TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

The Murder of My Sweet - 2012 - Bye Bye Lullaby

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, април 30, 2012 1 коментара

Стил......: Symphonic/Gothic Rock/Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: AFM
Отнема.
...: ~58 минути 

The Murder of My Sweet определят стила си като "Cinematic Metal". Не съм сигурен какво точно имат предвид, но явно става дума за симфо-елементите в музиката им, напомнящи за холивудски саундтрак. Добрата продукция, комерсиално звучене и гост-участието на Йеспер Стрьомблад (In Flames), Фредрик Акесон (Opeth) и Питър Уичърс (Soilwork) пък говорят ясно, че TMOMS се целят високо. Дали обаче ще им се получи и дали ги чака добро бъдеще? Много зависи от това какво ще чуем в "Bye Bye Lullaby".

Както от самата група признават,
"Bye Bye Lullaby" е по-мрачен, но и по-комерсиален от дебютния им "Divanity". Добрата новина е, че в албума има предостатъчно материал (близо час), от който да си направим изводите. Още преди средата на албума обаче, вече всичко е ясно. Инерцията от силното начало с поредицата "Fallen", "Unbreakable", "I Dare You" и "Violently Peacеful" се губи рязко с резливата балада "Meant To Last Forever" и нещата нататък почват да звучат предимно като пълнеж. 6 трака, пълни с изтъркaни лирики и евтини мелодии са необходими, за да дочакаме следващите добри попадения - страхотната "Black September" и епичният финал "Phantom Pain". Това, което не се губи през цялото време (за разлика от начaлната инерция) е висококачественият звук, класните кийборди и хубавият глас на Анджелика Райлин.

Слушайки този албум, в акъла ми идват три асоциации - с доказалите се Lunatica, със самопровалилите се All Ends и с вратаря Димитър Иванков на младини, защото също като него, TMOMS или правят страхотни неща, или фрапиращи грешки. Когато сами чуете албума, ще разберете за какво точно говоря. Ще разберете също точно в кои парчета участват гост-китаристите, защото... просто много си личи разликата в класите. В крайна сметка, "Bye Bye Lullaby" е амбициозен опит, но не напълно достатъчен, за да донесе на TMOMS славата и признанието, към които групата се стреми.


+ + + + +
Амбициозен опит, качествена продукция, модерен звук.
Открояващо се добри симфо-елементи, електроники и клавишни изобщо.
Няколко наистина страхотни попадения като "Black September", "Fallen" и "Phantom Pain"!

- - - - -
Някои адски изтъркани мелодийки и досaдни текстове.
Половината албум си е чист пълнеж. Сравнително рeзлив, при това.
Това, което правят, вече е правено от групи като All Ends и Lunatica.

Подходящо за фенове на:
All Ends, Lunatica, Evanescence, Elysia, Hydria и др.
 Автор: Testset
-=6.5/10=-

Dezperadoz - 2012 - Dead Man's Hand

Posted by Today's Metal Crew On събота, април 28, 2012 1 коментара

Стил......: Western/Country Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Drakkar Records
Отнема....: ~58 минути 


Още ми е трудно и дори неприятно да повярвам, че откакто чух Dezperadoz за пръв път, са изминали цели 12 години. Вярно, тогава се казваха Desperados (вижте разликата) и зад микрофона беше не кой да е, а траш гигантът Том Ейнджълрипър (Sodom). Двамата с Алекс Крафт все още свирят заедно в Onkel Tom, но в Dezperadoz Алекс Крафт отдавна се опрaвя без имeнития си другар.

След това сравнително объркващо инфо дойде време да запозная незапознатите с това какво точно
свирят Dezperadoz. Отговорът се крие между няколко стила - малко траш, малко хеви/хард рок, малко кънтри, малко рокендрол, малко рокабили, малко "южняшки" метъл и много "уестърн" атмосфера и звучене. Музиката и текстовете са повлияни много силно от класическите уестърн филми, а атмосферата се допълва чудесно от звука на банджо, хармоника, кънтри китари, южняшки акцент и кратки инструментални интродукции, които са като излезли от 70-тарски уестърн. Независимо дали ще хванете трашърските "Under the Gun" и "Showdown", пълната с препратки към класическия рокендрол "Yippie Ya Yeah", мелодичната "Badlands", тежкото кънтри "Just Like the Cowboyzz Do", ролингстоунската "Last Man Standing" или смазващата "Saloon №10", навсякъде ще ви преследва усещането, че слушате метъл саундтрак към уестърн филм.

