TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Hanging Garden - 2013 - At Every Door

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, ноември 29, 2012 0 коментара

Стил......: Dark/Doom Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Lifeforce
Отнема....: ~54 минути 


Hanging Garden са едни от новите представители на дет/дуум течението в наши дни. И като всяка сравнително прясна банда, опитвайки да се впишат в съвременната сцена и търсейки своето място на нея, е ясно, че няма как това да не доведе до вътрешни катаклизми. След 3-годишно затишие, наполовина подмененият състав на групата е готов с нов албум. Микрофонът е вече в ръцете на Тони Тойвонен, който обаче променя за добро звученето на Hanging Garden с по-разнообразния си стил на пеене. 

Уверението за това идва още с началните минути на откриващата "Ten Thousand Cranes", вдъхновила и обложката на албума. Мощният начален грухот (няма грешка), сравнен с меланхоличните чисти вокали в припева дават като резултат един чудесен контраст, а не просто безцелна употреба на два вида вокали. И именно тази посока на вмъкване на различни мелодични елементи заедно с чистите вокали на Тони са основната позитивна връзка към това ''ново начало'' за групата, ако мога да го нарека така. Клавишните в песента пък са използвани толкова умело, че пренасят през колоните мрак, идващ сякаш от най-мразовитите подводни дебри на Балтийско море. Някои биха нарекли това звучене "епично", но по-правилната дума в случая е "минорно". Без излишна епичност или някакво възвишено звучене, изцяло са в плоскостта на умереното въздействие, основната цел на композициите в "At Every Door" е не да достигнат бързо до слушателя, а съвсем бавно и необратимо да се пропият в съзнанието му. Добър пример за това са "Hegira" - уникално парче със смазващ ефект, градиращо от първата секунда и кулминиращо тoчно на финала и силно контрастната "Ash And Dust". Обединяващи фактори между всички песни остават минорното настроение, бавното темпо, мрачната атмосфера и контрастът между меланхолични и дет вокали.

Много важен детайл, отнасящ се за целия албум е, че въпреки средната продължителност на композициите от над 6 минути (направо са си кратки), нито една от тях не оставя в слушателя усещането за "е, няма ли вече край това", като може би чак в закриващата, почти 11-минутна и предвидена за финале гранде "To End All Аges" се прокрадва подобно усещане. Личното ми мнение е, че или трябваше да не е последна, или пък втората ѝ половина да бе самостоятелна песен. За финал, най-важното, което трябва да зпаомните, преди да се захванете с "At Every Door" е, че: първо - това не е комерсиален албум; и второ - преди да сте го изслушали поне 3 пъти, не е добре да си правите каквито и да е изводи.

 
+ + + + +
Много подходящ албум за предстоящите дълги и мрачни зимни дни.
Някак прикрита, но голяма и важна роля на клавишните.
Страхотно включване на новият глас Тони Тойвонен.
Успешни опити за раздвижване на клишираните от стила подходи.

- - - - -
Последната песен можеше да бъде разделена на две и сякаш идва леко в повече.
Трудно смилаем и изискващ отдадено слушане албум.
Изключително непрепоръчителен за нервно неуравновесени хора ;-)

IF YOU LIKE
Swallow the Sun, November's Doom, Cult of Luna, Wedding In Hades и др.
 Автор: Nightice
[7.5/10]

Manntra - 2012 - Horizont

Posted by Today's Metal Crew On вторник, ноември 27, 2012 0 коментара

Стил......: Industrial Metal
Държава...: Хърватия
Лейбъл....: Kontra Music
Отнема....: ~33 минути 


Преди няколко години Omega Lithium изненадаха приятно индъстриъл метъл феновете, показвайки, че този стил може да се прави качествено и в нашата част на Европа, при това на учудващо добро ниво. И с риск да си навлека гнева на някои банди и фенове от нашия полуостров, по тези земи няма много качествени проекти, които да извадят повече от 1-2 сносни песни в този стил (освен може би Neurotech). В Хърватия обаче вече има две такива банди, след като Золтан и Марко от Omega Lithium създадоха Manntra - електро метъл група с текстове на хърватски.

