TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Turmion Kätilöt - Diskovibrator

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, септември 21, 2015 0 коментара

Стилът: Industrial Metal
От/Год: Финландия, 2015
Лейбъл: Osasto-A
Отнема: ~43 минути


Този албум ме спечели още със заглавието си, което е едно от най-великите, които някога съм срещал - "Diskovibrator". Дълго време обаче не бях сигурен дали Turmion Kätilöt ще направят нов индъстриъл метъл шедьовър, каквито несъмнено бяха първите им три албума. В "Diskovibrator" има намигания именно към тях, но пък отново няма такъв открояващ се хит от сорта на "Verta ja Lihaa" или "Tirehtööri". Опити за създаването на нещо подобно се чуват в синглите "Vastanaineet" и "Hyvissä Höyryissä", като първата е доста близо до целта, а втората e просто... странна. И с нетърпими последни секунди. Честно, не разбирам точно тоя трак. Но нека все пак погледнем по-отвисоко на нещата.

Виждаме познатото и шантаво диско метъл лице на TK още в самото начало с отварящата "Kirottujen Karnevaalit" и нататък из албума в песни като "Ranteet Auki", "Vastanaineet" и "Hiiltynyt Runko". В този списък влиза и най-"турмионският" (и съответно най-як) трак в албума "Sinä Saatana", който за мен е големият хит в "Diskovibrator". С по-чиста форма на индъстриъл метъл се включва "Lataa ja Varmista", а изненадващо на мелодет/блек избива тежката, мрачна, малко епична, но и много мелодична (в припева си) "Sinulle". Напълно различен от всичко и този път е почти 8-минутният финал "To Be Continued (Act 2)", който е странен до средата си, след което се превръща в чисто диско. С други думи, тракът представялва едно много, много дълго аутро.

Отдавна се чудя къде да използвам една от любимите си думи "консеквентен", затова ще я използвам тук. Не за друго, а защото Turmion Kätilöt са много консеквентни в творчеството си напоследък и затова "Diskovibrator" е логичен (да не кажа консеквентен) наследник на "Technodiktator", с който са сходни дори като заглавия и сричков състав. И в двата албума няма смазващи хитове "като от едно време", но са стабилни електро метъл тупаници, като "Diskovibrator" в частност ще задоволи (наблягам на "задоволи") за известно мераците на хората, обичащи този стил. Остава обаче и чувството, че слушам не толкова Turmion Kätilöt, колкото Two Times Terror. И не че в това има лошо, или има кой знае каква разлика между тези две групи на MC Raaka Pee, но все пак ми се ще да чуя онзи Turmion, по който се зарибих случайно преди повече от... 10 години? Баси, кога минаха бе?!


+ + + + +
Стабилен албум, който да задоволи за известно време мераклиите за качествен електро метъл.
Няколко силно зарибяващи, раздвижващи и развибриращи трака.
Тежък, мелодичен, електронен, купонджийски, мрачен, епичен и странен едновременно.

- - - - -
Огромната, уникална енергия от по-старите им албуми сякаш се е поизгубила.
Остава чувството, че се слуша не толкова TK, колкото Two Times Terror.
Все така няма супер открояващ се хит.
 
IF YOU LIKE
Two Times Terror, Ruoska, Black Light Discipline, Raubtier, Rammstein, Pain и др.

Автор: Testset
[7.5/10]

For Today - Wake

Posted by Today's Metal Crew On събота, септември 19, 2015 1 коментара

Стилът: Metalcore
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~37 минути


Християнската банда For Today подписа с Nuclear Blast, с които издава и новия си албум. В "Wake" обаче, явно по настояване на NB, които обожават да се бъркат в работите на подопечните си банди, този път For Today не звучат чак толкова "проповеднически" и залагат на по-изчистен метълкор. Стилът им като цяло си е същият - с много и унищожителни брейкдауни, зверски ревове от Мати Монтгомъри и редки включвания с чисти вокали от китариста Раян Лейтру. Китарният звук този път обаче е доста "размазан" по неясна за момента причина.

"Wake" е тежък, мрачен и на места меланхоличен, като това е и основната му разлика от предишните албуми. Песни като "No Truth, No Sacrifice" и "Broken Lens" са едни от най-тежките в дискографията на For Today, а на смазващите рифове и брейкдауни в "Deserter", "Wasteland" и "Determination" (с мощните ревове "No surrender, no compromise!") много трудно ще останете в покой. Такъв можете да откриете само в "Bitter Roots" с нейните меланхолични китари и чисти вокали, прекъснати накрая от малко екстремност. Меланхолията владее и първата минута в мрачната "Flooded Earth", а на по-малки дози се появява и из доста други песни.