За "Dead Man's Hand" може да се каже, че е доста различен от всички свои предшественици (макар тематиката да е същата) и че този път Алекс Крафт и компания са ползвали малко по-различен композиционен подход, като най-накрая се проявява пълният потенциал на групата. В
"Dead Man's Hand" няма колебливи парчета и колебливи решения, които да насичат цялостното удоволствие от слушането, както често се случваше в предните албуми. Близо час се изнизва изненадващо бързо, а можеше дори и още по-бързо, ако не бяха нaблъсканите във всяка песен интрoдукцийки. Без тях, обаче, може би уестърн атмосферата нямаше да е толкова добре пресъздадена. Така че, слагайте pokerface-a, заредете револвера, лъснете шпорите, задъвчете си тютюна и си пуснете "Dead Man's Hand". Или... може и само последното да направите.

+ + + + +
Един от малкото сполучливи проекти, събиращи под един покрив такива стилове.
Изненадващо голямо разнообразие, свежи хрумки и страшен заряд.
Много енергични, запомнящи се и запяващи се парчета.
Страхотна атмосфера!

- - - - -
Германци правят кънтри метъл... винаги ми е било странно.
Близо 10 минути интродукции, интерлюдии и различни видове aлa бaлa.

Подходящо за фенове на:
Volbeat, Chrome Division, Onkel Tom, Gotthard, Jeff Walker и др.
 Автор: Undepth
-=8/10=-

Shinedown - 2012 - Amaryllis

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, април 26, 2012 3 коментара

Стил......: Alterantive Rock/Heavy Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Atlantic Records
Отнема....: ~41 минути 


На сцената най-накрая блесна звездата на най-новата, пълна с динамика рожба на алтърнатив и хеви метъла - "Amaryllis" на Shinedown. След четиригодишна пауза групата кротко изкара на бял свят новия си албум, скатавайки се лукаво в сенките в очакване на вълната от одобрителни писъци, която и не закъсня.

"Amaryllis" не само поддържа високото ниво на предшественика си "The Sound of Madness", но го и подминава с композицията, текстовете и цялостното си внушение. Албумът е с изчистен, нов и оригинален звук и същевременно е пълен с разнообразни, завладяващи и подканващи към куфеене (или лудо тактуване, ако сте в трамвая) припеви и сола. Гласът на Брент Смит пък, както винаги, е точен, наситен и добре изведен. Е, нещата са крайно относителни по отношение на реакциите на новата и старата публика, тъй като стилът им се е променил с времето, но не можем да отречем, че албумът е впечатляващ. Доказателства за това са надъхващата "Adrenaline", сингълът "Unity" и едноименната "Amaryllis" - спокойна и романтична до гъдел.

Разбира се, албумът не е перфектен, имайки предвид предателски промъкващото се усещане, че някой някъде е опитвал да отбие номера с "I’m Not Alright" и "Through the Ghost", но ако оставим сапунисаните им текстове и летаргични мелодии настрана, по всички други критерии "Amaryllis" не е за изпускане или надуто подминаване. С уверен размах той изчиства всичко по пътя си, окупирайки напълно и ушите, и ума и отваря работа на невроните заради силното вълнение и емоции, които предизвиква. Могат да се постараят следващия път още мъничко, пък може би ще достигнат великото съвършенство. Но засега има какво още да се желае.


+ + + + +
Солиден, оригинален звук, добри композиции, разнообразие.
Зарибяващи припеви и сола.
Гласът на Брент Смит.

- - - - -
Няколко откровени filler-a.
Някои сапунисани текстовe.

