TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Xandria - 2012 - Neverworld's End

Posted by Today's Metal Crew On вторник, февруари 28, 2012 10 коментара

Стил......: Symphonic Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Napalm Records
Отнема....: ~64 минути 

www.facebook.com/xandriaofficial

Няколко колеги си поговорихме къде надълго и нашироко, къде по-накратко за новия албум на Xandria и се оказа, че в оценките и мненията има много разлики. Спорът стана толкова интересен и всички гледни точки бяха толкова убедителни, че реших да ги компилирам в това... не мога да го нарека "ревю"...  правилната дума май е "размисъл".

Да започнем с това, че Xandria звучи като съвсем друга група. Напускането на Лиса Миделхауве и привличането на сопрано-красавицата Мануела Кралер (позната ни от Haggard) промени цялото звучене на групата. Музиката на Xandria зави в посока на повече симфо-елементи и по-мрачен, тежък и епичен саунд. Резултатът е налице и вече повечето от вас може би са чули колко по-добре звучат Xandria така. Музиката им вече не е безлична и лесно забравима, има енергия, има повече метъл и на пръв поглед просто няма от какво да се оплачем.

Нека се заслушаме като фенове. Да, мисълта ви "Уау, това звучи като стария Nightwish" е минала не само през вашите глави. От една страна, Xandria правят успешен бизнес ход с промяната си, привличайки към себе си онези фенове на Nightwish, които още не могат да преглътнат изгонването на Таря Турунен от групата. За тях "Neverworld's End" е нормално да бъде нова надежда, че любимото им звучене на сопрано/мецосопрано, примесено с кийбордни хорове и симфо-пауър метъл не е безвъзвратно изгубено. Точно затова болшинството фенове на "стария" Nightwish би трябвало да са много доволни от "Neverworld's End".

Oт друга страна обаче е редно да се замислим - трябва ли ни наистина копие на Nightwish с Таря? Не можеха ли Xandria да сътворят нещо оригинално? Съгласен съм, че е нормално да има прилики, че е нормално две групи, свирещи в един жанр да си приличат, но това нещо тук е толкова целенасочено, че няма повече накъде. През цялото време имах чувството, че Мануела нарочно се опитва да пее досущ като Таря и че ей сега ще се обади Марко Хиетала за някой припев. В този албум има дори и от онези леки фолклорни елементи, които Nightwish често изпозлват в последните си албуми. Така в крайна сметка се е получила една странна смесица от съвременното звучене на Nightwish със звученето на групата от времето на с Таря.

Отново на обратния полюс обаче се замисляме, че от десетките знайни и незнайни copycat банди, пръкнали се в следствие на Nightwish и тяхното влияние, нито една не успя да разбуни духовете както това тук и сега. И не че много от тези банди нямат собствени достойнства и превъзходни албуми зад гърба си, но истински аналог, който да може да се направи между тях няма. Именно тук идва далновидноста, прозорливоста и таланта на Xandria, усетили дупката в пазарната ниша, оставена от напускането на Таря и хилядите сълзи проляти по нея. И така тe стават единствените, успели да "нахранят гладните".

Обективно погледнато, албумът е добре направен, изпълнен с всичко, което критиците и фенове могат само да хвалят. Намират се няколко наистина зарибяващи песни и общото звучене на "Neverworld's End" е такова, че не можеш просто да кажеш "Не е добре". Но остава въпросът дали този сполучлив бизнес ход от страна на Xandria ще доведе до нещо повече от сравнения с Nightwish. Дотогава ще оставим вас да решите дали новата стратегия и новото звучене на Xandria ви допадат или не.

+ + + + +
Ново, много подобрено звучене, повече енергия и харизма.
Дава на феновете на "Nightwish с Таря" нещо, за което да се хванат.
Привличането на Мануела Кралер е много правилно решение.

- - - - -
Албумът звучи като пълно копие на Nightwish.
Липса на оригиналност и свежи идеи.