Ако сте се чували хърватска фолклорна музика, сигурно сте се учудили колко е сходна тя с нашата. Точно затова бях приятно изненадан, когато Manntra пуснаха своя първи сингъл "Kiša", започващ именно с хърватски фолклорен мотив, който някой лесно би могъли да сбърка с български при други обстоятелства. Песента е много подходяща, за да разберете бързо каква музика правят Manntra и в общи линии тук важи правилото, че ако харесате нея, значи вероятно ще харесате и остатъка от албума. Песни като "Gorki San", "Vjeruj Ponizno", "Balkanska" и "Monstrumi" също ползват немалко фолклорни мотиви, докато "Manntra", хитовата "Nebitna" и вторият сингъл "Horizont" залагат на по-праволинейно електро метъл звучене. Различна от всички други песни в албума пък е мрачната "Na Svijetlu", в която голяма роля имат пианото и ефирните женски напеви, напомнящи малко за тези в "Sonne" на Rammstein.


Балканското ни сходство е в основата на това хърватският език да бъде сравнително лесно разбираем за нас. Благодарение на това ми беше лесно да запомня бързо някои от текстовете в "Horizont" и дори да излъжа няколко човека в офиса, че мога да говоря свободно хърватски (поздрави, г-н Кънев). Но преди да се отклоня съвсем и да завърша този материал, не мога да не споделя и основните си недоволства от "Horizont". Те са насочени най-вече към вокалите на Марко, който има подходящ за стила глас, но му личи, че все още не е завършен вокалист. Така де, за този стил никога не са били нужни някакви елитарни певчески умения, но все пак мисля, че има още какво да се желае от вокалите. Оттук нататък "Horizont" е един добър, опростен и запомнящ се електро метъл албум, какъвто е почти невъзможно да се намери в тази част на континента и който от днес можете да купите или да свалите напълно безплатно и легално на този адрес.

+ + + + +
Може би първият успешен опит за група от Източна Европа да прави електро метъл на родния си език.
Мощен и изчистен саунд, с тежки китари и разнообразна електроника.
Добре поставени и балансирани фолклорни елементи.

- - - - -
Определено има какво още да се иска от вокалите.
Тракове като "Manntra" и "Monstrumi" са малко еднообразни сами по себе си.

Подходящо за фенове на:
Omega Lithium, Black Light Discipline, Neurotech, Ruoska, Rammstein и др.
 Автор: Testset
-=7.5/10=-

Mors Principium Est - 2012 - ...And Death Said Live

Posted by Today's Metal Crew On неделя, ноември 25, 2012 3 коментара

Стил......: Melodic Death Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: AFM
Отнема....: ~46 минути 


Повече от 5 години бяха нужни на Mors Principium Est, за да сглобят стабилен нов състав и да се завърнат с нов албум. Финландците бяха пред разпадане и имаха проблеми с намирането на подходящите китаристи, но миналата година след кастинг от над 200 човека, в групата дойдоха Анди Гилиън (Англия) и Анде Чандлър (Нова Зеландия), които превърнаха MPE в мултинационален квинтет. И именно те двамата са сред основните виновници "...And Death Said Live" да бъде този грандиозен албум, който слушам сега.

Може да решите, че преувеличавам, но след няколко слушания на този албум вече трудно бих могъл да дам по-добър пример от него, ако някой ме попита "какво е това мелодичен дет".
"...And Death Said Live" е може би най-добрата творба в този жанр в последните няколко години и трябва да остави засрамени много от вече доказаните големци в жанра, които напоследък сякаш не си дават толкова зор както преди и предпочитат да лежат на стари лаври, отколкото да мислят нови здрави рифове. "Здрави" пък е една доста слаба дума за описанието на стотиците рифове, които ще ви залеят в този 46-минутен буреносен епос.

