TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Night In Gales - 2011 - Five Scars

Posted by Today's Metal Crew On петък, септември 30, 2011 0 коментара

Стил......: Melodic Death Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Lifeforce Records
Отнема....: ~45 минути 

www.facebook.com/nightingalesmusic

        Приятно е човек да види, че лейбъл като Lifeforce Records опитва да върне на преден план добрия стар 90-тарски мелодет, предлагайки ни албуми от групи като Nighrage, Omnium Gatherum и естествено, поводът да четете тази статия - отдавна познатите на феновете на жанра немци от Night In Gales, чиито нов албум "Five Scars" излиза официално в началото на ноември.
        Нека започнем с това, че този албум ще се услади на професионалните критици. В общи линии, човек трудно може да намери за какво да се хване, за да не го оцени високо. "Five Scars" е първият албум на груапта от 10 години насам и съдържа в себе си всички елементи, които направиха Night In Gales успешна банда през годините - техниката, мелодичността и разбира се, онова типично шведско олд-скул мелодет звучене и структуриране. Добавени са и немалко чисти вокали, но не в нашумелия в последно време поп-стил. Странното при тези чисти вокали обаче е (колкото и да са малко), че звучат като отделно добавени в общия микс и са приглушени до голяма степен, особено в песни като "Life Denied". Също така не можем да не забележим и че през цялото време от тях се чува едно странно ехо, което може и да звучи добре в най-мелодичната песен в албума "Days of the Mute", но не и в другите тракове. Накрая някак... остава чувството, че на Night In Gales или не им отиват чистите вокали, или не знаят как да ги използват пълноценно.
        Ако оставим вокалите настрана обаче, вече става крайно трудно да се оплачем. Китарите и ударните са изсвирени изключително професионално, сменят постоянно темпото и даже си мисля, че ако погледнем нотния лист на Йенс и Франк Бастен дори за една песен, ще се изпотим 100 пъти, докато го разберем. Звученето на барабаните пък неведнъж ми напомни за Bloodbath по някаква незнайна причина, но след като си "прочетох урока" разбрах, че не съм се лъгал, просто защото продуцент на албума е Дан Суоно (Edge of Sanity, Bloodbath и други).
        За добро или зло обаче, тук рядко гледаме на албумите като професионални критици, а по-скоро като фенове. А именно като такъв и като човек, който обожава мелодичния дет метъл, не мога да кажа, че "Five Scars" ще направи огромен пробив в сърцата на феновете. Със сигурност ще се хареса и на другите почитатели на добрия стар мелодет, но уви, трудно ще ги изненада. В крайна сметка - албумът е солиден, силен и много музикантски и ако беше издаден преди около 10 години, вероятно днес Night In Gales щяха да служат за пример и сравнение как се прави мелодет по учебник. Но според най-обикновеното ми фенско субективно мнение - нещо просто му липсва, за да се превърне в масов (и касов) хит.

+ + + + Плюсове.......:
Мелодет като по учебник.
Честа смяна на темпото, китарна техника, солиден звук.
Открояващо се страхотни песни като "Days of the Mute" и "Whiteout".

- - - - Минуси........:
Липсва му... как да го кажа... американците му викат "the IT factor".

Подходящо за фенове на:
Nightrage, At the Gates, Duskfall, Immortal Souls и др.
Автор: Undepth
-=7/10=-

Taake - 2011 - Noregs Vaapen

Posted by Today's Metal Crew On сряда, септември 28, 2011 0 коментара

Стил......: Black Metal
Държава...: Норвегия
Лейбъл....: Svartekunst Produksjoner
Отнема....: ~46 минути 

www.facebook.com/taakeofficial

        Сигурно сте забелязали, че в този сайт не се правят много ревюта за албуми от най-екстремните жанрове. Затова нека почнем po-отдалеч. И така. Имало едно време BLACK... е, има го и днес. Има от онзи, който се комерсиализира, има и от другия - олд скуул, старата школа или както искате още го наречете. Многословието точно тук и точно за този албум никак не е подходящо, затова в няколко щриха ще опитам да акцентирам вниманието ви към една... позволете ми да я нарека класическа банда в жанра.
        Берген, Норвегия. Родилното отделение на толкова много black, че ако един ден някой се опита да боядиса града в нещо друго, би му отнело почти всичката боя на света. А ако сега започна да ви говоря за злоба, църкви, сатана, кръв, урина, студ и всевъзможни други теми, разпнати в минимум пет различни посоки, едва ли ще събудя какъвто и да е интерес. Бандата е досатъчно ъндърграунд, че да се налага някакво си ревю да я вади от там.
        Въпреки всички тези приказки и закостенялостта към този вид музика, ако дадете повече от едно ухо на aлбумa, бихте открили освен онуй от миналото (което вече споменахме), някои интересни нови взаимствания, които лично на мен не ми допадат особено, но за някой би било интересно, примерно след около 30 минути безмилостна китарна сеч, да чуе, ъъ... небрежно звучащо банджо?! Да, шокиращо е, затова казах, че и аз трудно го смилам. Но вдъхновение има навсякъде, дори в блатото, както се нарича едноименното парче "Myr". Друго, което бих отбелязал като интересно е преминаването от песен в песен - паузите сякаш нарочно ги няма или ако ги има, са в някакъв неразделен такт от време и първите тонове на всяка нова песен започват в неочаквания момент. Смяната на темпото от препускащо в галоп и обратно, без да се отразява на цялостна концепция пък е нещо, което доста ми се понарави, но към което ще трябва добре да се концетрирате, за да уловите. Всичко останало е чиста доза първокачествена продукция. Странно, но е факт, че съвсем отчетливо могат да бъда чути и други инструменти освен зъзнеща китара. Нещо нетипично за жанра, но в последните години предпочитано от повечето групи.
        Следователно, ако до тук не сте разбрали нещо кой знае какво за албума, ще ви се наложи при добро желание да го чуете (примерно, докато си пътувате в метрото, където ако при добро стечение на обстоятелствата изгасне и осветлението, ви гарантирам пълна наслада от преживяното). А когато тишината се настани в слушалките, бъдете готови...

+ + + + Плюсове.......:
Хубав, дори повече от хубав, класически black албум.
От началото е ясно – тук, днес, балади няма.

- - - - Минуси........:
Кому е нужно това банджо (но пък иначе за какво щяхме да пишем сега)?
Трябва му още нещо, за да прекрачи границата към комерсиалното.

