TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

For The Fallen Dreams - 2011 - Back Burner

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, юни 30, 2011 0 коментара

Стил......: Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Rise Records
Отнема....: ~39 минути 

www.myspace.com/forthefallendreams

Нещата при For The Fallen Dreams доста се объркаха в последно време. В групата идваха и си отиваха най-различни хора, докато накрая напусна и една от основните фигури в нея - Андрю Ткачик. Това несъмнено се отрази силно на "Back Burner". Не е нужно човек да е специалист, критик или дори да се е наслушал на заливащия ни отвсякъде метълкор, за да усети, че нещо в този албум не е наред и че нещо просто му липсва. Липсва най-вече индивидуалност. На днешната метълкор сцена изобщо не е достатъчно да си просто "добър", защото почти всички са "добри". Затова когато свириш в този стил се иска да покажеш нещо по-специално, нещо различно, а с "Back Burner" For The Fallen Dreams не успяват да предоставят това "нещо" на феновете си. Вместо това им дават един нелош албум, който "става", но нищо повече. Една от основните причини за това са чистите вокали. Не знам защо, но просто не стават. Звучат напълно неадекватно на фона на страхотните ниски крещящи вокали. Дали заради неумение, дали заради прибързаност, дали заради лоша продукция... не знам. Аз съм фен на точно този тип мелодичен метълкор с чисти вокали и точно затова очаквах от FTFD да ме зарадват с нещо добро в това отношение, но не би. Даже мога да кажа, че без чисти вокали този албум щеше да звучи доста по-добре (друг път няма как да ме чуете да казвам това). Сами може да чуете колко по-добре е положението без тях в "Let Go", която макар и да е един 3-минутен брейкдаун сама по себе си, пак е доста по-надъхваща и мощна от останалите песни в албума. И като стана дума за брейкдауни... и от тях мога да се оплача. Не че не обичам брейкдауни, не че FTFD са ги направили лошо, но формулата, по която ги правят ми е дотолкова болезнено позната, че преспокойно знаех точно какъв брейкдаун ме очаква още преди да съм го чул. Не на последно място, като голяма досада мога да отбележа влиянието на A Day To Remember. Обичам ADTR, но не обичам, когато някоя група започне да звучи досущ като тях на места. А в "Back Burner" тези места не са едно и две. В крайна сметка обаче, най-лесно е да се критикува, но ако който и да е от нас, скапаните "критици" (макар да не се имам за такъв) се постави за миг на мястото на момчетата от FTFD, ще разбере колко трудно им е било на тях да създадат дори това. С толкова проблеми и промени в състава и с толкова малко време за реакция, трябва направо да се радваме, че изобщо имаме възможността да чуем техен нов албум. Пък и колкото да го критикуваме, не можем да отречем и добрите му страни като страхотните крещящи вокали на Дилън Рихтер и добре продуцирания китарен звук. Затова нека просто заключим, че албумът не е лош сам по себе си, но далеч не блести на фона на модерната метълкор сцена. For The Fallen Dreams остава банда с безспорни умения, затова нека почакаме малко и да видим какво ще ни предложат, когато нямат толкова проблеми в състава.

+ + + + Плюсове.......:
Крещящите вокали на Дилън Рихтер просто размазват!
Нелош албум сам по себе си.

- - - - Минуси........:
Чистите вокали изобщо не се вписват добре този път.
Повечето от траковете звучат като писани "по калъп".
На места групата добива едно странно "A Day To Remember" звучене.

Подходящо за фенове на:
The Ghost Inside, A Day To Remember, As I Lay Dying и др.
Автор: Stahli
-=6/10=-

Rhapsody of Fire - 2011 - From Chaos To Eternity

Posted by Today's Metal Crew On вторник, юни 28, 2011 1 коментара

Стил......: Symphonic Power Metal
Държава...: Италия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: ~57 минути 

www.myspace.com/augustburnsred

Точно когато си мислим, че Rhapsody of Fire няма накъде да станат по-епични, Лука Турили и компания ни убеждават в обратното. А "From Chaos To Eternity" е наистина доста убедителен. В наши дни, ако искаш да правиш симфоничен пауър е необходимо или да имаш някаква умпомрачително готина идея, или да си по-епичен от всички останали банди, наблъскали в албумите си хорове и оркестрации през интервал от 10 секунди. Rhapsody of Fire се справят чудесно и с двете - и с идеята, и с това да са по-епични от останалите, макар и без да прекаляват и да се превръщат в холивудски саундтрак с малко китари, както всъщност се получи с ЕР-то им "The Cold Embrace of Fear" миналата година. Не че тук няма оркестрации и хорове, повлияни явно от същите тези холивудски саундтраци, даже напротив, има ги в изобилие, само дето този път са перфектно балансирани, което е в голям плюс за общото звучене на албума. Цялата тази епичност, събрана с все по-отвяващата виртуозност на Лука Турили и Алекс Старополи, невероятните вокали на Фабио Леоне и всички допълнителни елементи (оперно пеене, харш вокали, бласт-бийтове, китарно-клавишни надсвирвания и прочие) в този един час правят "From Chaos To Eternity" един от най-добрите албуми на групата, правени някога, заради което би ми било трудно да ви обясня колко е велика всяка от песните в него поотделно. Това, което мога да ви кажа е, че всеки от траковете е великолепен по свой собствен начин. Няма и помен от еднообразие, умора или тъпчене на едно място. След толкова много години на сцената, Rhapsody of Fire просто проодължават да се развиват! Дъ;го се чудех и коя от песните точно да си определя като любима, но не успях. Може би "I Belong to the Stars" бие останалите с 0.3 идеи, но вече цял месец слушам това чудо и още не съм сигурен, така че... предпочитам да си слушам целия албум от край до край и да се наслаждавам всеки път на великолепието му. Препоръчвам ви да си купите "From Chaos To Eternity" (ако все още не сте) и да направите същото. Защото ако ви се слуша епичен пауър метъл - не знам какво по-добро решение бихте намерили.

