Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: 41 минути
www.myspace.com/pain
www.myspace.com/pain
Не знам колко пъти изслушах този албум в последните 12 часа. По груби сметки... около 15 пъти. Точно както обещаваха прес-релийзите, така и се оказа - "You Only Live Twice" е най-тежкият албум на Pain досега, в който мастърмайндът на проекта бай Пешо Тетгрен показва завидни музикантски, вокални и продуцентски умения. Аз лично бих допълнил, че освен тежък, този албум е и сравнително мрачен за групата, но да не губим време, а да ви разясня набързо какво ви чака зад гърба на Painhead (симпатягата на обложката). Не съм особено голям фен на track-by-track ревютата, но това тук си заслужава. И така. Откриването е за "Let Me Out" - бърза песен с леко пънкарски/моторхедски ритъм и солидна електронна подложка. Типичен откриващ трак за Pain. Веднага след него идва една от най-добрите песни в албума - "Feed the Demons". Мрачна, мощна, тежка и перфектна за концерти, в нея Петер пее с 3 или 4 типа вокали, напомняйки ни за миг, че той е стоял зад микрофоните на не един и два дет метъл проекта. "The Great Pretender" е друга страхотна песен от албума! Типичен индъстриъл метъл с модерна електроника и опростен NDH риф. Мелодична, запяваща се, зарибяваща и даваща сериозни предпоставки за куфеене (включително и по време на концерти) песен. Ако има втори сингъл към албума, то той определено трябва да е за нея. Скоростта се снишава леко със заглавната "You Only Live Twice" - среднотемпова, по-лекичка песен, която успя да ми напомни доста на "Same Old Song" (просто са в един дух) и незнайно защо докато я слушах ми се загнезди мисълта, че би била адски подходяща за интро на героична анимация с роботи... Но както и да е. Следва сингъла, предизвикал най-разностранни мнения, а именно "Dirty Woman". Признавам, че съм от страната на онези, които не бяха кой знае колко очаровани да чуят как Pain правят песен в стил "AC/DC на стероиди". Песента не е лоша сама по себе си, но на мен някак не ми се вписва в представите за това как би трябвало да звучи Pain. Болшинството фенове обаче харесаха песента, така че явно бай Пешо е изпълнил успешно задачката си. "We Want More" пък е песента, в която улових волна или неволна заемка от "Zerstören" на Rammstein. Правя сравнението, защото началният риф и електрониката към него са почти 1:1 с песента на немците. Съмнявам се обаче г-н Тетгрен да има нужда да заимства от когото и да било, така че се успокоявам с факта, че "великите умове мислят еднакво" и спирам дискусията. Песента сама по себе си е адски силна, с много добре заложена електроника. Като цяло ми напомни на песен, излязла от "Nothing Remains the Same". "Leave Me Alone" пък е една от песните, които не успяха да ме грабнат. Мрачна, среднотемпова и леко безлична, тя сякаш служи за мост към размазващата "Monster". Страшно тежка, мрачна, с мачкащи рифове, с направо брутален край, но същевременно и мелодична като цяло. Предразполага към жестоко куфеене и дава енергия горе-долу колкото енергийната напитка със същото име, изпита на екс. За финал (на обикновеното издание) остава "Season of the Reaper". В момента не се сещам да съм слушал някога по-дълга песен на Pain, но ако има такава - поправете ме. Дълъг почти 7 минути, това е най-тежкия, най-бавен откъм темпо и най-мрачен трак в албума. Дължината е нещото, което ми дойде в повече, но не е болка за умиране, защото все пак става дума за закриваща песен. Меланхоличен и тъжен (емоции, които не сме свикнали да усещаме в албумите на Pain), но удачен край за един повече от добър албум! Искрено ви препоръчвам да си го купите, особено ако заложите на лимитираното издание с бонус тракове, ремикси и лайв-изпълнения, защото ще знаете със сигурност, че парите ви не са отишли на вятъра, а за един почти перфектен метъл продукт, дело на един от най-уважаваните умове на съвременната метъл сцена.
+ + + + Плюсове.......:
Слаба песен де факто няма.
"Feed the Demons", "Monster" и "The Great Pretender" просто отвяват мозъци.
Великолепна продукция, изпипани детайли и никакви пълнежи.
Петер върши невероятна работа зад микрофона!
"Feed the Demons", "Monster" и "The Great Pretender" просто отвяват мозъци.
Великолепна продукция, изпипани детайли и никакви пълнежи.
Петер върши невероятна работа зад микрофона!
- - - - Минуси........:
Две песни леко дължеят.
Лично (и субективно) смятам, че на Pain не им отива да правят хард рок. Визирам "Dirty Woman".
Лично (и субективно) смятам, че на Pain не им отива да правят хард рок. Визирам "Dirty Woman".
Подходящо за фенове на:
Deathstars, Hypocrisy, Rammstein, Static-X, Samael и др.
Автор: Testset
-=9/10=-