Подходящо за фенове на:
Obtained Enslavement, Marduk, Carpatian Forest, Watain и др.
Автор: Nightice
-=7.5/10=-

J.B.O. - 2011 - Killeralbum

Posted by Today's Metal Crew On вторник, септември 27, 2011 0 коментара

Стил......: Rock'n'Roll/Comedy/Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Megapress Records
Отнема....: ~43 минути 

www.facebook.com/kickersofass

        J.B.O. не са просто поредната хеви метъл група или дори просто поредната "комедийна" хеви метъл група. J.B.O. е една от най-обичаните групи в Германия, защото вече над 20 години предлага на феновете си качествена музика и забавление във всеки свой нов диск. Групата е пародирала голяма част от най-популярните групи и изпълнители на метъл, рок и поп-сцената, макар че тези времена за J.B.O. вече отминаха и в последно време те залагат предимно на свое авторско творчество. И въпреки че сами виждате пародията на Еди на обложката, не се бойте - в албума няма пародии на Iron Maiden. Така че, драги Maiden фенове, не бързайте да се чувствате обидени.
        Но да си дойдем на думата. Тези от вас, които досега не са се сблъсквали с музиката на James Blast Orchester, сигурно ще останат доста изненадани от стиловото разнообразие, което ще ги залее от "Killeralbum". Така например "Dr. Met" представлява рокендрол възпяване на хеви метъла (!), "Rock 'n' Roll Märtyrer" е висококачествен хард-рок, а "Killer" убива с... траш метъл и наистина, ама наистина убийствен основен Overkill-ски риф. "Dadadidadadadei" е балада, осмиваща начина, по който се правят съвременните балади, a "Drei Akkorde" сама подсказва точно колко акорда ви очакват в нея. "Ich Bin Dein" със своите електронни елементи и тежки китари пък може да влезе в графата "Neue Deutsche Härte", а "Kalaschnikow" от своя страна е отбелязана като "нашият принос към дебата за насилственото налагане на мир" и е сред най-забавните песни в албума. "Drei Tage Blau" пък предствлява нещо като фънк-метъл, а закриващата "Nein Mann" е игрива песничка със специалното участие на кака ви Доро Пеш.
        Дори да не знаете немски обаче, определено ще има на какво да се насладите в "Killeralbum". Продукцията на албума е на доста високо ниво, като открояващо се силни отново са ударните инструменти, които могат да служат за примeр на много банди как точно трябва да звучат едни барабани през 2011-та година.
        Проблеми обаче също не липсват, особено във втората половина на албума, където ще се сблъскате с леко странни песни като "Jenseits" и "Heimatlied". Нека това обаче не ви спира да изслушате албума до края.
        В крайна сметка, "Killeralbum" може да ви доенсе много куфеене, много припяване, много забавление и добро настроение. Това се дължи най-вече на факта, че J.B.O. винаги правят музиката си за забавление и с искрено удоволствие, без каквито и да е претенции и взимане насериозно. Дайте им шанс, макар и да съм 100% сигурен, че няма как да харесате абсолютно всички песни в албума.

+ + + + Плюсове.......:
Адски приятен за слушане и напълно неангажиращ.
Голямо стилово разнообразие.
Много добра и качествена продукция.

- - - - Минуси........:
Ако не разбирате немски, ще ви е доста по-безинтересно да го слушате.
Втората половина на албума е осезаемо по-слаба (и леко странна) от първата.

Подходящо за фенове на:
Die Ärzte, Böhse Onkelz, Knorkator, Onkel Tom и др.
Автор: Testset/BGMario
Превод: Replica
-=7/10=-

Wayne Static - 2011 - Pighammer

Posted by Today's Metal Crew On неделя, септември 25, 2011 0 коментара

Стил......: Industrial Rock/Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Dirthouse Records
Отнема....: ~42 минути 

www.facebook.com/waynestatic

        Колкото и голям почитател да съм на музиката, която Static-X ни даваха през годините, някак все още не мога да намеря голям смисъл в този солов албум на Уейн Статик. Вярно, че напоследък целият саунд на Static-X отиваше точно в тази посока и от тая гледна точка е хубаво Уейн да си "начеше крастата" и да издаде каквото има да издава в този му соло-кариерен вид.
        Лошото в случая е, че всички песни в "Pighammer" (както по принцип трябваше да се нарича този му проект) си приличат ужасно много една с друга. Всички до една звучат като саундтрак на футуристична игра, в което принципно няма нищо лошо, но все пак няма как да не отбележим липсата на разнообразие на елементи в тях. Отново до болка познатите ни китари и отново гласът на Уейн, само че този път "подкрепени" от зле нарисувани механични барабани и добре наложени електроники. Честно, барабаните в този албум са огромен минус. Лелинчо ми Енгибар щеше да ги нарисува по-добре. Китарите също не би трябвало да дават особен повод за гордост на Уейн, тъй като целия албум се крепи на около два акорда. Виж, синт-семплите идват много добре и именно те дават готината атмосфера а ла "футуристична игра", за която споменах по-горе.
        Опростеността, липсата на дълбочина и липсата на многопластовост, колкото и лошо впечатление да ми направиха, все пак ми оставиха и чувството, че слушам индъстриъл албум от средата на 90-те, а в това определено се крие някаква романтика. Може би именно фенове на жанра от този му период биха оценили "Pighammer" по достойнство. Пък и да си призная, трудно мога да си изкривя душата и да не покуфея искрено на песни като "Around the Turn", "Assasins of Youth" и "Chrome Nation". Всъщност, вече покуфях.
        В крайна сметка надали Уейн е целял да прави guitar virtuoso албум като другите си колеги китаристи, пък и надали феновете на Static-X ще имат нещо против малко подобен материал, особено имайки предвид, че повечето песни в "Pighammer" звучат като b-sides на Static-X. Именно затова и казах горе, че не виждам голям смисъл от този албум. Затова нека просто бъдем реалисти - "Pighammer" не е лош, ще се хареса много на по-старите индъстриъл фенове, но не заслужава и кой знае какви хвалби, след като спокойно можеше да бъде издаден и под името "Static-X: B-sides & Rarities". E, в никакъв случай няма да съжалявате, ако го чуете, но... не очаквайте и чудеса.

+ + + + Плюсове.......:
Готина атмосфера и леко олд-скул звучене.
Няколко наистина здрави песни.
Предразполага към искрено куфеене.

- - - - Минуси........:
Прекалено опростен, еднообразен и еднопосочен.
Липсват дълбочина и многопластовост.
Открояващо се слаби компютърни барабани.

