TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Tarja - Colours In the Dark

Posted by Today's Metal Crew On събота, август 31, 2013 6 коментара

Стилът: Symphonic Rock
От/Год: Финландния, 2013
Лейбъл: earMusic/Universal
Отнема: ~61 минути


С такова огромно нетърпение, заряд и емоция очаквах излизането на този албум, особено след сингъла "Victim of Ritual". Маршови барабани, безумно як риф и "Болеро" - все сили, които да ме накарат да повярвам в предстоящото. Но... какво стана? Мислех си как от пренавиване съм скъсал пружината, но нe може да е така. Цялата работа от тук нататък ми дойде леко някак... скалъпена. Хем е хубаво, хем е приятно, хем е бягане от миналото, но във всеки един момент нещо не достига, за да е перфектно. 

Признавам, фен съм на мадам Таря, познавам почти болни нейни фенове, а освен това тя е един от малкото музиканти, към които имам неизчерпаем кредит на доверие (и ще продължавам да го имам). И въпреки това този албум ще го впиша в графата "незадоволителни". Основно поради следния факт - загубена е онази чаровна притегателност, от която се захранва интересът към всеки следващ нов албум. Просто липсва пламъчето, което да запали фитила към заряда (който не смея и да си помисля, че може да е изгубен). Всичко се случва бавно, меланхолично и с една напълно ненужна, дразнеща претенциозност, която не отива на Таря. Повечето песни пък са удължени до 7-8 минути, без от това да произлиза нищо кой знае колко интересно. Минават и големи пасажи, в които изобщо няма китари (или са обидно тихи) и по някое време човек може да забрави, че слуша рок (да не говорим за метъл) албум.

И все пак, в "Colours in the Dark" има китарни рифове и сола, класически заемки, кавър (традиционно, този път на Пeter Gabriel), гост-музикант (Джъстин Фюрстенфелд от Blue October в "Medusa") и много симфонична атмосфера. Не може да се отрече и опитът за внасяне на разнообразие, който обаче не спясява албума от вялостта, която носи. Песни като откриващата, "Neverlight" и "Never Enough" са твърде малко. При обратното съотношение можех да обявя "Colours In the Dark" за фаворит в личната си класация, но не би. Песента "Medusa", която удря звънеца за финалната обиколка на почти 62-минутното спортно ходене в пресечена местност, е единствената свежа глътка от всички с меланхолично настроение тук, но не биваше да е последна, защото по този начин само затвърждава цялостното усещане за албума. Като едно кардинално заключение би могло да се каже, че понятието "метъл" прогресивно изчезва от самостоятелното творчество на Таря.

В момента единствената утеха, която би могла да ми донесе този албум е, че благодарение на него Таря може отново да намине към България, за да я гледаме на живо за пореден път. Пък знае ли човек, може на живо "Colours In the Dark" да ни донесе повече емоция от слушането на студийния му запис.


+ + + + +
Желание за внасяне на разнообразие чрез гости, кавъри и други.
Когато борави с известни класики на класически автори, нещата явно ѝ се получават.
Много артистичност и дълбочина, преливащи и в клипа на "Victim of Rituals".


- - - - -
Метълът в музиката на Tarja продължава да намалаява драстично с всеки следващ албум.
Прекалено много бавно темпо, меланхолия, излишно удължени песни и ненужна претенциозност.

Комерсиализирано звучене за сметка на истинския заряд, който притежава личността Таря.
 
IF YOU LIKE
Nightwish, Leaves' Eyes, Anneke van Giersbergen, Amanda Somerville и др.

Автор: Nightice
[5/10]

Unzucht - Rosenkreuzer

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, август 29, 2013 0 коментара

Стилът: Industrial/Gothic Rock/Metal/NDH
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: NoCut/SPV
Отнема: ~58 минути


Точно, ама точно една година след като издадоха дебютния си албум, Unzucht издават и неговия наследник. Дължината на албума също е сходна с тази на предшественика му, което ще рече, че в рамките на година Unzucht ни дават почти два часа свой материал. Налице е и вече заявената комбинация от индъстриъл метъл, мелодичен готик рок и NDH, така че спокойно можем да обявим "Rosenkreuzer" за логично продължение и достоен наследник на "Todsünde 8".

Нещата изглеждат така, сякаш нищо в Unzucht не се е променило. Музиката им звучи по същия начин, което почти винаги е нещо хубаво при правенето на втори албум, защото така се затвърждава даденото звучене. Единствените разлики са може би по-смелото използване на NDH-елементи и допълнителното втежняване на китарния звук - все неща, към които няма как да имам забележки. Der Schulz пък продължава да пее все така с мелодичния си "готик рок" глас, но и от време на време сваля една октава, за да постигне онзи типичен NDH-глас, използван от години от групи като Rammstein, Eisbrecher и Megaherz. Китарите също не търпят кой знае каква промяна и не спират да залагат на ниски тонове и модерен, тежък дисторшън, като остават и солидно подкрепени от голямо количество електронни лийдове. Този път обаче китарите надделяват над електрониката малко повече, отколкото в "Todsünde 8", което е малка, но все така добре дошла промяна.

Албумът вероятно ще се стори скучен на хората, чиято представа за готик рок се изчерпва с HIM или Charon, и за NDH - с Rammstein. Това, редом с фактът, че всички парчета в "Rosenkreuzer" са на немски (с изключение на "Entre Dos Tierras"), прави този албум подходящ само за много специфична (и предимно немскоезична) аудитория. Но ако вие смятате себе си за част от тази аудитория, задължително трябва да хвърлите едно ухо на албума, защото в противен случай ще изпуснете да чуете мощни и същевременно мелодични NDH-композиции като "Rosenkreuzer" (чието начало странно ми напомня за "Watch Out" на Raunchy, но не ми се вярва да е нарочно), "Triebwerk" и "Feuersturm", или отчетливо по-тежки и мрачни такива като "Angst" и "Mit Dir Oder Ohne Dich". За феновете на все така електронното, но по-"готик рок" звучене пък са предназначени "Kind von Traurigkeit", "Nur Die Ewigkeit", "Der Versuch zu Leben" и напрегнатата "Nymphonie".

Накратко - вторият албум на Unzucht не променя формулата от дебюта, като в него отново се залага на опростени рифове и лийдове, но и на малко повече тежест, което феновете на стила със сигурност ще приветстват. Проблемът му е най-вече в това, че музиката на Unzucht е предназначена за сравнително тясна и дори локализирана аудитория. Но пък затова и ние сме тук и пишем за този жанр колкото можем, за да разширим ареала на въпросната аудитория ;-) За финал - "Rosenkreuzer" е много добър албум за жанра и благодарение на това получава заслужено висока оценка, с която не-феновете може би няма да се съгласят лесно. Затова ще оставя и тях да почакат до 20 септември и да ме оборят (ако още помнят това ревю).
 
+ + + + +
Много добър албум за жанра, особено като имаме предвид колко малко групи останаха в него.
Сполучлива комбинация от готик, индъстриъл, рок, метъл и NDH.
Засилени и втежнени китари, повече мелодия в припевите и повече вокално разнообразие.
На Unzucht много им се отдава да правят класически NDH - феновете не трябва да ги подминават

- - - - -
Подобна опростеност може да не се понрави на хората с по-взискателни уши.
Ако имате проблем с немския (и испанския) - може да имате проблем и с "Rosenkreuzer".
 
IF YOU LIKE
Unheilig, Stahlmann, Staubkind, Treibhaus, Megaherz, Rammstein, Testset (xa!) и др.

Автор: Testset
[7.5/10]

Born of Osiris - Tomorrow We Die ∆live

Posted by Today's Metal Crew On вторник, август 27, 2013 1 коментара

Стилът: Technical Metalcore/Djent/Electronic
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Sumerian
Отнема: ~42 минути


Все се надявах, но не вярвах прекалено, че Born of Osiris могат да надминат сътвореното от тях самите в "The Discovery" и днес, след като вече "Tomorrow We Die ∆live" е на пазара, донякъде разбирам вечно недоволните метъл мрънкала, които намират албума за стъпка надолу и учудващо съм съгласен с тях - но само с това изречение. Ако се загледате, няма място, където "TWDA" да не отнася сериозна критика от знайни и незнайни (предимно) гении на техничния метълкор, които обаче надали могат да изсвирят и три ноти на една струна, без да объркат нещо.

Големият проблем на този албум е старият приятел и враг номер едно на метълкор бандите, на име "chugging". На много от феновете на жанра с право им е писнало да слушат този китарен прийом и не прави чест на технична банда като Born of Osiris, че пълни композициите си с него. На тях обаче поне им отива, защото въпросният чъгинг не е оставен сам, а е залят от няколко пласта електроника, агресивни барабани и техничарски джент-китари. Като идеални примери за това положение служат откриващите "M∆chine" и "Divergency", които дават вид на композиции с опростени формули, но с малко повече заслушване се чува, че в тях всяка секунда се случва нещо и се появява нова "кука" (електронна, китарна, или вокална), към която да се закачиш.

Напълно бих разбрал хората, които не харесват този албум. Всеки е в пълното си право да му тегли една храчка, защото не харесва многото електроника, многото чъгинг, или по-мелодичния тип вокали, който се среща в "Divergency", "Mindful", "Exhil∆r∆te" и още няколко парчета. Би било грехота обаче да се отрекат техничните умения на момчетата, да се пренебрегнат първокласните клавишни включвания и да се посрещнат на инат инжектиращи адреналин тракове като "Illusionist" и "Venge∆nce". Затова моят съвет е да не подхождате към "Tomorrow We Die ∆live" с предразсъдъците, налагани из интернет пространството, а сами да решите как ви действа музиката в него. Пък ако ви хареса - хареса. А ако не - няма кой да ви се разсърди.
 