Подходящо за фенове на:
Seether, Alter Bridge, Black Stone Cherry, Hinder, Halestorm и др.
 Автор: Renn
-=7/10=-

Raubtier - 2012 - Från Norrland Till Helvetets Port

Posted by Today's Metal Crew On вторник, април 24, 2012 0 коментара

Стил......: Industrial Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Despotz Records
Отнема....: ~42 минути 


Raubtier бързо се превърнаха във фактор на шведската сцена. Тяхната отличаваща се комбинация от индъстриъл метъл и епична военна тематика, оприличавана често на нещо средно между Rammstein и Sabaton, бързо се хареса на шведската публика. След няколко успешни турнета със Sabaton и Pain, популярността на групата се вдигна неимоверно и излезе дори извън границите на родината им. И ето, днес Raubtier издават своя трети студиен албум, с който не изненадват с големи нововъведения в звученето си, но с който здраво затвърждават основите си.

Можем да кажем, че "
Från Norrland Till Helvetets Port" е най-епичният албум на групaта досега. Отварящата "
Sveriges Elit" е първото доказателство за това - епична, военна и... да си го кажем правата, Sabaton-ска. В подобен военно-полеви стил са още "Låt Napalmen Regna", "Allt Förlorat", "Det Vinder Bär" и "Förgätmigejс". Епичните тракове се редуват с мощни индъстриъл тупалки като "Apokalyps", "Besten i Mig", "Kamouflage", "Fatnesbane", "Vittring", "Rebeller" и "Vapenbröder", всяка също заредена със солидно количество епичност. Но като фен на Raubtier от самото начало, ви казвам искрено - именно индъстриъл тупалките са това, което Raubtier правят най-добре. Никога не съм си падал по епичните им тракове от сорта на "En Hjältes Väg". Преди подобни песни бяха 1-2 в албум, сега са 5-6. И не че са лоши, но някои от тях ("Allt Förlorat" и "Det Vinder Bär" например) доста бягат от същността на Raubtier и трудно могат да бъдат определени като силни.

С риск да се потретя, тежкият, злокобен, пълен с насечени рифове индъстриъл метъл е силата на тази група и точно с това тя набра сериозната си популярност. Точно това звучене ги откроява от всички други банди, които съм чувал (а не е да съм чувал малко) и точно това ги прави уникални, интересни и... Raubtier. В крайна сметка обаче "Från Norrland Till Helvetets Port" е изпълнен с достатъчно материал, на който да издивеете, да си контузите врата от куфеене или да си счупите стола в главата, затова ще огранича мрънкането си дотук и за финал ще ви добавя една забавна вметка - заслушайте се в припева на "Allt Förlorat". Чувате ли как се пее "Вóди ме, бóли ме, гóни ме"? ^^ (Thanx to Hexe!)

+ + + + +
Страховита мощ струи от повечето песни в тоя албум...!
Разпознаваемо, собствено звучене, което не може да бъде сбъркано.
Съчетание от епичност, електроника и първокласен in-your-face метъл.

- - - - -
На места бягат от същността си с песни като "Allt Förlorat" и "Det Vinder Bär".
Доста евтинярска електроника тук-там.

Предните два албума бяха по-силни.

Подходящо за фенове на:
Rammstein, Sabaton, Pain, Turmion Kätilöt и др.
 Автор: Testset
-=7.5/10=-

Nightmare - 2012 - The Burden of God

Posted by Today's Metal Crew On неделя, април 22, 2012 0 коментара

Стил......: Power/Heavy Metal
Държава...: Франция
Лейбъл....: AFM
Отнема....: ~53 минути 


Не съм напълно сигурен колко точно метъл банди с това име има по света (включително и в България), но знам, че са над 10. Даже подозирам, че са над 20. И може би над 50, ако броим всяка втора тийн-метъл банда, която наивно е решила да си избере яко име. Съжалявам, но тези Nightmare са си избрали името малко преди вас. Преди около 33 години, да речем. Вярно, разпадали са се (не съм бил роден още в тоя момент), но после пак са се събрали. И всъщност, това е повратният момент в кариерата на групата. Днес Nightmare нямат почти нищо общо със звученето си от средата на 80-те, макар и във всички песни да се прокрадва един леко овехтял, но все още непримирим осемдесетарски дух. В наши дни Nightmare залагат на пауър/хеви метъл с леки (и не толкова леки) прог-елементи и дори малко спийд/траш тук-там. И "The Burden of God" не прави изключение.