Не че албумите на For Today са супер разнообразни, но "Wake" е може би най-еднообразният им досега. Ясно е, че силата на тази група се изразява в друго (и затова от години си купувам албумите им), но в "Wake" имам чувството, че слушам една голяма песен. Брейкдауните са сходни един с друг, а меланхоличните фонови китари са еднакви във всяка песен и наистина много дразнят - незнайно защо обаче са ги набутали навсякъде. Китарите в "Wake" са и най-слабото звено в албума, особено с този омазан саунд.

Дори всичко това накуп обаче не ми е достатъчно, за да кажа, че съм разочарован. Албумът е пълен с мощни песни, от които вече си имам фаворити и макар вече да не звучат толкова "християнски", това надали ще откаже по какъвто и да е начин старите им фенове (на много от които не им дреме за религиозните послания). For Today остава и групата с едни от най-здравите брейкдауни в съвременния метълкор. А това значи много.


+ + + + +
Тежък, мрачен и както винаги - пълен с разтърсващи, мощни брейкдауни.
Гледани поотделно - няма открояващо се слаби композиции.
Мати Монтгомъри се сеща чат-пат, че има и доста здрави високи крясъци - и ги използва.

- - - - -
Доста еднообразен, което не е много приемливо за 37-минутен албум.
Неприятно размазан китарен звук.
Свръхдосадни меланхолични китари за фон в почти всяка песен.
 
IF YOU LIKE
Parkway Drive, August Burns Red, Sleeping Giant, War of Ages, FFAK, ITMOL и др.

Автор: Testset
[6.5/10]

I, Legion - Pleiona

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, септември 17, 2015 1 коментара

Стилът: Modern Metal
От/Год: Канада, 2015
Лейбъл: Woodward Ave Studios
Отнема: ~43 минути


Тази група е нещо уникално по рода си. Мастърмайндът зад нея е Фредерик Риверин (китари), който пише песните на групата и използва услугите на множество известни вокалисти и музиканти, за да вдъхне живот на композициите си. Резултатът - висококачествен и разнообразен албум. "Pleiona" съдържа осем песни и въпреки че почти всички са от по над 5 минути, изобщо не натежават. Наличието на гост-музиканти в тях подпомага доста за разнообразието, а и страхотните сола (отново изпълнени от различни музиканти) също поддържат вниманието изострено. 

"Sirens" открива албума, като веднага разпознаваме гласа на Бьорн Стрид (Soilwork), а освен него чуваме и този на Джон Хауърд (Threat Signal). Страхотното соло в края пък е изпълнено от Виктор Саломонсен (ex-Mnemic). След това страхотно начало зазвучава "Exhale", която започва чувствително по-бавно, но въпреки че залага единствено на вокалите на Крис Кланси (Wearing Scars, Mutiny Within), песента се развива много добре в припева си, докато отново не смъкне темпото в куплетите. Тук за добрите китари и скоростното соло помага Паскал "Пако" Жобин (The Agonist). В "Hollow" се включва и младата Вики Боуър, която предоставя своите чисти и екстремни вокали, а песента има бърз китарен риф и великолепно соло, изпълнено от Angel Vivaldi. Е, така и не успях да свикна с вокалите на младата и красива дама (макар гузно да си припявах), но композицията е изключително добра. "Perfect Paradise" включва вокалите на Далая Тарда (Rise To Fall) и китари/соло отново от Виктор Саломонсен. Песента е скоростна и дори звучи като излязла от последния албум на групата на вокалиста.

Едноименнaтa "Pleiona" успокояваща нещата след средата на албума, идвайки под формата на балада. Зад микрофона в нея е Мари Пиер Гамаш (участничка във френския "The Voice") и сладникавият ѝ глас може направо да те унесе. След втория припев изведнъж избухва невероятното соло на гръцкия китарист Янис Пападопулус и песента се разгръща напълно. В "Black Scarlet" зад микрофона, този път сам, е Джон Хауърд, а китарата умело държи неговия колега от Threat Signal Мат Перин. "Grieving For You" си е взела Аш Остин О'Хара (Tesseract) за вокалист, което е направило парчето някак по-леко (поне във вокално отношение), но и екстра мелодично, а за китарите отново помага Янис Пападопулус. Закриващата песен "Damage Done" включва дуото от Сабине Шерер (вокали) и Себастиан Райхл (китари) от Deadlock, както и (отново) вокалите на Крис Кланси. Изключително силна песен за финал на един много добър албум.

