TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Asking Alexandria - From Death To Destiny

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, август 01, 2013 9 коментара

Стилът: Metalcore/Hard Rock/Post-Hardcore
От/Год: Англия, 2013
Лейбъл: Sumerian
Отнема: ~50 минути


Сигурно не им е леко на Asking Alexandria. Те изскочиха от нищото и се превърнаха в една от най-противоречивите групи в тежката музика днес, свириха на кажи-речи всички големи рок/метъл фестивали, а вокалистът Дани Уорсноп и китаристът Бен Брус станаха обект на желанията и мокрите сънища на милиони тийнейджърки. Когато нещата се развиват толкова бързо е трудно да останеш здраво стъпил на земята. И докато слушам "From Death To Destiny" се питам - дали AA са успели? Нужна ли беше тази сериозна стилова промяна? И за кого е предназначен този албум?

Не е тайна, че AA се увличат по класическия рок и вече имат няколко EP-та с кавъри (доста слабашки, ако трябва да сме честни) на някои вечни хитове, но ето, че чак сега тази им страст навлиза и в техен дългосвирещ албум. Явно повлияни от неспирната хейтърска "критика", момчетата са решили да направят нещо, с което да затворят устите на плювачите, показвайки, че могат да правят нещо по-зряло от обикновен пост-хардкор и така се е получила тази рядка комбинация от метълкор и хард рок, която чуваме тук. Дани Уорсноп разгръща вокалните си умения, вадейки неподозирани хард рок вокали, които може и да са далеч от нивото на Ковърдейл (да речем), но пък са повече от прилични за който и да е пост-хардкор/метълкор вокалист. И все пак, на места опитите му да пее в този стил удрят на камък, както се случва в "Run Free" и "Believe", където този му тип пеене проваля целите парчета. Нещата стоят много по-добре в "The Death of Me", в удостоената с електронни елементи (като "едно време") "Break Down the Walls" и в леко симфоничната и изненадваща със страхотен риф "Creature". Не мога да се оплача и от отварящата "Don't Pray For Me", запомнящата се "Killing You", както и от "Poison" и "The Road", които единствени ни напомнят, че тази група знае как се правят брейкдауни.

Не смея (и не искам) да говоря нито за имиджа на групата, нито за това доколко трезвен е вече Дани, дали пак е качил килограми и дали Бен Брус вече не е по-секси от него и прочие такива странични неща, от които се интересуват предимно фенките на One Direction, които не са чували и една песен на AA, но вече носят техни тениски (защото са британци като 1D) и чакат родителите си да излязат, за да могат на спокойствие да облизват плакатите си с ликовете на Дани и Брус. С две думи - това не е албумът за тях. Това е албум за фенове, които могат да преглътнат стиловата промяна на любимците си. Аз все още не знам дали съм сред тези фенове, защото мисля, че това ново начало можеше да бъде и много по-добро. Опитът за създаване на такава интересна комбинация заслужава адмирации сам по себе си, но не всеки експеримент в "From Death To Destiny" е успешен, а някои парчета в него са си направо посредствени. Въпреки това, AA показват узряване и развитие, които са превърнали някои песни от албума в абсолютни хитове. Въпросното узряване пък вероятно ще им донесе много нови фенове, а защо не и одобрението на някои доскорошни хейтъри?

За финал бих искал да напомня на всички за думите на Бен Брус за английския "Metal Hammer", пред който той каза, че не вижда смисъл в разделението между "нов" и "стар" метъл и че го намира за нещо доста тъпо. Със сигурност това е една от причините групата да се опита да смеси класическото звучене на хард рока с модерния си метълкор - за да се докаже тази теза и да се обединят "воюващите" онлайн. Това е достойна за уважение, зряла постъпка, която подкрепям на 800% и се радвам, че мога веднага след този албум да си пусна Kreator, Nile, Helloween и Satyricon без притеснения. Засега обаче ще се задържа върху "From Death To Destiny", за да проверя дали още един месец слушане ще промени мнението ми за него. Но надали.

+ + + + +
Интересна, изключително рядко срещана комбинация от модерен метълкор и хард рок.
Някои абсолютно и безспорно хитови парчета със силен зарибяващ ефект.
Дани Уорсноп показва изненадващи нови вокални умения.
Разнообразие, вариращо от електронизиран модерен метъл до уайтснейкски балади.