+ + + + Плюсове.......:
В този албум просто няма и една слаба минутка. Всичко е него е един голям плюс!

- - - - Минуси........:
5 отделни песни, събрани в едно, само за да се получи 20-минутна песен. Кому е нужно?

Подходящо за фенове на:
Dark Moor, Dreamquest, Blind Guardian, Sonata Arctica и др.
Автор: BGMario
-=9/10=-

Limp Bizkit - 2011 - Gold Cobra

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, юни 27, 2011 0 коментара

Стил......: Rapcore/Nu Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Interscope Records
Отнема....: ~49 минути 

www.myspace.com/limpbizkit

Limp Bizkit are back! Това са думите, с които напоследък доста често започват изреченията си много от вече порасналите фенове на Limp Bizkit. Indeed, they are! Доста годинки минаха, откакто групата беше на върховете на класациите и всеки осмокласник си припяваше "Rollin", но на Limp Bizkit изобщо не им личи. Фред Дърст например не изглежда остарял, помъдрял и улегнал като някои свои колеги, които решиха, че вече са надминали възможностите и границите на "обикновената" музика и започнаха да правят разни претенциозни изгъзици (да, визирам Linkin Park). Фред Дърст си е Фред Дърст. С шапката, суичъра, кецовете и... с неговото си държание, с неговото си пеене, с неговите си текстове. Все пак обаче Фред и Уес много добре знаят, че времето не е спирало, докато те са се размотавали, затова и не очаквайте да чуете точно и абсолютно същите Limp Bizkit, които сте изоставаили някъде в средата на миналото десетилетие, въпреки че тракове като "Bring It Back", заглавната "Gold Cobra" и "Shark Attack" ви удрят с поредица от точно такъв, типичен Limp Bizkit още със самото начало на албума. Особено показателна за тази целенасочена препратка към миналото е "Shark Attack" със своята откриваща фраза "Another one of those days". Нататък в албума ни очаква приятно разнообразие с тракове като "Get a Life", който предлага рапиране на фона на мощна бас-линия в куплетите и доста екстремни, но същевременно и мелодични припеви. "Shotgun" пък, колкото и да ми е странна и разчупена, доста ми напомни за онзи прословут кавър на "Jump Around", който Limp Bizkit изсвириха някога. Една от новите ми любими песни на Limp Bizkit и безспорен бъдещ концертен хит обаче се казва "Douche Bag", благодарение най-вече на изключително интелектуалния си припев "Douche bag! I'm-a fuck you up! Fuck you, fuck you, fuck you up!". Оттук нататък, според мен в този албум нещата отиват надолу. "Walking Away" ни препраща леко към времената на "Results May Vary" (албум, който раздели доста от феновете на групата) като към края си  ни удря с добра доза пост-хардкор, но все пак не успя да остави в мен кой знае какво добро впечатление. "Loser" се оказа тройно по-скучна песен, допълнително свали темпото и ми разтресе стаята с излишно усилената си бас линия, а "Autotunage" ми прозвуча така, сякаш Limp Bizkit са си казали "Абе дай да си направим песен с autotune, щото е модерно, ще му се подиграем и ще го препикаем сякаш сме много корави, пък накрая може и да стане хит, знае ли човек". Това автоматично направи песента сравнително посредствена, като изходът от нея беше здравата рапкор тупалка "90.2.10". Песента върна темпото, върна забавните лирики и ми върна усещането, че слушам олд-скул рап метъл (колкото и странно да звучи това понятие). Предпоследната песен (в нормалното издани на албума) "Why Try" също се оказа от типа "сравнително скучни", като не успя да ме хване с "uno, dos tres in the face", но пък ми върна интереса малко след втората си минута с много силния си финал. Закриващата "Killer In You" пък успя да ми досади с голяма сила с ехото си във вокалите и припева "What'cha gonna do about that", който страховито много ми напомни на Missy Eliot и нейния "Get Your Freak On". Сигурно на мен нещо ми има, но така и не спрях да правя асоциация между тези две песни... Както и да е. Всички вече би трябвало да сте чули албума, но за тези от вас, които не са - запомнете, че Limp Bizkit are back! Не очаквайте обаче за тези години, през които отсъстваха от сцената да са станали някакви музикални гении. В това отношение са си същите - и в добрия, и в лошия смисъл. Единица отгоре заради доброто старо време.

+ + + + Плюсове.......:
Пичовете не са забравили с какво се харесаха някога на феновете си.
Албумът е изключително разнообразен, каквото и да си говорим.
Поне два-три потенциални хита.

- - - - Минуси........:
Втората половина на албума е осезаемо по-скучна и може би... експериментална.
Няколко неизбежни слаби трака или иначе казано - не може всичко да се хареса на всички.

