TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Asking Alexandria - See What's on the Inside

Posted by Today's Metal Crew On петък, септември 24, 2021 0 коментара

ЖАНР: Alternative/Modern Rock
ОТ/Д: Англия | 01.10.2021
ЛЕЙБЪЛ: Better Noise Music
ОТНЕМА: ~40 минути

Години минаха, the scene kids пораснаха, но Asking Alexandria все още търсят себе си и правят албуми в различен стил почти всеки път. Няма лошо, макар че всичко това изглежда като опит да напипат някаква нова формула на известността. В случая опитът е в предимно модерен хард рок стил, което отдавна не е успешна формула, но Asking Alexandria се опитват да го направят малко по-интересно.

"See What's on the Inside" започва повече от обещаващо с наистина готините "Alone Again" и "Faded Out". Парчетата са мелодични, запомнящи се и химноподобни. Усеща се влияние от Metallica, особено в рифовете, солото и камбаните в "Alone Again". В този трак всичко е адски добро - китари, звук, оркестрации, мелодия, наистина впечатляваща работа! Отдалеч надушвам и малко Avenged Sevenfold, но те също са доста повлияни от Metallica, така че всичко е точно. "Faded Out" пък е абсолютно хитов модерен хард рок трак, който ме накара да се замисля дали AA всъщност не са по-добри в тоя стил, отколкото съм очаквал.

Ентусиазмът ми се прекърши със следващата поредица средняшки (в добрия случай) хард рок парчета. "Find Myself" е наполовина балада и е една идея по-емоционална, но въпреки това не блести с някаква особена оригиналност. "You've Made It This Far" пък е опит за "стадионен хит с голям звук", както често критиците описват подобни парчета. Единственото голямо тук обаче е разочарованието, че подобни претоплени манджи носят името на Asking Alexandria през 2021 година. Заглавната "See What's on the Inside" пък е почти кънтри трак, но все пак албумът е записан в Тенеси, така че да речем, че е разбираемо. Леко блусарските китари са готини, но не мисля, че са нещо, което който и да е фен на АА търси от тях. "Misery Loves Company" е сравнително надъхващ, приятен трак, но също няма да се превърне в голям хит.

Към края ни насочва "Fame", в която Дани очевидно доста е повлиял стила си от Led Цепелин, Ози и Гънс. Рифовете хич не са лоши и като цяло това е третата композиция в албума, която с удоволствие бих оставил в плейлиста си. Така де, идеята е такава - не ме интересува дали има промяна или не, важното е песента да е добра и "The Fame" е такава. Уви, това не важи за по-голямата част от албума. Мога да се обзаложа, че и закриващата "The Grey" съм я чувал вече някъде и се чувствам тъп, защото не се сещам къде, а сигурно отговорът е много очевиден. Парчето прилича на нещо, което Foo Fighters биха записали и също не е лошо, но не стигнах до прехласване. Рязко врязващият се агресивен риф в средата ме надъха за миг, но не доведе до нищо, което беше тъпо.

Преглътнал съм отдавна идеята, че Asking Alexandria ще звучат така, както преди 10-ина години, даже като се замисля - не ми е толкова зор да си пускам и онези им албуми вече. Но всеки път тайно се надявам да се изненадам приятно и да кажа на лошите метъли "Не бе, не е лошо, дайте им шанс, оценете музикантската страна", ама... не мога да го кажа и сега. Освен за три песни де, но това не е супер много. Имам чувството, че де що бюджет е имало, е отишъл за закупуване на камбана за звука в "Alone Again". Останалото... не е лошо, непоносимо, или пък неслушаемо, но е лесно забравимо, неоригинално и скучно. Но сигурно и за този влак ще има пътници и ще ги разбера, ако се изкефят, пък било то и еднократно.

- Testset
5/10
 


We Butter The Bread With Butter - Das Album

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, септември 13, 2021 0 коментара

ЖАНР: Deathcore/Electronic
ОТ/Д: Германия | 24.09.2021
ЛЕЙБЪЛ: AFM
ОТНЕМА: ~41 минути

We Butter The Bread With Butter преминаха през доста промени в кариерата си. След редица рокади в състава групата отново е в оригиналния си дуо формат и залага на класическия си стил... но и на нещо повече.