Подходящо за фенове на:
Nightwish, Tarja, Amberian Dawn, After Forever и др.
Автор: -
-=N/A=-

My Ticket Home - 2012 - To Create a Cure

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, февруари 27, 2012 0 коментара

Стил......: Metalcore/Post-Hardcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Rise Records
Отнема....: ~35 минути 

www.facebook.com/mytickethome

Съдейки по някои от коментарите под някои от материалите ни, някои от вас се чудят защо обръщаме толкова много внимание на метълкор/пост-хардкор банди. Истината е, че популярността им в България е ниска и че всеки може да напише ревю за Iron Maiden, Children of Bodom или Rage (включително колегите, хаха!), но един на 100 БГ сайта биха се заели с групи като My Ticket Home. И вероятно някои от вас ще кажа "Оф, пак ли!", особено когато видят как съм оценил този албум, но... дългът ми на автор ме задължава да напиша това, което мисля за "To Create a Cure", пък току-виж някой по-освободен фен на тежката музика му хвърли едно ухо.

"To Create a Cure" не изненадва с почти нищо специално, но за сметка на това е направен адски добре като за жанра. Дори да ви се струва, че хващам(е) едва ли не всеки релийз на групите от жанра, вярвайте ми, има десекти, ако не и стотици пост-хардкор банди/албуми, от които можете да получите главоболие. За разлика от тях My Ticket Home са се постарали и ни предлагат нещо, което може далеч да не е революционно, но е достатъчно, за да задоволи феновете на стила.

Слушайки "To Create a Cure", първата асоциация, която ми дойде на ума беше с колегите им по лейбъл Attack Attack! и техния нов "This Means War". Сходното общо звучене и още по-сходните чисти вокали (и мелодични припеви) засилиха усещането, че слушам Attack Attack!, но по-плътните крещящи вокали и по-стегнатият китарен звук ми напомняха, че слушам My Ticket Home. И оставах доволен от чутото. Така например откриващото дуо "A New Breed" и "Who Is 67?" моментално се забиват в мозъка. Очакванията ми се вдигнаха неимоверно, но албумът леко "изстина" в по-нататъшното си течение. След няколко слушания вече инстинктивно skip-вах "The Truth Changes If We Both Lie" и "Beyond", просто защото тези два трака не предлагат почти нищо заслужаващо си повторно слушане. За щастие, нататък пичовете отново влизат в релси и ни дават един повече от задоволителен краен резултат, в който дори има и качествена балада ("The Dream Code").

Ако теглим чертата, няма какво толкова да не харесаме на "To Create a Cure". Албумът е повече от добър за жанра си, има един, дори два потенциални хита, звукът е качествен, а крещящите и чистите вокали не дразнят с излишно квичене/лигавене. Ако още не се чувствате убедени дали някой изобщо слуша тая група и дали си струва и вие да ги чуете, нека 500-те хиляди гледания на клипа към "A New Breed" ви помогнат в решението.

+ + + + +
Тежък, мелодичен и балансиран албум.
Повече от един потенциален хит за 35 минути винаги е добро постижение.
Стегнат, целенасочен албум, без никакви излишни удължавания.

- - - - -
Сравнението с Attack Attack! е неизбежно.
Първите 10 секунди на "Fear Complex" сериозно ми опънаха нервите :D
1-2 безлични трака.

Подходящо за фенове на:
Attack Attack!, We Came As Romans, Bless the Child и др.
Автор: Stahli
-=7/10=-

My Heart To Fear - 2012 - Into the Maelstrom

Posted by Today's Metal Crew On неделя, февруари 26, 2012 3 коментара

Стил......: Modern Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: -
Отнема....: ~38 минути 

www.facebook.com/myhearttofear

Слушайки този албум, в главата ми не спря да изниква един и същи въпрос - къде спят лейбълите, за да не вземат тази банда под крилото си? Всякакви кресливи некадърни нещастници от сорта на Design the Skyline имат договори, а My Heart To Fear - не?! Светът определено е несправедлив понякога. Дразня се на недооценяването на тази банда, защото "Into the Maelstrom" е албум, за какъвто с години си мечтаех да чуя. Много банди са се опитвали да правят нещо подобно, но нито една досега не го е правела достатъчно добре. Говоря за това страхотно съчетание на техника, мощен и модерен саунд, два типа вокали и електронни елементи, което My Heart To Fear ни предлагат тук. Миналата година бях на седмото небе, когато чух The Browning да правят нещо подобно с умопомрачителния си "Burn This World". Днес това чувство се завърна именно с "Into the Maelstrom".