Колкото и да е добър този албум, имам усещането, че в него чух 8 много добри песни на 8 различни групи. Така определено се губи атмосферата и усещането за цялост, но това се компенсира от факта, че албумът е изключително силен и стегнат, без почти никакви слаби звена. Качеството на композициите и музикантите пък си личи от километри, така че "Pleiona" далеч не е творба, която да подминеш просто ей така.


+ + + + +
Голямо количество известни и/или класни музиканти и вокалисти, вършещи работата си перфектно.
Дълги, интересни и задържащи вниманието композиции, без забележка.
Не съм чувал по-разнообразен албум от много време насам.


- - - - -
Остава усещането, че слушам 8 песни на 8 различни групи, събрани в един албум.
Липсва усещането за атмосфера и цялост на крайния продукт
Така и не успях напълно да харесам вокалите на Вики Боуър.

 
IF YOU LIKE
Mutiny Within, Rise To Fall, Soilwork, Threat Signal, The Agonist и др.

Автор: Reksy
[7.5/10]

Crossfaith - Xeno

Posted by Today's Metal Crew On вторник, септември 15, 2015 0 коментара

Стилът: Industrial/Modern Metal
От/Год: Япония, 2015
Лейбъл: Razor & Tie
Отнема: ~54 минути


Когато японският налудничав поглед към тежката музика се срещне с овладения европейски подход към нея, се раждат групи като Crossfaith. "Xeno" е новото им енергично творение и както си личи от обложката, е най-"кибер" и индъстриъл ориентариното им досега. Албумът смесва модерен метъл, тонове електроника, зарибяващи мелодии, тежки китари, удрящи в гърдите барабани и смела употреба на елементи от техно и транс музиката. И това е сигурен знак, че няма лесно да ви доскучее... така де, поне до някое време.

Първите 2/3 от албума звучат толкова добре, че с малко по-агресивен PR подход, много от песните в тази част вече щяха да са хитове онлайн. Четирите отварящи трака "Xeno", "Raise Your Voice", "Devil's Party" и "Ghost in the Mirror" (с участието на Кейлъб Шомо от Beartooth) са хит до хита, мила моя майно льо, като някои от тях бяха навреме представни под формата на нещо като сингли, така че за тях е добре, че имаше някаква промоция. Само че да имаш в албума си песен като "Wildfire" (с участието на Бенджи Уебе от Skindred) и да не изцедиш докрай хитовия ѝ потенциал си е направо грехота. Хора, това е болна песен - смесица от модерен метъл, ню метъл, транс, техно, метълкор, регетон и за капак - такова "дропване на баса", на което почти всички големи DJ имена биха могли само да завидят.

Темпото рязко намалява с баладата "Tears Fall", но и бързо се завръща с "Paint It Black" (не, не е кавър на оная песен) и може би най-тежката песен в албума - "Vanguard". Тук някъде "Xeno" май можеше и да свърши, защото до края няма нищо по-интересно за слушане от това, което вече сме чули. "Calm the Storm" май трябва да е балада, но накрая се оказва просто скучна бавничка песен, "Astral Heaven" е категорично неуспешен опит за техно/транс трак, наподобяващ нещо на Fail Emotions, а "Madness", въпреки dnb елементите в него, не развива докрай заложения в себе си потенциал. Последните "Dance With the Enemy" и "S.O.S." пък са си чиста проба пълнежи - тракове с такова звучене вече сме чули с доста по-голям успех по-рано из албума.

Като изключим тази последна третина (която нямаше да е толкова досадничка, ако вместо 5, съдържаше, примерно, 3 песни), "Xeno" лесно влиза в рамките на дълбоко професионалното критическо определение "баси якия албум". Супер енергизиращ, мелодичен и пълен с хитове, това е албумът, с който Crossfaith можеха да направят още по-голяма крачка към известността. Слабата му промоция обаче ще остави групата в онзи странен ъндърграунд, в който всички заинтересовани са чували за Crossfaith, но не са напълно наясно с огромния заряд, който носи тяхната музика.


