TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Pain - 2011 - You Only Live Twice

Posted by Today's Metal Crew On вторник, май 31, 2011 3 коментара

Стил......: Industrial Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: 41 минути 

www.myspace.com/pain

Не знам колко пъти изслушах този албум в последните 12 часа. По груби сметки... около 15 пъти. Точно както обещаваха прес-релийзите, така и се оказа - "You Only Live Twice" е най-тежкият албум на Pain досега, в който мастърмайндът на проекта бай Пешо Тетгрен показва завидни музикантски, вокални и продуцентски умения. Аз лично бих допълнил, че освен тежък, този албум е и сравнително мрачен за групата, но да не губим време, а да ви разясня набързо какво ви чака зад гърба на Painhead (симпатягата на обложката). Не съм особено голям фен на track-by-track ревютата, но това тук си заслужава. И така. Откриването е за "Let Me Out" - бърза песен  с леко пънкарски/моторхедски ритъм и солидна електронна подложка. Типичен откриващ трак за Pain. Веднага след него идва една от най-добрите песни в албума - "Feed the Demons". Мрачна, мощна, тежка и перфектна за концерти, в нея Петер пее с 3 или 4 типа вокали, напомняйки ни за миг, че той е стоял зад микрофоните на не един и два дет метъл проекта. "The Great Pretender" е друга страхотна песен от албума! Типичен индъстриъл метъл с модерна електроника и опростен NDH риф. Мелодична, запяваща се, зарибяваща и даваща сериозни предпоставки за куфеене (включително и по време на концерти) песен. Ако има втори сингъл към албума, то той определено трябва да е за нея. Скоростта се снишава леко със заглавната "You Only Live Twice" - среднотемпова, по-лекичка песен, която успя да ми напомни доста на "Same Old Song" (просто са в един дух) и незнайно защо докато я слушах ми се загнезди мисълта, че би била адски подходяща за интро на героична анимация с роботи... Но както и да е. Следва сингъла, предизвикал най-разностранни мнения, а именно "Dirty Woman". Признавам, че съм от страната на онези, които не бяха кой знае колко очаровани да чуят как Pain правят песен в стил "AC/DC на стероиди". Песента не е лоша сама по себе си, но на мен някак не ми се вписва в представите за това как би трябвало да звучи Pain. Болшинството фенове обаче харесаха песента, така че явно бай Пешо е изпълнил успешно задачката си. "We Want More" пък е песента, в която улових волна или неволна заемка от "Zerstören" на Rammstein. Правя сравнението, защото началният риф и електрониката към него са почти 1:1 с песента на немците. Съмнявам се обаче г-н Тетгрен да има нужда да заимства от когото и да било, така че се успокоявам с факта, че "великите умове мислят еднакво" и спирам дискусията. Песента сама по себе си е адски силна, с много добре заложена електроника. Като цяло ми напомни на песен, излязла от "Nothing Remains the Same". "Leave Me Alone" пък е една от песните, които не успяха да ме грабнат. Мрачна, среднотемпова и леко безлична, тя сякаш служи за мост към размазващата "Monster". Страшно тежка, мрачна, с мачкащи рифове, с направо брутален край, но същевременно и мелодична като цяло. Предразполага към жестоко куфеене и дава енергия горе-долу колкото енергийната напитка със същото име, изпита на екс. За финал (на обикновеното издание) остава "Season of the Reaper". В момента не се сещам да съм слушал някога по-дълга песен на Pain, но ако има такава - поправете ме. Дълъг почти 7 минути, това е най-тежкия, най-бавен откъм темпо и най-мрачен трак в албума. Дължината е нещото, което ми дойде в повече, но не е болка за умиране, защото все пак става дума за закриваща песен. Меланхоличен и тъжен (емоции, които не сме свикнали да усещаме в албумите на Pain), но удачен край за един повече от добър албум! Искрено ви препоръчвам да си го купите, особено ако заложите на лимитираното издание с бонус тракове, ремикси и лайв-изпълнения, защото ще знаете със сигурност, че парите ви не са отишли на вятъра, а за един почти перфектен метъл продукт, дело на един от най-уважаваните умове на съвременната метъл сцена.

+ + + + Плюсове.......:
Слаба песен де факто няма.
"Feed the Demons", "Monster" и "The Great Pretender" просто отвяват мозъци.
Великолепна продукция, изпипани детайли и никакви пълнежи.
Петер върши невероятна работа зад микрофона!

- - - - Минуси........:
Две песни леко дължеят.
Лично (и субективно) смятам, че на Pain не им отива да правят хард рок. Визирам "Dirty Woman".

Подходящо за фенове на:
Deathstars, Hypocrisy, Rammstein, Static-X, Samael и др.
Автор: Testset
-=9/10=-

Last Winter - 2011 - The Heart & The Broken Compass

Posted by Today's Metal Crew On вторник, май 31, 2011 0 коментара

Стил......: Alternative Rock
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Lifeforce Records
Отнема....: 38 минути 

www.myspace.com/lastwinter

Все си мислех, че ще ми отнеме доста време, за да си изградя някакво обособено мнение за излизащия на 22-ри Юли трети студиен албум на Last Winter. Оказа се, че една седмица ми беше достатъчна, защото "The Heart & The Broken Compass" не изненадва с нищо. Той започва там, където свърши неговия предшественик "Under the Silver of Machines" и продължава пътя му. Отново се набляга на алтърнатив рок звученето от края на 90-те и началото на новото хилядолетие, като към него са добавени, щипка глем рок, пауърпоп и дори мъничко метъл. Добрите страни на този албум са няколко. Най-напред, дължината му от 38 минути е много добре подбрана, защото ако този албум беше дори 5 минути по-дълъг, възможността да започне да досажда щеше да стане голяма. Второ, гореспоменатото стилово влияние дава необходимото разнообразие на албума, предоставяйки "на всекиго по нещо". Така откриващата "Copper Bones" удря с типичен алтърнатив рок, докато леко баладичната (и доста пост-гръндж)  "More Than You Know" се очертава като потенциален радио-хит, а "Yellowbelly" показва, че момчетата имат афинитет и към малко по-тежките форми на алтернативната музика. "The Architects" също е песен, която би зарадвала феновете на жанра. Това, което пречи на този албум да ми се хареса наистина, беше... бяха няколко неща. Оставям настрана няколкото песни, които къде по субективни, къде по обективни причини, ми се сториха скучновати и/или безлични, за да обърна внимание на по-малките елементи в "The Heart & The Broken Compass". Например, звученето на барабаните. Ужасно е! Шумът от тях почти заглушава цялата останала музика в няколко от песните, а звукът, идващ от соловия барабан ми докарва главоболие всеки път, щом го чуя. Нещата са приемливи там, където Крис Пок не се е развихрил (което далеч не значава, че пичът няма умения, напротив), но щом започне някоя по-енергична част и ми се налага да намаля звука на колоните и да изпия два аналгина. Друго нещо, което ми направи впечатление (и което честно казано не разбрах защо е така) беше, че групата използва 3 китари. Факт е, че през голяма част от времето една от китарите служи за фон на основните рифове, но това е по-скоро излишно, защото експериментчето май не се е получило кой знае колко удачно. И така, какво се оказва? От 10 песни, горе-долу половината са добри, една е потенциален радио-хит, една е сравнително тежка и няколко са откровено скучни (но кратки). Аз си направих изводите бързо и задържам първоначалното си мнение, че албумът е добър и приятен за слушане (дори със споменатите проблеми), но това не е достатъчно, за да изведе Last Winter на наистина голямата сцена. Чуйте го, преценете сами и  също направете своите изводи. В крайна сметка, това ще ви коства малко повече от половин час.