Подходящо за фенове на:
Static-X, Ministry, Mushroomhead, Dope, Powerman 5000 и др.
Автор: Undepth
-=6/10=-

Subway To Sally - 2011 - Schwarz In Schwarz

Posted by Today's Metal Crew On събота, септември 24, 2011 0 коментара

Стил......: Folk Rock/Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: STS
Отнема....: ~54 минути 

www.facebook.com/subwaytosally

        Subway To Sally е една от бандите, които се усетиха навреме, че само с едни и същи гайди и средновековни песнопения няма как да се пожъне особен успех. Затова през годините експериментираха със звученето си и така феновете само предполагаха какво точно може да ги очаква в следващия албум. Така някои направо се поболяха от мъка след индъстриъл-ориентирания "Engelskrieger", докато други като мен преоткриха бандата и я харесаха повече от всякога. Впоследствие пък много хора се зарибиха покрай "Bastard", който пък за мен е най-скучният албум, който STS някога са издавали. Разни хора, разни вкусове, дето се вика. Колкото до "Kreuzfeuer", който макар и да беше добър, все ми оставяше усещането, че нещо му липсва... една идея повече тежест, може би. Затова когато "Schwarz In Schwarz" беше обявен, надеждите ми за мрачен и тежък албум се вдигнаха до небето.
         Очакванията ми в общи линии се оправдаха. "Schwarz In Schwarz" е по-тежък, по-мелодичен и по-мрачен от предшествениците си. Всъщност, думата "мрачен" може би не е подходяща в случая. По-скоро бих използвал думата "нощен", защото албумът в никакъв случай не е тъжен, песимистичен или бавен, каквито принципно са асоциациите зад думата "мрачен". Но както и да е. Тези от вас, които и преди са чували STS, веднага ще усетят втежнения и по-плътен китарен звук (китарите са настроени на Open C, нормално), напомнящ доста именно на този от "Engelskrieger". Подобни думи можем да кажем и за барабаните, които този път също са изведени на преден план и удрят директно в сърцето с мощни, плътни каси. За гласа на Ерик Фиш пък изобщо няма какво да говорим - човекът има страхотен глас и уникален тембър, който няма как да сбъркате и който сякаш става все по-добър с годините.
        Като по-интересни песни в албума бих определил откриващата "Das Schwarze Meer", която играе ролята и на пилотен сингъл към албума, тежката и динамична "Kämpfen Wir!", мелодичната "Bis In Alle Ewigkeit", както и мрачната балада "Ins Dunkel", която е доста подходяща за слушане в някоя самотна вечер. Бавнотемповата, но тежка "Tausend Meilein" пък мачка с убийствен ритъм и насечени рифове, а последната "MMXII" закрива албума по страхотен начин с епичност, тежки рифове, мелодичен припев и чудесно вписващи се фолклорни инструменти, като по този начин сякаш събира в себе си всички силни елементи от албума. Дългият брейкдаун в края пък тотално избива всякаква риба и съм убеден, че ще накара много глави да куфеят на лайв-изпълненията на бандата завбъдеще. Честно, това е може би най-добрата песен, която групата някога е правила!
        Естествено, няма как албум на Subway To Sally да мине и без по-слабички песни (субективно погледнато), но ако все още не сте чували за правилото, че без слаби песни в един албум силните трудно могат да блеснат, значи е време да го чуете ;-) Време е също и да чуете какво са ви сготвили STS тази година и по всяка вероятност да откриете и новия си любим техен албум.

+ + + + Плюсове.......:
Тежък, плътен звук, какъвто им липсваше напоследък.
Мелодичен, тежък, емоционален, модерен и запомнящ се.
Фолк-елементите не са основни този път, но се вписват перфектно навсякъде.
"MMXII" и "Kampfen Wir!" са просто невероятни!

- - - - Минуси........:
Няколко открояващо се слаби трака, както винаги.

Подходящо за фенове на:
Letzte Instanz, In Extremo, Schelmish, Schandmaul и др.
Автор: Testset
-=8/10=-

Attila - 2011 - Outlawed

Posted by Today's Metal Crew On петък, септември 23, 2011 0 коментара

Стил......: Deathcore/Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Artery Recordings
Отнема....: ~30 минути 

www.facebook.com/attilaga

        Първата асоциация, която един фен на екстремната музика може да направи, когато види тази обложка е нормално да бъде "А, още една порно-грайнд банда". Признавам, същата мисъл ми мина и на мен. Няма как обаче да сбъркам логото на тази позната ми от няколко години млада американска банда, затова в първия момент леко се поуплаших да не са решили да почнат да правят порно-грайнд (нищо против жанра, просто не ми искаше да отиват в такава посока), но след като се заслушах, разбрах каква е точно ситуацията с "Outlawed".
        Парти метълкор. Ако трябваше да определя този албум както ми скимне, щях да го определя точно така. Не бързайте обаче да си представяте весел ска-кор и емота с парти шапчици, защото Attila може да възпяват партитата, алкохола и сгодните моми, но го правят по техния си зверски начин. Крис Фронзак крещи и грухти на пълни обороти (чисти вокали няма) и макар да забива от време на време в посока "пост-хардкор", никога не достига до лигавщини. Останалите от бандата също не си поплюват, съчетавайки бързотемпов метълкор с елементи на деткор и хардкор, като от време на време в микса се дочуват и отделни електронни добавки. Естествено, нямаше да е никакво метълкор парти, ако нямаше и размазващи брейкдауни в изобилие. Друг плюс, който мога да отбележа е и наличието на китарни сола, които доста добре се врязват в иначе не особено преливащите от техника тежки насечени рифове.
        В общи линии с това се изчерпва и целия "Outlawed". За своите по-малко от 30 минути, албумът може да ни вдигне на крака и да ни накара да се раздвижим, а защо не и да си организираме метълкор купон напук на чалгарите от съседния апартамент/вход/блок. Друга хубава черта на "Outlawed" е, че няма как да ви омръзне, просто защото... няма кога. Дори еднообразното темпо (което за щастие е високо) в повечето песни не се усеща като особен минус, освен може би за взелите се много насериозно критици, които търсят философско изживяване във всеки албум.
        Накратко, смело можем да кажем, че Attila нито блестят с кой знае какво велико музиканство в този си албум, нито дават някакво умопомрачително умно послание, от което да ти настръхнат веждите, нито предлагат нещо нечувано досега. Просто са направили един приятен за слушане, зарибяващ албум, с който да осигурят куфeене, мош, енергия и настроение на не един и два концерта/купона.

+ + + + Плюсове.......:
Приятен, хващащ ухото и изпълващ с енергия.
Изчистен саунд - добра продукция.
Наистина изненадващо добър спрямо обложката, опростеността и краткостта си.

- - - - Минуси........:
Под половин час дължина... можеха да ни дадат още 15-ина минутки може би.
Без особени изненади, гениалности и новаторство в музикално отношение.