От трите пуснати сингъла стана ясно, че WBTBWB искат да напомнят, че са фън група и не се взимат насериозно. Типичният и често подценяван германски хумор се завърна с пълна сила заедно с Тоби, който си е абсолютен комик. Макар и забавна обаче, музиката на WBTBWB е все така мощна и стабилна както в началото на кариерата им, че дори и няколко идеи по-подредена. "Dreh auf!" и "20 kmh" блестят със супер мощни електронизирани брейкдауни, но и с наистина забавни видеоклипове. Последните хванаха очите и ушите на реакт ютубърите (явно и това е професия сега) и групата стана по-популярна от всякога.

Въпросните сингли, редом с простичката, но силна "N!CE" (в която има чуден бъзик с мъмбъл рапърите) са в началото на албума, което за мен значеше, че слушането на "Das Album" започва от трак №5. Това е "Schreibwarenfachverkäufer", което май би трябвало да рече "продавач в канцелария". Парчето няма хитовия потенциал на синглите, но се вписва добре в цялата картинка, необходима за отговор на въпроса "как звучат WBTBWB през 2021 година". "Läuft" пък е може би най-объркващата песен в албума. Тя започва малко като песен на Scooter, продължава с агресивен, почти пънкарски куплет, рязко преминава в брейкдаун, спира и изведнъж се превръща в gabber или hardstyle парче. Всичко това преминава в нов брейкдаун с високи крясъци иии край. Сериозно, объркан съм.

С "Jump 'n' Run" обаче си идваме на думата! Всичко започва с електронен бийт с елементи на 8-битова електроника (очевидна препретка към jump n run игрите), след това идва супер зарибяващ електронен лийд и част с бластбийтове. Тези елементи се въртят, докато не дойде време за кратък, но опустошителен брейкдаун с дълбоки грухтежи. Още ненарадвал се на парчето, за ушите ме хвана "Sprich sie einfach an", която е може би най-голямата изненада в албума. Песента започва като мрачен рап и след няма и минута включва нов бъзик с мъмбъл рапа, който дори не мога да опиша - трябва да го чуете! "Sprich sie einfach an" еволюира постепенно, докато не се включат здравите китари и екстремните вокали. Сериозно, ако WBTBWB издадат рап албум с песни като тази - ще го слушам с кеф.

За да ни напомнят, че WBTBWB все пак са доста тежка група, Тоби и Марсел вмъкват тук "Meine Finger sind zu klein". В нея има някакъв опит за мелодичен припев, но е спорно колко точно е мелодичен. "Piks mich" пък звучи малко като продължение на "20 kmh", защото има доста сходен саунд. Основната разлика е, че тук има много отчетлив мелодичен припев, силно контрастиращ с основните електро деткор куплети и най-вече с тлъстия, бавен, пълен с брутални грухтежи брейкдаун. "Metal" започва като типичен за групата трак, но от време на време преминава в блек метъл. И тук брейкдаунът е смазващо добър, та мога само да си представям как ще се кефят ютуб реактърите.

Към финала ни насочва "Angriff der Dönerteller", което, доколкото разбирам, е парче на тема дюнери и влиза в графата "типични". Съвсем на финала пък идва подобаващо озаглавената "Letzter Song" ("Последна песен"). Тя е по-скоро един малък епичен метълкор трак, сравнително нетипичен за WBTBWB и играе ролята на нещо като аутро.

Нямах намерение да правя track by track ревю, но когато почти всеки трак е различен от всички други - няма как. Пък и вече толкова рядко имам време за ревюта, че исках да дам максимално внимание на WBTBWB, които с времето се превърнаха в една от любимите ми групи. Вярно, не всеки трак в "Das Album" успя да ме грабне, но тези, които го направиха, се въртят по няколко пъти на ден в плейлиста ми, без майтап. "Das Album" е всичко, което феновете очакват, че и малко отгоре. А ако групата е нова за вас - задължително слушайте без каквито и да е очаквания (освен тези, зададени от това ревю, разбира се), за да не се объркате съвсем какво се случва.

- Testset
8/10
 


Sepultura - Sepulquarta

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, август 05, 2021 0 коментара

ЖАНР: Thrash/Groove Metal
ОТ/Д: Бразилия | 13.08.2021
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~61 минути

Да изясним няколко неща набързо. Първо - не съм от хората, които не могат да превъзмогнат смяната на вокалист. Преглътнах я при Helloween, преглътнах я при Amaranthe, случвало се е с много групи, жив съм, още ги харесвам. При Sepultura обаче вече 25 години не виждам смисъл от съществуването на групата в този ѝ вид. Нищо против Дерик Грийн, но откакто Макс Кавалера не е в групата, Seputlura буквално не са издали и един запомнящ се албум. Къде ти - един запомнящ се трак. Кога последно чухте някой да казва, че отива на концерт на Sepultura, за да чуе "Enough Said"? И аз така си помислих.