Албумът е сравнително праволинеен, целенасочен и не оставя място за почивка. Хеви метъл до откат, дет' се вика. Като се почне от типичните за тях среднотемпови "Sunrise In Hell" и "Final Outcome", мине се през траш-повлияните резачки "Burden of God"
и "The Doomsday Prediction", 80-тарските "Crimson Empire" и "The Preacher", прогресарските "Children of the Nation" и "Shattered Hearts" и се стигне до завършека на епичната трилогия "The Doomsday Prediction (Part III)" и затварящата "Afterlife". Това обаче, което прави този албум нещо повече от поредният стрелящ напосоки европейски пауър/хеви опит, са вокалите на Джо Аморе. Този човек има страхотен глас, като на моменти напомня леко дори на самия Дио. Джо е пример за типичен хеви метъл глас от 80-те каквито вече няма много (или просто не се справят добре).

С "The Burden of God" Nightmare не откриват топлата вода, а вместо това поддържат познатото ниво на чешмата (егати метафората). Това е нещото, което може да ви накара да забравите този албум около 3 секунди след слушането му, но и нещото, което може да накара феновете на класическия пауър/хеви метъл да закуфеят с лека носталгия в косата. Единичка отгоре заради добрия стар хеви метъл.


+ + + + +
Класически пауър/хеви метъл, какъвто напоследък не се среща често (в добра светлина).
Добрият стар пауър/хеви метъл, съчетан с малко прогресив и спийд/траш.
Наистина добри вокали от Джо Аморе!
Няколко хващащи ухото резачки.

- - - - -
В доста от траковете липсва заряд и динамика.
На места звучат направо уморено.
Лесно забравим.

Подходящо за фенове на:
Metalium, Primal Fear, Rage, Lanfear, Blind Guardian, Dio и др.
 Автор: BGMario
-=7/10=-

Diablo Swing Orchestra - 2012 - Pandora's Piñata

Posted by Today's Metal Crew On петък, април 20, 2012 4 коментара

Стил......: Avant-garde/Swing Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Candlelight/Sensory
Отнема....: ~53 минути 


С въздишка си спомням как преди 4 години търсех инфо за обявения релийз на дългоочакваното "Diablo III" (излиза чак другия месец, само 4 години чакане, въх) и търсейки, попаднах случайно на Diablo Swing Orchestra. На това му викам попадение! Всякакви смески от жанрове знаех, но за суинг метъл не бях и сънувал. Скоро след това излезе и вторият албум на групата "Sing Along Songs For the Damned & Delirious", с който ме накараха да си облека смокинга, да сложа бомбето и степ чепиците, да защракам с пръсти и да затанцувам под прожектора. Добре де, чак тoлкoва бoлен не съм, но пък ми мина през ума...

Заради всичко това сега с огромен кеф си пуснах и "Pandora's Piñata". Чудех се дали ще бъде поне на нивото на предшественика си, тъй като миналата година групата смени тромбониста и тромпетиста си (!), но съмненията ми се разсеяха напълно още със сингъла "Voodoo Mon Amour". Както можете и сами да чуете, групата наистина прави суинг метъл, използва мъжки и женски вокали, много тежки китари и бас и ярка дръм секция. Авангардността на DSO обаче не се изчерпва само със суинг метъл. Групата е сложила и истинско оперно изпълнение в албума, наречено "Aurora", а в "Black Box Messiah" залага и на електронни елементи, придаващи индъстриъл привкус на песента. "Mass Rupture" пък е пълна с ориенталски мотиви и
унищожителен основен риф, в който подло си партнират китара, бас и виолончело. Изобщо, в "Pandora's Piñata" няма дори две песни с еднаква структура и всяка има свое собствено очарование, енергия и заряд. Епичният, близо 9-минутен завършек "Justice For Saint Mary" е възможно най-достойният финал за албум от такъв ранг, тъй като не спира да изненадва до последната минута (включително и с дъбстеп елементи).

"Pandora's Piñata" е толкова епичен, че ако досега не сте се сблъсквали с DSO, най-вероятно ще настръхнете, щом ги чуете. Къде ти, аз настръхвам всеки път щом ги слушам! Не мисля, че има друга група, с която мога да ги оприлича, затова пробвайте на своя отговорност, особено ако сте отворени към подобни музикални експерименти. И ако това ще ви доубеди, то с чисто сърце поставям втората десятка за годината именно тук!