Веднага след мрачното интро "The Awakening", MPE се събуждат от 5-годишния сън с високоскоростната резачка "Departure" и грандиозната "I Will Return". Великолепното съчетание на скорост, техника и мелодия в тях говори ясно за високото композиционното майсторство, с които са създадени тези две песни, но абсолютният шедьовър в албума се нарича "Birth of the Starchild" (с гост-китари от Райън Найт от The Black Dahlia Murder). Бързият ритъм, фантастичните рифове, солото, безкомпромисните вокали и унищожително мощното 42-секундно електро метъл "отклонение" в средата на песента ме накараха да я завъртя около 5 пъти повече от останалите в албума! Нивото обаче не само не спадна в следващите няколко трака, а достигна нов грандиозен апогей в "Destroyer of All", която ме хвана за остриганата коса и ми заблъска главата в студения офисен радиатор. Все пак ми се наложи да събера и последните си, изцедени от куфеене сили, за да отдам заслужена почит на "The Meadows of Asphodel", в която кийбордите отново се включиха на високи обороти, укрепвайки и без това солидните китарни рифове. Финалът дойде с мрачната "Dead Winds of Hope", оставяйки ми само да се надявам да не чакам още 5 години за още нова музика от MPE. Макар че чакането би си заслужавало, ако резултатът отново е чак толкова добър.

Това е един от онези албуми, в които си набелязваш много любими моменти и слушаш песните в него, само и само за да изживееш отново удоволствието от тях. Но има няколко (субективни) причини, поради които няма да дам на "...And Death Said Live" пълна 10-ка. Една от тях е, че MPЕ този път са били доста пестеливи с електрониката, а тя ужасно много отива на звученето им. Друга причина е личното ми усещане, че на половината тракове просто им липсва нещо малко, за да избухна от кеф и на тях, както на другата половина. Въпреки това, за мен "...And Death Said Live" остава един от най-добрите мелодет албуми в последното десетилетие. Затова и за миг не се колебайте дали да му дадете шанс!

 
+ + + + +
Урок по висш пилотаж в правенето на мелодичен дет метъл (без чисти вокали).
Много и все нечовешки добри рифове във всяко парче!
Почти перфектно изпипани композиции и солидна, прецизна продукция.

Гост-включвания от китаристите на The Black Dahlia Murder и Bring Me The Horizon.

- - - - -
За съжаление са намалили доста електрониката и клавишните, а те страшно им отиват.
На някои парчета им липсва съвсем малко, за да "осребрят" заложената в тях грандиозност.

Подходящо за фенове на:
Dark Tranquility, Kalmah, At The Gates, In Flames, Omnium Gatherum и др.
 Автор: Undepth
-=9.5/10=-

Golden Resurrection - 2013 - One Voice For the Kingdom

Posted by Today's Metal Crew On петък, ноември 23, 2012 0 коментара

Стил......: Neoclassical Power Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Liljegren Records
Отнема....: ~49 минути 


Когато на едно място се съберат Кристиан Лилегрен (Divinefire, ex-Narnia) и младият Томи Reinxeed, винаги е ясно едно - ще се прави пауър метъл. И то не какъв да е пауър метъл, а от онзи неокласически тип, какъвто все по-рядко се намира (в приличен вид) в последно време. Двамата удържаха на думата си и ето, че новият албум на Golden Resurrection наистина е онзи енергичен, вдъхновяващ и епичен пауър метъл, който ни обещаха.

"One Voice For the Kingdom" тръгва на високи обороти с бързата "The Temple Will Remain", където веднага правят впечатление уникалният глас на Кристиан, виртуозната китарна работа и органичните, живо звучащи барабани. Следващата "Spirit War" забързва темпото още повече и добавя нови мелодични пасажи, напомнящи за нещо средно между добрите неща на Helloween и Stratovarius, както и изненадващ кратък сегмент от "A La Turca" на Моцарт. В този дух и темпо са още епичната "Golden Resurrection", "Can't Slow Down" и пълната със страхотни китарни и клавишни сола "Born For the Strangers". С подобно препускащо темпо, но и с повече мелодия е заглавната "One Voice For the Kingdom", докато на почти хард рок звучене залагат "Night Light" и леко Accept-ски звучащата "God's Mercy". Встрани от тях остават и два инструментала - бързият "Heavenly Metal" и бавният "Moore Lord", като и за двата ме хвана малко яд, че са оставени само в инструметнална форма, вместо да бъдат превърнати в завършени парчета, но... така или иначе не съм аз човекът, който да взима тези решения.