Не казвам, че гледам на Макс като на някакво божество. Даже напротив. След едно гостуване на Soulfly близо до летището, където в бекстейджа миришеше на клошар, пиян на мотика и с дъх на разложено куче - нямам намерение да го боготворя. Но той беше Sepultura. Той и брат му, от мен да мине. Оттам нататък - скука и безидейност, братче, не е истина.

Всичко това не значи, че "Sepulquarta" е лош албум. Въпреки това обаче той е много лош албум.

Първо помислих, че Nuclear Blast са ми пратили суровите демо записи по погрешка, но не, това е. После се оказа, че това е полулайв албум (като от Zoom среща) с лошо качество. Who asked for this, сериозно? Врътката е, че в песните има гост-музиканти, но не си личи много. Кажете честно - щяхте ли да разберете, че Дейвид Елофсон (наскоро уволнен от Megadeth) свири на бас в автокавъра на "Territory"? Къде ти, Мат Хийфи е някъде в "Slave New World", но иди разбери къде точно. Фил Кемпбъл пък е някъде из "Orgasmatron". Devin Townsend спасява донякъде "Mask".

Звукът в албума е толкова умопомрачително лош, че всичко звучи като един голям джем сешън. Първи опит с онлайн свирене, пък каквото стане. Подобно нещо бива за стрийм в Twitch или YouTube, но чак пък албум? Един албум, пък бил той и лайв, все пак минава през някаква обработка, мастеринг, туй-онуй. Тук няма следи от подобен процес. Барабаните кънтят и пукат, вокалите едва се чуват, китарите бъркат рифове... каквато кочина се е случила в Zoom, това е качеството в албума. Ще направя следното сравнение - нали знаете как като сте на среща в Zoom и качеството на камерите на някои хора е отвратително? Е, този албум на Sepultura е еквивалентът на това качество на картината спрямо живата среща или поне HD картината.

Пандемията не оправдава издаването на... това. Просто пореден опит да се издои нещо от класиките, които 25 години по-късно все още са единствената причина някой да ходи на концертите на Sepultura.

- Undepth
2/10
 


While She Sleeps - Sleeps Society

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, април 01, 2021 0 коментара

ЖАНР: Melodic Metalcore/Nu Metal
ОТ/Д: Англия | 16.04.2021
ЛЕЙБЪЛ: Spinefarm Records
ОТНЕМА: ~44 минути

Години наред слушам While She Sleeps и досега никога не открих у тях онзи така необходим последен детайл. Сещате се - онова малко нещо, което да ме накара да избухвам всеки път. Добри са, добри са, но все нещо липсва. В последните две седмици слушах и ранно полученото си копие на "Sleeps Society" и се чудех що за странен метълкор албум е това. Докато не осъзнах, че това всъщност е ню метъл албум.

Пояснявам. Отварящата "Enlightenment" е точно на границата между двата жанра и си личи, че групата търси нещо в духа на Bring Me The Horizon. Припевът е запомнящ се, зарибяващ и неслучайно се повтаря 1000 пъти, но дотук нямам оплаквания. Не избухнах от фантастичност, но дотук добре. "You Are What You Need" пък хваща даже доста метълски подход и дори не мога да кажа, че това е метълкор трак. Просто наистина добра песен с много готини рифове и мега надъхващи крещящи вокали в припева.

Идваме си на думата със "Systematic". Парчето те хваща за яката в началото, облива те с мазен електронен риф и избухва с прости, но супер ударни старт/стоп рифове и мащабен припев. Китарите са толкова добре озвучени и плътни, че директно се вливат в тялото и чувството е страхотно. Ей това чаках толкова години от WSS! Следващата "Nervous", която бе пусната и като сингъл, доста ме подведе за това какво да очаквам от албума. Не разбирам цялото прехласване по въпросния трак, защото реално в него не се случва почти нищо. Повтарят се еднообразни мотиви и единствено краткият тежък пасаж към края разнопобразява скуката. Но ако някой намира някаква емоция в песента - няма да съдя.