+ + + + Плюсове.......:
"More Than You Know", "Yellowebelly" и "Copper Bones" - това е правилната посока.
Йън Демпси има приятен за слушане глас и високите тонове му се отдават.
Разнообразие от стилови похвати на алтернативната музика.
Няма досадно дълги песни.

- - - - Минуси........:
Барабаните вдигат голям шум, горе-долу като надута нискокачествена MP3-ка.
Няколко песни, предразполагащи към прозявка.
Леко странна китарна работа (някой може да я възприеме и като плюс).

Подходящо за фенове на:
Silverstein, 30 Seconds To Mars, The Almost и др.
Автор: Stahli
-=5/10=-

Alestorm - 2011 - Back Through Time

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, май 30, 2011 1 коментара

Стил......: Power/Folk Metal
Държава...: Шотландия
Лейбъл....: Napalm Records
Отнема....: 43 минути 

www.myspace.com/alestorm

За този албум на Alestorm преспокойно можех да копирам някое от ревютата на предните им творби, да сменя няколко имена на песни и да го оставя така. Надали някой щеше да забележи, защото каквото може да се каже за предните два албума на групата, това може да се каже и за този. А именно - не блести с оригиналност, но е свеж, забавен, енергичен и предразполагащ към вдигане на чаши. Разликата с предните творби на Alestorm е, че бързо изчерпващата се пиратска тематика този път е допълнена с истории за пътуване във времето, алкохол и дори своеобразен дис (закачка) с плаващите под американски флаг конкуренти (и очевидно приятели) в "пиратския метъл" Swashbuckle. Лиричното безсилие пък е доста умело замазано с песента "Scrapping the Barrel", в която момчетата си признават, че бурето с пиратски истории е изпразнено и от стените му вече се остъргват последните остатъци. Същевременно обаче момчетата показват, че дори от това трудно положение може да се получи добра песен. Всъщност, съдейки по текста и повтарящия се припев, това е една чудесна песен за закриване на концертите на бандата. Също подходящи за концерт (и почти сигурни участници в новия им сетлист) са и тракове като "Rum" (който доста силно бие на Korpiklaani със своя опростен текст за дадената напитка) и сингълът "Shipwrecked". Връхната точка в албума за мен обаче е "Buckfast Powersmash"! Траш-звученето, Trollfest-ското влияние и темпото в тези 2 минути и половина напълно компенсират липсата на композиционно майсторство в песента, превръщайки я в чиста доза енергия. Оттам нататък не бих казал, че ви очаква нещо кой знае колко изненадващо в "Back Through Time". Типичен Alestorm, какъвто харесвате (или не), който да се услади на феновете и който ще привлече няколко нови такива. Ако и вие сте фенове - не пропускайте албума да мине току-тъй покрай ушите ви, защото трудно бихте останали разочаровани от него.  

+ + + + Плюсове.......:
Не изневеряват на себе си, на стила си и на феновете си.
Подходящ за вдигане на настроение, чаши и наздравици.
Alestorm показват защо именно те са най-добрите в "пиратския метъл".

- - - - Минуси........:
Бурето наистина започва да се остъргва и историите да се изтъркват.
Албумът не блести с кой знае каква оригиналност и разнообразие.

Подходящо за фенове на:
Running Wild, Korpiklaani, Finntroll, Swashbuckle и др.
Автор: BGMario
-=7/10=-

Merging Flare - 2011 - Reverence

Posted by Today's Metal Crew On събота, май 28, 2011 0 коментара

Стил......: Power/Speed Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Disentertainment
Отнема....: 42 минути 

www.myspace.com/mergingflare

Мerging Flare е една от групите, които търсят своето място сред почитатилите на мелодичния пауър/спийд метъл вече 10 години. Време, през което трупащият се опит достига количество, достатъчно, за да прерасне в един истински, цялостен и завършен албум. Е, не очаквайте докато слушате "Reverence" той веднага да се превърне в новия ви любим албум, но този хъс и тази енергия, струящи в изобилие от всяка песен в него ще ви напомнят, че добрия стар хеви метъл още е жив. Маестро Кай Хансен не е случаен човек и това, че дава своя отпечатък (чрез глас и китара) в четири от 11-те парчета, е факт, говорещ сам по себе си за стойностите и ценностите на този дебют. Духът на миналото, долавящ се в ясни препратки към групи като Running Wild, Gamma Ray (накъде без тях), Accept и даже откровено Queen в песента "Terrordome", ни навежда на мисълта, че всичко това вече е възможно и да сме го чували. Защото "Reverence" звучи точно така - като много готин албум от миналото, който сме забравили по някаква причина. Но с риск да си навлека гнева на някои фенове, ще кажа, че не винаги е необходимо да "откриваш колелото", за да спечелиш внимание. Все по-малко са бандите, правещи (качествено) добрия стар класически пауър метъл, който да донесе на нас, по-старите фенове онова чувство от средата на 80-те години, когато този жанр тепърва прохождаше. Единственото нещо, което лично ми дойде в повече в албума, това са хоровите напеви в припевите. Не че са лоши, но просто почти няма припев без хорово пеене, което прави този елемент предвидим всеки път. Останалото - чиста доза изтупан от праха мелодичен пауър метъл, подходящ за масово облъчване. За финал бих искал да отбележа като много приятна изненада почитта, отдадена към други доайени на жанра Riot, с кавъра на тяхната "Sign of the Crimson Storm". Привидно в приспивно темпо, тя е чудесен финал на "реверанса" към 80-тарския хеви метъл, поднесен ни с финес и майсторство от Merging Flare. Възползвайте се максимално!

+ + + + Плюсове.......:
Връща календара към едни други времена, без обаче да се забравя качествения звук.
Участието на Kai Hansen издига албума с няколко нива нагоре.
Песента "Steel Redeemer" е с голям потенциал за концертен хит.
Направо ми иде да си запиша тоя албум на касетка и да си го пусна в уокмена!

