TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Everyone Dies In Utah - Neutral Ground

Posted by Today's Metal Crew On петък, ноември 29, 2013 1 коментара

Стилът: Post-Hardcore/Emocore
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Tragic Hero
Отнема: ~39 минути


Не е нормално да направиш два сносни албума и в третия си рязко да скочиш да правиш евтин гаражен пост-хардкор с елементи на поп рок. Вместо да "узреят" и да направят нещо по-интересно на залятата от еднакви банди пост-хардкор сцена, EDIU уверено регресират до нивото на ученически бенд, свирещ за кеф в голямото междучасие.

Всичко в тази група е по-зле от преди. Вокалистът Джъстин Йост си замина и на негово място дойде Майкъл Кремлис от Us From Outside - един от онези певци с твърде безполов глас. Крясъците пък все още се изпълняват от вокалното недоразумение Дани Мартинес. Двамата в комбина успяват да провалят почти всяка секунда от албума, защото чистите вокали на Майкъл са горе-долу като мойте в банята, а Дани показва, че няма невъзможни неща и че човек може да кряка фалшиво дори докато крещи. Не вярвате? Пуснете си "The Story So Far".

Докато слушате това адски изтъркано и скучно парче няма как да не усетите, че проблемът на EDIU не е само във вокалите. Музиката на групата вече много трудно може да се нарече "тежка" и малкото "чъгинг" и брутално скучни брейкдауни не могат да ме уебдят, че този албум е бил готов за издаване. Всичките парчета в него си приличат силно - по звучене, по структура и по посредственост. А ако и следващият им е такъв претупан и обидно скучен - то по-добре да им е и последен. Искрено ви препоръчвам да пропуснете и този.

+ + + + +
Доста добро и обещаващо интро... но уви, залъгващо.
Много приятно 6-минутно outro на пиано в края.

- - - - -
Безполови чисти и фалшиви екстремни вокали - супер комбо.
Зверски посредствен и изтъркан пост-хардкор на ниво "9-ти клас първия срок".
Повечето парчета в албума си приличат едно с друго.
Групата е регресирала тотално - с по-гаден звук, елементи на гарежен поп-рок и прочие шитни.

IF YOU LIKE
Sleeping With Sirens, Amyst, Woe Is Me, Rebecca Black, Наско от Х-Фактор и др.

Автор: Undepth
[1.5/10]

Outrage - Brutal Human Bastard

Posted by Today's Metal Crew On сряда, ноември 27, 2013 0 коментара

Стилът: Death Metal
От/Год: Австрия, 2013
Лейбъл: Massacre
Отнема: ~39 минути


90-те бяха добри години за дет метъла. Вярно, отдавна не съм чак такъв фен на стила, какъвто бях като малък (кой друг е слушал на уокмен влачещи касетки на Cannibal Corpse, Fleshcrawl и Bolt Thrower?), но дори сега, щом чуя група, която ми напомня за ония времена, ме хваща една носталгия и почвам куфеейки да си търся посивелите дет метъл тениски. Една такава група се оказа Outrage.

Тези австрийци хич не са продуктивни, тъй като за 13 години са издали само един албум преди този, но явно и заради това така добре са запазили духа на дет метъла от края на 90-те години и са напълнили "Brutal Human Bastard" със здрав, силно разкуфяващ дет метъл. Такъв се среща почти в целия албум, но удря най-силно от "Cryptic Time", "At the Abyss" (абсолютен мой фаворит в албума, спрасках се от куфеене на нея), "Won't You Be My Flesh" и "Negative Creep". Те се открояват с тежки ниски китари, леко глух дисторшън, насечени рифове, преобладаващо средно (до бързо) темпо и... много директен, откровен, непретенциозен дет метъл в големи дози. А като добавим и елементите на груув и малко метълкор, рамките на "Brutal Human Bastard" добиват много ясни очертания. Извън тях излиза единствено странната "Deprivation", която прилича по-скоро на "black & roll", излязъл от "FOAD" на Darkthrone.