- - - - -
Хард рок вокалите на Дани Уорсноп "издишат" сериозно на няколко места.
Далеч не всички експерименти са се получили добре, а някои дори са си направо скучни.
Такава рязка промяна в стила рядко се услажда на старите (о, иронията) фенове.

IF YOU LIKE
Attack Attack!, Blessthefall, WCAR, BMTH, ADTR, FIR, BVB и др.

Автор: Undepth/Testset
[6/10]

9 Response for the "Asking Alexandria - From Death To Destiny"

  1. Анонимен says:

    Оох смешници бяга и смешници са и сега.На 16 години съм,но винаги съм мразил такива хардкор смешници като тия и докато престана да виждам металкор по стиловете може би ще им обърна внимание дай боже един ден да засвирят траш или груув.Хайде сега отивам да слушам Slayer,5FDP,six feet under и megadeth да не взема да цъкна на някои линк от това интервиу и да взема да углошея.

  2. Анонимен says:

    Определено много спорен албум (както всички post-hardcore албуми, всички групи се опитват да се откроят). Определено не ми допадат мнoгото рок забежки в него, ако искам рок ще си пусна ACDC :D, но на мен не ми допадат и всички мега лигавщини във всички останали post-hardcore албуми. Ако изключим рок тъпотиите, албума е доста, доста силен и оценката ми се струва нисичка, защото албума е интересен и най-малкото не е клише, което забелязвам, че доста се оценява от todaysmatal. Има всичко, което е нужно и всичко е направено доста добре. Бих искал да чуя още малко електроника от тези момчета. Не знам предния коментиращт кво хардкор видя в AA!? Ако питаш Agnostic Front кво е post-hardcore, едва ли ще знаят и едва ли ще са чували за АА.

  3. Анонимен says:

    То и аз не обичам тая простотия да се дели на нов и стар метъл.Както съм фен на Slayer,Pantera,Metallica,Kreator,Judas Priest така съм и фен на Slipknot,Lamb of God,Disturbed,5FDP,НО такива като АА и bring me the horizon са толкова метъл колкото са и one direction и ако някои може да ми обясни какво вижда в тоя албум което да не е за 1/10 МОЛЯ нека го напише

  4. Unknown says:
    Този коментар бе премахнат от автора.
  5. Unknown says:

    На мен ми се струва, че авторът на ревюто е написал всичко необходимо, за да отговори на въпроса ти, а относно сравняването на One Direction с AA и BMTH звучи най-вече смешно. : )

  6. Анонимен says:

    Мен ми се чини, че тука некои хора си говорят наизуст и повече пъти са виждали АА отколкото са ги чували. И типично по примера на метълите-комформисти си говорят наизуст срещу групата и съдят повече по имиджа им отколкото по музиката им. Аз бих дал и по-малко на тоя албум защото е много слаб но много се дразня да чета хейтърски коментари и тук. Нали уж ги триехте, какво стана?

    А тоя първия неколко урока да му дам?

    1 - няма дума "интервиу". Има "интервю".
    2 - това не е интервю, а ревю.
    3 - "углошея" го оставям без коментар. И аз не съм граматичен гуру, ама това е ебати.

  7. Анонимен says:

    Тесногърдички сте ми се струва. :с Досега, убийте ме, но не съм виждала момиче, което слуша 1D да носи тениска на AA, а и да го прави, какво от това? Научете се най-накрая, че всеки слуша каквото си иска. Хората слушат AA не защото се опитват да бъдат 'true metalheads' ами защото музиката им им харесва, научете го най-сетне. А за първия коментирал - моля те, затвори си устата и пий белина. Дано "углошееш"!

  8. Анонимен says:

    Хм, доста съм изненадан от този албум, но наистина си е вярно, че си падат повече по рока.. Албумът на мен много ми хареса, така че нямам забележки. Честно казано за публикуваното ревю оценката ми се струва малко нисичка, но може и аз да се заблуждавам! :)

  9. Вчера седнах да пиша ревю на този албум за един друг блог...много ми е трудно да определя дали е добър или лош. Писах други неща, но и аз им сложих 6/10, защото просто не заслужават повече неща. Част от коментарите тук просто ги прескачам, защото отношението към дадена група не тръгва от криворазбрана фенщина, а от търсене на нова и интересна музика. В този ред на мисли не ме е срам да кажа, че както слушам хиляди тежки и утвърдени банди, така и последния BMTH откровено ме кефи. Този обаче не и голяма част от причините са написани по-горе ;) 6/10 за албума, 10/10 за ревюто :D