От/Год: Англия, 2013
Лейбъл: Century Media
Успехът нa първия албум на Tesseract означаваше, че към всеки следващ ще се гледа с доста по-големи очаквания. На всичкото отгоре групата преживя и сериозна промяна в състава си, след като вокалистът Дениъл Томпсън, който си вършеше работата доста добре в "One", бе заменен. Въпреки това Tesseract опровергаха критиките (доколкото имаше такива) и с втория си албум "Altered State" носят (с цели кашони) щедри дози радост на djent-ълмените.
Албумът е съставен от 10 парчета, навързани в историйка и разделени на 4 действия ("Of Matter", "Of Mind", "Of Reality" и "Of Energy"), всяко от които съдържа от 2 до 4 трака. В тях ви очаква хирургически прецизен джент, преобладавщо средно темпо, сериозна доза меланхолия и цели две песни, в които се чува саксофон! Подобна комбинация се среща толкова рядко, че чак хич, което, като се замисля, прави Tesseract нещо като пионери в това деяние. А ако трябва да разгледаме парчетата поотделно, "Retrospect", "Resist" и моят личен фаворит "Nocturne" са достатъчно влиятелни, за да ви накарат да се заслушате в "Altered State", дори и да не сте големи почитатели точно на този стил музика. Средната дължина на песните е около 5-6 минути, но в албума има и някои по-осезаеми "амплитуди". Така например "Calabi Yau" и "Paligenesis" са с дължина под 3 минути, а "Singularity" (ръцете на бюрото, докато гледате клипа! - бел. ред.) и "Exiled" удрят сериозните 8-9 минути.
Нека се върнем за миг и на темата със сменения вокалист. Честно, ако никога досега не бях слушал Tesseract и трябваше да направя разликата между Дениъл и Аш О'Хара (новото лице), нямаше да успея. И двамата явно са страшно добри, което е поредното доказателство, че в Tesseract не влизат случайни хора. Няма как и случайни хора да се справят толкова добре с толкова много китарни звуци. Без майтап, в "Altered State" има толкова много китари с толкова много ефекти, че човек лесно може да си помисли "брей, добри клавишни имат тия момчета". Това е доста сложна работа, която определено заслужава силни адмирации.
Накратко - Tesseract надскачат летвата, поставена от "One" и поставят още по-висока такава за бъдещето си. Младежите от Острова обаче са доста прогресираща (стилово и маркетингово) група с ясна цели, затова не се съмнявам, че ще ни изненадат приятно и следващия път. А най-хубавото от всичко в случая е, че дори не е нужно да сте djent-фен, за да се насладите на специфичната атмосфера, която Tesseract придават на този стил.
+ + + + +
Добър наследник на "One", който и без това беше висока летва сам по себе си.
Ниски, технични и многопластови китари, зверски бас, прецизни барабани и страхотни вокали!
Много странна, трудно обяснима, но и много въздействаща стилова комбинация.
Ниски, технични и многопластови китари, зверски бас, прецизни барабани и страхотни вокали!
Много странна, трудно обяснима, но и много въздействаща стилова комбинация.
- - - - -
Две излишно удължени парчета.
Известна доза еднаквост в самата постройка на голяма част от песните.
IF YOU LIKE
Известна доза еднаквост в самата постройка на голяма част от песните.
IF YOU LIKE
Periphery, Vildhjarta, Monuments, Uneven Structure, Disperse и др.
Автор: Swatata
[8/10]
Какво е "djent"? Стил, начин на свирене или нещо друго? Питам съвсем сериозно, пичове. Благодаря
Леко подценен според мен, това е във всички случай един от най-добрите албуми въобще тази година. Малко групи притежават такава техничност и умения в композирането на песни. Но наистина на някои моменти ненужно са удължени някои от песните.
Вокала не го приемам, но инструменталата версия за мен е може би албумът на годината!
За протокола: the faceless вкараха саксофон педи tesseract
Djent: всеки знае за каква доста типична МУЗИКА става въпрос като чуе думата, но някои хора ще отрекат, че е стил, а по-скоро техника на свирене, за да звучат по-умни или нещо такова...