+ + + + +
Супер енергичен (и енергизиращ), мелодичен, тежък и хитово звучащ на места албум.
Изчистен звук, модерна продукция, удрящи в гърдите барабани и тонове страхотна електроника.
Сред първите 10 песни нема лабаво.

- - - - -
Скучновата, пълнежна последна третина.
Някои песни звучат така, сякаш леееко се самоповтарят.
Нескопосана промоция от страна на лейбъла, заради която албумът няма да получи заслуженото внимание.
 
IF YOU LIKE
Blood Stain Child, Engel, Girugamesh, Raunchy, Sybreed, In Flames и др.

Автор: Testset
[8/10]

Parkway Drive - Ire

Posted by Today's Metal Crew On неделя, септември 13, 2015 1 коментара

Стилът: Metalcore
От/Год: Австралия, 2015
Лейбъл: Epitaph Records
Отнема: ~48 минути


Тази година много метъл(кор) банди промениха звученето си ако не коренно, то поне до голяма степен и Parkway Drive също влизат в това число. За незапознатото ухо разликата може и да не е чак толкова голяма, но надали има фен на Parkway Drive, който да не се е изненадал от новата, изненадващо мелодична посока, в която австралийците са поели. Само че за разлика от тоталната греда при BMTH, например, при PWD промяната е за добро.

Преди някой да е казал "Как ще е за добро бе?!", пояснявам - Parkway Drive вече дадоха на метълкора предостатъчно брутален материал. Пролича си, че вече не им се прави още от същото в по-експерименталния "Atlas", но чак сега в "Ire" правят истински смела стъпка, включвайки много повече мелодични елементи и дори заемки от ню метъла. Мелодичността, разбира се, не е постигната по "лесния начин" с включване на чисти вокали (макар да има и такива на едно място), а основно с китарни мелодии и хорови напеви тип "Уо-о-о", като с последните, ако трябва да сме честни, мааалко пресоляват манджата. Чуваме ги първо в сингъла и сигурен бъдещ концертен хит "Vice Grip", а само песен след това и в "Fractures" - пък не е като да не сме чували подобни и в "Home Is For the Heartless", да речем. Но в крайна сметка - кой не обича по време на концерт да вика "Уо-о-о"?

Като споменах горе "ню метъл", хич не се бъзиках. Естествено, не говоря за чист такъв, а по-скоро за силни влияния от стила. Те се усещат най-вече в смазващата "Crushed", където сякаш Rage Against The Machine поемат юздите в куплетите, докато Уинстън не изреве "Crushed by the fist of Goood!". Другата песен с такива влияния "Bottom Feeder", а се колебая дали да сложа и "The Sound of Violence" в това число, заради речетативните вокали в началото. С по-"типичен" метълкор звук са само "Dying To Believe, "Vicious" и "Dedicated", а като възможно най-нетипични се открояват два трака. Единият е 6-минутният финал "A Deathless Song", в който единствено има малко... да, чисти вокали. Другият е "Writings on the Wall" и не звучи като нищо, което PWD някога са правили - класически цигулки в началото, последвани от стадионно звучащи барабани тип "We Will Rock You", пиано, още цигулки и мрачен, напрегнат речетатив от Уинстън. Не знам защо си представях, че песента ще избухне в нещо подходящо за wall of death, но това, уви, така и не се случи. Все по-настойчивите призиви "Put your hands up, put your hands up!" обаче със сигурност ще имат силен ефект на живо. Всъщност... странно ли е, че точно тези две песни ми станаха и любими в "Ire" редом с "Crushed"?

Промяната невинаги е за добро, особено когато се прави от групи, които са се взели насериозно за големи артисти. Parkway Drive обаче са чиста проба пичове и дори когато се променят, го правят за добро и най-вече с цел на живо публиката да ври и кипи възможно най-много. "Ire" е идеален за целта, но същевременно с това е и албумът им с най-добър и изчистен звук досега. Така звучат Parkway Drive през 2015-та и нямам търпение отнова да ги гледам я в микстейпа, я на някое друго, заслужено по-голямо място в най-скоро време.


+ + + + +
Силна промяна към повече мелодичност, без обаче от това да се губи и капка енергия и мощ.
Най-добрата продукция и звук, които Parkway Drive някога са вадили.
Разнообразно звучащи композиции с влияния от доста други стилове. 

- - - - -
По някое време "Уо-о-о" напевите идват малко в повече.
Някой и друг по-"пълнежен" трак.
 
IF YOU LIKE
August Burns Red, Heaven Shall Burn, For Today, Bury Tomorrow и др.