Подходящо за фенове на:
Chelsea Grin, Dr. Acula, Emmure, Oceano, TPIY, Suffokate и др.
Автор: Stahli
-=6.5/10=-

Machine Head - 2011 - Unto the Locust

Posted by Today's Metal Crew On сряда, септември 21, 2011 0 коментара

Стил......: Groove/Thrash Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Roadrunner
Отнема....: ~49 минути 

www.myspace.com/machinehead

        Никога не съм смеел да се нарека голям фен на Machine Head, което обаче никога не ми е пречело да слушам с интерес всеки техен нов албум, както и да признавам огромния им принос към съвременната метъл сцена. С "Into the Locust" обаче Machine Head направо ме събориха от лежанката! "Unto the Locust" е може би най-амбициозния продукт, който Роб Флин и компания някога са правили! Ще се опитам възможно най-накратко да ви обясня защо този албум е наистина толкова силен, колкото всички ви казват.
        Първо - структурирането на песните. Средната дължина от 7 минути на парче изглежда малко стряскаща на пръв поглед, а дори аз самия не обчиам дълги тракове, само че в случая Machine Head са изпълнили почти всяка секунда с качествено съдържание. Няма слаб или излишен риф, няма слабо соло, няма слаби вокали (екстремни или чисти). Изобщо, ако с тази си структура този албум беше издаден в началото на 90-те, днес щеше да е класика и орди от космати метълисти щяха да носят посивели тениски с тая зелена гад отпред. За щастие обаче пичовете не са се опитвали да бъдат "зли и олд-скул", нито да вадят нарочно някакъв насран звук (както доста банди правят, за да са "old school"), за което им поднасям искрените си адмирации.
        Второ - разнообразието. В този албум не можем да говорим просто за груув/траш метъл. В него има нещо много повече. "I Am Hell" си е чиста проба здрав траш със злокобни режещи рифове, "This Is the End" (най-добрата песен в албума според мен) предлага страхотен и запомнящ се модерен мелодет и има невероятна интродукция, "Darkness Within" ни се явява и ни изумява под формата на алтърнатив метъл, "Who We Are" ни посреща и изпраща с детски хор и така нататък и така нататък...
        И трето - текстовете. Никога не съм бил и от хората, които обръщат кой знае какво внимание на текстовете, тъй като често не споделям философските възгледи на повечето метъл банди, но текстовете в "Unto the Locust" просто са изключително силни. Апогеят на лирическия гений се явява гореспоменатата "Darkness Within", чийто припев с удоволствие бих ви цитирал, но с още по-голямо удоволствие ще ви оставя да чуете сами.
        Моят съвет - купете си този албум, защото ще сте сигурни, че трудно изкараните ви пари ще отидат за един наистина качествен метъл продукт. Пък знае ли човек - един ден в близкото бъдеще е напълно възможно и за него ще се говори като за класика.

+ + + + Плюсове.......:
Перфектно структуриран, идеално изсвирен и чудесно продуциран.
Разнообразен и невтръсващ след второто слушане.
Открояващо се силни текстове и вокали от Роб.

- - - - Минуси........:
И все пак, някои тракове са удължени излишно.


Подходящо за фенове на:
Chimaira, Devildriver, Trivium, Lamb of God, Fear Factory и др.
Автор: Zorn
-=9/10=-

Kittie - 2011 - I've Failed You

Posted by Today's Metal Crew On сряда, септември 21, 2011 0 коментара

Стил......: Nu Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: E1 Music
Отнема....: ~36 минути 

www.myspace.com/officialkittie

        Е, опитват се мацките, ама... оп, момент, това трябваше да е финалното изречение, извинявам се. Да почнем отначало. "I've Failed You". Добре подбрано име за този албум. Че и искрено. Само дето май позакъсняхте с това заглавие, защото, драги дами, вие фейлнахте всичките си фенове преди мнооого години, пък и толкова отдавна не е впечатляващо жени да правят метъл, че...
        Абе, защо не се разпаднете? Имам предвид, какво можете да дадете на музикалната индустрия и на обикновения фен, та още съществувате? Айде, Jack Off Jill се отказаха докато още имаха някаква идея в музиката си и си запазиха честта. А вие вече дълбаете усърдно към дъното с голи ръце. Спрете, моля ви. Не си разваляйте маникюра поне.
        Драги читатели, ако още не сте имали неблагоразумието да си пуснете "I've Failed You", моля, нека ви кaжа какво ви чака в него. 36 минути от една и съща, адски досадна песен. Абсолютно безидейна и безсилна, изсмукана от иначе добре лакираните пръстчета на членките на Kittie. Едно и също темпо (средно, но има и малко бавно), мега-еднообразни вокали, чудовищно сакати китарни сола (особено това в "Whisper of Death"), мрънкане (сиреч опит за чисто пеене) и разплакващо жалки опити за нещо като... ъъ... траш метъл? Съжалявам, просто не разбирам и аз какво точно се опитват момичетата. Може би и те, като повечето си колеги в жанра разчитат, че ще привлекат няколко свръх-стари метъл фена, за които би било изненада, че жени правят метъл, защото не са слушали нов албум от 1981-ва насам. Е ха дано, ама надали. Нито един стар метъл фен не би взел насериозно този албум, а младите, включително тези, които някога харесваха Kittie (преди 10 години), просто вече са достатъчно пораснали, за да разпознаят кога им се предлага л*йно в шарена чиния.
        Да не кажете, че съм голословен - чуйте сами албума. Особено "What Have I Done". 5 минути и половина зверска мъка, братче! Накрая наистина се чудех what have I done, че ми се причинява това музикално мъчение. След още 2 преслушвания на албума (за които искрено съжалявам) все пак успях да си запиша откриващата заглавна песен и "Ugly" като "ставащи", но нищо повече.
        В крайна сметка, този албум най-много да ви докара ПМС. Даже трябваше да се казва "Soundtrack to your PMS", за да се знае, че е измислен, написан и записан по "онова време от месеца" и че няма никакъв смисъл и полза от слушането му, освен да ви изнерви. Пък нека другите ревюъри се мазнят на лейбъла и да му шлякат 9-ки. Просто тази група няма какво повече да даде на този жанр, на своите фенове и на музиката изобщо. Е, опитват се мацките, ама...

+ + + + Плюсове.......:
Има 1-2 ставащи песни.
Има и няколко добри траш-рифа, макар да седят доста странно.

- - - - Минуси........:
Еднообразен, скучен, протяжен, безидеен, безсилен, досаден и напълно безинтересен.


Подходящо за фенове на:
Otep, Exilia, My Ruin, Eths, Jack Off Jill, In This Moment и др.
Автор: N/A
-=2.5/10=-

Chimaira - 2011 - The Age of Hell

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, септември 19, 2011 4 коментара