Подходящо за фенове на:
Korn, P.O.D., Papa Roach, Linkin Park, Ill Nino, RATM и др.
Автор: Undepth
-=7/10=-

August Burns Red - 2011 - Leveler

Posted by Today's Metal Crew On неделя, юни 26, 2011 1 коментара

Стил......: Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Solid State
Отнема....: ~48 минути 

www.myspace.com/augustburnsred

Трудно е да се прави метълкор на днешно време. Това, че го правят около 7341605 банди изобщо не значи, че е лесно. Още по-трудно става, когато сред конкуренцията ти личат имена като August Burns Red. Тези момчета не си поплюват и правят свой вид метълкор - техничен, мощен, екстремен, иновативен и разбира се, с унищожителни брейкдауни. Изравнената със земята къщурка на обложката най-добре ви описва за какво става дума в "Leveler" - може би най-амбициозният, най-изпипаният и простичко казано, най-добрият албум на групата досега. В него August Burns Red успяват да задържат интереса на слушателя от първата до последната секунда, структурирайки песните си без да следват шаблони и предизвиквайки особен интерес с тракове като "Internal Cannon", в която се отдават на салса ритми по един великолепен начин и "Carpe Diem" - мрачен и епичен трак, който ще ви накара да настръхнете. Хубавото обаче е, че в "Leveler" дори "обикновените" песни са изсвирени така, че да звучат различно, интересно и дори направо епично, като идеални примери за това са откриващата "Empire", "Salt & Light", "Cutting the Ties" и закриващата (и едноименна) "Leveler". Слушайки всичко това, в главата ми идват думи като "атмосферичен", "хомогенен" "елитарен" и "могъщ", но най-правилната дума за този албум може би е думата "всепомитащ". Защото "Leveler" няма да зарадва само метълкор феновете, а дори и претенциозния прог-фен, който не е и подозирал, че може да чуе такава технична китарна работа и такива хирургически точни барабани в метълкор албум. Така че ако желаете, вие също може да станете слушатели на това чудо на съвременния метълкор, наречено "Leveler" и изсвирено от едни от най-добрите музиканти в жанра - August Burns Red. Този албум е просто "над нещата" и веднага щом го чуете, ще разберете защо. Сега стига сте чели същите хвалби, които вече сте чели в 800 сайта и потърсете "Leveler", защото хвалбите по негов адрес изобщо не са напразни.

+ + + + Плюсове.......:
Великолепно структурирани песни - както сами за себе си, така и като цяло в албума.
ABR показват, че неслучайно са смятани за най-добрите музиканти в жанра.
Албумът държи интереса с много и различни похвати и не съдържа нито един "пълнеж".

- - - - Минуси........:
Албумът няма да ви хареса само по субективни причини или ако сте зъл сатаняга.

Подходящо за фенове на:
For Today, Parkway Drive, Architects, AILD, TDWP и др.
Автор: Stahli
-=8.5/10=-

Samsas Traum - 2011 - Anleitung Zum Totsein

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, юни 23, 2011 0 коментара

Стил......: Avantgarde Dark/Gothic Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Trisol
Отнема....: ~55 минути 

www.myspace.com/samsastraum

Една от най-хубавите особености на Samsas Traum e, че никога не знаеш какво можеш да очакваш от следващия им албум и дали ще е блек, дет 'н' рол, авангарден/театрален готик метъл или нещо съвсем различно. И ето, че дойде време да чуем с какво ще ни изненада "Anleitung Zum Totsein". Подходих към албума без никакви очаквания и го заредих в плейъра. В продължение на няколко дни реших да отметна всички други дискове и промо-материали и да слушам само този албум. Слушайки го, първото нещо, което ми направи впечатление в този многопластов албум (ще се върна към  това малко по-късно) е великолепната му продукция. Кристален звук, изравнени звукови нива, ясен, прецизен и плътен барабанен звук, тежки китари, унищожителен бас и солидни дози клавишни (епични симфо-партии и електроника), всички  изпипани до съвършенство. Изумителните вокали на Александър Каще пък заслужават отделно внимание, защото този човек се справя повече от чудесно както с чистите, така и с екстремните си партии зад микрофона, макар че това е нещо, с което феновете на Samsas Traum са добре запознати и не би трябвало да изненадва никого. Второто, което ще забележите след проеслушване на албума е, че във всяка песен има по едно страхотно китарно соло, всяко от които звучи напълно адекватно и на мястото си (казвам това, защото напоследък често ставаме свидетели на феномена "добро соло, ама няма нищо общо с музиката"). На трето място идва елементът на изненадата, или тази многопластовост, която споменах по-рано. През цялото време няма да знаете откъде и с какво ще ви удари този албум! От една страна "Anleitung Zum Totsein" е невероятно мелодичен и запомнящ се ("Das Ist Liebe", "Durch die Wand der Träume", "A wie Antarktika"), от друга - екстремен ("Den Wolken Näher"), симфоничен, мрачен и пленяващ (невероятната "Mein Versprechen") и  разбира се, удрящ от всички страни с различни комбинации от всички тези елементи. Феновете на Samsas Traum, които са свикнали и с театралната атмосфера в музиката на групата също няма да останат разочаровани, особено от песни като "Im Zeichen des Wurms", която от своя страна доста ми напомни за атмосферата в култовия "a.Ura und das Schnecken.Haus". Изобщо, този албум е толкова разнообразен, интересен и натрапчив и така умело комбинира елементи от всички периоди на бандата, че и новите, и старите фенове могат да го слушат с месеци без да им омръзне, а "ударната вълна" от мощта му ще развее косата, брадата, мустаците и останалото ви телесно окосмение ви назад (чудно как някой би превел това изречение, ако му се наложи) с доста голяма сила. Спирам дотук, защото както знаете, в този сайт се стремим да ви кaжем само най-основното и да ви оставим сами да се насладите на всеки добър албум. А този тук... е почти безгрешен! Язък, че не знам немски кат хората...

+ + + + Плюсове.......:
Великолепна продукция и равномерен звук.
Уместно китарно соло в абсолютно всяка песен!
Многопластов, хомогенен, интересен, зарибяващ, мелодичен, епичен, хармоничен и поетичен.
"Mein Versprechen" е сред най-добрите песни на Samsas Traum, които някога съм чувал!
Истинско аудиофилско удоволствие е да усещаш всеки звук в този албум.

