метълкор, пост-хардкор, транскор, много електроника, поп, вокали с autotune и дори малко рап. Веднага след откриващата "Good Old Friend", ще се сблъскате с песен, която може да служи като представителна извадка за албума - сингълът "Infamous". Забиващ се в главата супер-поп припев с autotune, мачкащи куплети, изградени от електронизиран метълкор и... гост-включване от канадските рапъри (и близнаци) A-Team. Върховният контраст не намалява и в "Less Than Love", "Ahmed". "American Holocaust" (с гост-участие от Jonny OC от Luferuiner) вече е една идея по-тежка, по-малко електронна и с по-малко лигоч в чистите вокали (които се включват чак накрая). Баладата "August" е в другата крайност. Или по-точно в третата крайност, защото може да няма autotune, но пък няма и китари. "Forever Lonely" и "Made of Gold" връщат типичното транскор звучене, но докато се усетим, посредствената "Faded" и сравнително тежката "Brothers For Life" (с участието на Bikerack) закриват албума и оставят слушателя в продължително философско чудене.
Основният проблем на "Infamous" не е в "шока" от поп-елементите или аутотюна във вокалите, а в това, че AAS още не са узрели достатъчно, за да обуздаят всички стилове и елементи, които използват и заради това звучат разхвърляни, объркващи и напълно несериозни. Дори напротив - пичовете звучат по-незряло от дебюта си, което никак не е за гордост. С честото прекаляване с вокалните ефекти и поп/денс пасажите пък, групата направо си проси псувните от по-коравите фенове на тежката музика. Въпреки всичко, неоспорим остава фактът, че "Infamous" е адски свеж като звучене албум. Такива групи и албуми са перфектни за "зарибяване" на младите по тежката музика, така че не бъдете прекалено предубедени и строги към тях. Виж, ако и в следващия си албум AAS не си вземат правилните поуки, тогава вече сериозно ще им размахаме пръст.
Този албум е забранен за слушане от хора без слабост към експериментите с контрастиращи стилове. Защото в "Infamous" има метълкор, пост-хардкор, транскор, много електроника, поп, вокали с autotune и дори малко рап. Веднага след откриващата "Good Old Friend", ще се сблъскате с песен, която може да служи като представителна извадка за албума - сингълът "Infamous". Забиващ се в главата супер-поп припев с autotune, мачкащи куплети, изградени от електронизиран метълкор и... гост-включване от канадските рапъри (и близнаци) A-Team. Върховният контраст не намалява и в "Less Than Love", "Ahmed". "American Holocaust" (с гост-участие от Jonny OC от Luferuiner) вече е една идея по-тежка, по-малко електронна и с по-малко лигоч в чистите вокали (които се включват чак накрая). Баладата "August" е в другата крайност. Или по-точно в третата крайност, защото може да няма autotune, но пък няма и китари. "Forever Lonely" и "Made of Gold" връщат типичното транскор звучене, но докато се усетим, посредствената "Faded" и сравнително тежката "Brothers For Life" (с участието на Bikerack) закриват албума и оставят слушателя в продължително философско чудене.
Основният проблем на "Infamous" не е в "шока" от поп-елементите или аутотюна във вокалите, а в това, че AAS още не са узрели достатъчно, за да обуздаят всички стилове и елементи, които използват и заради това звучат разхвърляни, объркващи и напълно несериозни. Дори напротив - пичовете звучат по-незряло от дебюта си, което никак не е за гордост. С честото прекаляване с вокалните ефекти и поп/денс пасажите пък, групата направо си проси псувните от по-коравите фенове на тежката музика. Въпреки всичко, неоспорим остава фактът, че "Infamous" е адски свеж като звучене албум. Такива групи и албуми са перфектни за "зарибяване" на младите по тежката музика, така че не бъдете прекалено предубедени и строги към тях. Виж, ако и в следващия си албум AAS не си вземат правилните поуки, тогава вече сериозно ще им размахаме пръст.
+ + + + +
Страшно свежо звучене, свръхмодерен и тежък саунд.
Огромен контраст между използваните стилове, водещ до много разнообразие.
Парчета като "Infamous" и "Made of Gold" са си буквално хитови.
Огромен контраст между използваните стилове, водещ до много разнообразие.
Парчета като "Infamous" и "Made of Gold" са си буквално хитови.
- - - - -
Мартин Брода (вокали/бас) вкарва твърде много ненужен лигоч и мазня с тоя autotune.
Нищо отличително откъм музикантски умения.
Нищо отличително откъм музикантски умения.
Подходящо за фенове на:
Attack Attack!, I See Stars, Eskimo Callboy, His Statue Falls и др.
Автор: Testset/Stahli
-=6.5/10=-