Стил......: Melodic Death/NWOAHM/Groove Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: E1 Music
Отнема....: ~50 минути 

www.myspace.com/chimaira

        Доста време ми беше нужно, за да асимилирам правилно този албум на Chimaira (и се чете Каймийра, не Чимайра, бел. ред.). Близо месец дори не знаех дали ми харесва или не. С предния албум имах същите дълги дилеми, но тогава не ми се налагаше да пиша ревю за него, затова накрая просто го оставих в графата "бива, ама няма да си го пускам често". За щастие, "The Age of Hell" не попадна там.
        Определено един от най-тежките им албуми до този момент, "The Age of Hell" реже безкомпромисно със страхотна китарна работа, кристален саунд и едно особено траш-звучене, което няма как да не усетите в откриващата заглавна песен, в "Clockwork", откровено трашърската "Born In Blood" (с Фил Боузмън от Whitechapel) и дори в мачкащата "Scapegoat", чийто ритъм насмалко да ми откъсне главата от куфеене! Повечето от солата в албума също притежават този специфичен траш заряд, което им прави още по-голяма чест.
        Освен на траш, момчетата от Chimaira са заложили и доста други благодатни елементи в "The Age of Hell". В наистина малки, но точно премерени количества, на няколко места в албума можем да чуем електронни семпли, чисти вокали и метълкор забежки. Инцидентно се включват и акустични китари и дори саксофон (ако някой го долови изобщо в "Clockwork"). Всеки от тези елементи внася огромна свежест там, където се появява. Темпото също е доста разнообразно, за разлика от адски еднообразното и ниско такова в "The Infection", така че налице са всички основания този албум на Chimaira да се окаже и техния най-добър досега. За това винаги можем да поспорим, разбира се, но фактите са си факти - в "The Age of Hell" слабо няма.
        Или добре де, почти няма. Интерлюдията "Stoma" например е по-ненужна и от обелка на изяден дъвчащ бонбон, а приспиващото темпо на "Powerless" наистина ще ви направи "powerless", ако успеете да я изслушате докрай. Но с това мога да кажа, че се изчерпва "слабото звено" в албума.
        Чуйте задължително "The Age of Hell", ако все още не сте (няма извинение за този пропуск) и сами ще откриете поне 5 нови любими трака в него, както стана и при мен. А аз, вярвайте ми, се имам за доста претенциозен. Просто... албумът мачка (и подчертавам думата "мачка"). Почти буквално.

+ + + + Плюсове.......:
Невероятно изчистен саунд!
Великолепна китарна работа.
Разнообразие от елементи (траш, метълкор, чисти вокали, електроника и какво ли още не).

- - - - Минуси........:
Излишна интерлюдийка, но пък доста лесно се преглъща.
Бавното темпо не е много, но където го има си личи колко не им отива.

Подходящо за фенове на:
Lamb of God, Devildriver, God Forbid, Unearth, Trivium и др.
Автор: Undepth
-=8/10=-

Knorkator - 2011 - Es Werde Nicht

Posted by Today's Metal Crew On събота, септември 17, 2011 1 коментара

Стил......: Comedy/Industrial Metal/NDH
Държава...: Германия
Лейбъл....: Eigenproduktion
Отнема....: ~42 минути 

www.myspace.com/knorkator

Knorkator прекратиха съществуването си през 2008-ма година, тъй като техния вокалист/клавирист Алф реши да се премести за постоянно в Япония заедно със семейството си. Не знам какво точно е станало, за да реши да се завърне в родната Германия (макар да предполагам, че земетресението има нещо общо), но няма как да се оплача от това му решение, защото Knorkator отново са на сцената!

Малко след като избиха всякаква риба на WOA 2011, тримата лудаци издават и поредния си студиен албум. Като почти истеричен фен на Knorkator го изслушах сигурно 10 пъти още в деня, в който се появи на пазара, а го слушам дори и в момента. И колкото и да съм доволен от самия факт, че "Es Werde Nicht" изобщо съществува, ми стана малко криво след първата половина на албума. Явно поради малкото време, с което са разполагали, пичовете са наблъскали половината албум с тракове, които вече сме чували под някаква форма в последните 4 години, но не са били издавани официално в албум или дори EP. Не съм се ровил специално, за да разбера дали няма и още стари песни, които просто не съм чувал, но тракове като "Faster Harder Scooter", "Kidnerlied", "Bleib Stehn" и кавъра "Geboren" се въртяха във виртуалното пространство още от предния им албум насам. За щастие, другата половина от албума е пълна с чисто нов материал. Той пък от своя страна е доста... странен. В смисъл - странен дори за Knorkator, защото те и по принцип са си странни.

Откриващата "Du Nich" е типична за тях, доста забавна и тежка песен, която просто казано "кърти", макар и подозрително много да прилича на "Alter Mann" от предния им албум. Последващата я "Nö", а и закриващата "Sofort" ни карат пък да се замислим защо Stumpen (вокали) още не са го прибрали учтивите хора с бели престилки, но изненадата идва от друго място. От "Arschgesicht". "Arsch" е гъз, "gesicht" е лице, сещайте се какво е посланието. Притеснителното обаче е, че я пее малко дете (както и "Kidnerlied", между другото). Но както и да е. Друга песен, която ме стъписа беше "Ain't Nobody". Не очаквах изобщо да чуя песен на английски, най-малко пък сериозна и под формата на балада. Признавам, справили са се невероятно - Алф вади неподозирано добър глас и тембър, Stumpen също разгъва огромния си гласов диапазон, но все пак някак... уау, точно това не го очаквах от Knorkator.

Затова нека приемем, че Knorkator този път са направили нещо по-различно, не толкова тежко, с доста по-малко електронни елементи, без екстремни тракове, с осезаемо по-ниско темпо и изобщо - не толкова типично за тях. "Es Werde Nicht" определено няма да се превърне в любимия албум на който и да е фен на Knorkator, но според мен е по-добре да се раздваме, че изобщо го има и че групата се завърна от пепелта и ни дава надежди за бъдещето. По-добре е от нищо, нали?

+ + + + Плюсове.......:
Knorkator are back!
Изненади, готин хумор, разнообразие и показване на неподозирани умения.
Няколко наистина разбиващи трака.

- - - - Минуси........:
Половината албум е "събран" от стари песни.
Темпото доста куца в голяма част от времето.

Подходящо за фенове на:
JBO, Rammstein, Eisregen, Excrementory Grindfuckers и др.
Автор: Testset
-=6/10=-

Staind - 2011 - Staind

Posted by Today's Metal Crew On вторник, септември 13, 2011 0 коментара

Стил......: Alternative Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Atlantis
Отнема....: ~46 минути 