Прескачаме един тотално безсмислен 2-минутен трак, за да навлезем в "Know Your Worth (Somebody)". Много здрава композиция в духа на Linkin Park с все така тежки китари и приятни малки брейкдауни и почти рап речетативи. Още един доста добър трак в този дух е "No Defeat For the Brave". В него се включва и Дерек Уибли от Sum 41, което е приятна изненада. Уви, след тази приятна поредица идва баладата "Division Street". Тук осъзнах, че съм ползвал фразата "мрънкащи вокали" твърде неточно в миналото. Това тук са мрънкащи вокали. Буквално всичко изпято в песента звучи като подигравателно "Мън мън мън". Все едно някой имитира Иван Кулеков в комедийно предаване. Звученето е такова, сякаш 13-годишни woke тийнове са решили да напишат песен върху готов пиано трак. Ужас, ама голям.

За щастие заглавната "Sleeps Society" следва примера на "Systematic" с мазната електроника в началото и ударната част след това. Е те това парче мога да го въртя много пордени пъти, защото е пример за зверски добър модерен ню метъл. Китарите удрят със страшна сила, а речетативът, брейкдаунът и насеченият риф след втората минута просто ме карат да издивявам. Жестоко! На финала (почти) пък идва "Call of the Void", в която, доколкото разбирам, се включват и фенове на WSS. Парчето е в бавничко темпо, но не е бездушно и прозявно като другата балада. Тук емоцията е очевидна и нямам претенции.

Още докато гледах траклиста видях, че последното парче в албума се нарича DN3 NHT и е дълго 7 минути. Мислех, че ще е някакъвистински епос, но не би. Цялото нещо представлява няколко повтарящи се ноти на пиано и речетатив. Ако това случайно не е достатъчно  безсмислено, речетативът е минал през дисторшън, все едно някой говори от Луната. Буквално е нетърпимо и дори нямам идея за какво говорят, но някак предполагам, че е нещо, с което синeкoco момиче с надпис shе/thеy в Instagram профила си би се съгласила. Може и смисъла на живота да разкриват. Не ме интересува, неслушаемо е и ме кара да искам да ошaмaря човека, който е сметнал това за добра идея.

Извинения, че ви накарах да четете дотук, след като целият албум може да се определи и с едно изречение. Албум, който съдържа най-доброто и най-лошото, което While She Sleeps някога са издавали. Не се подвеждайте и от 44-те минути материал, защото всъщност са 35 като махнем безсмислиците. Оттам нататък - надувайте "Sleeps Society", "Systematic", "Know Your Worth" и "No Defeat For the Brave", докрай, а останалото въртете на своя отговорност. Но там нивото (и на качество, и на енергия) със сигурност е по-ниско.

- Testset
7/10
 


Metalite - A Virtual World

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, март 22, 2021 0 коментара

ЖАНР: Melodic Modern/Power Metal
ОТ/Д: Германия | 26.03.2021
ЛЕЙБЪЛ: AFM Records
ОТНЕМА: ~48 минути

"Biomechanicals" беше учудващо свеж албум, затова подходих към "A Virtual World" с твърде много вълнение. Всъщност, вълнението беше толкова много, че нямаше нещо, което да може да оправдае очакванията ми. Затова дадох на албума време да "отлежи" и го заслушах наново. Сериозно, все едно слушах нещо напълно различно. В началото намирах кусури, които сега дори не мога да си спомня какви са.

Е, началото със заглавния трак не е най-убедителното на света. Темпото е твърде мудно за отварящ трак, сякаш тъкмо са се събудили. Всяка от следващите три композиции щеше да е по-подходяща за целта. Леко се ядосвах и на заглавието на "Cloud Connected", но само на заглавието. Не може да вземеш заглавието на култов трак на друга група ей така. Но нека им е простено, защото парчето е добро. "Talisman" също би бил по-сполучлив отварящ трак, макар че и там можеше да има малко повече хъс в изпълнението. Виж, "Beyond the Horizon" вече си е друга работа. Мазните електроники и мелодичния, почти евроденс припев, просто те вдигат от стола. 

Разбирам и защо "Peacekeepers" е избрана за сингъл - много стабилно парче, хитово от начало до край, с надъхано темпо и запомнящ се припев. "The Vampire Song" също щеше да влезе в графата "много евроденс", ако не беше в средно темпо. В парчето всичко е на ниво, включително краткото, но съдържателно китарно соло. Само да не беше толкова бавно... същото важи за "Artificial Intelligence" и закриващата "Synchronized". Изобщо, доста композиции в албума сякаш са с една идея по-бавни, отколкото би трябвало, все едно са пуснати на 0,75x скорост. Очевидно изключение прави скоростната и силно електронна "We're Like the Fire" и енергичната "Running". "Alone" пък си е балада, така че там за скоростта оплаквания няма.