"Into the Maelstrom" е толкова добър, че дори някой зъл хейтър да иска да го оплюе, няма да има за какво да се хване. Мнозина от нас са се сблъсквали с онова досадно "тру"-метъл отношение от типа на "Ъъъ, тия модерните са педaли, некадърници, не могат да свирят, бичат два рифа, лайнааа, уу", нали? Е, на този албум обаче и копче не можеш да му кажеш. Здрав, небанален метълкор; корави вокали и чудесни чисти вокали; технични китарни рифове и сола; технични барабани; изваден на преден план бас, който не копира китарите, а пази своя линия и от време на време дори се впуска в сола; зловещи брейкдауни; ярки електронни елементи; силни текстове (на християнска тематика); никакви лигавщини и емовщини... какво повече може да иска човек?! Хвала на онзи, който даде и една обективна причина, поради която този албум е слаб.

Електрониката и симфоничните елементи играят сериозна роля тук. Талантливото и технично свирене, което пичовете ни предлагат, е неоспоримо, но точно тези електро/симфо лийдове правят "Into the Maelstrom" малко по-"extra special" и добавят онова малко нещо, необходимо за направата на един наистина различен и максимално близък до перфектното албум. Песни като "Blood Money", "Encased In Glass", Misery Lights" и "Dear Mr. White" пък имат толкова много заряд и хитов потенциал, че просто не е безопасно да ги слушате в близост до чупливи предмети.

За да не ме изкарат заслепен или подкупен, ще спомена, че в "Into the Maelstrom" открихи една, макар и незначителна грешки - напълно идентичните начални 2 секунди на "Misery Lights" и "Whore De Culture". И признавам, усетих се напълно случайно и само от чиста проба дребнавост ви казвам за нея. Сега обаче няма да издребнявам и да се колебая, а ще дам на този великолепен албум първата си пълна 10-ка за годината. Дано тя помогне на групата поне малко в намирането на читав лейбъл, който предпочита качеството пред разни ревливи wannabe-hardcore сополанковци. Успех, пичове! Чака ви страхотно бъдеще!

+ + + + +
Техничен, идеен, мощен, разнообразен, далеч от баналността и просто... могъщ!
Всеки инструмент се чува отчетливо и играе своята важна роля в албума.
Епична електроника, умножаваща 100 пъти кефа от слушането на тази музика.
Специално внимание към малките детайли.

- - - - -
"Misery Lights" и "Whore De Culture" започват еднакво в първите си 2 секунди. Уау.

Подходящо за фенове на:
The Browning, Asking Alexandria, My Ticket Home, Born of Osiris и др.
Автор: Zorn
-=10/10=-

Rage - 2012 - 21

Posted by Today's Metal Crew On събота, февруари 25, 2012 0 коментара

Стил......: Heavy Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: ~58 минути 

www.facebook.com/officialrage

Ако за пръв път чувате името на Rage, значи отскоро слушате тежка музика. А дори да сте чували името преди, но никога да не сте си давали зор да се заслушате в дискографията им, вече май е късно да започвате... защото "21" не е кръстен така случайно. Спроед думите в прес-релийза, това е 21-вият албум в почти 30-годишната кариера на Rage досега. Е, аз преброих "само" 20, или може би не разбирам какво смятат за 21-ви албум, но няма значение, схванахте идеята. А именно, че Rage далеч не е случайна банда и ще ви е нужно повече от денонощие, за да изслушате цялото им студийно творчество.

Rage е от този тип групи, които успяват ловко да лавират във времето и да нагадждат музиката си според изискванията му - винаги с характерно звучене и вианги готови за експерименти. За тези от вас обаче, които като мен следят групата горе-долу от началото на новото хилядолетие (или от края на старото), "21" няма да бъде голяма изненада откъм подход. Бандата усилено вървеше към все по-тежко и тежко звучене и в "21" достига апогея си с тонове тежък хеви метъл, траш пасажи и откровен екстремен метъл. Песни като "Serial Killer" и "Forever Dead" пък включват не само тежки рифове и убийствени сола, а и екстремни вокали, което говори красноречиво за това колко по-тежки са станали Rage наистина. "Destiny" и "Concrete Wall" от своя страна директно бият на траш метъл. Все така тежки, но за сметка на това по-мелодични са заглавната "Twenty One" и снабдената с много интригуващо соло "Feel My Pain". И като заговорихме за сола, не можем да не похвалим гения на Виктор Смолски, който за пореден път е свършил невероятна работа с шестострунника си.