Простичко казано, "One Voice For the Kingdom" ни предлага първокласен неокласически пауър метъл в най-добрите традиции на европейската сцена, с който Golden Resurrection дават своеобразен урок по това как се прави този стил. Изчистената продукция, автентично звучащите инструменти, чудесната китарна и клавишна работа, зрелостта на композициите и неподражаемите вокали на Кристиан Лилегрен правят този албум
задължителен за ушите на всички фенове на този жанр. Очаквайте "One Voice For the Kingdom" на 18 януари!
 
+ + + + +
Динамичен неокласически пауър метъл в най-добрите европейски традиции на жанра!
Виртуозни инструментални партии и напълно безупречни вокали.

Автентичн звучащи инструменти, без тригери и излишна продукция.

- - - - -
Два дълги инструментала в един 49-минутен албум са много.
Малки забележки в посока "новаторство".

Подходящо за фенове на:
Narnia, Divinefire, Reinxeed, Helloween, Stratovarius, Blind Guardian и др.
 Автор: Testset
-=8.5/10=-

NulldB - 2012 - Endzeit

Posted by Today's Metal Crew On сряда, ноември 21, 2012 3 коментара

Стил......: Alternative Metal/NDH
Държава...: Германия
Лейбъл....: AFM
Отнема....: ~42(+15) минути 


Като един от малките източници за каквато и да е информация за NDH сцената по наши земи, нямаше как да не се зарадваме, когато в пощата пристигна новият албум на nulldB - група, все още не широко известна извън родината си, но набираща бърза популярност на местната сцена. "Endzeit" е само втори албум за nulldB, но момчетата звучат като много добре сработена германска машина, тъй като свирят заедно вече доста години. Точо затова "Endzeit" е специфичен албум, който сякаш няма аналог извън Германия и не би могъл да се създаде никъде другаде.

Стилът на nulldB варира някъде между алтърнатив, кросоувър, индъстриъл и ню метъл, с подчертано NDH и deutschrock звучене. Интересното при тях е, че те не пасват точно в нито един от тези жанрове, което е и основната причина "Endzeit" да бъде толкова интересен. За пример веднага давам отварящата "Tyrannei", която удря с тежки насечени рифове и дори няколко крясъка, но през цялото си времетраене държи и една страхотна мелодична китарна линия
. Подобни запомнящи се линии и мелодии са пръснати из целия албум. Така например заглавната "Endzeit" има адски зарибяващ почти пънк-рок припев с тих електронен лийд за фон, "Leben" залага на изцяло мелодична постройка в духа на Oomph!, а "Kaltes Herz" е сходна по мелодичност с някои от последните неща на Die Toten Hosen. По-ориентирани към NDH пък са парчета като "Roter Regen", "Kinder Des Zorns" и "Freiheit", докато към кросоувър и алтърнатив клонят "Taub Blind Stumm", "Versuch Es Doch" и затварящата "Die Jagd Beginnt".

"Endzeit" бележи сериозно развитие за групата, която бързо е израснала от дебютния си албум до днес. Звукът на nulldB вече е много по-тежък и масивен, композициите са по-мелодични, разнообразни и интересни и като цяло в него няма нито едно слабо парче. Разбира се, като всеки субективен тип и аз имам своите забележки и на места сякаш очаквах да се случи нещо супер готино, пък то не се случваше, затова не мога да кажа, че "Endzeit" е перфектен. Шлифованото му звучене обаче, редом с готини идеи като удачното включване на детско пеене и детски хор на места ме убедиха напълно, че този албум и тази група заслужават популярност и предразполагат към дълго слушане занапред. За финал - ето ви и един кратък тийзър към албума.