+ + + + +
Уникална комбинация от музикални стилове!
Суинг, метъл, латино, джаз, прогресив, опера, буги-буги, мюзикъл... какво още?!

Всяка песен носи свой заряд, енергия и настроение => ви чака голямо разнообразие. 
Умелото използване и смесване на толкова много стилове и инструменти изисква голямо майсторство.

- - - - -
Ако не ви кефят експериментите, надали изобщо ще харесате DSO.

Подходящо за фенове на:
Haggard, Stolen Babies, Pin-Up Went Down, Therion и др.
 Автор: Testset
-=10/10=-

His Statue Falls - 2012 - Mistaken For Trophies

Posted by Today's Metal Crew On сряда, април 18, 2012 1 коментара

Стил......: Metalcore/Electro/Post-Hardcore
Държава...: Германия
Лейбъл....: Redfield Records
Отнема....: ~40 минути 

www.facebook.com/hisstatuefalls

Рядко си правя pre-order на албуми, от които все още не съм чул дори едно парче, но за His Statue Falls направих изключение. Някак отвътре усещах, че няма да остана разочарован. И напълно неизнанадващо - познах. Пичовете са се стегнали, намалили са електрониката наполовина, екстремните вокали вече са повече от чистите и са втежнили звученето си като цяло. Промяната е осезаема, тъй като вече почти няма и характерните за предния албум транс/денс бийтове (грозно звучи, но не се плашете).

"Mistaken For Trophies" наистина е доста различен от предшественика си "Collisions". Но аз подкрепям промяната. Може би "Collisions" беше прекалено "денс" за феновете на екстремната музика, макар и да съдържаше страшни хитове кaто "Give It Up! Give It Up!". Сега обаче Алекс Зауер крещи и грухти с много повече мощ, а Денис Фрис вече е cпрял да лигaви микрoфона. Изобщо, HSF звучат учудващо зряло, сякаш са си взели всички възможни поуки от дебюта си. И все пак ядрото на HSF е запазено и здравите китари, електроники, брейкдауни и супер запомнящи се припеви все още са налице! За пример мога да дам сингъла "Breathe In Breathe Out" (с участието на Чуонг Трин от напълно неизвестните за мен Hornak), "Sorry For Killing the Spirit" и леко мрачната затваряща "Forever... At All". Албумът разполага и с нещо като балада в лицето на "Releases", но за щастие тя е единствената песен с бавното темпо в "
Mistaken For Trophies".

Ако трябва да изтъкна проблемите на този албум... няма да имам много за изтъкване. Встрани от няколко лесно забравими пълнежа, повечето забележки към него могат да бъдат предимно субективни. В края на краищата, "
Mistaken For Trophies" е един много свеж и приятен за слушане албум, който може и да криви от пътя на предшественика си, но за сметка на това криви в правилната посока.

+ + + + +
Изчистен и мощен саунд, добре изравнени нива на всички иснтрументи и вокали.
Много сполучлива и контрастираща комбинация от метълкор, електроника и пост-хардкор.
Албумът е доста по-тежък от предшественика си, с изрязани лигaвщини и нeнужнoсти.

- - - - -
Няколко лесно забравими пълнежа.
Може би им трябва още един албум, за да напипат най-правилната формула за тях.

Подходящо за фенове на:
Hands Like Glass, Abandon All Ships, Helia, Fail Emotions и др.
 Автор: Stahli
-=7.5/10=-

Neosis - 2012 - Neosis

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, април 16, 2012 6 коментара

Стил......: Modern/Math/Industrial Metal
Държава...: Швейцаргия
Лейбъл....: -
Отнема....: ~49 минути 

www.facebook.com/neosisofficial

Ако някога сте се чудили дали е възможно даден елемент в албум да е толкова покъртително скапан и нетърпим, че да убие всички останали елементи в него, не се чудете - отговорът е "да". Но не приемайте думaта ми за факт, чуйте сами как това се случва в едноименния дебют на Neosis. Тези иначе технични и талантливи швейцарци са избрали интересни теми, интересен стил, интересна концепция и интересен подход, за да направят музика, каквато не можете да чуете всеки ден. Нo... са се престарали. Или по-точно, май изобщо не са се старали. Става дума за този унищожителен елемент, благодарение на който целият "Neosis" става напълно нетърпим - барабаните.

