TODAY'S METAL

Стил......: Deathcore/Metalcore

        Първата асоциация, която един фен на екстремната музика може да направи, когато види тази обложка е нормално да бъде "А, още една порно-грайнд банда". Признавам, същата мисъл ми мина и на мен. Няма как обаче да сбъркам логото на тази позната ми от няколко години млада американска банда, затова в първия момент леко се поуплаших да не са решили да почнат да правят порно-грайнд (нищо против жанра, просто не ми искаше да отиват в такава посока), но след като се заслушах, разбрах каква е точно ситуацията с "Outlawed".
        Парти метълкор. Ако трябваше да определя този албум както ми скимне, щях да го определя точно така. Не бързайте обаче да си представяте весел ска-кор и емота с парти шапчици, защото Attila може да възпяват партитата, алкохола и сгодните моми, но го правят по техния си зверски начин. Крис Фронзак крещи и грухти на пълни обороти (чисти вокали няма) и макар да забива от време на време в посока "пост-хардкор", никога не достига до лигавщини. Останалите от бандата също не си поплюват, съчетавайки бързотемпов метълкор с елементи на деткор и хардкор, като от време на време в микса се дочуват и отделни електронни добавки. Естествено, нямаше да е никакво метълкор парти, ако нямаше и размазващи брейкдауни в изобилие. Друг плюс, който мога да отбележа е и наличието на китарни сола, които доста добре се врязват в иначе не особено преливащите от техника тежки насечени рифове.
        В общи линии с това се изчерпва и целия "Outlawed". За своите по-малко от 30 минути, албумът може да ни вдигне на крака и да ни накара да се раздвижим, а защо не и да си организираме метълкор купон напук на чалгарите от съседния апартамент/вход/блок. Друга хубава черта на "Outlawed" е, че няма как да ви омръзне, просто защото... няма кога. Дори еднообразното темпо (което за щастие е високо) в повечето песни не се усеща като особен минус, освен може би за взелите се много насериозно критици, които търсят философско изживяване във всеки албум.
        Накратко, смело можем да кажем, че Attila нито блестят с кой знае какво велико музиканство в този си албум, нито дават някакво умопомрачително умно послание, от което да ти настръхнат веждите, нито предлагат нещо нечувано досега. Просто са направили един приятен за слушане, зарибяващ албум, с който да осигурят куфeене, мош, енергия и настроение на не един и два концерта/купона.

Приятен, хващащ ухото и изпълващ с енергия.
Изчистен саунд - добра продукция.
Наистина изненадващо добър спрямо обложката, опростеността и краткостта си.

Chelsea Grin, Dr. Acula, Emmure, Oceano, TPIY, Suffokate и др.