- - - - Минуси........:
Хоровите песнопения стават много предвидими доста бързо.
Албумът е със затихваща сила, за щастие успешно овладяна от кавъра на Riot.

Подходящо за фенове на:
Gamma Ray, Running Wild, Helloween, Primal Fear, Accept и др.
Автор: Nightice
-=7/10=-

Tyr - 2011 - The Lay of Thrym

Posted by Today's Metal Crew On петък, май 27, 2011 2 коментара

Стил......: Viking/Power Metal
Държава...: Фарьорски острови
Лейбъл....: Napalm Records
Отнема....: 46 минути 

www.myspace.com/tyr1

Трюм (Thrym) е името на един не особено умен великан от нордската митология, който имал неблагоразумието да открадне от Тор неговия чук Мьолнир. Голяма грешка. След като Локи разбрал кой е крадецът, а великанът от своя страна поискал като откуп да се ожени за богинята на любовта Фрея, Тор се вбесил напълно, готов да предаде Фрея в ръцете на Трюм, само и само да си върне Мьолнир. Фрея обаче не била очарована от идеята, затова заедно с Локи убедили Тор да се дегизира като булка (за което му се наложило да си обръсне брадата) и да отиде в двореца на Трюм, преструвайки се на Фрея. Така и станало.

На празненството Тор едва не се издал, след като изял промишлени количества храна, но ниското IQ на великаните му позволило да ги залъже. Когато в скута му бил поставен сватбеният подарък, а именно - самият Мьолнир, Тор не чакал и секунда, а моментално убил Трюм и сестра му, а според някои легенди - и всички останали гости, след което разрушил двореца и си тръгнал.

Това е основната история, върху която е базиран "The Lay of Thrym", макар че тематиката в албума не се изчерпва само с нея. Обръща се внимание и на по-съвременни проблеми в песни като "Shadow of the Swastika", чиято тема надали има нужда от разяснения. Но да обърнем внимание и на музикалната част. Албумът започва ударно и мощно с "Flames of the Free" - бърза и мелодична песен, показваща горе-долу какво очаква нататък в албума. Споменах вече за "Shadow of the Swastika", затова ще мина нататък, където като безспорен хит и постоянен бъдещ участник в live-овете на групата се очертава и първата пусната песен от албума "Take Your Týrant"! Предупреждавам ви, че тази песен много сериозно ще ви се набие в главата още след първото слушане и има голям шанс да ви стане любимата песен на Týr! "Evening Star" е нещо като балада, но отново в Týr стил, докато "Hall of Freedom" е по-"фолк" ориентирана и влючва много зарибяващ бърз хоров припев, напомняйки на Ensiferum в това отношение. Следва една песен, наречена "Fields of the Fallen", която звучи така, сякаш групата не е имала достатъчно време да запише всички вокали за нея, затова ги e заместили със сола. Не знам дали де факто така се е случило, но... това усещане ми остана. "Konning Hans" е втората песен в албума, която бихме могли да наречем "балада", макар по-правилното определние да е "бавен епичен химн", при това на фарьорски (или ферьорски, няма никакво значение). На същия език е и следващата "Ellindur Bóndi á Jadri", но вече с малко по-бързо темпо. "Nine Worlds of Lore" също вдига оборотите, разказвайки ни за 9-те свята, съществуващи според Нордската митология. Закриващата и заглавна "The Lay of Thrym" пък ни разказва историята, която вече ви описах по-горе, само че с един доста епичен и отвяващ мозъци съпровод, правейки песента една от най-добрите в албума. Честно, нямаше да им се разсърдя, дори ако бяха я направили не 6, а 12 или 18 минути!

Но да спрем дотук и да обобщим. "The Lay of Thrym" е поредният страхотен албум на Týr, който дава поне 3 песни на свръх-високо ниво и нито една слаба такава, като изключим може би звучащата недовършена "Fields of the Fallen". Магичните вокали на Хери Йоенсен и хоровите партии, които го подпомагат в целия албум, ще ви напомнят от първата секунда, че слушате именно Týr, а не просто албум на някоя обикновена пауър метъл група. Затова ако искате да чуете малко истински нордски метъл и малко интересна митология, или ако сте момиченце и просто искате да си представите как русия мускулест Тор се прави на булка - то отделете малко кинтаж и си купете този албум! Ако си купите пък digipack изданието, ще получите и 2 бонус трака с  великолепни кавъри на Black Sabbath и Rainbow, така че изобщо не знам защо още четете, а не търсите начин да се сдобиете с диска. Take - your - tyrant!

+ + + + Плюсове.......:
Песни като заглавната, "Hall of Freedom" и най-вече "Take Your Tyrant" остават... завинаги!
Де факто и де юре, слаби песни в този албум няма (само с една съмнителна).
Вокалите на Хери просто ви отварят вратите към Асгард.

- - - - Минуси........:
"Fields of the Fallen" продължава да ми звучи недовършена, макар да не е лоша.
Имали са и по-добри песни на родния си език.

Подходящо за фенове на:
Ensiferum, Turisas, Heidevolk, Amon Amarth, Einherjer и др.
Автор: Testset
-=8/10=-

Amorphis - 2011 - The Beginning of Times

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, май 26, 2011 1 коментара

Стил......: Gothic Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: 55 минути 

www.myspace.com/amorphis

Дълги, дълги години изминаха от момента, когато през 1994-та за пръв път чух Amorphis и техния "Tales From the Thousand Lakes". Оттогава насам бандата неведнъж направи интересни и плавни промени в стила си, покорявайки нови и нови територии и фенове, без обаче да губи старите такива. Днес пред нас е 10-ият студиен албум на групата "The Beginning of Times", чиято обложка изобразява митът за яйцето на звънарката (птица от семейство патицови), от което се е родил светът. Очакванията за този албум бяха най-разностранни, като се почне от "ще се завръщат към корените си", мине се през "ще си дадат ново начало" и се стигне до "ще свирят по нещо, отразяващо всичките им периоди". По-склонен съм да се съглася с последното, защото "The Beginning of Times" ми звучи така, сякаш групата наистина е взела по малко "есенция" от старите си години, за да я използва в направата на нещо съвсем ново и неподозирано. Не ме разбирайте погрешно - Amorphis все още са онази мелодична, меланхолична и дълбоко емоционална банда, залагаща от време на време на екстремни вокали - просто днес звучат така, сякаш са направили крачка в една друга епоха. Това усещане най-вероятно се дължи на по-осезаемото (макар и ненатрапчиво, за щастие) прогресив-звучене на албума, както и на невероятно блестящите този път клавишни партии. Винаги съм харесвал тази част от музиката на Amorphis, но този път Сантери Калио просто надминава себе си, изтръгвайки от черните и бели клавиши не само страхотни, меки и поглъщащи мелодии (пиано, орган, от който да ви настръхне всеки косъм и оркестрации), а и няколко сола. Томи също за пореден път върши великолепна работа зад микрофона, изпявайки (и изгрухтявайки) с чувство всяка една нота, развявайки междувременно убер-дългите си расти. Комплименти отправям и към Ян Рехбергер, чиито барабани звучат изключително добре, автентично и изчистено. Ако пък трябва да посоча песните, които наистина ми направиха огромно впечатление, веднага бих назовал сингъла "You I Need" (който вече много време не мога да спра да си тананикам), "Reformation" (с невероятната си структура, мелодия и беквокали, странно защо напомнящи ми на Indica), "Soothsayer" (просто трябва да се чуе!), заглавната и закриваща "Beginning of Time" (със страхотното си клавишно соло) и "Three Words" (само заради великолепните клавишни в нея). Боя се, че ако продължа, ще трябва да спомена почти всички песни (без 2 или 3), затова ще спра дотук. Вие обаче не давайте нищо да ви спре при закупуването на "The Beginning of Times" и изслушването му от край до край. Можете да бъдете сигурни, че парите ви ще отидат за един повече от качествен продукт.