What the fuсking hell is this? Are you fuсkin' kidding me? Бах маа му, какво е това? Когато първо чух този албум на слушаките си, реших, че нещо не е наред със смартфона ми. Но когато и колоните вкъщи с тъга и сълзи на мембраните възпроизведоха този болезнено грозен барабанен саунд, се отчаях. Вече втора седмица не успявам да проумея как е възможно група с толкова много кипящ талант и толкова добри музиканти да остави албума си с такъв звук. Звукът на целия албум е приглушен, нискочестотен и нискокачествен, но барабаните просто чупят тъпомера. Не знам как да ви опиша като какво звучат... може би като... шляпане на длан в преял тумбак. Или като шляпане на крак в плажна джапанка от 1 лев? Егати, с тропане по пода и с пръсти по масата щяха да извадят по-добър звук. Къде ти - с уста да ги бяха имитирали тия барабани, пак нямаше да са толкова зле! Върху тях пък са наслагани много (и нелоши) електронни звуци, Meshuggah-ски китари, почти неозвучен бас и два типа вокали, от които само крещящите са добре продуцирани. Чистите са пълни с ненужни ефекти и имам чувството, че пеят едно и също през цялото време, което също не е голям плюс за албума.

Както казах горе, групата има завидни музикантски умения и идейност, но се проваля напълно откъм звук. Единствено крещящите вокали, водещите китари и част от електрониките се открояват на фона на цялотсното неадекватно звучене на албума. "Neosis" можеше да се превърне в събитие за феновете на техничния метъл, но уви, ужасната му продукция и други грешни решения ще оставят групата далеч от големите в жанра. Все пак, ако гадното звчуене не ви пречи и/или сте фенове на групи като Fear Factory, Meshuggah или Mnemic, то чуйте за какво точно иде реч и стискайте палци в следващия си албум Neosis да се поправят. Това обаче ще стане само ако колегите не прехвалват излишно този им дебют.


+ + + + +
Технични изпълнения, талантливи музиканти, готини идеи!
Добър китарен звук, здрави крещящи вокали, сполучлива електроника.
Оставят доста надежди за бъдещото си развитие.

- - - - -
Доста лоша и съмнително неадекватна продукция.
Съкрушаващо скапан барабанен саунд
, развалящ всеки помен от кеф.

Подходящо за фенове на:
Fear Factory, Meshuggah, Mnemic, Threat Signal, Arkaea и др.
 Автор: Undepth
-=N/A=-

Staal - 2012 - Rambokniv

Posted by Today's Metal Crew On събота, април 14, 2012 3 коментара

Стил......: Industrial Metal
Държава...: Норвегия
Лейбъл....: -
Отнема....: ~41 минути 


Германия си има Rammstein, Финландия - Ruoska, Швеция - Raubtier, Испания - Blood... време беше и Норвегия да проима своята здрава NDH банда, пееща на родния си език. Естествено, моменталните сравнения с горните банди са неизбежни, но на кой му пука? Пиша това ревю, просто за да ви запозная със Staal, пък накрая вие сами ще решите дали да им дадете шанс.

Не се подлъгвайте от евтината обложка и странното заглавие "Rambokniv" ("Ножът на Рамбо") - Staal не свирят по средата на обърнат пентаграм в горската дъбрава с усилватели от 1953-та. Не всички норвежци правят така. Пичовете вадят сериозен и много читав саунд, за който принос има и небезизвестният Том Бейкър, продуцирал албумите на групи като Deftones, 30 Seconds To Mars и Alice Cooper. Звукът в "Rambokniv" се състои от опростени тежки рифове, много електроника и сърдити вокали в духа на  Raubtier и ранните Rammstein. Както казах и горе, сравненията са неизбежни и напълно логични, тъй като Staal много очевидно са повлияни от Rammstein (особено в "11 Dagar", където отиват дори към заемки в лирично отношение), но все пак норвежицте са съумели да си извоюват собствена идентичност. Това е станало с помощта на открояващи се мелодични припеви в някои песни, изненадващи китарни сола и странна, но супер готина електроника, сякаш идваща от края на 90-те. По нея лесно се разпознава и че бандата има клавирист, а не ползва само готови семпли.