- - - - Минуси........:
Този албум се нуждае от специално внимание. Лично аз не мога да го слушам ей тъй, за фон.

Подходящо за фенове на:
Weena Morloch, Schwarzer Engel, Eden Weint Im Grab, Eisregen и др.
Автор: Testset
-=9.5/10=-

Weena Morloch - 2011 - Amok

Posted by Today's Metal Crew On сряда, юни 22, 2011 1 коментара

Стил......: Industrial/Gothic Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Trisol
Отнема....: ~43 минути 

myspace.com/weenamorlochofficial

Чували ли сте за Samsas Traum? Ако отговорът е "да", то най-вероятно сте обърнали внимание на техния вокалист и мастърмайнд Александер Каще и имате представа за неговия разностранен музикален гений. Един от страничните му проекти е именно Weena Morloch, с който обаче досега Александер не е пожънал особен успех. Проектът започва като експериментален нойз-индъстриъл и набързо бива оплют от критиката (донякъде очаквано), затова г-н Каще сменя стила и започва да прави по-изчистен индъстриъл с малко китарен саунд. Вторият му албум и последвалите го ЕР-та се радват на по-добри отзиви, но албумът е забранен в Германия, затова Александер се отдава изцяло на Samsas Traum за дълъг период от време. И така, след 9 години без дългосвирещ албум, Weena Morloch се завръща на преден план! Този път стилът отново е променен, китарите са много повече и много по-силни, продукцията е на светлинни години пред тази от предишните албуми и изненадващо дори за мен се оказва, че "Amok" е един изключително силен немски индъстриъл метъл албум. Без да ви бавя повече, ще ви дам представа как звучи "Amok" с едно изречение - просто си представете Samsas Traum с много повече електроника и рок-саунд. Още в откриващата "Die Nacht Der Stumpfen Messer" ни удря мощна вълна от електроника и тежки китарни рифове, които да ни загатнат какво ни чака по-нататък в албума, а "Kaputt!", "Alarm" и "Attentat" ни дават още няколко дози Neue Deutsche Härte. "Disko Vampir" е по-мрачна и едновременно с това гротескно-забавна песен в сравнително бързо темпо, като последното не може да се каже за "Ein Lied, Dich Zu Töten", дуумаджийската "Versprochen" и "Einen Lenin Pro Tag", която първоначално дава вид на скучновата, но след това ви отвява със страхотно китарно соло. "Wenn Ich Einmal Groß Bin", която също е със сравнително бавно, но мачкащо темпо, пък е базирана на стара немска детска песничка (в превод заглавието ще рече "Когато порасна, ще стана...", така че има логика). Във фаворит в албума обаче ми се превърна "Herz Und Faust", която започва със запис от старо детско благодарствено приветствие към вожда, учителя и другаря... Сталин. Задължително обърнете внимание на този трак, но не само за да разберете отношението на Weena Morloch към неща като фашизма, социализма и комунизма, а и за да се развихрите из стаята, тананикайки си и припявайки си страшно зарибяващия припев! Всъщност, песента е инспирирана от книгата на Светлана Алексиевич "Войната няма женско лице" и разказва за Втората световна война, видяна през погледа на жените, момичетата и децата. Краят на албума е запазен за едноименната песен (и да речем, че е балада) "Amok", състояща се само от клавишни и вокали. И така, след като превъртях този албум около 10 пъти за един ден, спокойно мога да кажа, че това е безспорно най-доброто творение на Weena Morloch досега и че това е пътят, по който тази група трябва да продължи. Все пак, преди да посегнете към "Amok" имайте едно наум, че няма да чуете някакво копие на Rammstein или типичен NDH. Почеркът на Александер и Samsas Traum се усеща доста силно, което прави албума нещо наистина различно. В крайна сметка, не знам дали съм пристрастен и субективен (знам, ама се правя на интересен), но ако и вие като мен харесвате електро-готик-метъл на немски и страдате от липсата на достатъчно такъв, то задължително хвърлете едно ухо на "Amok" и сами ще се учудите за какъв качествен продукт иде реч. Няма да останете разочаровани! Пу, мноо дълго тва ревю бе...

+ + + + Плюсове.......:
Най-добрият албум на Weena Morloch досега!
Качествена продукция, качествен саунд, качествен материал.
Здрави рифове, сола, енергия, неповторимите вокали на Александер Каще...
Няколко адски зариябващи, запеваеми, затаникваеми и засвирукваеми трака.

- - - - Минуси........:
По-бавните песни имат своите кусури.
Още малко електроника нямаше да е излишна.

Подходящо за фенове на:
Samsas Traum, Eisregen, Janus, ASP, Rammstein, Deathstars и др.
Автор: Testset
-=8.5/10=-