+ + + + +
Разнообразно, интересно и открояващо се звучене, възможно за постигане само в Германия.
Наличие на много и запомнящи се мелодични пасажи, линии и припеви.

Някои учудващо добри композиционни решения.
Далеч от идеята за каквото и да е копие на Rammstein.

- - - - -
Тук-там очакваш да се случи нещо, което да те накара да избухнеш, а то... невинаги се случва.
Не разчитайте на огромна инструментална виртуозност на изпълнението.

Подходящо за фенове на:
Pronther, Hämatom, Oomph!, Schock, Betontod, Rammstein и др.
 Автор: Testset
-=8/10=-

Alternative & Modern Metal Night в бар "Black Lodge"

Posted by Today's Metal Crew On сряда, ноември 21, 2012 0 коментара


Метъл бар "The Black Lodge" и сайтът за съвременен метъл "Today's Metal" ви канят да изкарате една запомняща се вечер с най-енергичните алтърнатив метъл парчета от новото хилядолетие. Тежки, ниско настроени китари, здрав ритъм и взривоопасно количество енергия! Повече от 5 часа музика от над 80 групи, сред които Disturbed, Godsmack, Korn, SOAD, Slipknot, Clawfinger, Static-X, Skillet, Alter Bridge, Dead By April, Shinedown, 5FDP и много други големи имена от световната алтърнатив метъл сцена! Без балади, без бавни парчета - само 100% енергичен алтърнатив и модерен метъл! Входът е СВОБОДЕН, датата е 22-ри ноември, а един от присъстващите по традиция ще си тръгне с награда (новият албум на Stone Sour). Очакваме ви!


Punk Goes Pop (Vol. 5)

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, ноември 19, 2012 0 коментара

Стил......: Metalcore/Post-Hardcore/Punk
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Fearless Records
Отнема....: ~33 минути 


Възможно е закономерно да сте се изплашили от това голямо "POP", стърчащо вляво. Аз обаче ще се опитам да ви успокоя до някаква степен, че не сме тръгнали да правим ревю на поп-албум. Макар че не сме много далеч и от това, защото днес ще обсъдим новата компилация "Punk Goes Pop 5", в която едни от най-нашумелите имена от американската пост-хардкор, метълкор и пънк сцена са се хванали да запишат по едно парче ексклузивно за този вече традиционен годишен диск, пълен с кавъри на нашумели съвременни и класически поп-хитове.

Обикновено щом стане дума за екстремен кавър на поп-парче, крайният резултат е една приятна, но трудно разпознаваема гавра, в което няма нищо лошо, даже напротив. В "Punk Goes Pop 5" обаче бандите се стараят да направят кавърите си така, че да не се гаврят с оригиналите, а да ги пресъздадат в друг, по-тежък, но разпознаваем и логично звучащ вариант. С така поставената задача чудесно са се справили Memphis May Fire с кавъра си на "Grenade" (Bruno Mars), Upon This Dawning с "Call Me Maybe" (Carly Rae Jaspen),
We Came As Romans с "Glad You Came" (The Wanted), Like Moths To Flames с "Some Nights" (Fun) и донякъде The Word Alive с "Mercy" (Kanye West). Те са съумели не само да запазят разпознаваемостта на оригиналите, а и да им дадат нов, по-екстремен и интересен прочит.