Текстовете в албума са изцяло на новонорвежки, от което автоматично следва, че трудно можем да схванем за какво точно пеят Staal. Това обаче не можа да ми попречи да куфея из цялата стая, в рейса и в офиса, докато слушах убийствени парчета като "Rambokniv", "Ballar Av Stål", "Batteri" и "Speidargut". Изобщо, надали ще се намери NDH фен, който да не одобри това, което чува. За трети казвам, че по-незапознатите веднага ще набедят Staal за копировачи на Rammstein, но... няма да е сефте. Завършам с това, че ако сте фен на жанра, не трябва да изпускате "Rambokniv"! Албумът е интересен, различен и поставя началото на обещаваща кариера за групата, която може да се развие доста добре, съдейки по тази на Raubtier, които също започнаха от нищото и вече пълнят стадиони в родната Швеция. Слушайте, докато е време!


+ + + + +
Първата качествена гордост на Норвегия в NDH жанра!
Много мощ, енергия, зарибяващи пасажи/мелодии и предпоставки за здраво куфеене!
Страшно добър, професионален и плътен звук + страхотни електроники!

- - - - -
Сравненията с Rammstein ще откажат много от по-незапознатите с жанра.
Сравненията с Rammstein обаче далеч не са и безпочвени.

Подходящо за фенове на:
Raubtier, Ruoska, Rammstein, Blood, Knorkator и др.
 Автор: Testset
-=8/10=-

The Rasmus - 2012 - The Rasmus

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, април 12, 2012 7 коментара

Стил......: Gothic/Pop Rock
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Universal Music
Отнема....: ~41 минути 

www.facebook.com/therasmusofficial

Неусетно минаха годините, откакто The Rasmus направиха големия си хит "No Fear" и с него подмокриха гащичките на хиляди непълнолетни девойки, сънуващи как Лаури ги цомби през черен мрежест потник. Още тогава метъл феновете наричаха тази група с обидното "Педе-rasmus". Срам не срам, обаче, аз също се хващах да си тананикам този сингъл. Но споделях всеобщото мнение - тази група е прекалено лека и трудно може да се олекоти повече от това. О, колко грешна мисъл. The Rasmus сътвориха "Black Roses". Тогава вече вдигнах ръце и казах - признавам, грешах, групата може да стане по-лека и вече е чист поп-рок. Повече няма накъде. 

О, колко още по-грешна мисъл. Дойде време The Rasmus да ни предложат и своя едноименен албум. И не щеш ли, той е по-лек дори от "Black Roses". Толкова е лек, че не знам как го лови гравитацията. Толкова е лек, че до последно се колебаех дали изобщо е редно да пиша за него. Стоях, слушах и не вярвах на ушите си. Мислех, че вокалистът им Лаури си е начешал поп-крастата с мизерния си, скучен и безпомощно слаб електро-диско проект, но не би. "The Rasmus" е чист поп-рок, за който дори Coldplay биха казали, че е прекалено софт. Не вярвате? Пуснете си тогава сингъла "I'm a Mess". Той е показателен за албума.

Склонен съм да вярвам, че изкълчените китки от Universal имат пръст в това The Rasmus да са започнали да правят поп. Даже подозирам кой точно пръст са използвали и къде точно са го поставили. Защото "The Rasmus" звучи като албум за подрастващи Дисни принцеси. Което ме подсеща... знаете ли го онзи виц, където един баща се прибрал вкъщи и видял сина си пред огледалото с рокля и грим? И му казал "Сине... ама ти си п*дераст!", а синът казал: "Глупости, тате! Не съм п*дераст, аз съм принцеса!". Ето и за такива принцеси ще да е предназначен този албум. Казвам го със злъч и хейт, не защото този продукт е лош. Напротив, дори е добър за жанра си. Изливам си хейта, защото няма по-тъпа грешка от това да правиш готик рок, на сантиметри от метъл звученето и изведнъж да изневериш рязко на себе си и феновете си и да почнеш да правиш сладникави, лигави поп-шитни. Лъхащи на бебешко олио и мъжки прашки тракове като "It's Your Night", "Save Me Once Again" и "Sky" са изцяло в подкрепа на думите ми.