Our Waking Hour - 2011 - Seconds To Save Her

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, юни 20, 2011 0 коментара

Стил......: Alternaive Rock
Държава...: САЩ
Лейбъл....: -
Отнема....: ~49 минути 

www.myspace.com/ourwakinghour

Our Waking Hour са поредната американска алтърнатив банда с амбиции за слава. Със своето дебютно отроче Seconds To Save Her", те определено загатват един голям потенциал. В последните години е доста трудно да правиш алтърнатив рок и да не си стереотипен и "Seconds To Save Her" също изглежда такъв на пръв поглед, но момчетата са се постарали да вкарат различни елементи в своите песни и след време разбираме, че това не е просто поредният алт-рок албум. Много за това разнообразие спомага вокалистът Блейн Бекмън, който още в първата песен ни разкрива качествата си – в един момент пее нежно (даже направо си шепне), а в следващия се дере и докарва почти екстремни вокали. Определено неговият глас е основния коз на групата! Друго интересно нещо е, че Our Waking Hour са учудващо добре сработени по стандартите на дебютиращите банда – това е нещо, което рядко се чува и определено радва ухото, защото хармонията е постигната и албумът се слуша много леко. Точно затова не ми се вярва някоя песен да ви дотегне, още повече, че дължината на парчетата е идеално подбрана за жанра. Припевите са зарибяващи, но пък често става прекалено голяма тресня докато те траят, което е основната ми забележка към групата. Като цяло, в "Seconds To Save Her" можете да откриете поне 2-3 "бижута" – като пример ще дам едноименната песен,която е чудесно начало на албума, "Break Me Down", която звучи много мелодично, а и има зарибяващ припев, "Last Song For You" – ужасно готина балада и накрая "Goodnight Misery", в която можем да чуем и добре подбрани женски вокали. И тъй, нека обощим. Our Waking Hour вкарват свежа кръв на алтърнатив сцената - много добре сработени, със страхотен вокалист, здрави рифове и готини, свежи и сравнително разнообразни песни. Проблемите в "Seconds To Save Her" пък се изразяват в прекалено шумния бас по време на припевите и сравнително простичките и кратки китарни сола, които спокойно можеха да доразвият. Липсва и революционната идея, която да отличи албума от "стадото" новоизлизащи алт-рок албуми, но въпреки това ви съветвам да му дадете шанс – според мен напълно си заслужава слушането, като можете да го чуете напълно безплатно още сега на този адрес.

+ + + + Плюсове.......:
Вокалист от много висока класа.
Групата звучи така, все едно свири от поне десетилетие заедно!
Свежи хрумки в почти всяка една песен.

- - - - Минуси........:
Отделни проблеми с баса и китарите.
Забавеното темпо в края на албума леко дразни.
Нищо революционно... засега.

Подходящо за фенове на:
Red, Crossfade, Madina Lake, Trust Company, Saliva и др.
Автор: Dexter
-=7/10=-

Hackneyed - 2011 - Carnival Cadavre

Posted by Today's Metal Crew On неделя, юни 19, 2011 1 коментара

Стил......: Death Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Lifeforce Records
Отнема....: 42 минути 

www.myspace.com/hackneyed

Ако ни следите от повече от месец, най-вероятно сте забелязали, че почти не сме писали ревюта на дет метъл албуми (всъщност, ако не ме лъже паметта, нямаме нито едно ревю за чист дет метъл албум). Ето, че времето и за това чудо дойде! В ръцете си държа (макар и на флашка) излизащия на 22.08 в Европа нов албум на Hackneyed! Тези немски младежи не си поплюват още от началото на кариерата си (която започва в ранното им непълнолетие), но днес, издавайки третия си студиен албум, Hackneyed звучат по-зрели от всякога. За щастие, въпреки това си "узряване", момчетата (и момичето) не са забравили чувството си за хумор и продължават да не се взимат особено насериозно. Може би точно това е причината "Carnival Cadavre" да звучи толкова свежо и да предразполага към повече от 3 последователни слушания. Още от самото начало на албума става ясно какво ще ни предложат в него - среднотемпови и бързи тракове, изпълнени с мачкащи рифове, здрав бас, ритъм, мощни ревове и разбира се, немалка доза приятно извратен хумор. Интродукцията "Raze the Curtain" и последващата я "Bugging For Mercy" ни убеждават именно в това, като първо ни въвеждат любезно в атмосферата и после... започват да хвърчат ръце и крака. Като всеобща любима песен засега се очертава пък "Damn (You're Dead Again)", а за феновете на по-бруталния и бърз дет метъл са поставени стратегически тракове като "Maculate Conception", "Coulrophobia" и "Cure the Obscure". Мои лични фаворити обаче останаха "Circus Coccus Spirilly" със зловещо мощния си насечен риф в първия куплет и "Feed the Lions" с деткор-брейкдауна си в края. Изобщо, ако трябва да си говорим за нееднообразен дет метъл, който да даде по нещо на всички фенове на жанра (независимо дали харесват по-бърз, по-бавен, по-"грууви", по-"деткор" насочен или по-брутален дет), то в разговора несъмнено трябва да присъстват Hackneyed с "Carnival Cadavre". Затова вземете своето копие възможно най-бързо, пуснете го в плейъра и запомнете - ако ходите по разни съмнителни карнавали, задължително си пазете крайниците, за да не станете модел за следващата обложка на Hackneyed.

+ + + + Плюсове.......:
Чудесна продукция, с качествен, мощен и изчистен звук.
Мачкащи рифове, здрав ритъм, могъщи ревове и добра доза сарказъм.
Разноорбазие, предоставящо по нещо за всеки дет метъл фен.

- - - - Минуси........:
Въпреки царящото разнообразие, 2-3 песни си приличат една с друга.
Някои от траковете можеха да бъдат доразвити и да предизвикат фурор! Но не са.

Подходящо за фенове на:
Debauchery, Six Feet Under, Morbid Angel, Aborted и др.
Автор: Testset/Zorn
-=8/10=-

Blood Stain Child - 2011 - Epsilon

Posted by Today's Metal Crew On събота, юни 18, 2011 1 коментара

Стил......: MMDM/Trance Metal
Държава...: Япония/Гърция
Лейбъл....: Coroner/Pony Canyon
Отнема....: 45 минути 

myspace.com/bloodstainchildmusic

Още с издаването на "Mozaiq" преди 4 години, Blood Stain Child дадоха заявка, че имат намерение да правят нещо различно в метъла, а именно - транс-ориентиран метъл. "Epsilon" доразвива тази идея напълно, като постепенно мелодичният дет бива изместен, за сметка на повечето електроника, бийтове и женски вокали. Не разбирайте това погрешно - Blood Stain Child все още са метъл група и не са забравили как да си ползват китарите.