Автор: Testset
[8.5/10]

Varg - Rotkäppchen (EP)

Posted by Today's Metal Crew On петък, септември 11, 2015 0 коментара

Стилът: Pagan/Folk Metal
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~47 минути


Всяка история има две гледни точки. Пропагандата за невинната Червена шапчица, разпространена от братя Грим, от векове промива мозъците на децата. В тази история жертвата е само и единствено вълкът, прелъстен и измамен от закачулената малка пръдла. Тя го кани да я придружи до къщата на баба ѝ, където старата женица бива намушкана и нарязана на парчета от същата тази Червена шапчица, която после отива да се оплаче на Ловеца, приписвайки убийството на Вълка. Ловецът пък, като същий неадекватен блюстител на закона, веднага ѝ вярва и изкормва невинния вълк. Или поне такава е версията на Varg в "Rotkäppchen".

Тези от вас, които са поне малко запознати с дискографията на Varg, веднага ще се сетят, че "Rotkäppchen" не е нова песен. Тя вече е издадена през 2011-та, но е любима на публиката им, затова сега бива издадена в това специално EP с много бонуси. Освен новата, презаписана версия на песента, дискчето включва оригиналния ѝ вариант, инструментална версия, както и версии на английски (с Кристофър Боус от Alestorm) и норвежки (с помощта на Trollfest). Добавени са и две чисто нови песни - едната е "Ein Tag wie heute" (с гостуване на Дом Крей от Equilibrium), която ще намерим и в бъдещия им албум, а другата е "Abendrot", която е ексклузивна за това EP. За финал е оставено 16-минутното мъчение с акордеон и туба "Rotkäppchen im Bierzelt", което представлява повтарянето на основния мотив на песента до безкрайност. За около минутка две е забавно, но после заболява глава. Виж, за Октоберфест става идеално.

Очаквахме нов албум от Varg по-рано тази година, но явно има някакви забавяния по трасето, затова "Rotkäppchen" идва точно навреме, че да намали болката от чакането. Двете нови парчета вътре пък горе-долу ни дават представа какво ще чуем в "Das Ende aller Lügen". А5 форматът, в който идва дискът, пък е много изкушаващ и би седял страхотно във всяка колекция, особено с този красив артуърк. И ако досега не сте се стимулирали да си го вземете по някакъв начин - не знам какво повече мога да направя. 

+ + + + +
Най-сетне някой се осмелява да каже истината за подмолната Червена шапчица.
Няколко готини версии на този любим на феновете хит на Varg.
Две нови песни, даващи представа какво горе-долу ни чака в новия албум. 

- - - - -
Не знам как някой би изслушал всичките 16 минути на зациклящата "Rotkäppchen im Bierzelt".

IF YOU LIKE
Equilibrium, Finntroll, Fjoergyn, Eisregen, Trollfest, Black Messiah и др.

Автор: Testset
[N/A]

Saltatio Mortis - Zirkus Zeitgeist

Posted by Today's Metal Crew On сряда, септември 09, 2015 3 коментара

Стилът: Medieval Folk Rock/Metal
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: WLM/Universal
Отнема: ~54(+10+64) минути


Двучасови албуми се срещат рядко и мина доста време, докато се наглася да отделя подобаващо време на този нов албум на Saltatio Mortis. Причината за тези два часа материал е, че Saltatio Mortis празнуват 15-ата си годишнина не само с нов албум, но и със специален бонус диск към него, в който техни приятелски банди им правят кавъри.

При наличието на толкова материал няма да се спирам върху детайли, затова набързо ще ви кажа дали си струва да чуете "Zirkus Zeitgeist". Краткият отговор е - да, особено ако знаете немски. Saltatio Mortis са свежа и мелодична банда, но ако не знаеш немски (като мен), изпускаш доста от магията на музиката им. Хайде, ясно е, че в "Wo sind die Clowns?" се питат къде изчезнаха клоуните, а в "Nachts weinen die Soldaten" разбираме, че войниците плачат нощем, но няма да е толкова лесно да се сетим, че в "Wir sind Papst" става дума за папата и футболните му влечения. Музиката пък е типичният германски "средновековен" фолк рок с гайди, като този път, вероятно заради цирковата тематика, има малко повече цветни и кабаретни мелодии. На първо слушане веднага се открояват двата сингъла, раздвижващата в ска-темпо (но без тромпети) "Rattenfänger" и бързата "Vermessung des Glücks", а с още 2-3 слушания баладата "Maria" също почва да прави добро впечатление.