www.myspace.com/staind

        След 3-годишна пауза, Staind се завръщат със своя седми студиен албум, озаглавен с адски креативното заглавие  "Staind". Всъщност, първоначално идеята била албумът да се казва "Seven", както 80% от групите кръщават седмите си албуми, така че можем само да спорим кое от двете бъка от повече креативност.
        Но стига нездрав сарказъм. Това, което предлагат на своите слушатели Staind в този си албум, може да се каже, че е също толкова оригинално колкото и заглавието на тавата им, но все пак огромния опит натрупан през годините си казва думата и метълягите от далечен Масачузетс са издали един доста сносен албум, който навява не една и две препратки към ню-метъл миналото на бандата - тогава, когато жанрът беше в разцвета си (преди около 10 години).
        Още с откриващата песен "Eyes Wide Open" ще ви стане ясно за какво иде реч - безкомпромисен алтърнатив/ню-метъл, с опростени рифове и яко дране от страна на Арън Люис. Първото парче е едно от най-забележителните и ще ви вкара набързо в атмосферата. Ако го съпоставим с първия сингъл от тавата - "Not Again" - то определено щеше да бъде по-удачен вариант като за представяне. Но както и да е. Останалите 8 песни няма да предложат нещо кой знае какво по-различно - първата част от "Staind" е малко по-мелодична, с по-бавно темпо, но пък за сметка на това в нея изпъква гласа на Люис, пък и припевите са много готини и лесно запомнящи се. За справка - "Throw It All Away" и "Wannabe". Във втората половина на тавата нещата стават с една-две идеи по-тежки, като първата песен от нея "Take a Breath" го доказва, макар да не е нещо особено, изключвайки готиното, рядко срещано явление в албума - солото. "The Bottom" също не е лоша песен, но отново е доста незабележима. Тя всъщност бе първата официално представена от този албум, в саундтрака на последния "Transformers". И напук на еднообразното и на моменти дори досадно темпо, Staind избухват в последните десетина минути от тавата! Последните 3 песни са просто убийствени - "Now" се включва на висока скорост с готино интро, раздвижващ ритъм и страшно зарибяващ припев, а включеното соло е доста добра подправка към цялостната картина. "Paper Wings" пък е най-безкомпромисната и агресивна песен в албума - с включването си Арън ви забива злостен шамар и започва яко дране, със забиващ се в мозъка рефрен. И финалът! Той е... ами, елегантен - няма крещене, няма режещи рифове, няма и барабани. За сметка на това на фона на мелодичен китарен акомпанимент (с едно умело вмъкнато соло) Люис си излива душата - палци горе, готина идея, навяваща спомени за старите времена, ако щете. И ако си падате именно по тези времена, най-добре кажете "сбогом" на доскорошния барабанист Джон Висоцки, който макар да е записал албума с бандата, вече официално не е част от нея. Негов официален заместник в групата няма, но за предстоящите турнета ще го замести Сал Джианкарели (като пък да съм го чувал).
        И тъй, седмият албум на Staind, макар и да не блести с нещо новаторско и отвяващо, по един убедителен и зарибяващ начин ви подтиква да го чуете и да си го купите. Ако сте фен - не би било лоша идея, но ако преди не сте харесвали бандата, едва ли ще намерите нещо, с което тя да ви спечели днес

+ + + + Плюсове.......:
Без компромиси откъм саунд и продукция.
Арън разкрива на воля страхотните си вокални възможности.
Няма да откриете наистина слаба песен.

- - - - Минуси........:
Доста малко свежи идеи, които да отличат сериозно албума.
Можеше да бъде много по-разнообразен.

Подходящо за фенове на:
Disturbed, Drowning Pool, Crossfade, Papa Roach и др.
Автор: Dexter
-=7/10=-

ICS Vortex - 2011 - Storm Seeker

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, септември 12, 2011 0 коментара

Стил......: Melodic Black/Progressive Metal
Държава...: Норвегия
Лейбъл....: Century Media
Отнема....: ~46 минути 

www.myspace.com/icsvortex

        ICS Vortex е "лице", небезизвестно от дълги, дълги години насам. Още от времето в Lamented Souls, през Borknagar, Arcturus, плюс десетте години, прекарани с Dimmu Borgir, ICS Vortex винаги неизменно е в челните редове на създаващите музиката в тези банди. Ето, че дойде и времето, когато печатът с най-големи букви, изписващи името му (артистичното, разбира се - колко хора знаят нещо за Simen Hestnæs), да бъде ударен върху изцяло собствена продукция.
        Какъв е стилът ли? Ами... не знам! Тук има от толкова много неща по малко. Но пък има и нещо, дето го няма - harsh вокали, което смятам за съвсем нарочно търсена цел. Дали тя е да се избяга от някакво дългогодишно амплоа, свързано с имената на бандите, в които е свирил, или пък именно да затвърди и подчертае линията на отличителните си композиции пак там - само самият Симен знае.
        Албумът започва с две почти (абе, направо са си) еднотемпови рокендрол базирани и доста приличащи си песни, за да премине в следващи две, тотално различни и откровено фолк-ориентирани. Особено "Skoal!" с игривите си вокали, навити като на пружина и въртящи се в кръг. Следва поредица от четири, не толкова запомнящи се композиции, за да стигнем до заглавната "Storm Seeker". Истинска прог-рок анатомия! Направо можете да чуете скалпела, режещ толкова нежно плътта около звуковъзприемащите органи, че ако го нарека ‘’удоволствие‘’, цялата тая история ще заприлича твърде на садо-мазо. Някои ще дочуят Opeth, други може би Dream Theater, аз ще се върна още по-назад и ще добавя Marilion. Но едно е ясно - летвата е високо вдигната. Искрено се надявам това да е още по-голям стимул за бъдещите самостоятелни творения на мистър Vortex.
        "Storm Seeker" завършва, давайки ви право на избор - напримeр ако сте избрали изданието без бонус трак, получавате перфектна норвежка рифовка, подплатена от пояснения относно разни корабни работи, свързани с бутилки (ще разберете сами, щом чуете). А ако пък си имате и допълнението, следователно ще поплувате спокойно, носейки се по вълните зад вече утихналата (или пък току-що намерена) буря.
        Това е един албум, заслужаващ мястото си сред "избраните" тази година. Така че ако случайно още не сте го чули, направете го, но не по малко от 7 пъти.

+ + + + Плюсове.......:
Един различен албум. Определено не можете да чуете нещо такова всеки ден.
Подходящ е за многократно прослушване.
Толкова отличителни чист глас и тембър е невъзможно да бъдат объркани.

- - - - Минуси........:
Средната част на албума би могла да бъде доста по-интригуваща.
Около 17% тежест в повече не би била излишна... ;-)

Подходящо за фенове на:
Arcturus, Opeth, Marilion, Katatonia, Windir, Dimmu Borgir и др.
Автор: Nightice
-=7.5/10=-

Evanescence - 2011 - Evanescence

Posted by Today's Metal Crew On събота, септември 10, 2011 6 коментара

Стил......: Alternative Rock
Държава...: САЩ
Лейбъл....: EMI/Wind-Up
Отнема....: ~47 минути 

www.myspace.com/evanescence

От години насам защитавам Evanescence пред останалите, които ги плюят със и без причина. Така де, ако погледнем реално на нещата, групата наистина не е лоша. Ейми Лий пее хубаво, та ако ще хейтърите да се насерат от яд. Музикантите, минали през бандата също не са били случайни, макар и да не показваха особено големи умения (особено във "Fallen", който бе съставен от кажи-речи един и същ насечен риф, повтарящ се във всяка песен) през годините. Пък това, че й се кефели разни депресирани wannabe-goth тийн-момиченца... поне мен не ме вълнува никак. Ако щат да ги слушат и хермафродити с 5 ръце и 3 бузи на задника - наистина, не ме вълнува и няма как да ми промени мнението.