Свикнали сме групите често да казват, че следващият им албум ще е "най-тежкият досега" и често това се оказва силно невярно. Случат с "21" обаче не е такъв. Това наистина е най-тежкият албум на Rage, който съм чувал (признавам, двама човека пишем това ревю и никой от нас не е чувал цялата дискография на групата). Също така смея да твърдя, че (почти) целия албум е базиран на класическия, ранно 90-тарски хеви метъл, с типичните за този период рифове, китарно звучене и барабани. Не на едно място се усеща влиянието на групи като Accept (най-силно във "Feel My Pain"), Iron Maiden и дори Blind Guardian, за което обаче вина има и фактът, че "21" е записван в тяхното "Twilight Hall Studio".

Файнъл съмейшън - "21" наистина е най-тежкият албум на групата ако не в цялата им кариера, то поне от доста време насам. И дори да ви мързи да преслушвате всичките им по-стари албуми, този тук може да бъде едно много добро начало. Защото никога не е късно да се поддадеш на яростта!

Егати поетичния финал!

+ + + + +
Изключително тежък и здрав албум от Rage!
Виктор Смолски определено знае какво да прави с китара в ръце.
Траш/спийд пасажи, класическо звучене, модерен саунд.

- - - - -
Нищо кой знае колко оригинално.
Малко еднообразен като цяло. Ама малко.

Подходящо за фенове на:
Mystic Prophecy, Grave Digger, Metalium, Accept, Blind Guardian и др.
Автор: BGMario/Nightice/Testset
-=8/10=-

Anneke Van Giersbergen - 2012 - Everything Is Changing

Posted by Today's Metal Crew On петък, февруари 24, 2012 1 коментара

Стил......: Alternative/Gothic Rock
Държава...: Холандия
Лейбъл....: Agua Recordings
Отнема....: ~45 минути 

www.facebook.com/annekemusic

Когато човек е под давление на определени събитя, съпътстващи пребиваването му на тази земя, то и настроенията, влагани в творчеството му (когато има такова), са инспирирани от тях. Обикновено не е трудно да се разбере дали вложената нотка в сътвореното e въпрос на щастие, любов или някакви други прекрасни или тъжни мигове. Не по-различен е случаят и с мадам Анеке.

Това страхотно мило и безкрайно харизматично същество (казвам го, защото имах честта да се срещна и поговоря с нея), ни поднася поредната порция от своето разбиране за музика точно в началото на 2012-та, може би за да имаме възможността през цялата година да не забравяме(а и не само), че всичко се променя. За запознатите с нейното творчество, след напускането й на "The Gathering", едва ли ще има някакви изненади. И въпреки многото повече включени китари и втежнен звук, онази магическа сплав от глас и звук отново покорява слушателя. Черпеща неизменно вдъхновение от малкия си син Фин (който на 19-ти направи 7 годинки), вероятно и от всичко, случващо се в живота, тя влага жинерадостен ритъм, властващ през по-голямата част от албума, но подлъгващ и в голяма степен контрастиращ на фона на текстовете, където се долавя носталгията към отминаващото време или иначе казано - всичко онова, кето е било и никога повече няма да бъде. На места концепцията за звук достига почти поп и дори съвсем радио звучене - пример за това са, да речем, "Тake Me Home" и "Slow Me Down". 

Не мога да твърдя със сигурност, че целта на този албум е да покорява класации и чартове. По-скоро е насочен към душевността и чисто човешките емоции, на които сме подложени ежедневно. Болезнено откровена и с тази своя продукция, Aнеке Ван Гирсберген затвърждава твърдо поетия курс отпреди няколко години, разкривйки ни себе си чрез музиката си. И може би точно това е ключът към нейния успех. За финал искам да кажа, че албумът е за хора, отворени към директния подход, харесващи алтърнатив влиянията, дискретно вмъкнатите денс бийтове и частичката комерсиализъм, без която, уви, няма как да минем.