Нещата не са чак толкова различни отпреди, но голямата промяна е в това, че Ryu (харш вокали, бас) вече играе ролята на втори, а не основен вокалист, което ще накара повечето фенове да усетят "олекотяването" по-силно, отколкото всъщност е то. Причината за тази промяна вероятно се крие в назначаването на новата вокалистка на групата (при това идваща от съседна Гърция) - Sophia. Момичето има приятен глас, но все пак прекаленото й експлоатиране по някое време започва да идва малко в повече. Именно този дисбаланс между двата типа вокали може да бъде отчетен и като основна грешка в албума. Като друг проблем в "Epsilon" можем да отбележим, че той всъщност е и сравнително еднообразен, макар това не е особено голям кусур в техния случай, защото човек не всеки ден слуша транс-метъл, а и това далеееч не е някой от все повечето изпадащи в стагнация стилове. Даже, по лично мое мнение, подобни албуми може да се окажат начина за излизане от тази стагнация. В крайна сметка, не можем да кажем, че "Epsilon" ще предизвика жанрова революция, но не можем да кажем и че е слаб.

Феновете с по-предразположени към експерименти и междужанрови колаборации уши ще го възприемат доста по-добре от останалите, на които даже препоръчвам никога да не го слушат, защото ще им се стори прекално "диско" (особено заради наистина недомислени песни като "Dedicated to Violator"), ще кажат, че "такива групи убиват метъла" и т.н. и т.н. Все пак, нека не забравяме, че Blood Stain Child са японци, а японците са смела нация, която рядко я е грижа какво ще си помислят и кажат европейците. Важното е аниме да има! ;-)

+ + + + Плюсове.......:
Смели жанрови решения и електроника на доста високо ниво.
Динамика и темпо, които няма да ви оставят да скучаете.
Групата не е забравила как да бъде "метъл", въпреки доминиращата електроника.

- - - - Минуси........:
Еднообразничък като цяло.
Няколко трака, в които се прекалява с бийтовете.
Прекалено малко харш-вокали и прекалено много чисти/женски такива.

Подходящо за фенове на:
Xe-None, Silent Descent, Raintime, In Flames и др.
Автор: Undepth
-=7/10=-

In Flames - 2011 - Sounds of a Playground Fading

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, юни 13, 2011 3 коментара

Стил......: Modern Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Century Media
Отнема....: 54 минути 

www.myspace.com/inflames

При In Flames нещата никога не са прости. В случая, просто и ясно е само едно - "Sounds of a Playground Fading" ще се хареса на феновете на "новия" In Flames (от "Reroute to Remain" насам) и ще бъде оплют от вечно недоволните "стари" фенове, които повече от 10 години не можаха да свикнат с мисълта, че In Flames нямат никакво намерение да преповтарят един и същи албум до откат. А днес, след като Йеспер Стрьомблад бе принуден да напусне групата, In Flames трябваше да се доказват повече от всякога. Най-тежкото бреме падна върху плещите на Бьорн Гелоте, който се превърна в основен китарист и композитор на групата. Въпросът, който идва тук е - успяха ли In Flames да покажат, че могат и без Йеспер и по-важното, успяха ли да направят добър албум? Отговорът е "да". Или както казах по-горе, феновете на In Flames от новото хилядолетие ще го харесат, а тези, които не са харесали последните албуми на бандата, най-вероятно ще го оплюят. Няма лошо, всеки с вкуса си, разбира се. Но не може да се отрече, че In Flames не спират да узряват и да се развиват с всеки изминал албум, предлагайки нещо различно всеки път. И ето - "Sounds of a Playground Fading" е много по-мрачен от предшествениците си, една идея по-лек и една идея по-меланхоличен. Много е трудно да се опише с думи какво точно са сътворили Бьорн, Андерс и компания, но веднага се усеща, че албумът е създаден с много чувство, без да се следва някаква определена формула. Андерс Фриден обаче е човекът, който дава абсолютно всичко от себе си в "Sounds of a Playground Fading". Въпреки, че гони 40-те, пичът още има невероятен и моментално разпознаваем глас, в който вкарва ужасно много емоция, изливаща се с пълна сила в песни като "All For Me", "The Puzzle" (моят личен фаворит в албума, особено с тая готина електроника в края), "Ropes" и великолепната балада "The Attic" (с блус-солото в началото и тази уникална атмосфера, човек може спокойно да настръхне). Изобщо, "Sounds of a Playground Fading" е един доста емоционален (и за осми път - мрачен) албум, който трудно можем да сравним с предходните издания на групата, освен с "A Sense of Purpose", на който SOAPF изглежда логичен наследник. Напълно осъзнавам и че с това "ревю" не ви казах нищо кой знае какво, но в случая идеята ми беше друга. А именно - да ви убедя някак да чуете за какво иде реч в албума, за да не подходите към него с очакването, че In Flames са решили да се "върнат към корените", само и само за да задоволят една група от затворени за новаторство фенове. И все пак, за да не се окаже, че съм глух "нов" фен, не мога да не спомена колко си личи на места, че е почти непосилна задача за сам човек да напише цял албум за In Flames (както е направил Бьорн) без от това да пострада част от материала в композиционно отношение. Песни като "Enter Tragedy" и излишно дългата "A New Dawn" са доказателството за това. Закриващата "Liberation" пък е изключително странна песен, която идеално би се вписала като саундтрак на новия "Deus Ex" (великолепна игра btw, препоръчвам ви я горещо) и към която, сигурен съм, ще отидат доста плюнки. Добре, че надали на In Flames им дреме, защото иначе нямаше никога да бъдат толкова големи, колкото са в момента. Така че, драги читатели - чуйте "Sounds of a Playground Fading" без предубеждения и очаквания. Албумът е изключително интересен, дълбок и изисква много слушания, което ще го превърне в нещо повече от еднодневка в плейъра ви.