Извинявам се на всички стари и нови фенове на The Rasmus. Всеки има право да слуша добри поп-продукти като този. Но никоя група няма право да причинява това на феновете си. А ако го направи, следва смирено да си изяде хранилката. Имате им Facebook страницата горе, споделете им мнението си за очарователната им и разноцветна промяна, независимо дали сте съгласни с моето.


+ + + + +
Висококачествен продукт... макар и поп-продукт.
Ъм... мелодичен е...?
Лаури може да посвети много момичета в тайните на черната очна линия.

- - - - -
От готик рок да скочиш на сладникав поп... not a good idea.
Колкото и да обичам модерното и дори поп-метъла... това е просто прекалено.
Най-лошото е, че не виждам кой ще слуша този албум, защото е скучен дори за поп.
Остават съмнения дали Лаури не е бил първоизточникът на онзи виц горе.

Подходящо за фенове на:
HIM, Lovex, Coldplay, Tokio Hotel, Sunrise Avenue, Selena Gomez и др.
 Автор: Testset
-=2/10=-

Dol Ammad - 2012 - Cosmic Gods: Episode I - Hyperspeed

Posted by Today's Metal Crew On вторник, април 10, 2012 0 коментара

Стил......: Epic Cyber Power Metal
Държава...: Гърция
Лейбъл....: -
Отнема....: ~49 минути 

www.facebook.com/lightbridge3D

Днес ще обърнем внимание на една малко по-специална група, правеща по-специална музика. Dol Ammad са гърци и правят нещо, което те самите наричат "Electronic Art Metal", но това е доста разтегливо понятие. Ако трябва да го разтегнем максимално, ще можем да кажем, че Dol Ammad правят артистичен и епично-симфоничен кибер пауър метъл с много електроника и изцяло хорови вокали. Найс, а?

"Cosmic Gods: Episode I - Hyperspeed" излиза 6 години след удивителния подводен епос "Ocean Dynamics". Този път обаче албумът излиза от дълбините на морето и се вдига чак до космоса. Далечни планети, космически богове, извънземни цивилизации, пирамиди, титани... разбирайте, че ви чака една наистина епична космическа разходка. Още щом си пуснете "Magus Invicta" ще разберете за какво говоря - епични хорове, симфо-партии, тежки китари, бърз ритъм, динамика и електроника, създаваща още по-уникална атмосфера. Докато слушате и се чудите, дали това чудо може да стане още по-епично, идва "Titan Warriors" и ви дава отговор на този въпрос - да, може! Нещата стават почти напълно неконтролируеми, когато се стигне и до заглавната "Hyperspeed". Самото й име трябва да ви подсказва, че става дума за композиция на страшно бързи обороти. Тук електрониката е почти два пъти повече, отколкото в другите композиции, а малко след 2-рата минута се включва и електронен бийт, който може напълно да ви подлуди, точно когато вече мислите, че просто няма как този албум да стане по-епичен и по-надъхващ. Ако все още имате сили, вероятно ще си кажете "Е, не, това вече е невъзможно", когато достигнете и до "Caravan of Mars", чиито тежки китари и свръх-епични хорове ще ви влязат дълбоко под кожата и ще ви захвърлят в открита орбита.

Това тук не е просто поредният музикален продукт, а чисто произведение на изкуството. Музиката на Dol Ammad рисува картини, въвлича ви в уникална атмосфера и няма достоен за споменаване аналог. Трудно е да бъде описана с думи и определено не е за всяко ухо. Това е музика, която изисква внимание, а не която да пуснете на пиянско събиране. Затова подходете към "Hyperspeed" с едно наум. Γεια σας!


+ + + + +
Един от най-епичните метъл албуми, които някога съм чувал (след "Cybion" на Kalisia)!
Тежки китари, много електроника, епични хорове и симфо-партии.
Уникална атмосфера и музика, рисуваща космически картини.

- - - - -
На места се срещат някои ненужни и/или излишни елементи и удължавания.
Ще ви трябва доста хубава система, за да чуете всички инструменти и писти подобаващо.
Може да бъде труден за възприемане от по-еднопосочните фенове.

Подходящо за фенове на:
Dol Theeta, Kalisia, Therion, Dreamquest, Keldian и др.
 Автор: Zorn
-=9/10=-