В "Brutal Human Bastard" няма от онзи високоскоростен/брутален/техничен дет метъл с бесни бласт-бийтове в стила на Nile и Psycroptic, да речем, но ако сте фенове, например, на групи като Six Feet Under и Fleshcrawl, то Outrage вероятно ще ви "влязат" много добре. Късно 90-тарското им звучене и многото поводи за куфеене пък може да го задържат в плейлиста ви дори по-дълго от първоначалните ви очаквания. Както се случи при мен.

+ + + + +
Ако си търсите музика, на която да си откъснете врата от куфеене - намерихте я.
Добре уловен (или запазен) 90-тарски дет метъл дух.
Звукът е хем модерен, хем "олд-скул".

- - - - -
Праволинеен като цяло.
В албума кажи-речи няма нищо, което вече не сме чували.
Няколко не толкова интересни трака.

IF YOU LIKE
Fleshcrawl, Hackneyed, Six Feet Under, Debauchery, Cannibal Corpse и др.

Автор: Undepth/Testset
[7.5/10]

Leaves' Eyes - Symphonies of the Night

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, ноември 25, 2013 0 коментара

Стилът: Symphonic/Gothic Metal
От/Год: Норвегия/Германия, 2013
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~58 минути


Как ли не го мъдрихме това ревю - един го харесва много, друг - хич, трети не му дреме, четвърти не иска и да чуе за него. Затова мислехме да направим нещо подобно на това, което направихме с албума на "Xandria миналата година и да му претелгим плюсовете и минусите обективно. Накрая обаче решихме да действаме авторитарно, с риск някои колеги да се разсърдят (тези, които много харесват албума).

Да речем, че и аз го харесвам. Фен съм на Atrocity (за всеки случай пояснявам защо ги споменавам - музикантите от групата са и в Leaves' Eyes) още от миналия век, а с кака (вече леля) Лив се сблъсках още докато беше в Theatre of Tragedy и оттогава винаги съм следял с интерес какво правят двете групи. Вярно, за мен Atrocity не са издавали читав албум от 10 години насам ("Atlantis" беше върха!) и дори "Okkult" не успя да ме грабне особено, а соловата кариера на Лив Кристин е по-лоша от забравено и непретакано кисело зеле, но от носталгия ли, от що ли - всеки път слушам какво се случва около семейство Крул. И в общи линии на първо слушане винаги намирам какво да харесам. Не беше така обаче в предишния албум на "Leaves' Eyes", който ме разби от скука за броени минути и от който вече с удоволствие нищо не си спомням. Затова го казвам спокойно - "Symphonies of the Night" е по-добър!

Е, това не е кой знае какво постижение, но началото на албума обори първоначалния ми скептицизъм. Първите 4 парчета дават повече от добър старт на творбата, като с особена сила се открояват откриващата "Hell to the Heavens" и разкуфяващата "Maid of Lorraine". Заглавното парче също не е никак лошо, но след него нещата загрубяват. Или по-точно "занежняват" с убийствено скучната "Saint Cecelia". Тук ме хвана страх, че албумът ще ме понесе полека към страната на сънищата, но следващите "Hymn to the Lone Sands" (жестока!) и "Angel and the Ghost" успяха да се преборят със скептицизма ми за втори път в албума. И тук вече албумът можеше и трябваше да свърши. До края му обаче има още 5 песни, за всяка от които бях нетърпелив да отмине, тъй като бяха или бавни, или скучни, или не-метъл, или комбинация от трите.