Дискът с кавърите със сигурност ще зарадва NDH феновете, защото в него взимат участие много банди от германската сцена като Subway To Sally, Betontod, Unheilig, Ostfront, Lord of the Lost, Unzucht, Schandmaul, Feuerschwanz и Fiddler's Green. Специално участие взимат още прогресарите Vanden Plas и добре познатата на всички Doro. Всички кавъри са се получили наистина добре, като някои са по-сполучливи дори от оригиналите на Saltatio Mortis (поне според скромното мнение на автора).

"Zirkus Zeitgeist" ще бъде хит в Германия, но тук, например, германският клон на Universal не искаше да изпрати промо на българските си колеги, защото продажбите на Saltatio Mortis в България са... точно така - нулеви. В момента в наличност в магазините ни има около 2-3 стари техни диска, пристигнали преди години и нито един от тях не е продаден. Така че с подобен интерес надали някой изобщо е стигнал до този последен ред. Дори да напиша "гъз" ей така, без никаква връзка с нищо, никой няма да забележи. Да видим.


+ + + + +
Всичко на всичко - цели два часа музика!
Мелодични и свежи, както винаги.
Цирковата тематика добре предразполага към по-игриви мелодии, танци и настроение. 

- - - - -
С този клоун на обложката определено очаквах нещо по-авангардно и "цирково" откъм музика.
Ако не знаеш немски - изпусаш горе-долу половината Spaß.
Еднообразната гайда по някое време донася главоболие със себе си.

IF YOU LIKE
In Extremo, Schelmish, Subway To Sally, Schandmaul, Feuerschwanz и др.

Автор: Testset
[7/10]

Gloryhammer - Space 1992: Rise of the Chaos Wizards

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, септември 07, 2015 7 коментара

Стилът: Galactically Epic Power Metal
От/Год: Великобритания/Швейцария, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~48(+5) минути


Действието в този албум се развива в далечното бъдеще (!) на 1992-ра, когато злият магьосник на хаоса Зарготракс се превръща в заплаха за света и единствено Ангъс Макфайф може да го спре. Да, Gloryhammer пренаписват историята в новия си пауър метъл шедьовър "Space 1992: Rise of the Chaos Wizards". Така че ако харесвате пауър метъл, четете внимателно нататък и си пригответе лигавник за 25 септември, защото това чудо тук спокойно може да е основен претендент за "пауър метъл албум на годината".

Предишният албум на Gloryhammer беше страхотен, но този е дори по-добър. "Space 1992: Rise of the Chaos Wizards" e епичен, галопиращ, зарибяващ и извънредно свеж. Това се получава, когато имаш креативна свобода и знаеш, че можеш да осъществиш и най-щурите си идеи - като например, да направиш пауър метъл песен с 90-арски диско бийт, каквато е великолепната "Universe on Fire". Или пък да направиш епични пауър метъл химни със заглавия като "Goblin King of the Darkstorm Galaxy" и "Questlords of Inverness, Ride to the Galactic Fortress". А като си говорим за епични пауър метъл химни, великолепни примери и уроци за това са "Legend of the Astral Hammer" (която ще си запеете от първата секунда) и заглавната "Rise of the Chaos Wizards". С допълнителна зарибяваща сила пък идва "The Hollywood Hootsman", която мога да се обзаложа, че ще бъде пусната като сингъл и ще получи видеоклип. Но да видим.

Скоростта в албума е много висока, но ако някой иска още по-бързи двойни каси и още повече динамика, то просто трябва да стигне до "Heroes (of Dundee)". За тези, за които епичността никога не е достатъчно пък е предвиден 10-минутният епос "Apocalypse 1992", с който в общи линии албумът свършва. Вярно, след него има едно почти 5-минутно аутро, озаглавено "Dundax Aeterna", но то по-скоро виси като една ненужна и дълга опашка, отколкото да затваря историята по някакъв начин - предишният трак се справи идеално с това.

Като махнем интрото и аутрото, в албума има чисто на чисто 9 песни, 7 от които са наистина добри. Единствено "Victorious Eagle Warfare" не ги достига и до известна степен влиза като пълнеж, а от така епично озаглавената "Questlords of Inverness, Ride to the Galactic Fortress" просто очаквах повече. Оттам нататък в този албум просто няма слаба минута - епичен галопиращ трансгалактически пауър метъл с хорове, оркестрации, реверанси към класическата музика (в "Legend of the Astral Hammer)", герои, дракони, зли магьосници и какво ли още не. С две думи - всичко, което бихте искали да чуете в един пауър метъл албум. Очаквайте го с нетърпение!


+ + + + +
Идеалният пауър метъл - епичен, скоростен, галопиращ, мелодичен, зарибяващ и свеж.
Редица химноподобни песни с гигантски хитов потенциал.
Разнообразие от елементи - симфонични, електронни, от класическата музика и прочие.
Налудничава, но завладяваща и грабваща вниманието история.


- - - - -
Аутрото е една прекалено дълга, унило висяща опашка.
Две песни, които не отговарят съвсем на заложения висок стандарт и леко убиват инерцията.


IF YOU LIKE
Hammerfall, Alestorm, Emerald, Dreamtale, Magic Kingdom, Derdian, Powerwolf и др.

Автор: Testset
[9/10]

Bring Me The Horizon - That's The Spirit

Posted by Today's Metal Crew On събота, септември 05, 2015 8 коментара

Стилът: Alternative/Pop Rock
От/Год: Англия, 2015
Лейбъл: RCA
Отнема: ~45 минути


Момент да проверя нещо. Хм, да, същата банда е. Същото име. Това е същата онази деткор банда, дето дори не беше толкова добра в правенето на деткор. Това е същата банда, записала страхотния "Sempiternal". Бандата е същата, но усещането е различно. Дълбоката емоция и метълкор звученето са заменени от тъпи клишета, тийнейджърско мрънкане и алтърнатив рок. С малко (или много) поп рок. Защо? Щото така. Ние сме Bring Me The Horizon, не ни се слуша вече тежка музика, харесваме Джъстин Бийбър (факт), а вокалистът ни Оли се вживява като модерния Джон Ленън. И поне на прическа и хипарщина го докарва.

Слушам този албум и се чувствам така, сякаш Оливър Сайкс ми бърка с наплюнчен среден пръст в ушите и от време на време ми казва да се е*а, ако не ми харесва, докато междувременно Джордан Фиш с празен поглед ми чете някоя от жалките книги на Джон Грийн. В "That's The Spirit" има всичко на всичко две хубави песни, които звучат като b-sides от "Sempiternal". Сещате се и сами, че говоря за "Throne" и "True Friends". Вярно, текстовете им са пълни с болезнено тъпи клишета, но поне музиката в тях е добра. "Throne" звучи като редактирана версия на "Can You Feel My Heart", а в "True Friends" има зарибяващи мелодии и леки симфонични включвания, които се вписват много добре в песента.

И това е. Друго от този албум не ви трябва, ако ви се слуша Bring Me The Horizon. Но пък ако ви се слуша посредствен алтърнатив поп-рок с клиширани тийн текстове - значи имате еб*ти късмета! Изберете си сами - достойната за 14-о място на Евровизия "Doomed", приспивните поп-рокчета "Follow You" и "Run", или защо не съвсем избиващата на Coldplay "Oh No"? Внимавайте само да не нараните ушите си със спорадично появяващите се китари с дисторшън в "Happy Song", "What You Need", "Blasphemy" и "Drown". Не че са тежки, но на фона на повечето песни в албума са си направо екстремни и може да ви изненадат.

Ясно е, че хората се променят, че Оли има проблеми с гласните струни и не може вече да се дере, че не може вечно да се прави едно и също, обаче всичко си има граници. И ето, че BMTH преминаха границата като почнаха да правят електронизиран поп-рок. С "That's The Spirit" те окончателно срязват връзките с миналото си и старите си (доколкото може да са стари) фенове. Ако се бяха разпаднали и бяха издали това поп-рок недоразумение под друго име, надали щяха да имат и 30 продажби в световен мащаб. Защото ако пред тая черна дупка не стоеше името на BMTH, никой дори не би си направил труда да чуе тези 45 минути докрай.


+ + + + +
Две песни, напълно достойни да носят името BMTH пред себе си - "Throne" и "True Friends".
Албумът ще бъде голям комерсиален успех и ще намери нова, по-голяма фенбаза на групата.
Фактите са си факти - звукът е изпипан много добре.

- - - - -
Половин албум с чист поп-рок от BMTH? Не, мерси.
Своеобразен среден пръст в ухото на досегашните им фенове (над 16 години).
От "Doomed", "Follow You", "Run" и "Oh No" физически ми stava lo6o.