+ + + + +
Вложената музикална свежест хитро подвежда при задълбаване в текстовете.
Никакви индикации за творческо изчерпване.
Увеличена доза китари.

- - - - -
Липсва ярко открояваща се песен.
Два вида парчета - среднотемпови и бавни...

Подходящо за фенове на:
The Gathering и Anneke Van Girsbergen във всичките й разновидности.
Автор: Nightice
-=7/10=-

Freedom Call - 2012 - Land of the Crimson Dawn

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, февруари 23, 2012 2 коментара

Стил......: Melodic Power Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: SPV/Steamhammer
Отнема....: ~61 минути 

www.tinyurl.com/callfreedom

Hаправо не е за вярване понякога на какви чудеса са способни някои банди. Freedom Call, например, оцеляха след доста промени в състава си в последните години. И не само оцеляха, а и продължиха с нови сили. Пътят им ги доведе до седми студиен албум - "Land of the Crimson Dawn". В него момчетата направо са надминали себе си! Все бях слушал добри пауър албуми в последно време, но голяма рядкост са тези, в които можеш да си запееш всяка песен още докато я слушаш за пръв път.

От откриващата "Age of the Phoenix", през развяващата коси "Rockstars" и епичните "Crimson Dawn" и "66 Warriors", та чак до хард-рок настроената "Sun In the Dark", просто няма слаб момент. След тях обаче идва и странната и незнайно защо избрана за сингъл "Hero On Video". Песента няма нищо общо със звученето на Freedom Call, звучи напълно несериозно, наивно и дори бих казал досадно. Бенг бенг, ху ис дъ бед бой, ала бала... wtf? След този трак нещата започнаха да отиват в напълно непредвидими посоки. Кралства, битки и пляяяс - песни във възхвала на Warcraft и компютърните игри ("Killer Gear" и "Space Legends"). Самият аз притежавам WoW акаунт и дои ми стана някак драго, че пичовете пеят за това, но... защо?! И то не само една песен, а цели две. От игрите пък се прехвърляме и към цял химн, посветен на рок/метъл радиостанциите - "Rockin' Radio". Песента е адски свежарска и наистина може да се превърне в нов метъл химн. След нея обаче отново се връщаме към типичен Freedom Call, последван от друга песен за Warcraft. Албумът завършва с рокаджийската "Power & Glory", където отново чуваме възхвали към рокендрола, хеви метъла, хеви метъл армиите, но не стига това, но се включва и гайда.

Всичко това ме остави със смесени чувства. С изключение на "Hero On Video", харесах всички песни в албума. От друга страна обаче, разхвърлянето на песните на случаен принцип е голяма грешка за мен. Това са два албума в едно. Трябваше поне албумът да бъде издаден на два отделни диска - един със "сериозен" пауър метъл и един за възхвала на хеви метъла, рока, игрите и "гууд тайм-а", с ясно разграничени елементи.

Но в крайна сметка останах много доволен от чутото в "Land of the Crimson Dawn", като дори тази жестока вътрешна разхвърляност не успя да ми развали добрите впечатления. Албумът е страшно силен, повечето песни се запяват веднага, настроението е много високо, а хоровото пеене, двойните каси и типичното евро-пауър звучене могат да се усладят на всеки фен на жанра. Така че ако още не сте чули "Land of the Crimson Dawn", е крайно време да поправите грешката си.

+ + + + +
Веднага запяващи се и забиващи се в главата песни, които да си тананикате цял ден.
С едно-единствено изключение, слаби песни няма. Над час качествен материал!
Пауър метъл - такъв, какъвто си го искаме!
Разнообразен, интересен, трудно омръзващ, даващ за всеки по нещо.

- - - - -
Ужасно разхвърлян и леко банален/странен откъм тематики.
Лош избор за сингъл и видеоклип...