+ + + + Плюсове.......:
Изключително емоционален албум, какъвто не можеш да чуеш всеки ден.
Не следва никакви формули, шаблони и калъпи.
Зверски яки песни като "Deliver Us", "The Puzzle", "Ropes" и "The Attic".
Невероятно качество на звука, получено благодарение на страхотната техника/продукция.
Андерс и Бьорн просто дават абсолютно всичко от себе си в този албум.

- - - - Минуси........:
Бьорн цели няколко греди в композиционно отношение, но му е простено.
В няколко песни има излишни удължавания, без които спокойно може да се мине.

Подходящо за фенове на:
Soilwork, Engel, Dark Tranquility, Scar Symmetry и др.
Автор: Zorn
-=8/10=-

ИНТЕРВЮ: Alexander Paul Blake от Eden Weint Im Grab

Posted by Today's Metal Crew On неделя, юни 12, 2011 0 коментара

Нетипично за Todays Metal, решихме да излезем за кратко извън рамките на ревютата и да направим интервю с една изключително интересна личност – Alexander Paul Blake (или просто Саша) от немската Dark Metal банда Eden Weint Im Grab, позната още като EWIG. Със Саша си поговорихме по най-различни теми и накрая се получи интервю, наполовина занимаващо ни с новия албум на EWIGGeysterstunde I (прочети ревю ТУК) и наполовина обръщащо внимание на други наболели въпроси, свързани със съвременната метъл сцена, пиратството, вдъхновението, краят на света и обичливите котки.
Държа да подчертая, че както и при ревютата, така и при това интервю не сме подхождали с особена претенциозност, макар че авторът на въпросите се води професионален комуникатор (сиреч – журналист) и можеше да измисли и нещо по-умно, ама здраве да е.
Прочети цялото интервю, като цъкнеш "Read More" долу вляво.


Хранители - 2011 - Силуэт

Posted by Today's Metal Crew On събота, юни 11, 2011 0 коментара

Стил......: Modern Metal
Държава...: Украйна
Лейбъл....: -
Отнема....: 35 минути 

www.myspace.com/hraniteliband

Тази украинска банда издаде своето дебютно ЕР през 2009-та година, давайки надежди на феновете на украинската метъл сцена (и тази на целия бивш СССР), че на нея ще се появи нещо голямо и значимо. Тежки китари, огромни дози електроника, мелодичност, мъжки и женски вокали... звучи добре, нали? Уви, както много често се случва с бандите от бившия соц-блок, именно вокалите са на път да провалят все още едва прохождащата кариера на Хранители. Никита Терновский пак се "ядва", макар и неговото... ъ... крещене? Рев? Абе, не знам и  аз как да го нарека, но каквото и да е - не е от най-добрите. Еднообразно и насилено - не е това пътят, драги ми Никита. Но Никита е същински Кристиан Олвестам в сравнение с бек-вокалистката Валерия Финикопуло. Милата е с една идея по-разнообразна във вокалните си партии (и неоспоримо "апетитна" украинка), но това не й пречи да... пречи. Не виждам никакъв смисъл от нейното пеене, защото най-напред, изобщо не си пасва с това на Никита. Двамата си пеят нещо, всеки за себе си, надвикват се, Валерия включва autotune-a, после решава да пее сопрано и става една невъобразима каша, която просто звучи объркващо. Но както и да е. Нещата, като цяло, стоят най-добре в "Дверь за Грань", където въпреки свирепите опити на Валерия да ни спука тъпанчетата и да ни скъса нервите със своето "Ах ах ах ах ох ох ох", все пак получаваме шанса да се насладим на звученето на групата такова, каквото трябва да е. "Здесь Только Мы" е друга потенциално добра и дори зариябваща песен от албума (виж видео ТУК), която обаче отново е провалена от autotune-а на Валерия, благодарение на който припевът се е превърнал в една странна шумотевица. В края на албума с вокали и китарно соло се включват съответно Nookie от Слот и Lars от Эпидемия, показвайки ни как не би било лошо да звучат Хранители по принцип. Оставяйки настрана вокалите, "Силуэт" не е никак лош албумец. Музиката в него не е особено технична (не е и нужно), но доста мощна и добре "пипната" откъм звук. Китарите звучат повече от добре, а електрониката е винаги на точното място и често дава правилната насока на песните. Така че, нека си представим тази иначе приятна украинска банда без женски вокал (или най-добре с изцяло нови хора зад микрофоните) и да й дадем шанс, защото се съдържа изпечено тестено изделие от пшенично брашно в тях. Или иначе казано - има хляб в тая група.

+ + + + Плюсове.......:
Здрави китари, модерна електроника, отчетливи барабани и прочие.
Мелодичен, приятен и балансирано тежък (откъм музика).
Винаги е приятно да чуеш Nookie от Слот, макар и за малко.

- - - - Минуси........:
Умопомрачително неуместни вокали от Валерия Финикопуло. Извинявай, мацка.
Личи си липсата на опит в композиционно отношение.
Иначе хубави песни се провалят от далеч не толкова хубави вокали.