+ + + + Плюсове.......:
Чудесна продукция, дело на самата банда.
Атмосфера и емоция, каквато само Amorphis могат да създадат.
Блестяща работа зад микрофона, клавишите и барабаните!
Беквокалите (където ги има) са страхотно допълнение към гласа наТоми.
По нещо и за новите, и за старите, и за бъдещите фенове.

- - - - Минуси........:
Темпото в доста от песните е почти еднакво (и средно).
Няколко по-безлични песнички (имена не казвам, да няма сърдити).

Подходящо за фенове на:
Crematory, Sentenced, Before the Dawn, Poisonblack и др.
Автор: Zorn
-=8/10=-

Unleash the Archers - 2011 - Demons of the Astrowaste

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, май 23, 2011 1 коментара

Стил......: Melodic Death/Power metal
Държава...: Канада
Лейбъл....: -
Отнема....: 62 минути 

www.myspace.com/unleashthearchers

Не бих могъл да кажа, че съм особено голям фен на пауър/хеви метъл бандите с женски вокали. На повечето такива просто не им отива да ползват мацки зад микрофона. В случая на Unleash The Archers нещата стоят малко по-различно. Първо, те не правят чист пауър метъл, а пауър метъл с елементи на мелодичен дет. Второ, вокалистката Бритни Хейес има много специфичен, пълен с енергия и завладяващ алт (нисък женски глас), който е основната притегателна сила на този албум и една от причините да го изслушате до края, въпреки голямата му дължина. И трето, Бритни не е сама зад микрофона. Сравнително чести дет-включвания прави и китаристът Брейдън Дичковски, чиято работа обаче можеше и да е малко повече, за да се изравнят пауър/мелодет везните (наклонени в пауър посока). Музикално, можем да кажем, че "Demons of the Astrowaste" си е почти чист пауър метъл с малко елементи на прогресив и метълкор (заради няколкото брейкдауна). Така съчетанието на пауър, мелодет, женски и мъжки (екстремни) вокали и останалите елементи, дава на албума една много специфична атмосфера, в която да се потопите с кеф, особено ако имате на разположение 62 минути. Всъщност, за малко да забравя да спомена, че "Demons of the Astrowaste" е концептуален албум. Цялата история в него се върти около някакъв пич, който отива на някаква планета, намира някакъв прокълнат меч, който покварва душата му и... и в този момент разбрах, че или UTA играят много World of Warcraft, или никога не са я играли, защото историята в албума звучи досущ като историята на Артас, само че в звездно-космически вариант. Даже сега виждам, че абревиатурата на албума всъщност е "DOTA", така че съмненията ми станаха дори по-силни (играчите ще ме разберат). Затова нека спрем дотук и да обощим - "Demons of the Astrowaste" е един епичен, интересен, разнообразен, динамичен, добре изпят и прекалено дълъг албум със собствено звучене и леко клиширана основна история. Добре е, че английският не ми е роден език и не ми дреме особено. Целият албум може да бъде чут и закупен ТУК.

+ + + + Плюсове.......:
Ето една Бритни, която има наистина хубав глас.
Такива албуми не се чуват всеки ден.
Атмосфера, в която да се потопиш, покуфееш и потананикаш.
"Dawn of Ages" и "Realm of Tomorrow" са уникално зарибяващи песни!

- - - - Минуси........:
Прекалено дълъг албум, поради което трудно се слуша на един дъх.
Малко повече екстремни вокали нямаше да са излишни.
Спорно е доколко е интересна историята/концепцията.

Подходящо за фенове на:
Gwyllion, Persefone, Blackguard, Deadlock и др.
Автор: BGMario
-=7.5/10=-

Primordial - 2011 - Redemption At the Puritan's Hand

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, май 23, 2011 0 коментара

Стил......: Celtic Black/Folk Metal
Държава...: Ирландия
Лейбъл....: Metal Blade
Отнема....: 63 минути 

www.myspace.com/primordialofficial

Раздвоение, възбуда, разочарование - все състояния, предизвиквани от връхлитащи и рязко изчезващи емоции, откакто слушам този нов албум на паган-бащиците Primordial. Група, която винаги ще има какво да каже на заобикалящия ни свят. Тези хора вярват истински в това, което правят. Директно и право в лицето, без замисляне изстрелват дозата си вдъхновение. Мрачните окраски, съпровождащи цялото им творчество, намират своето платно и този път, чрез осем композиции, всяка от които рисува картини с единствения възможен цвят - досещате се кой. Държава като Ирландия, пропита с мрачни легенди за различните образи на човешкото олицетворение, в случая е доста миксирана, или по-скоро последователно въвлечена (песен след песен) във връзка с цялостната евро-(не)християнска история и някои нейни специфики. С оглед ненавлизането в тази terra incognita, ще спра дотук. Чисто музикално, албумът преминава от ударно начало, през сложна (и доста трудно смилаема) средна част, до онзи край, който всеки фен на Primordial винаги иска да чува. Текстовете изобилстват от една думичка (айде,да си я кажем направо - grave), която се загнездва някак си в съзнанието още на 15-тата минута, а докрая ви очакват още... само 48, което както и да го погледнем е прекалено много за албум, изпълнен с подобна материя. И все пак, интелигентността на тази банда винаги ми е доставяла удоволствие - направи го и този път. Не с нещо различно, а по утъпкания и познат път. Има групи, които не трябва да се променят. Слушайте "Redemption At the Puritan's Hand" изцяло на своя отговорност, защото ако ви налегнат разни мрачни мисли и внезапно започне да ви се копае дупка, в която после да ви се прище да полегнете - няма да съм виновен аз.