Подходящо за фенове на:
Dreamtale, Power Quest, Gamma Ray, Helloween, Axxis, Blind Guardian и др.
Автор: BGMario
-=9/10=-

Heidevolk - 2012 - Batavi

Posted by Today's Metal Crew On сряда, февруари 22, 2012 6 коментара

Стил......: Epic Pagan/Folk Metal
Държава...: Холандия
Лейбъл....: Napalm Records
Отнема....: ~40 минути 

www.facebook.com/heidevolkofficial

Heidevolk ни обещаха концептуален албум и ето го и него! "Batavi" ни разказва за епичните битки на германските племена срещу Римската империя за господство над Северозападна Европа, провели се по бреговете на величествената река Рейн. В центъра на битката, заобиколени от кръв, интриги и предателство, са борещите се за оцеляване батави - германско племе, покорено от Римската империя малко преди началото на новата ера. 

Дотук с историческата справка. С "Batavi" Heidevolk най-накрая уцелиха своята ниша. По-епични, по-мощни и по-решителни от всякога, холандците са направили албум, който да ви накара да настръхнете от епичност - с мъжко хорово пеене, вокални хармонии и невероятен синхрон между двамата вокалисти Йорис и Марк. Този синхрон, епичните фолклорни елементи, мощният саунд, и липсата на клишета и банални структури са причината "Batavi да е в пъти по-добър от своите предшественици.

Истината е, че няма как да се оплачем от която и да е песен в "Batavi", независимо дали говорим за епични тракове като октриващия "Een Nieuw Begin", "Het Verbond Met Rome", паган/траш/пауър резачки като "Als De Dood Weer Naar Ons Lacht" или изцяло фолклорни иснтрументали като "Veleda". Изобщо, всичко в този албум е на едно ново и изключително високо за групата ниво! За това има принос и опитната ръка на Пьотр Тетгрен, но този път - в ролята на продуцент.

Единият от главните проблеми в "Batavi" е, че към края на албума пичовете започват леко да се повтарят. А другият - текстовете на холандски. Нямам нищо против езика, дори ми харесва как звучи, но уви, не мога да зацепя и грам от тази иначе толкова интересна история, заради което сериозно ми се губи и заложената в албума концептуалност. Групата обаче открай време пее на родния си език, така че това не бива да ни изненадва. Във всички случаи не пропускайте да чуете "Batavi", особено ако се имате за фен на фолк/паган жанра. И бъдете сигурни, че ще си го пуснете повече от веднъж ;-)

+ + + + +
Великолепни вокали, епичен и мощен саунд, разнообразни елементи.
Липса на клишета и банални структури.
Няма слаба песен, което прави "Batavi" може би най-добрият албум на групата досега.

- - - - -
Не че краят на албума е лош, но просто ни се дава "още от същото".
Ако не знаете холандски, трудно ще схванете за какво ви се пее.

Подходящо за фенове на:
Tyr, Månegarm, Menhir, Ensiferum, Equilibrium и др.
Автор: Undepth
-=8/10=-

Black Light Discipline - 2012 - Against Each Other

Posted by Today's Metal Crew On вторник, февруари 21, 2012 0 коментара

Стил......: Industrial Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Danse Macabre/Alive
Отнема....: ~43 минути 

facebook.com/blacklightdiscipline

Още с дебютния си албум "Empire", Black Light Discipline показаха потенциал, сработеност и свежи идеи, неприсъщи за дебютираща банда. BLD зарадваха ушите на феновете със солиден, зрял индъстриъл метъл с много електроника, тежки рифове и звучене, с което да се открояват от всички други банди на сцената. "Against Each Other" пък е повече от достоен и логичен наследник на "Empire".

Смея да кажа, че в "Against Each Other" електрониката е не само повече, но и е изведена на още по-преден план, отколкото в "Empire". Този път тя е взела тотален връх и в цяла песен ("Being And Ending"), лишена от китари, но за сметка на това снабдена с машинен бийт. Въпреки всичко обаче, момчетата са съумели да запазят перфектния баланс между електроника и тежък китарен саунд.

Тук е важно да отбележа нещо друго. Не знам дали е заради кавъра на "Self Control" на 80-тарската диско звезда Лаура Браниган, но ми се стори, че целият албум е с леко "диско" звучене (като подобно нещо забелязах и с "Perstechnique" на Turmion Kätilöt). Най-силно може да усетите това в синглите "Walls Inside Us" и "Serene" (втората е с участието на Антон Роса от Dominia), "Flies Over the Wreck", "Self Control" и донякъде в закриващата "Closer to the Sun". Е, лошо няма. Защото именно това мелодично, електронно, тежко и зарибяващо звучене е в основата на това Black Light Discipline да стават моментално разпознаваеми.