Упорито продължавам да недолюбвам две неща в Leaves' Eyes - китарния звук и гадното наслагване на вокали. Пояснявам. Китарите може и да звучат добре на обикновени колони, но ако ги пуснеш на по-добра техника (или дори качествени слушалки) много започва да си личи колко евтинярски дисторшън е използван и как той хич не си отива с иначе епичните оркестрации в музиката на групата. Вокалите на Лив пък (някои ги харесват, някои като мен - не) почти през цялото време звучат като двугласие, но много зле постигнато такова - сякаш тя просто е изпяла два пъти едни и същи партии и после пистите са наложени една върху друга без много допълнителна работа по тях. По принцип няма лошо това да се прави в припеви или по-ярки моменти за постигане на по-добър ефект, но вокалите ѝ са такива в почти целия албум. Виж, с ревовете на Александър Крул нямам проблем. Този път екстремно дългокосият германец много добре помага на жена си.

Като добавим и не особено интересните текстове (може би с изключение на този в "Angel and the Ghost"), клишираните симфонични партии и недотам добрия опит за ефирно Nightwish-ско звучене, не мога да не изразя несъгласие с всички колеги, които казват, че това е албум за 9-ка или 10-ка. На всички тях препоръчвам да чуят албума отново, а на всички несъгласни с мен - разрешавам да ми препоръчат същото ;-)

+ + + + +
Осезаемо по-добър от предшественика си.
По-добро сработване между Лив и Александър Крул.
Някои учудващо енергични, силни и запомнящи се песни, които да оборят евентуалния ви скептицизъм.

- - - - -
Недотам добър китарен звук и лошо наслагване на вокалите на Лив Кристин.
В албума (особено в края му) има и някои убийствено скучни парчета.

IF YOU LIKE
Sirenia, Xandria, Tristania, Nightwish, Edenbridge, Elis, TOT и др.

Автор: Testset/Undepth
[6.5/10]

Ra - Critical Mass

Posted by Today's Metal Crew On събота, ноември 23, 2013 0 коментара

Стилът: Alternative Rock/Metal
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Sahaja Music
Отнема: ~54 минути


На Ra има трябваха цели 5 години, за да запишат "Critical Mass". Тази пауза обаче им се е отразила добре, защото групата отново изглежда в много добра форма. По принцип не е добра идея да правиш чак такива паузи в толкова бързо развиващия се свят (особено в тези въпросни последни 5 години), но се съмнявам феновете да са забравили Ra толкова лесно. Но дори и да са, "Critical Mass" ще им припомни защо някога Ra бяха сочени за една от топ-бандите в съвременния алтърнатив рок/метъл.

Хубавото е, че за тази 5-годишна пауза Ra изобщо не са забравили как да бъдат интересни и как се създават зарибяващи композиции. Те все още помнят как се прави здрав алтърнатив ("Brutiful", "Awake", "The Voice Inside My Head", сингълът "Supermegadubstep", 6-минутната трошачка "Through the Valley"), как се вплитат ориенталски елементи ("It's All Over Now", "Running Blind") и как се прави по-лек, radio-friendly модерен рок ("Won't Be Home Tonight", "Ecstacy").

Многообразието на "Critical Mass" го прави по-интересен от поне 90% от излезлите през годината албуми в този жанр. Макар и тук да има от неизбежните жанрови клишета, те изообщо не антежават, а благодарение на интересните включвания на ориенталски елементи, например, вниманието към албума не се измества след 2-3 песни и тези 54 минути минават почти неусетно. Затова, ако ви е омръзнало от клиширан американски алтърнатив и не ви се слушат поредните пост-гръндж ентусиасти без ясна идея - задължително чуйте "Critical Mass", особено ако сте фенове на групи като Alter Bridge, Red, 3DG и други подобни силни алт-рок банди. 

+ + + + +
Разнообразен, интересен и успешно задържащ вниманието албум.
Здрав алт-метъл, мелодичен модерен рок и сполучливи включвания на ориенталски мотиви.
Качествен звук, тежки китари, идеални вокали за жанра.
Близо час качествен материал.

- - - - -
Ненужно (и слабо) рапиране в "Anything U Want".
Ненужна е и цялата "A Hollow Glow".
Ненужни удължавания тук-там.

IF YOU LIKE
Alter Bridge, Three Days Grace, Red, Nine Lashes, Korn, Sevendust и др.

Автор: Stahley
[8/10]