+ + + + Плюсове.......:
Твърдо следване на възприетия курс в композирането и аранжиментите.
Поредният силен албум.

- - - - Минуси........:
По-дълъг от необходимото, поне с 15 минути.
Има места, на които освен барабани, останалото, което се чува, е доста неопределимо.

Подходящо за фенове на:
Moonsorrow, Darkest Era, Solefald и др.
Автор: Nightice
-=7.5/10=-

Blindside - 2011 - With Shivering Hearts We Wait

Posted by Today's Metal Crew On петък, май 20, 2011 1 коментара

Стил......: Alternative Rock/Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: INO Records
Отнема....: 39 минути

www.myspace.com/blindside

Познато ли ви е онова усещане, при което само като видите обложката на даден албум, веднага ви става ясно, че той ще ви хареса? Е, точно това изпитах аз когато видях обложката на "With Shivering Hearts We Wait". Признавам, че отскоро знам за тази банда, но това не ми попречи веднага да се превърна в покорен техен фен. Но нека погледнем какво имаме пред себе си и защо така ме завладя фенщината. 10 песни, с убийствено начало. "There Must Be Something In The Water" просто ще ви хване за фланелчицата и ще ви запраща като парцалена кукла от стена на стена в стаята. Това е начало, което ви оставя без дъх! Следващите три песни си приличат по едно - все ритмични и приятни са. Най-радващото обаче е, че не са еднообразни, защото шведите са се постарали да ги направят ясно отличаващи се една от друга. Чак петата песен в албума, "Bloodstained Hollywood Ending" успя да не ми хареса (въпреки, че някои я намират за доста "catchy"), защото след слушане ми остави чувството, че вече съм я чувал от около 300 други банди. Веднага след нея обаче идва кулминацията на албума - "Our Love Saves Us", която е един чудесен химн проповядващ... любов. Именно в текста на тази песен е включено и заглавието на самия албум. Ако сте вярващ, няма как да не ви хареса, а дори и да не сте, само по себе си парчето е готино. Съдейки по сайта им, това ще бъде и песента, която ще получи свой клип. Последните две песни от албума също заслужават отделно внимание. "Cold" има страшно зарибяващ припев, а 7-минутната "There Must Be Something In The Wind" е перфектният завършек на тавата - приятна, зарибяваща,  разнообразна (включва страхотни електронни елементи към края си), че и на всичкото отгоре няма да ви досади, въпреки стряскащата си дължина. Ако трябва да си правим изводи, то най-отличаващото се нещо в този албум е уникалният глас на Кристиян Линдског, който ще ви направи страхотно впечатление с широкия си диапазон и приятен тембър. Друг много приятен елемент е и оставането в познатата стилова ниша - Blindside не променят своето характерно звучене, което е супер, предвид, че от 6 години не са издавали албум. Въпреки това, "With Shivering Hearts We Wait" звучи малко по-оптимистично в сравнение с последните две-три тави, което пък показва, че момчетата далеч не тъпчат на едно място. И един любопитен факт за финал - от самото си създаване през 1994 до сега групата не е сменила нито един от своите членове. Това може лесно да отговори на въпроса ви "как така тая банда звучи толкова сработено". Та, в крайна сметка, какво получаваме? Един почти безупречен, забиващ се в главата албум, който може да ви надъха и да ви накара да си го тананикате паралелно с всякаква друга дейност. Фенове ли сте на жанра - чуйте го! А ако не сте, нищо - дайте му шанс, вероятността да ви хареса е голяма.

+ + + + Плюсове.......:
Кристиян притежава страхотни вокални качества.
Няколко много надъхващи и лесно запомнящи се песни.
Умело вплитане на различни стилови похвати из песните.
На практика слаба песен няма.

- - - - Минуси........:
Леко муден на 1-2 места.
Някои парчета са с ненужно засилен "radio-friendly" елемент.

Подходящо за фенове на:
Dead Poetic, Story of the Year, Chevelle, Papa Roach  и др.
Автор: Dexter
-=8/10=-

Mayan - 2011 - Quarterpast

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, май 19, 2011 5 коментара

Стил......: Symphonic Death Metal
Държава...: Холандия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: 59 минути

www.myspace.com/mayanofficial

Най-сетне, пред мен е дебютният албум на Mayan - страничният проект на Марк Йенсен от Epica (заедно с Джак Дрисен и Сандер Гоманс, бивши членове на After Forever). Казвам "най-сетне", защото от доста време се опитвах да се докопам до този албум и го очаквах с наистина голям интерес, защото не съм чувал свястна "дет метъл опера" от времето, когато Waltari издадоха една такава (а това беше ужасно отдавна).

За мое щастие, повечето от очакванията ми за "Quarterpast" се оправдаха, макар и албумът да се оказа повече "прогресив дет метъл" отколкото "симфоник". Откъде да започна? Може би с лицето на групата - харизматичният Марк Йенсен, с който имах щастието да си поприказвам (голям пич). Господин Йенсен се справя чудесно със задачите си зад микрофона, а именно - да грухти и крещи (по мое време не знаехме термини като "грунтове", "скриймове" и харш вокали", да ме извинявате за пустото невежество) с отвяваща мощ. Колкото и да реве обаче Марк, нещата нямаше как да се получат без другите момчета от групата, даващи своя принос с епични клавишни/симфо партии, зверски рифове, свирепи бласт-бийтове и често разчупени ритми. В албума като гости се изявяват Симоне Симънс от Epica (има си хас), Флор Йенсен от ReVamp/After Forever (също има си хас) и Хенинг Басе от Sons of Seasons, който със своите чисти вокали има доста голяма и важна роля за цялостното звучене на албума. Изява има и младата и талантлива италианска оперна певица Лаура Макри.

Стига локуми. Дошли сте тук, за да разберете какво ще чуете в този албум, нали? Ето го и отговора - ще чуете леко разчупен, епичен и симфоничен дет метъл, който е бил замислен да бъде "дет метъл опера", но поне според мен не е постигнато точно това. Имам предвид, че когато ми кажат "дет метъл опера" си представям нещо по-различно. Може би е така, защото очаквах да се потопя изцяло в атмосферата на "Quarterpast", да усетя присъствието на маите, да се почувствам в пирамидите... но не стана. Това е и единственото ми оплакване от този албум. Няма я необходимата атмосфера. Това далеч не значи, че не ме заболя врата от куфеене на "The Savage Massacre", мелодичната "Bite the Bullet" и закриващата и свръх-епична "Sinner's Last Retreat" (най-добрата песен в албума според мен) например, както и че имам каквито и да било забележки в композиционно отношение. Този албум е повече от добър и предлага нещо, което не можете да чуете всеки ден, така че би било грехота да му търся кусури там, където ги няма. Така че, освен неизградената атмосфера и леко излишната дължина на някои песни, не бих могъл да посоча нещо, което да ме накара да не си пусна "Quarterpast" отново.