За да обобщим, ако очаквате екстремен индъстриъл дет метъл, няма да го получите точно тук. Ще получите солиден, оригинален, "danceable", динамичен индъстриъл метъл с уникално здрава електроника, тежки насечени рифове и забиващи се в главата мелодии с лек диско привкус. Убийствено добри и оригинални откъм идеи тракове като заглавния (и абсолютен хит) "Against Each Other", "Walls Inside Us" и "Flies Over the Wreck" няма как да ви оставят безразлични, ако сте фен на жанра. Не давам на този албум 10/10 само защото знам, че BLD могат да направят нещо още по-силно! "Against Each Other" излиза на пазара на 09.03 - набавете си го своевременно!

+ + + + +
Собствено, оригинално звучене, разнообразие и свежи идеи.
Мощен саунд, тежки китари, много и здрава електроника.
Няколко потенциално хитови трака.
Зверски яка обложка!

- - - - -
Мааалко повече "treble" отколкото "bass".
Има нещо странно в "Red Rivers"...

Подходящо за фенове на:
Turmion Kätilöt, 2TT, Ruoska, Fear of Domination, Scorngrain, Zavod, Pain и др.
Автор: Testset
-=9/10=-

Hills Have Eyes - 2012 - Strangers

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, февруари 20, 2012 1 коментара

Стил......: Melodic Metalcore
Държава...: Португалия
Лейбъл....: -
Отнема....: ~34 минути 

www.facebook.com/hillshaveeyes

Вече не само на критиците, а и на феновете им стана ясно, че в наши дни да правиш мелодичен метълкор (и изобщо метълкор) никак не е лесна работа. Ако вие и приятелите ви решите да създадете подобна банда, имайте предвид, че конкуренция ще ви бъдат около 38765 групи от 39 държави. И всички те ще правят горе-долу същото, което и вие - метълкор със "сурови" вокали в уплетите и чисти, мелодични вокали в припевите. И ако мислите, че повече "метъл" и по-малко "кор" ще ви откроят - бъркате. Вече кажи-речи всичко в този жанр е измислено.

А ако сега очаквате да кажа, че Hills Have Eyes са измислили нещо свръх-оригинално в "Strangers" - пак бъркате. Пичовете са далеч от откриването на топлата вода. За разлика от много други банди, които също не се стараят да откриват и преоткриват наново топлата вода, колелото и огъня, Hills Have Eyes поне се стараят да вдъхнат живот на музиката си. И успяват.

Тези щастливци сред вас, които навреме са се сблъскали с музиката на More Than a Thousand (сънародници на HHE), веднага ще разберат какво имам предвид под "живот в музиката". Става дума за това, че без кой знае колко оригинални структури и похвати, пичовете са сътворили албум, който чисто и просто да ви изкефи. Целият "Strangers" звучи някак... приятелски настроен. И ако високочестотните крещящи вокали идват малко в повече по някое време, то щом се включат чистите, всичко се оправя. Уви, липсата на прес-релийз ми попречи да установя как се казва пичът зад микрофона, но не ми попречи да разбера, че чистите вокали му се отдават много повече от крящящите.

Крайният резултат - близки по структура песни, адски силни припеви и свежо звучене. Почти всички песни в албума са на едно развномерно ниво, като с една идея повече се открояват "Pinpoint", "The Broken", "Hold Your Breath", заглавната "Strangers" и тежката "This Is a War". Сходните структури и еднаквото през повечето време темпо са това, което ще ви накара да забравите "Strangers" след малък брой слушания. Затова запомнете името на групата и очаквайте нещо по-разнообразно и "по-така" от тях в идните години, защото в тези момчета определено има бъдеще.

+ + + + +
Силни припеви, свежо звучене, добри чисти вокали.
Изчистена продукция, темпо, динамика.
Албум, създаващ настроение.

- - - - -
Сходни, сравнително еднообразни структури.
Нищо впечатляващо откъм оригиналност.

Подходящо за фенове на:
More Than a Thousand, Before the Torn, Attack Attack! и др.
Автор: Stahli
-=6.5/10=-

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели