От/Год: Финландния, 2013
Лейбъл: earMusic/Universal
С такова огромно нетърпение, заряд и емоция очаквах излизането на този албум, особено след сингъла "Victim of Ritual". Маршови барабани, безумно як риф и "Болеро" - все сили, които да ме накарат да повярвам в предстоящото. Но... какво стана? Мислех си как от пренавиване съм скъсал пружината, но нe може да е така. Цялата работа от тук нататък ми дойде леко някак... скалъпена. Хем е хубаво, хем е приятно, хем е бягане от миналото, но във всеки един момент нещо не достига, за да е перфектно.
Признавам, фен съм на мадам Таря, познавам почти болни нейни фенове, а освен това тя е един от малкото музиканти, към които имам неизчерпаем кредит на доверие (и ще продължавам да го имам). И въпреки това този албум ще го впиша в графата "незадоволителни". Основно поради следния факт - загубена е онази чаровна притегателност, от която се захранва интересът към всеки следващ нов албум. Просто липсва пламъчето, което да запали фитила към заряда (който не смея и да си помисля, че може да е изгубен). Всичко се случва бавно, меланхолично и с една напълно ненужна, дразнеща претенциозност, която не отива на Таря. Повечето песни пък са удължени до 7-8 минути, без от това да произлиза нищо кой знае колко интересно. Минават и големи пасажи, в които изобщо няма китари (или са обидно тихи) и по някое време човек може да забрави, че слуша рок (да не говорим за метъл) албум.
И все пак, в "Colours in the Dark" има китарни рифове и сола, класически заемки, кавър (традиционно, този път на Пeter Gabriel), гост-музикант (Джъстин Фюрстенфелд от Blue October в "Medusa") и много симфонична атмосфера. Не може да се отрече и опитът за внасяне на разнообразие, който обаче не спясява албума от вялостта, която носи. Песни като откриващата, "Neverlight" и "Never Enough" са твърде малко. При обратното съотношение можех да обявя "Colours In the Dark" за фаворит в личната си класация, но не би. Песента "Medusa", която удря звънеца за финалната обиколка на почти 62-минутното спортно ходене в пресечена местност, е единствената свежа глътка от всички с меланхолично настроение тук, но не биваше да е последна, защото по този начин само затвърждава цялостното усещане за албума. Като едно кардинално заключение би могло да се каже, че понятието "метъл" прогресивно изчезва от самостоятелното творчество на Таря.
В момента единствената утеха, която би могла да ми донесе този албум е, че благодарение на него Таря може отново да намине към България, за да я гледаме на живо за пореден път. Пък знае ли човек, може на живо "Colours In the Dark" да ни донесе повече емоция от слушането на студийния му запис.
+ + + + +
Желание за внасяне на разнообразие чрез гости, кавъри и други.
Когато борави с известни класики на класически автори, нещата явно ѝ се получават.
Много артистичност и дълбочина, преливащи и в клипа на "Victim of Rituals".
- - - - -
Когато борави с известни класики на класически автори, нещата явно ѝ се получават.
Много артистичност и дълбочина, преливащи и в клипа на "Victim of Rituals".
- - - - -
Метълът в музиката на Tarja продължава да намалаява драстично с всеки следващ албум.
Прекалено много бавно темпо, меланхолия, излишно удължени песни и ненужна претенциозност.
Комерсиализирано звучене за сметка на истинския заряд, който притежава личността Таря.
Прекалено много бавно темпо, меланхолия, излишно удължени песни и ненужна претенциозност.
Комерсиализирано звучене за сметка на истинския заряд, който притежава личността Таря.
IF YOU LIKE
Nightwish, Leaves' Eyes, Anneke van Giersbergen, Amanda Somerville и др.
Автор: Nightice
[5/10]
Личи си, че го е писал фен. И аз така ама още не знам какво мисля за албума. Май не бих му дал толкова малко. 6 може би. Или 5 и 1/2.
0.1 от 10 , по голяма боза са само албумите на Лив Кристин, и до автора съжалявам но Таря наистина не знае къде се намира ...като обсебена от нещо е което я дърпа надолу...направо ужас...край дотук. Wellcome Xandria
Кви са тия простотии ве?От тая и спомен не остана за синфоничен метъл само няква рок опера.бълна боза МНОГО му е 5/10.Това си е по скоро за лигата на лулу заедно с новия маноар
Честно казано не ме учудва. Таря отдавна е доказала, че сама не може да направи интересна музика. Жалко, че такъв прекрасен глас (и такъв прекрасен барабанист като Майк Терана) страдат от толкова безидейни композиции.
Честно, психарията която ReVamp извадиха е на светлинни години от цветните Тарини бълнувания. И ми е чудно защо остава без ревю тук, защото (поне за мен) се очертава като албума на годината до момента. Какво говоря - новият албум на едни Tristania (от чиито оригинален състав е останал един човек) разковава Таря (а и Sirenia) по всички параграфи, НО също няма ревю. Жалко.
тя ни песен , ни клип ни от обложка разбира как се прави....малееее наистина се свърши горката...ама ще продължи да прави умрели концерти за да може да си чешат егото с барабанистчето, което само блъска ,а не свири.
"барабанистчето, което само блъска ,а не свири." по принцип е един от най-лудите барабанисти в последните години. И ми е чудно що си губи времето с нея?
В крайна сметка и някой парализиран може да застане зад барабаните при Таря. Тя просто не осъзнава важността на един кадърен барабанист за музиката, съдейки по това, че РАЗПОЛАГА с такъв, а не го използва.