+ + + + Плюсове.......:
Един от малкото успешни симфо-дет метъл проекти.
Голямо разнообразие във вокално отношение.
В албума има всичко от свръх-тежки пасажи, до крайно мелодични включвания.
Закривщата "Sinner's Last Retreat" направо ми отвя мозъка!

- - - - Минуси........:
Атмосферата не ме грабна, както очаквах (освен в закриващата песен, но беше късно).
Няколко трака са изкуствено удължени.

Подходящо за фенове на:
Waltari, Therion, Dimmu Borgir, Epica, Opeth и др.
Автор: Zorn
-=8/10=-

Hammerfall - 2011 - Infected

Posted by Today's Metal Crew On сряда, май 18, 2011 2 коментара

Стил......: Power/Heavy Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: 51 минути

www.myspace.com/hammerfall

Странно. Признавам си, не очаквах нещо такова от Hammerfall. Български и чуждестранни колеги ми казваха, че е тотално разочарование, но аз все пак продължих да имам едно наум, защото знаех, че зад тази различна (от всичките им досега) обложка също ще да се крие нещо различно. Един вид, бях подготвен за нещо, което не включва рицари и стомана. И така, взех албума в ръце, погледнах го и си го пуснах в плейъра. Първо, държа да подчертая, че като дългогодишен фен на чукопадите ми стана леко неприятно, когато забелязах липсата на Хектор върху обложката (сигурно зомбитата са го  погнали), но аз съм от хората, които обичат да се поставят на мястото на групите и се замислих. Честно, ако аз бях в Hammerfall и 15-ина години бях пял за рицари, воини (не бъркам думата), стомана и храброст, щях да се запитам дали не е време за промяна или ще започна да ходя по пътя на Manowar и да правя едно и също в продължение на 30 години. Е, не мога да си кривя и душата и да не споделя, че слушайки "Infected", някак ми липсва онова епично-героично чувство, което винаги ме е обземало, докaто слушам Hammerfall, но пък албумът далеч не е толкова лош, колкото ми го описваха. Факт е, че също като своя предшественик, "Infected" звучи сякаш момчетата са нямали време да направят нещо повече и са нашлякали 10-ина песни набързо, но това не пречи чак толкова на крайния резултат. Песни като "Dia De Los Muertos" (с динамика, сола, че даже и един брейкдаун), сингъла "One More Time", мачкащата "Immortalized", бойно-концертно-свежарската "Let's Get It On" и модерната "Redemption" в никакъв случай не бих могъл да нарека слаби. В тях чувам един по-тежък и модерен Hammerfall, с повече двойни каси, повече запомнящи се рифове, повече сола и повече клавишна работа (макар групата да не разполага с клавирист), което лично на мен много ми допада. Харесвам по-модерното и някак опростено in-your-face звучене. Но тук някъде идва въпросът дали с тези песни, с това ново звучене и с този нов имидж Hammerfall не рушат своя образ, граден повече от десетилетие? Отговорът за мен е прост, но не и еднозначен. А той е, че "Infected" не може и няма смисъл да бъде сравняван с култовите албуми на бандата като "Crimson Thunder", защото не притежава онзи епичен заряд. Но сам по себе "Infected" е един доста хубав и приятен за слушане концептуален (за вируси, зомбита и али-бали) албум, от който веднага запомних няколко песни и си тананиках 3/4 от мелодиите в него още след 2 слушания. Естествено, гореспоменатото бързане се е отразило на няколко трака, превръщайки ги в неизбежен пълнеж (а баладата "Send Me a Sign" дори е римейк на някаква унгарска банда с неизписваемо име), но като цяло съм доволен. Винаги съм го казвал и ще продължавам да го повтарям - една група не може и не бива да прави едно и също всеки път. Колкото до недоволните фенове - спокойно, хора! Hammerfall ще се завърнат с още рицари и стомана. Затова чуйте този албум без да го съпоставяте със старото творчество на бандата. Тогава шансът да ви хареса е много по-голям.

+ + + + Плюсове.......:
Модерно и свежо звучене, качествен саунд, качествена продукция.
Песни, които да си тананикате и които 100% ще пеете с цяло гърло на концертите им.
Малко разнообразие от това, което сме свикнали да чуваме от групата.

- - - - Минуси........:
Пак им личи, че са бързали за бързия влак, докато са записвали албума.
Няма го онова героично-епично чувство, типично за Hammerfall.
Няколко пълнежа и доста моменти, които повечето стари фенове няма да харесат.

Подходящо за фенове на:
Helloween, Manowar, Primal Fear, Sabaton, Accept и др.
Автор: Zorn
-=7/10=-

Omega Lithium - 2011 - Kinetik

Posted by Today's Metal Crew On вторник, май 17, 2011 1 коментара

Стил......: Industrial/Gothic Metal
Държава...: Хърватия
Лейбъл....: Drakkar Productions
Отнема....: 48 минути

www.myspace.com/omegalithium

Хърватската електро-готик метъл банда Omega Lithium издаде дебютния си албум "Dreams In Formaline" преди 2 години и веднага се добра до ушите на много фенове на жанра и тяхното одобрение. Добра се и до моите, макар че ако трябва да съм честен, имах по-големи очаквания от тях в самото начало. Добрата новина е, че "Kinetik" е много по-изпипан, зрял и имащ какво да предложи албум. От 40-те песни (и идеи за песни) в него са оставени само 11, като цялата "баластра" е захвърлена настрана и е оставен само "каймакът". Тази липса на "пълнежи" е основната причина "Kinetik" да се превърне в един стегнат, емоционално наситен и зарибяващ албум. Гласът на Мия също се е поошлайфал и вече не я чуваме да излиза от тоналност, както на няколко места се случваше в "Dreams In Formaline". Продукцията също играе голяма роля за доброто звучене на материала в албума. Барабанният звук е най-доброто постижение в това отношение, но няма и как да е другояче, след като с тях се е занимавал барабанният техник на самите Rammstein - Ралф Розенберг. Влиянието на последните пък може да се усети тук и там, но най-вече в "Cut/Forget", чието начало със звуци от десетки маршируващи крака сериозно напомня на "Links 2 3 4". Но стига празно прес инфо. Това, което трябва да знаете е, че този албум звучи... секси. Не само защото Мия е секси, но цялата атмосфера на "Kinetik", с електрониката, леко мрачния, механичен готик саунд... всичко лъха на сексапил. Е, това може да се дължи и на извратеното ми индъстриъл мислене, но пък.. може и вие да усетите нещо подобно. И да, като казах "индъстриъл", се сещам да допълня, че "Kinetik" е много по-"индъстриъл" от предшественика си, което - както и да го погледнем - си е много добре, а песни като "Time of Change", хитовата "Dance With Me" и "I Am God" пък ми дават надежди, че Omega Lithium ги чака едно доста добро бъдеще на индъстриъл/готик метъл сцената. И така, моята препоръка - подкрепете братята (и сестра) хървати, купете си диска, пуснете си го и докато го слушате правете нещо секси (оставям на вашето въображение да реши какво) и стойте на пуснати завеси. "Kinetik" предразполага към подобни неща (и чиста проба мърсуване).