Уви, в компилацията има и доста парчета, граничещи с ненужността. Така например кавърът на "Somebody That I Used To Know" (Gotye) на Mayday Parade звучи горе-долу аналогично с оригинала, което не е повод за гордост. Подобна е ситуацията и при кавъра на "Billie Jean (Michael Jackson) на Breathe Carolina, които чак в края на песента за пръв път от години насам се сещат, че някъде в гаража им има и китари. Issues пък са се заели с "Boyfriend" на Justin Bieber, което е голяма грешка, защото много хора ще осъзнаят колко много си приличат неговия глас и този на Тайлър Картър, който напоследък се вживява като неразбран артист от шоу за таланти. Forever The Sickest Kids от своя страна са пропилели шанса да направят нещо интересно с "We Found Love" на Rihanna и вместо това сякаш са записали първото си 1:1 демо, само че с малко китари отгоре. За недоразумения като The Maine и Craig Owens (правещи кавъри съответно на Cyndi Lauper и Coldplay) пък изобщо не ми се говори, защото дори не разбирам какво правят те в тази компилация.

Изводът е бърз и ясен - далеч не е необходимо да си фен на неприятно комерсиалната и неподходяща за много от нас американска поп-сцена. Почти всеки има своите логични причини да не я харесва, но поне аз намирам подобни компилации за полезни и интересни. Някои банди наистина са се постарали и са направили здрави парчета от иначе неслушаеми песни. Други обаче са отбили номера със скучни и рехави кавъри, не много далеч от оригиналите, което за мен е абсолютно несправяне със задачата. Точно затова не мога да дам еднозначна оценка на тази компилация и ще оставя вас да извадите от нея само това, което евентуално ще ви хареса и да оставите плявата встрани. Вярвам, че ще се справите добре ;-)


+ + + + +
Някои много сполучливи кавъри.
Чудесен начин аудиторията да се запознае с повече банди от този сорт.
Един от малкото възможни начини съвременни поп-парчета да зазвучат добре.

- - - - -
Половината банди в компилацията здраво се излагат.
Някои кавъри са толкова близки до оригиналите, че чак е жалко положението.
Идеята за поп под каквато и да е форма надали ще се хареса на много фенове на тежката музика.

Подходящо за фенове на:
Memphis May Fire, Upon This Dawning, WCAR, The Word Alive, Issues и др.
 Автор: Testset
-=N/A=-

Prison Mind - 2012 - Crown of Thorns

Posted by Today's Metal Crew On събота, ноември 17, 2012 0 коментара

Стил......: Alternative/Modern Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Monster Artists
Отнема....: ~30 минути 


Prison Mind е нова и още доста неизвестна по наши земи банда, чийто дебютен албум излезе преди по-малко от месец. "Crown of Thorns" разчита на смесица от алтърнатив рок и модерен метъл, подкрепяни от солидни електронни лийдове. И именно сериозният контраст между чист алт-рок и тежък модерен метъл прави този албум достатъчно интересен, за да го споменем и тук.

Сингълът и заглавен трак "Crown of Thorns" е показателен за стила на групата и за това, което можете да чуете в този им албум. Както и сами можете да се убедите, вокалистът Тило има доста добри чисти вокали, но за съжаление от време на време се опитва и да крещи, а това не му се отдава особено, да не кажа никак. С тази задача се справя по-добре китаристът Мориц, който вади сериозни ниски крясъци от гърлото си. Електронните елементи също са неизменна част от парчетата в албума. Макар и сравнително еднообразни, те играят сериозна роля в енергичните "Walk of Death" и "Light My Way", както и в изцяло електронните интерлюдии "Acid" и "White Noize". Встрани от изброените песни остават не особено впечатляващите "Someday", "Pieces of Me" и "Addicted To Your Body", които в общи линии няма с какво да бъдат запомнени.

"Crown of Thorns" не е лош като цяло, но колкото и да ми се иска да кажа още добри думи за него, няма как да го сторя. Дължината му е почти колкото на EP, продукцията му е далеч от идеална, китарният звук е странно (но все пак само леко) приглушен, а към много от вокали имам сериозни забележки. Въпреки това, силното му начало и песни като "Wall of Death" и "Crown of Thorns" загатват за бушуващ потенциал и ме впечатлиха искрено. Затова мисля, че ако всеки в тази група има своя ясна роля, ако звукът се изчисти още малко и пичовете се хванат да напишат няколко нови песни с повече идея вътре, чак тогава Prison Mind ще могат и да изплуват и извън границите на локалната си сцена. Единичка отгоре заради добрия (като за дебют) опит.


+ + + + +
Интересен контраст между лек алтърнатив рок и не толкова лек модерен метъл.
Добри чисти вокали от Тило, стабилни крясъци от китариста Мориц.
Запомнящи се парчета като "Crown of Thorns" и "Walk of Death".

- - - - -
Кратък и не особено добре продуциран. 
Тило определено не трябва дори да се опитва да крещи.
Леко приглушен китарен звук.

Подходящо за фенове на:
Dead By April, Red, Adept, BFMV, Sonic Syndicate и др.
 Автор: Stahli
-=6.5/10=-

Crown The Empire - 2012 - The Fallout

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, ноември 15, 2012 1 коментара

Стил......: Post-Hardcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Rise Records
Отнема....: ~40 минути 


Мнозина очакваха този дебют едва ли не със затаен дъх в очакване на нещо ново и различно на сцена, препълнена с групи, които случайният слушател често дори не би могъл да различи. Опитът е успешен и CTE донякъде успяват да се откроят със своето малко по-изпипано звучене и добавянето на леки театрални мотиви в музиката си. Крайният резултат е един добър пост-хардкор албум, който да зарадва феновете на стила и на групи като Alesana и In Fear And Faith. "The Fallout" обаче далеч не е перфектен.

Наистина, ама наистина се дразня, когато един албум почне с интро, в което някой нещо мрънка и скимти. Ако чуех нещо подобно преди 5 години, нямаше дори да си направя труда да слушам нататък. Анди Лео, отговарящ за чистото пеене има интересен глас, който използва добре в песни като "Makeshift Chemistry", но превръща в досадно емо-скимтене в "Memories of a Broken Heart", убивайки удоволствието от страхотното й начало. Струва ми се, че именно Анди е и причината да не дам на този албум по-висока оценка. Момчето има талант, но когато пост-хардкорът започне да се превръща в емо, започвам да се чувствам така, сякаш слушам нещо нередно. Неведнъж съм се карал с хора, обяснявайки им разликата между "емокор" и "пост-хардкор", а сега идва Анди Лео и да я размие... not cool. Ако се абстрахираме от него и спорадичните му преминавания от пеене в пъшкане, в "The Fallout" човек почти няма за какво да се хване, за да го oплюe. Вярно, инструменталът е далеч от техничен, което е нормално за жанра (ако очаквате друго, не слушате правилния жанр), но за сметка на това пичовете са написали някои много добри парчета, украсени подобаващо с пиано, кийборди, симфонични елементи, хорови напеви и други изненадващи включвания от този сорт. Крясъците на втория вокалист Дейвид също са на добро ниво, но уви, са доста по-малко от необходимото.

В края на краищата, "The Fallout" ме остави със смесени чувства. От една страна не мога да кажа, че съм безкрайно впечатлен нито от появата на нова пост-хардкор банда под крилото на Rise, нито от голяма част от пеенето в този албум. От друга страна обаче слушам страхотно построени композиции като "The Fallout", "Evidence" и "Johnny's Revenge", в които надушвам много талант и добро бъдеще за бандата, особено ако се насочи към правенето на една идея по-тежка музика. Затова оставям на "The Fallout" една окуражителна 7-ца и оставям на вас да решите струва ли си да дадете шанс на CTE.

+ + + + +
Някои много добре написани и изсвирени композиции с много свежи идеи вътре.Умело добавени симфо-елементи, кийборди и други подобни елементи.
Без никакви компромиси в качеството на звука и без забележки към крясъците на Дейвид.

- - - - -
Чистите вокали са в повече и стават прекалено досадни на места.
Някои пълнежи, звучащи досущ като 5 милиарда други песни на 5 милиарда други банди в същия стил.

Подходящо за фенове на:
In Fear And Faith, Alesana, Make Me Famous, My Ticket Home и др.
 Автор: Undepth
-=7/10=-