Всичко хубаво, обаче ми се струва, че Evanescence тоя път не са си дали много зор и че 5 години по-късно, Ейми и компания трябваше да ни предложат нещо по-така. Вярно, че петте години минаха неусетно, но аз лично очаквах много повече. Феновете не заслужават посрещане с колебливата "What You Want" или песен със слабителен ефект като следващата "Made of Stone", която освен лазещ по нервите припев, има и един странен Korn-ски риф в себе си, чиято идея не успях да разбера напълно.

За щастие, след плашещо слабото начало, нещата нататък започват постепенно да стават добре. "The Change" е пример за песен, каквато феновете на групата би трябвало да получат като сингъл, "My Heart Is Broken" е абсолютно типичен за Evanescence трак, сякаш излязъл от "Fallen", но уви, намирисва на странно самокопиране, а "Erase This" и "My Heart Is Broken" удрят със силни симфо-партии. Естествено, не може да има и албум на Evanescence без пиано-ориентирани балади. "Lost In Paradise" е именно такава, но след като вече сме чули наистина въздействащи балади като "My Immortal" и "Hello", няма как да се впечатлим сериозно от нея. Следващ евентуален хит пък се очертава да бъде или запомнящата се "Sick", или "End of the Dream", която за мен е безспорно най-добрата песен в албума - с мощни рифове, страхотни клавишни/струнни партии за фон, че дори и своеобразен брейкдаун (тежко казано) към края. Последващата я "Oceans" от своя страна ни предлага може би най-добрата китарна работа в албума, а "Never Go Back" изненадва с по-високо темпо, тежки рифове, мощен бас и солидно метъл-звучене. Краят е отреден за втората балада в албума "Swimming Home", чийто електронен скелет можем да определим като нещо нетипично за групата, но поне аз нямам нищо против.

В края на краищата обаче, колкото и добре да са се справили Evanescence в този албум, не можем да отречем, че си тъпчат на едно място от страшно много време и колкото и подправки да слагат на претоплената супа, тя си остава претоплена супа. Темпото в почти всички тракове е едно и също, което е сериозен минус за общото звучене на албума, независимо дали песните са добри сами по себе си или не. Някои рифове пък сме ги чували вече в около 20 техни песни (особено този в "My Heart Is Broken"). Но все пак, много тудно можем да отречем достойнствата на този албум. Ейми пее по-добре от всякога, китарната работа изненадва с добри включвания и дори сола, клавишните и симфо-партии са адски удачни, а към звука забележки просто няма как да имаме. Затова ви препоръчвам да ударите 5-6 слушания на "Evanescence", за да видите, че "влиза добре", въпреки някои от проблемите в него.

+ + + + Плюсове.......:
Многопластов, добре продуциран и добре изравнен звуково албум.
Ейми наистина пее по-добре, с повече хъс и повече чувство от всякога.
Няколко много добри китарни включвания и страхотни симфо-партии.

- - - - Минуси........:
Темпото еднаквее през повечето време.
Баладите, които принципно са им силна страна, тоя път не са им се получили добре.
Използването на един и същи риф за 234785234-ти път не им прави чест.

Подходящо за фенове на:
Within Temptation, We Are The Fallen, Lacuna Coil, Linkin Park и др.
Автор: Testset
-=7/10=-

The Browning - 2011 - Burn This World

Posted by Today's Metal Crew On сряда, септември 07, 2011 1 коментара

Стил......: Electronic/Deathcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Earache Records
Отнема....: ~43 минути 

www.myspace.com/thebrowningproject

Колко много време съм си мечтал за този момент, в който най-накрая ще мога да се насладя на добре направен електро-деткор! Ето, че най-накрая моментът дойде! Без изгъзици, без крякане, без рехави синтове, с мощна продукция и саунд, с идея и с хъс! Време беше!

Направо ми иде да се просълзя от щастие, защото The Browning най-накрая направиха това, което много други опитваха през годините, но все се проваляха някъде по пътя. Единствено за немците от We Butter The Bread With Butter можем да кажем, че са напипали правилната формула, но те пък, колкото и да са яки, не подхождат с кой знае каква сериозност към това, което правят.

"Burn This World" съчетава в себе си метълкор и деткор с огромно количество електроника, транскор и дори елементи на дъбстеп. И тъй като знам, че се чудите - не, чисти вокали и поп-елементи в този албум няма. Само тежки, насечени рифове, всепомитащи брейкдауни, здрави бийтове, епични електронни лийдове и мрачна футуристична атмосфера, в която ще се потопите още от първата минута.

Най-важната роля в "Burn This World", както вероятно се досещате, играе електрониката. Макар и всеки един елемент в албума да е важен и неделим от "цялото", електрониката просто е на едно вездесъщо ниво. Тук не става дума за обикновени бийтове и нашлякани произволно семпли, а за изключително сложна и професионална работа от страна на вокалиста и клавирист Джони Макбий (ex-As Blood Runs Black), както и на всеки друг, занимавал се с електро-лийдовете в този албум. Доказателствата идват сами в песни като умопомрачителната "Bloodlust", дъбстеп-ориентираната "Ashamed", оркестралните партии в "Burn This World" и хардстайл-подведената "Time Will Tell".

Честно казано, в моменти като този не ми достига речникът, за да ви опиша колко точно е добър този албум и за каква перфектна комбинация от екстремна музика и електроника става дума. The Browning чисто и просто вдигат летвата за всички, при това адски високо. Затова в никакъв случай не подминавайте този албум! Купете си го (няма и $30 заедно с тениска и доставка) и му се насладете в пълния му блясък. Защото тази банда я чака страхотно бъдеще, ако продължава в същия дух.

+ + + + Плюсове.......:
Първият наистина успешен опит за съчетаване на деткор с електроника.
Невероятна електроника, жестоки брейкдауни и дебел наръч от разнообразни елементи.
Мрачна, футуристична атмосфера. Просто... mindblowing!
Нито грам лигавщини.

- - - - Минуси........:
Възможни са само субективни такива.

Подходящо за фенове на:
WBTBWB, Place Your Bets, ABRB, Attack Attack!, Abandon All Ships и др.
Автор: Zorn
-=10/10=-

Saltatio Mortis - 2011 - Sturm Aufs Paradies

Posted by Today's Metal Crew On вторник, септември 06, 2011 0 коментара

Стил......: Folk Rock/Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Napalm Records
Отнема....: ~51 минути 

www.myspace.com/mittelalterpunk

        Имам чувството, че тази година ще ми е изключително трудно да открия фолк метъл албум, който да успее да ми се издигне в очите повече от "Sterneneisen" на In Extremo. Това все пак изобщо не ми пречи да продължавам да опитвам. Поредният ми опит този път е с чисто новия "Sturm Aufs Paradies" на небезизвестните Saltatio Mortis.
        Те обаче са допуснали грешката, която огромен процент от бандите, свирещи "средновековен фолк метъл" допускат, а именно - да оставят продукцията си рехава. В иначе благородния си опит да звучат възможно най-автентично, Saltatio Mortis напълно са изпуснали възможността да превърнат "Sturm Aufs Paradies" в истински убиец, убивайки го предварително със скромно звучаща продукция. Разбирам, че е трудно да се продуцира албум с пълен комплект инструменти, гайди, цигулки, хърди-гърди и всякакви още там фолк-инструменти, но какво пречеше китарите, басът и барабаните да се уплътнят и албумът да получи заслужената си мощ? Не ме разбирайте погрешно - откъм музика мога да се оплача много малко (за това после), но положението е такова, сякаш току-що сме си купили зверски яка китара и сме я пъхнали в усилвател за 15 кинта...
        Да оставим все пак продукцията настрани, защото съм сигурен, че мнозина ще харесат именно автентичното звучене на инструментите. Оттам нататък ни очаква близо час (с бонусите става близо 100 минути) висококачествен материал от наистина неуморните Saltatio Mortis. И въпреки че групата никога не е променяла кой-знае колко звученето си и поне мен никога не е успявала да ме изненада, песни като изключително свежата "Eulenspiegel", "Orpheues" и "Nach Jahr Und Tag" ми направиха изключително добро впечатление и силно ми се откроиха на фона на останалите песни в албума, които представляват абсолютно типичен "средновековен" фолк-рок/метъл с онова типично (и до болка познато) звучене на гайдата. В което като цяло няма нищо лошо, разбира се.
        Колкото и приятен и неангажиращ да е "Sturm Aufs Paradies" обаче, не мога да си изкривя душата и да ви кажа, че ще го запомните вовеки. Все повече и повече банди звучат по абсолютно същия начин и ако някоя от тях не започне да прави нещо по различен начин (както правят In Extremo), нито една не я чака фамозно бъдеще. Време е всички готини банди в жанра да разберат, че шибaните им гайди звучат по един и същи шибaн начин и ако ще гайдарите им да си зaврат ручилото до бeлите дробове, те пак ще си звучат по същия начин. А това по някое време (след 15-ина години) леко започва да омръзва. Затова е време Saltatio Mortis да се звемат в ръце и да направят нещо малко по-различно, излизайки от утъпканата си пътека, ако искат да изпъкнат над останалите си колеги. "Добър" вече не е достатъчно определение за един албум. А този е именно такъв - добър. Единица отгоре, само защото все още си пея "Orpheues".

+ + + + Плюсове.......:
Много приятен за слушане.
Каквото правят, го правят добре и доста професионално.
Няколко открояващи се трака.

- - - - Минуси........:
Слабичка продукция.
Тъпчат на едно място, редом с много други свои колеги.

Подходящо за фенове на:
In Extremo, Schelmish, Subway To Sally, Schandmaul и др.
Автор: Testset
-=6/10=-

Red Hot Chili Peppers - 2011 - I'm With You

Posted by Today's Metal Crew On неделя, септември 04, 2011 0 коментара

Стил......: Alternative/Funk Rock
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Warner
Отнема....: ~59 минути 

www.myspace.com/redhotchilipeppers

        5 години по-късно и един великолепен китарист по-малко. Red Hot Chili Peppers са отново на голямата сцена! Една изключително известна и стара (28 годишна!) група, оказала голямо внимание върху рок музиката като цяло, издава своя юбилеен десети албум. И определено не разочарова. 
        Като за начало ви съветвам да не подходите към слушането на I'm With You с негативно отношение спрямо новия китарист Джош Клингхофър - той пасва като дялан камък в бандата. Без да се натрапва, той върши доста добре своята работа и потъва (в положителен смисъл) в чудната хармония, която по принцип си струи от RHCP. 
        Но нека обърнем внимание на материала в "I'm With You" и на по-интересните тракове в него. Откриващото парче "Monarchy of Roses" може би не е най-добрият възможен старт за албума. "Factory of Faith" би била по-удачен вариант за начало - тя избухва със страховит бас от Флий и наистина готино блъскане от страна на Чад. Вокалите са много надъхващи, а Джош с лекото си "побутване" оттук-оттам прави песента адски добра. "Brendan's Death Song" пък е... лична. Посветена е на дългогодишен приятел на групата, балада е, дълга е, а накрая даже става и досадничка, но май посланието в нея е по-важното в случая. "Ethiopia" влиза в категорията "доста приятни" - хармонична, с много готин ритъм по време на припева и направена по онази специална формула, с която RHCP са сътворили повечето си големи хитове. Само че не тя, а "The Adventures of Rain Dance Maggie" беше първият сингъл към албума. Песен с готин бас и добри вокали, но... тук точките обира Джош, който с уместните си включвания отличава песента, особено по време на припева. "Did I Let You Know" обаче ме изненада с нещо интересно - има едно специфично... самба звучене. Не знам доколко самбата е добра подправка към който и да е рок албум, но каквото и да си говорим, парчето е доста интересно и нестандартно. Най-хубавото в нея всъщност са беквокалите на Джош в припева - е мамка му, страхотни са! Честно казано, струва ми се, че гласът му би паснал добре дори в някоя мело-метълкор банда, без майтап. Но да не се отплесваме. "Even You, Brutus?" е още един неочакван, но сполучлив трак. Има рапиране, има ярост, има чувство, има вкарано и чудесно пиано, което автоамтично я прави друг потенциален хит. "Meet Me At the Corner", която макар и да влиза в групата на немалкото бавни и увличащи песни в този албум, се откроява с изключително стабилно включване на Флий и направо успокояващи вокали от Антъни. Удоволствие за слуховите сетива е и плавното преливане на ритъма в припева. Освен всичко друго, цял куплет тук е изпят от Джош. Вече си казах мнението за вокалните му качества, няма да се повтарям. Така бавно и полека стигаме до закриващата "Dance, Dance, Dance", която също като откриващия трак не е нищо особено. Става да си я слушате в колата, но е някак безлична и клоняща към досадна с това "денс денс денс" в припева.
        Като цяло, "I'm With You" не изненадва особено и може би има малко бавни песни в повечко, но как иначе се постига цял час материал? Във всички случаи обаче Red Hot Chili Peppers си знаят работата и макар това да не е най-добрият албум в кариерата им, той ще задоволи (почти) напълно глада ви за нов материал. Отпуснете се в прегръдката на професионалистите, изпънете си краката и просто се наслаждавайте!

+ + + + Плюсове.......:
Пичовете звучат великолепно сработени, as always.
Час материал, който да даде по нещичко на всеки фен.
Джош пасва перфектно в бандата!

- - - - Минуси........:
Доста от песните стават досадни към края си, а други са доста безлични.
Вокалите на новака трябваше да са по-застъпени, ама...
Остава усещането, че старите кучета не са си дали много зор.

Подходящо за фенове на:
John Frusciante, Foo Fighters, Audioslave, Aerosmith и др.
Автор: Dexter
-=7.5/10=-