+ + + + Плюсове.......:
Изключително добра продукция и звук.
Повече зрялост във всяко (особено в композиционно) отношение.
Готина атмосфера, зарибяващи мелодии, мощен ритъм, електроника и здрави рифове.

- - - - Минуси........:
И по-добри неща сме чували в жанра.
Спорно е дали вокалите на Мия са най-подходящите за този тип музика. 

Подходящо за фенове на:
Velcra, Interria, Unsun, Deathstars, Rammstein и др.
Автор: Zorn
-=7.5/10=-

Размисли за Евровизия (II част)

Posted by Today's Metal Crew On неделя, май 15, 2011 2 коментара

Преди близо 3 месеца публикувахме на сайта първата част от нашите "Размисли за Евровизия", когато по БНТ наблюдавахме конкурса за класиране на българската песен на конкурса.

Днес е финалът, на който България за пореден път не се класира. В общи линии за пръв път ме хвана и яд за това, защото Поли Генова се справи наистина чудесно със задачата си, изпя си всичко правилно и за разлика от 95% от другите кандидати, не изфалшивя нито веднъж. Пък и песента й не беше лоша сама по себе си, не беше и безлична като останалите. Но както казахме и предния път - единственият проблем на "На Инат" беше, че е на български.

Е, финалът обаче си премина спокойно и без "нашето момиче". А това, което обедини мненията ни беше, че отдавна не бяхме слушали толкова безлични песни (дори на минали издания на този конкурс) и толкова много фалшиво пеене. Отначало бяхме решили да напишем по някоя дума за песента на всяка държава, но стана така, че ако не бяхме се захванали да пишем така тая статия, досега да бяхме заспали неволно... затова стигнахме до компромисно решение - да пишем само за песните, които са ни направили някакво (каквото и да е) впечатление. Ако не видите някое име долу, значи то не е заслужили споменаване - или защото песента на държавата му е била или скапана, или безлична, или и двете.

И така, след като на полуфиналите си заминаха някои слушаеми песни (а те не бяха много), на финала добро впечатление успяха да ни направят изпълненията на доста малко държави. Ирландия, например, не бе в това число. Двама пацули с прически като на Пол Финикс от Tekken и облечени като кечистите Road Warriors, пеещи фалшиво скапана песен. Какво по-лошо от това? Дори "гордостта на Англия", застарялата бой-бандичка Blue не успя да надскочи нивото на потен хомосексуализъм на гореспоменатите ирландци. Сърбия също изскочи с умопомрачително тъпа песен, но пък на тях не им е за сефте.

Но нека не бъдем "хейтъри", защото все пак това не е "нашата" музика. Е, на въпросния финал имаше и интересни попадения. Например, Молдова със своите народни любимци Zdob Si Zdub, които направиха купон със своята свежа ска-фолк-рок песновка и за които стискахме палци през цялото време (защото сме стари фенове). Не схванахме идеята на шапките им, но здраве да е. Франция също представи нещо интересно със своя тенор Амаури Васили (или както там му се произнася името). Свежо евроденс парче извади Швеция с "Popular", макар че Ерик Сааде не го изпя нито веднъж като хората (иначе може би щеше да спечели заслужено). Други скандинавци, а именно Дания, дадоха на конкурса един истински потенциален хит, какъвто определено може да бъде "New Tomorrow" със своя зарибяващ припев. Черешката на тортата може би беше песента на Грузия! "One More Day" на Eldrine - наистина прекрасно изпълнена песен, със заряд, емоция и естествено - добро количество жица и електроника (каквито ние нетайно си харесваме). Миналогодишната побетилка Лена пък показа, че вече не е малко несигурно момиченце, а 20-годишна красавица, която знае как да гледа мръснишки и да се държи като звезда. Песента й беше доста минималистична и скучновата, но немците явно напоследък харесват подобни неща. Те си знаят.

И така, очакваме вота на публиката, след което ще отчетем и изкоментираме крайния резултат и победителя.

EDIT: Честито на Азербайджан. Те са подходящ избор за победител на това и без това скучно издание на музикалната параолимпиада, наречена Евровизия. Песента е олицетворение на цялото издание - куца, скучна, безлична, изпята фалшиво (особено след финала), без синхрон и изобщо, все едно я пее жената на съседа-боксьор, надвиквайки се с кучето си и трите си кастрирани котки.

Ех, приятно е така, с малко хейт късно вечер. Айде, че заспахме.

P.S. Авторът няма претенции да смята мнението си за меродавно и не му дреме ако някой го намира за обидно. Това е лично мнение без нито едно твърдение, целящо да убеди някого в истинноста му.

Автор: Zorn/Testset


Crossfade - 2011 - We All Bleed

Posted by Today's Metal Crew On петък, май 13, 2011 0 коментара

Стил......: Alternative Rock
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Eleven Seven Music
Отнема....: 48 минути

www.myspace.com/crossfade

Пет години чакахме, за да чуем какво ни е приготвила тази чудесна алтрок банда след нелошия, но доста неуспешен "Falling Away". Чакането не беше чак толкова мъчително, тъй като в жанра постоянно излизат добри албуми, но все пак, виждайки "We All Bleed" с тази му мрачна обложка, ми стана едно такова приятно и леко носталгично, чудейки се "егати, кога минаха 5 години бе". Проблемът е, че за този огромен период момчетата имаха време да направят нещо разтърсващо, с което най-накрая да се утвърдят на сцената, на която вече доста време се клатушкат несигурно като пиян басист. И така, вместо на мощ, зарибяващи мелодии и динамика, Crossfade решиха да заложат на мрачни емоционални парчета. Това играе решаваща роля за темпото в албума, което с малко уговорки можем да наречем "средно" (но имаме едно наум, че де факто си е бавно). Така слушах, времето си минаваше и след 8 поредни бавни песни и чакане на "нещо с темпо", най-накрая осъзнах, че няма смисъл да чакам, затова директно си пуснах наново албума, този път без да чакам нищо. Просто слушах. И така няколко пъти. Постепенно започнах да харесвам някои песни, които в началото дори ми бяха леко досадни и така най-накрая открих своите фаворити - "Prove You Wrong" (която трябва да изслушате докрай, ако искате да харесате) и заглавната "We All Bleed", която се откроява с повече оригиналност от останалите песни в албума. "Open Up Your Eyes" също е един доста добър трак, но повече впечатление ми направи 10-минутната "Make Me a Believer". В нея Crossfade явно държат да покажат, че прогресив рока не им е чужд и че и те могат да правят подобни интересни, и разнообразни (и безметежно дълги) песни. Като цяло "We All Bleed" обаче си остава един мрачен "ставащ" албум, клонящ към "леко посредствен", като това може да се окаже пагубно за и без това несигурната кариера на бандата. Пък и за 5 години феновете заслужаваха нещо повече.