+ + + + +
Техничен, многопластов инструментал.
Приятно включване на нов вид, по-мелодични (но не чисти) вокали.
Много силни, да не кажа епични електронни включвания.

- - - - -
Много "chugging" бе!
Еднотипна (макар и украсявана различно) формула, повтаряща се в повечето парчета.
 
IF YOU LIKE
Within The Ruins, After The Burial, Periphery, Elitist, The Human Abstract и др.

Автор: Testset
[6.5/10]

ИНТЕРВЮ: Оли Ванска от Turisas

Posted by Today's Metal Crew On неделя, август 25, 2013 0 коментара


Искрено се радваме, че имахме възможнoстта да си поговорим със самите Turisas! Свързахме се с Оли Ванска, с когото обсъдихме промените в Turisas, новия албум на групата, смелостта в метъла и разни други вселенски метъл неща. От въпросите си разбрахме още кой нов албум го е изненадал толкова приятно, че е посетил концерт на групата. Това и много други неща - в следващите редове! Благодарим на Animato Music за предоставената възможност и предоставените прес-материали! Приятно четене!


Avenged Sevenfold - Hail to the King

Posted by Today's Metal Crew On петък, август 23, 2013 11 коментара

Стилът: NWOAHM
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Warner
Отнема: ~53 минути


Да, знам, това не е официалната обложка на албума, но поставям нея, тъй като ни спасява от неадекватната шарения на оригинала. С това може би се изчерпва и почти всичко лошо, което може да се каже за "Hail to the King". И не че в него няма и компромисни песни, но просто това е възможно най-логичният албум, който A7X можеха да издадат - все така на много високо, различно ниво, където групата вече е извоювала свой собствен, невъзможен за объркване стил.

Avenged Sevenfold постоянно (и често безпричинно) биват сравнявани със старите величия - я с Queen (особено през 2007-ма, когато журналистите се н*сраха с това сравнение заради "A Little Piece of Heaven"), я с Metallica, като едва ли не A7X биват снизходително потупвани по рамото за това, че се споменават в едно изречение с тях. Бих си пуснал таралеж (настръхнал, бесен и разгонен) в гащите и бих казал, че вече няма нужда от подобна снизходителност, защото A7X в момента ми се струват в доста по-добра форма от (днешната) Metallica, но няма да го кажа, защото междустиловите сравнения не са ми по вкуса... но пък и ми омръзна да слушам как A7X "гонели големите". Ако някой още не е разбрал, A7X вече са "големи" и не мисля да чакам 20 години, че да ги обявят за "класика", за да го осъзная. "Hail to the King" звучи именно така - като нов албум на голяма група на върха на славата ѝ. Достатъчно е да усетиш зверските рифове в "Shepherd of Fire", "This Means War" и "Planets", епичната тежест на "Requiem", рокендролът в "Doing Time", NWOBHM влиянията в "Coming Home" и красотата в перфектната балада "Acid Rain", за да разбереш, че това чудо не е дело на случайна група.

Силата на A7X е в композирането. Те не просто записват метъл песни, а внимателно използват наученото от рок и метъл легендите и го "смилат" по свой уникален начин, за да сътворят свои собствени метъл произведения, които след години да наричат "класика" и благодарение на които ще могат да си позволят да вадят по един албум на всеки 8 години, защото вече ще са признати величия. И все пак, тази им сила не се проявява навсякъде в албума. Заглавната "Hail to the King", например, далеч не е сред най-добрите неща на групата, бавната "Crimson Day" разчита повече на текст, отколкото на музика, a "Heretic" просто не е достатъчно интересна откъм рифове, особено след като вече сме чули "This Means War" и "Shepherd of Fire".

Мисля, че няма да сбъркам ако кажа, че Avenged Sevenfold са направили албум, в който са съчетали духа на метъла от "едно време" със свръхмодерна продукция и лично техен си, разпознаваем подход. Не би трябвало да е изненада за никого, че и този им албум е "чак толкова добър" и все ми се струва, че този факт няма да бъде признат само от хора, които или изобщо не са го чули, или са били напълно предубедени, защото преди това някой им е казал, че A7X са по-добри от любимата му група ;-)
 
+ + + + +
През цялото време имаш чувството, че слушаш нещо, което някога ще наричат "метъл класика".
Съчетание от най-добрите черти на класическия метъл и модерен композиционен подход.
Завършени, детайлно изпипани, произведения, с продукция от шампионски клас и кристален звук!
Перфектни включвания на симфо-елементи и брас-секция, а де що има китарно соло - все е попадение.

- - - - -
2-3 парчета могат да минат и за компромисни. Нормално, особено при такава висока летва.
 
IF YOU LIKE
Metallica, Stone Sour, Trivium, Atreyu, Volbeat, BFMV, BVB, 5FDP и др.

Автор: Undepth
[9/10]