Подходящо за фенове на:
Icon In Me, Blast X, Sarea, Xe-None, Слот и др.
Автор: Undepth
-=5/10=-

Black Veil Brides - 2011 - Set the World On Fire

Posted by Today's Metal Crew On петък, юни 10, 2011 36 коментара

Стил......: Alternative/Glam Rock/Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Lava Records
Отнема....: 42 минути 

www.myspace.com/blackveilbrides

Когато ми изпратиха този албум, първото нещо, което видях, беше обложката. От чиста проба позьорофобия се наточих да ги оплюя едно хубаво. Изядох две кюфтета, напсувах си скъпия мултивитаминен сок, в който се оказа, че има парченца плодове (мразя ги) и си пуснах "Set the World On Fire". И... не е лош бе!

Причината може и да се крие в това, че очаквах албумът да мирише и около него да се въртят зелени мухи, лакомо потриващи ръчички. Но не. Просто... момчетата, колкото и да приличат на зловещи травестити, имат впечатляващи заложби и умения, въпреки своите крехки 21 години. За разлика от много от колегите си по грим и червило обаче, Black Veil Brides въртят сола в почти всяка песен. Така солата, гласът на Анди, впечатляващите комозиционни умения на момчетата (особено имайки предвид годините им) и зарибяващите мелодии/припеви в целия албум правят "Set the World On Fire" повече от приятен за слушане. Факт е обаче, че Black Veil Brides почти са се лишили от пост-хардкор звученето си, защото вече не се чува крещенето на Анди (чу се само в баладата "Savior" и в "Youth And Whiskey"), характерно за дебютния албум на бандата. Сега той разчита предимно на своя "рок-глас", към който трудно бихме имали забележки, защото пичът очевидно си е взел поука от "We Stitch These Wounds" и вече не пее толкова еднообразно, така че палци горе и в посока "развитие".

Естествено, не се минава и без някои пресилено "мелодизирани" тракове, както и без някои откровено скучни такива (като "Ritual"), но това не пречи на "Set the World On Fire" да ми се хареса. Чуйте го и вие, без да се влияете от обложката и външния вид на бандата, макар че ако сте малолетна/непълнолетна емо/рок/метъл любителка, няма да се учудя и да харесате батковците (колкото и да приличат на какички). Това не пречи и вие, по-суровите мъжкари да се порадвате на "Set the World On Fire", или ако не друго, поне да чуете как трябва да звучи понятието "глем рок" в 21-ви век. А именно - примесено с алтърнатив, метъл и малко пост-хардкор.

+ + + + Плюсове.......:
Мелодичен, добре изсвирен, добре продуциран, запомнящ се и силно зарибяващ.
Отличаващо се добра китарна работа.
Свеж албум отвсякъде! Ще се учудите колко е приятен, въпреки имиджа на бандата.

- - - - Минуси........:
Винаги ми е било неприятно да гледам травестити с китари. И да, ужасна обложка.
Усеща се, че е правен с идеята за зарибяване на непълнолетни фенки.
От горния минус ми става малко неудобно, защото албумът ми харесва и на мен... :-(

Подходящо за фенове на:
Escape the Fate, Glamour of the Kill, Vampires Everywhere и др.
Автор: Stahli
-=7/10=-

Falconer - 2011 - Armod

Posted by Today's Metal Crew On сряда, юни 08, 2011 0 коментара

Стил......: Heavy/Folk Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Metal Blade
Отнема....: 50 минути 

www.myspace.com/falconermusic

Ако не вярвате в любовта от първа песен, опитайте с първата тук и съм сигурен, че дори и нито една от следващите да не ви хареса, в края, когато изслушате целия албум, ще се почувствате доволни и несъжаляващи, че сте му посветили около час от така скъпоценното за всички ни време. Да се върна на началото все пак. Тотална лудница. Вплетена между мелодия и вокални благозвучия, преливащи съвсем неусетно в скандинавски фолк-ритми. Съвсем целенасочено обаче, следва навлизане в по-меланхолична линия, за да бъде последвано, разбира се, от избухване. Редуването на мачкащи рифове с уникално красиви бавни части е като правило в този албум. Многото прилики (случайни или не) между наскоро излезлият нов Vintersorg и този нов Falconer ме карат да мисля, че работата в насока музиката им да компилира в себе си power влиянието, black окраските и естествено фолка, неизбежно е обременена от миналото на всеки един от музикантите. Tези от вас, които знаят бандата Mythotin, може би ще си спомнят сега за нея. Наследството си е наследство. Мекият и бих го нарекъл благ глас на Матиас Блад гали ухото и същевременно е израз на вид размяна. Размяна, изразяваща се в това, че преди десетина години китарата рисуваше основните посоки, а сега това го прави неговият глас. За втората половина на албума можем да кажем, че донякъде копира първата, защото след 5 различни песни следва още един подобен рунд. Все пак и това не е чак толкова лошо, защото всичко е така преплетено и умело дозирано, че да не може да омръзне или пък да даде повод за прозявки. Шведският език, колкото мек, толкова и неразбираем за повечето от нас, пък е залегнал изцяло във всички песни. Явно момчетата са се прицелили по този начин, чисто геополитически, в северна Европа. Все пак, има частичен бонус и за по широката публика - четири парчета от албума, преведни на английски. И така, когато за пореден път завъртите "Armod", надали ще запеете на шведски, но поне ще си го затананикате. А сега, спомнете си какво ви казах за началото.

+ + + + Плюсове.......:
Интригуващ, любопитен, привличащ вниманието и всякакви подобни синоними.
Докато го слушаш, времето минава неусетно.
Матиас Блад има страхотен, мек, емоционален глас. Заслушайте се!

- - - - Минуси........:
Един албум от две доста идентични половини.
Липсва една идея комерсиаланост (не знам дали е точно минус, но все пак липсва...).

Подходящо за фенове на:
Mythotin, Elvenking, Folkearth, Dalriada и др.
Автор: Nightice
-=8/10=-