+ + + + Плюсове.......:
Добре продуцирана творба.
На места има по някоя и друга блестяща хрумка.
Личи си, че са вложили много усърден труд и много емоция. Палци горе за това.
 
- - - - Минуси........:
Ужасно бавно темпо. 2-3 песни - добре, но целия албум...
Стряскащо посредствени песни от рода на "Dear Cocaine".
Не особено интересен като цяло.

Подходящо за фенове на:
Hinder, Evans Blue, Adema, Cold, Shinedown и др.
Автор: Stahli
-=6/10=-

Dreamtale - 2011 - Epsilon

Posted by Today's Metal Crew On сряда, май 11, 2011 8 коментара

Стил......: Melodic Power Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: -
Отнема....: 49 минути

www.myspace.com/dreamtaleband

Предполагах, че "Epsilon" ще бъде силен, но това, което чух в него... надмина очакванията ми! Този албум е не просто силен - той е великолепен! Първото нещо, което ми направи впечатление в него беше страхотният, невероятно добре изчистен, кристален и мощен звук, чиято ударна вълна насмалко да ме събори от стола. Точно такъв обаче трябва да е звукът, за да може да достави на слушателя пълното удоволствие от един утопично силен пауър метъл албум, какъвто безспорно е "Epsilon". В дни, когато много от бандите в жанра решават да заложат на хард-рок елементи, за да привлекат масата фенове на този жанр, "Epsilon" е нещо повече от глътка свеж въздух, давайки на почти отчаяния фен точно това, което иска. Мелодичен, зарибяващ, запяващ се, прекрасно звучащ, модерен пауър метъл. "Angel of Light", откриващата "Firestorm", безкомпромисната "Where Eternal Jesters Reign", Helloween-ската "Fly Away", мозъкоотвяваща "Each Time I Die" и епичната "March To Glory" пък са песни, за каквито всеки пауър метъл фен може само да си мечтае да чуе - с двойни каси, ритъм, динамика, китарни и клавишни сола, страхотни вокали от Ерки Сепанен (познат на дуум метъл феновете от KYPCK) и просто... красота отвсякъде! Направо ми се иска да намеря някакъв недостатък на този албум, за да не ме обвинят в пристрастност, когато му сложа максимална оценка, но освен някои много кратки и чисто субективни "нехаресвания" от моя страна, не мога да се сетя за нищо съществено. Музиката на момчетата ме изпълва с кеф, желание за куфеене и добро настроение и не бих си кривил душата за глупости. Затова, ако и вие сте фенове на този жанр, не се замисляйте нито за секунда, а веднага си купувайте "Epsilon"! Причините (освен защото е невероятен) да го направите се допълват с това, че първо - този албум е издаден самостоятелно и няма да си дадете парите на някакъв лейбъл, а директно на бандата; и второ - художник на обложката е българката Диляна Делчева. Ако не може да си позволите албума по някаква причина, то тогава поне пишете един мейл на бандата и ги поздравете за страхотно свършената работа. Те го заслужават. Заслужават и много повече.

+ + + + Плюсове.......:
Един от най-добрите (ако не и най-добрият) пауър метъл албуми, излизали тази година.
Невероятно добър саунд, невероятно добра продукция!
Всеки звук има свое отчетливо място в албума.
Мелодия, мощ, куфеене, настроение и нещо за слушане за години напред.
Българската следа!

- - - - Минуси........:
И да има някакви, те ще са на чисто субективна основа. За мен няма.

Подходящо за фенове на:
Helloween, Power Quest, Derdian, Axenstar, Celesty и др.
Автор: Testset
-=10/10=-

U.D.O. - 2011 - Rev Raptor

Posted by Today's Metal Crew On неделя, май 08, 2011 0 коментара

Стил......: Heavy Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: AFM
Отнема....: 51 минути

www.myspace.com/udoonline

Стане ли дума за класически хеви метъл, надали можем лесно да се сетим за по-светъл пример от Удо Диркшнайдер, който вече над 30 години е сред най-емблематичните лица на немската (европейската и световната) хеви метъл сцена. За тези над 30 години, 59-годишният Удо не изгуби уникалния си и неподражаем глас и ето, че днес го използва все така умело и в новия "Rev-Raptor". Албумът сам по себе си спазва формулата на всички останали албуми на групата и кажи-речи ще знаете какво ще ви очаква вътре, още преди да сте го пуснали в плейъра. Разликата е в това, че в "Rev-Raptor" има повече запомнящи се песни от обикновено и че доста повече бие на 90-тарския Accept от предшествениците си. Песни като заглавната (чиито припев ще си припявате още в средата на песента), "Renegade", "Terrorvision", "Pain Man" и "True Born Winners" биха могли да бъдат истински концертни (и не само) разбивачи, а от друга страна баладите "I Get As Good As I Give" и "Days of Hope And Glory" спокойно могат да закрият всеки концерт и да изхабят доста газ от запалките на присъстващите. Откъм продукция нещата също стоят добре и звукът е доста изчистен, като забележките ми отиват към озвучаването на китарата и барабаните, които просто не заслужават такъв рехав звук. Ако барабаните удряха по-мощно, с плътни и добре озвучени каси, а китарите ползваха по-тежък дисторшън, то този албум щеше да смачка всякаква конкуренция! Не знам защо Щефан Кауфман е решил да си го причини, но здраве да е, и така сме доволни. Така де, не знам как някой фен на групата и на класическия немски хеви метъл би останал недоволен, затова ако и вие се имате за такъв - купете си "Rev-Raptor" и го надуйте силно, защото този албум просто е направен, за да бъде слушан така.

+ + + + Плюсове.......:
Албум, пълен с потенциални хитове за пеене, скачане и куфеене.
Гласът на Удо звучи също толкова мощно, колкото преди 20 години.
Урок по здрав класически хеви метъл.
Добра продукция и кристален звук.

- - - - Минуси........:
Адски грозна обложка.
Рехави (макар и изсвирени добре) китари и барабани.
Повтаряне на старата (и успешна) формула, което обаче поне на мен не ми пречи.

Подходящо за фенове на:
Accept, Saxon, Judas Priest, Primal Fear, Running Wild и др.
Автор: BGMario
-=7/10=-