Как да не подходиш с високи очаквания към албум, в чиито състав се виждат имената на има доказани музиканти като Дан Донегън (китара) и Майк Уенгрен (барабани) от Disturbed, а зад микрофона е вокалистът на Evans Blue - Дан Чандлър, особено ако си фен на групите, от които идват те? Силният сингъл "First of the Last" също даде преподставки, че "A Life Design" ще е интересен, но важният въпрос е дали FOF е просто страничен проект за отбиване на номера и изкарване на някой и друг лев по време на почивката на Disturbed (като Device на Дейвид Дреймън), или нещо повече?
Преди да отговоря на този въпрос искам да наблегна на, меко казано, странната обложка - змия със спринцовки вместо зъби, плашило, повръщаща гарга, царевично поле и chemtrails в небето. Уау. След като надали бих могъл да бъда по-малко впечатлен от посланието в артуърка, реших да проверя дали зад него положението не е по-добро. И да, началото е обещаващо със споменатия вече сингъл "First of the Last" и приемливо добрата "Emphatic". Уви, с всяка изминала песен, албумът става все по-посредствен и по-посредствен, докато не стигне нивото на треторазряден евтинярски алт-рок 40-ина минути по-късно. През цялото време на власт са средното темпо, лишените от хъс вокали на Дан и нелошите, но бързо забравими рифове като тези в "Eraser". Още на нея вече се прозявах и съчувствах на гаргата от обложката, която очевидно вече беше чула целия албум, но мен ме чакаха още половин час песни в средно и бавно темпо, приличащи си досущ една с друга.
Не може да му се отрече на Дан Чандлър, че е много добър вокалист, но през почти целия албум той звучи така, сякаш последното нещо, което е искал да направи, е да пее. Може би затова пее всичките си партии по един и същи начин (както, уви, често прави и в Evans Blue). Човек трябва много внимателно да се заслуша и в китарните мелодии, за да долови тънката разлика в тях през отделните парчета. Китарите и барабаните са толкова монотонни и спазващи едно и също темпо през целия албум, че човек лесно може да си помисли, че във всички песни се свири едно и също нещо. Единствената балада и песен с различно от средното темпо (в случая бавно) е "Leaving", която е с една идея по-интересна от останалите парчета.
Този албум е жив пример за това как една група с обещаващ състав може да направи нещо посредствено с единствената цел да изкара малки кинти, докато Disturbed са в творческа пауза. Албумът не е толкова лош откъм отделни парчета, но като цяло е един супер еднообразен, монотонен, сякаш направен насила и лишен от запомнящи се моменти масов продукт. "A Life By Design?" прави всички албуми на Disturbed да звучат като свръхразнообразен авангарден арт рок пред него, а дори феновете знаем колко разнообразни са Disturbed.
+ + + + +
Рядко се срещат по-подходящи за жанра вокали от тези на Дан Чандлър.
Много рядко, но се чува и по някой интересен момент вътре в песните.
Стабилна бройка парчета, които са добри сами по себе си.
- - - - -
Много рядко, но се чува и по някой интересен момент вътре в песните.
Стабилна бройка парчета, които са добри сами по себе си.
- - - - -
Скучен и монотонен почти през цялото време и средно темпо до дупка.
Почти пълна липса на свежи идеи, хъс и желание.
Целият албум звучи така, сякаш Disturbed и Evans Blue са събрали де що b-sides имат и са ги записали.
Почти пълна липса на свежи идеи, хъс и желание.
Целият албум звучи така, сякаш Disturbed и Evans Blue са събрали де що b-sides имат и са ги записали.
IF YOU LIKE
Evans Blue, Disturbed, Digital Summer, Parabelle, Crossfade и др.
Автор: Reksy/Testset
[4.5/10]
не мерси ще чакам Disturbed да се съберат отново това не ми се харесва особенно