"A Virtual World" е добър албум и в него няма непоправими грешки. На мен поне ми липсва още малко енергия и хъс, малко повече скорост и някой и друг скрит суперхит като "Mind of a Monster". Сериозно, това им е най-добрата песен евър, защо никога не беше пусната като сингъл? И защо не търсят още материал в тази посока? Затова и не мога да кажа, че "A Virtual World" е по-добър от "Biomechanicals". Той е "още от същото", но с половин идея по-малко енергия и скорост. Колкото и искрено да харесвам поп метъл и Metalite, смятам, че тези хора могат и повече.

- Testset
7/10
 


Orden Ogan - Final Days

Posted by Today's Metal Crew On неделя, февруари 21, 2021 0 коментара

ЖАНР: Melodic Power Metal
ОТ/Д: Германия | 05.03.2021
ЛЕЙБЪЛ: AFM Records
ОТНЕМА: ~51 минути

Досега не се беше налагало да чакаме 4 години за нов албум от Orden Ogan, но ако не друго, поне чакането си заслужаваше. Човек винаги може да разчита на тая група, че хем ще му даде това, което иска и очаква, хем и нещо отгоре. Така де, стига да знае какво да очаква от Orden Ogan. А именно - модерен пауър метъл.

Като казвам "модерен", натъртвам силно на думата - поне за големи части от албума. Началото на "Final Days" е силно насочено към дигиталния свят и това предразполага към употребата на електронни елементи и модерни тежки рифове. Такива има в откриващия трак "Heart of the Android", но истинското бижу тук е следващата "In the Dawn of the AI". Orden Ogan за пръв път боравят толкова смело с електрониката, че чак може да наречем парчето "индъстриъл пауър метъл", което е доста рядко срещана комбинация. Няма да лъжа - това е най-доброто парче в албума и едно от най-добрите на Orden Ogan изобщо някога. Тежко, мелодично, електронно... давайте насам!

"Inferno" е очевиден трак със хитов стадионен заряд, с което затвърждава изключително силното начало на албума. "Let the Fire Rain" също е доста силен трак, което може и да не разберете с неубедителното му начало. Дайте му обаче шанс докрай и ще останете повече от приятно изненадани. "Interstellar" с участието на Gus G. напомня леко за песен на Blind Guardian, а баладата "Alone in the Dark" е учудващо... не лоша. Принос за това има страхотната Илва Ериксон от Brothers of Metal, която се включва в парчето. До края на албума впечатление прави агресивната "Hollow", а останалите тракове, макар и наистина добри сами по себе си, просто не са на нивото на големите хитове в албума.

"Final Days" е мелодичен, тежък, модерно звучащ, добре продуциран и блестящ с поне три откровени хита. Светът определено имаше нужда от такава доза пауър метъл. Не пропускайте, ако сте фенове на жанра и нямате против малко sci-fi в мелодичния си пауър метъл.

- Testset
8/10
 


Evergrey - Escape of the Phoenix

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, февруари 18, 2021 0 коментара

ЖАНР: Progressive Metal
ОТ/Д: Швеция | 26.02.2021
ЛЕЙБЪЛ: AFM Records
ОТНЕМА: ~59 минути


Sirenia - Riddles, Ruins & Revelations

Posted by Today's Metal Crew On сряда, февруари 10, 2021 0 коментара

ЖАНР: Gothic/Modern Metal
ОТ/Д: Норвегия | 12.02.2021
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~53 минути


Architects - For Those That Wish To Exist

Posted by Today's Metal Crew On неделя, януари 31, 2021 2 коментара

ЖАНР: Alternative Rock/Metalcore
ОТ/Д: Англия | 26.02.2021
ЛЕЙБЪЛ: Epitaph Records
ОТНЕМА: ~58 минути


Accept - Too Mean To Die

Posted by Today's Metal Crew On сряда, януари 27, 2021 2 коментара

ЖАНР: Heavy Metal
ОТ/Д: Германия | 29.01.2021
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~52 минути


Korpiklaani - Jylhä

Posted by Today's Metal Crew On петък, януари 22, 2021 2 коментара



ЖАНР: Folk Metal
ОТ/Д: Финландия | 05.02.2021
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~60 минути