TODAY'S METAL

Стил......: Folk Rock/Metal

        Subway To Sally е една от бандите, които се усетиха навреме, че само с едни и същи гайди и средновековни песнопения няма как да се пожъне особен успех. Затова през годините експериментираха със звученето си и така феновете само предполагаха какво точно може да ги очаква в следващия албум. Така някои направо се поболяха от мъка след индъстриъл-ориентирания "Engelskrieger", докато други като мен преоткриха бандата и я харесаха повече от всякога. Впоследствие пък много хора се зарибиха покрай "Bastard", който пък за мен е най-скучният албум, който STS някога са издавали. Разни хора, разни вкусове, дето се вика. Колкото до "Kreuzfeuer", който макар и да беше добър, все ми оставяше усещането, че нещо му липсва... една идея повече тежест, може би. Затова когато "Schwarz In Schwarz" беше обявен, надеждите ми за мрачен и тежък албум се вдигнаха до небето.
         Очакванията ми в общи линии се оправдаха. "Schwarz In Schwarz" е по-тежък, по-мелодичен и по-мрачен от предшествениците си. Всъщност, думата "мрачен" може би не е подходяща в случая. По-скоро бих използвал думата "нощен", защото албумът в никакъв случай не е тъжен, песимистичен или бавен, каквито принципно са асоциациите зад думата "мрачен". Но както и да е. Тези от вас, които и преди са чували STS, веднага ще усетят втежнения и по-плътен китарен звук (китарите са настроени на Open C, нормално), напомнящ доста именно на този от "Engelskrieger". Подобни думи можем да кажем и за барабаните, които този път също са изведени на преден план и удрят директно в сърцето с мощни, плътни каси. За гласа на Ерик Фиш пък изобщо няма какво да говорим - човекът има страхотен глас и уникален тембър, който няма как да сбъркате и който сякаш става все по-добър с годините.
        Като по-интересни песни в албума бих определил откриващата "Das Schwarze Meer", която играе ролята и на пилотен сингъл към албума, тежката и динамична "Kämpfen Wir!", мелодичната "Bis In Alle Ewigkeit", както и мрачната балада "Ins Dunkel", която е доста подходяща за слушане в някоя самотна вечер. Бавнотемповата, но тежка "Tausend Meilein" пък мачка с убийствен ритъм и насечени рифове, а последната "MMXII" закрива албума по страхотен начин с епичност, тежки рифове, мелодичен припев и чудесно вписващи се фолклорни инструменти, като по този начин сякаш събира в себе си всички силни елементи от албума. Дългият брейкдаун в края пък тотално избива всякаква риба и съм убеден, че ще накара много глави да куфеят на лайв-изпълненията на бандата завбъдеще. Честно, това е може би най-добрата песен, която групата някога е правила!
        Естествено, няма как албум на Subway To Sally да мине и без по-слабички песни (субективно погледнато), но ако все още не сте чували за правилото, че без слаби песни в един албум силните трудно могат да блеснат, значи е време да го чуете ;-) Време е също и да чуете какво са ви сготвили STS тази година и по всяка вероятност да откриете и новия си любим техен албум.

Тежък, плътен звук, какъвто им липсваше напоследък.
Мелодичен, тежък, емоционален, модерен и запомнящ се.
Фолк-елементите не са основни този път, но се вписват перфектно навсякъде.
"MMXII" и "Kampfen Wir!" са просто невероятни!

Letzte Instanz, In Extremo, Schelmish, Schandmaul и др.