IF YOU LIKE
Issues, Asking Alexandria, Coldplay, Polarkreis 18, Джон Грийн, Гери-Никол и др.

Автор: Undepth
[3/10]

Ohrenfeindt - Motor An!

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, септември 03, 2015 0 коментара

Стилът: Hard Rock
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: AFM
Отнема: ~41 минути


Този албум има една сигурна хубава черта. И тя е, че още от първите му 10 секунди става ясно, че няма смисъл да си губиш времето с него. Защо? Защото все съм чувал нагли копия на известни банди, но Ohrenfeindt чупят нагломера, копирайки по възможно най-безсрамен начин AC/DC. И колкото и винаги да се старая да уважавам труда на музикантите, просто няма за какво да се хвана при Ohrenfeindt, че да ги оправдая. Наистина не разбирам как тази група продължава да вади албум след албум, правейки това - да копира AC/DC, ама на немски. Честно, хора - само вдигам рамене. Уот дъ фак, вас ист дас, кому е нужно?

Всички песни в "Motor An!" звучат еднакво. Не че в албумите на AC/DC кипи от разнообразие, но AC/DC отдавна са си оплели кошницата с вечни хитове, които просто няма как да повториш и няма никакъв смисъл да копираш. И зaтова съм тук днес - за да ви кажа да не си губите времето с този албум, освен ако не сте безкрайно бесни фенове на всичко, което звучи като AC/DC. Дори тогава обаче е твърде вероятно копирането да ви дразни толкова много, че да не изтърпите и 30 секунди от него. Китарите звучат 1:1 с тези на AC/DC, a вокалистът Крис се опитва всячески да пее като нещо средно между Бон Скот и Брайън Джонсън, но в опитите си често удря на камък и звучи като прегракнала патица.

Ohrenfeindt звучат като объркана tribute банда и ако можех, бих им дал съвет какво да направят, за да се измъкнат от тази неловка позиция на копировачи. Естествено, не мога да им препоръчам да започнат да правят своя музика със свой звук, защото ми се ще да вярвам, че и сами са се сетили за това, но са подминали идеята, така че решението може би се крие някъде по-надълбоко. За момента обаче това е едно голямо и много дразнещо копиране, съчетано с пилеене на (леко съмнителен) талант. Ако не сте ме послушали навреме и още не ми вярвате - пуснете си заглавната "Motor An!" и ще разберете за какво говоря. Или посветената на любимия им ФК "Санкт Паули" песен "1910". Или който и да е друг трак. Наистина няма значение.


+ + + + +
Ако никога в живота си не си чувал за AC/DC и си голям фен на ФК "Санкт Паули" - ще ти хареса.
Звукът сам по себе си е добър и изчистен.
Бързо се разбира, че няма смисъл да го слушаш.

- - - - -
Пореден албум на групата, в който AC/DC биват копирани най-безцеремонно по всеки показател.
Всички песни звучат еднакво, дразнещо и даже леко обидно.
Ако не го спреш навреме, ще си изгубиш повече от 40 минути, които не можеш да си върнеш.


IF YOU LIKE
Каквото и да е - стига да звучи като AC/DC, ФК "Санкт Паули" и др.

Автор: Undepth
[2/10]

Zardonic - Antihero

Posted by Today's Metal Crew On вторник, септември 01, 2015 0 коментара

Стилът: Industrial/DnB/Metal/Electronic
От/Год: Венецуела, 2015
Лейбъл: eOne Music
Отнема: ~47(+4+72) минути


Имали ли сме досега ревю за албум на DJ? Не знам, но вече със сигурност ще имаме. Предполагам, че всички поне веднъж сте попадали на Zardonic по някакъв начин - чували сте негов ремикс на метъл песен, виждали сте името му като гост в нечий албум, или поне сте виждали емблематичната му маска (много хора просто си я харесват като картинка и я ползват, без дори да знаят кой е Zardonic). И доскоро нямаше как да напишем ревю за него, тъй като този венецуелски юнак прави предимно електронна музика. В "Antihero" обаче нещата седят малко по-различно.

Отдавна беше ясно, че Zardonic има сериозна слабост към метъла, а от заглавието на албума "Vulgar Display of Bass" се подразбираше и какви групи го вдъхновяват. Песните му пък почти винаги включват китари и/или екстремни вокали. "Antihero" обаче е най-метъл ориентираната му творба досега - с повече китари, повече тежест и повече екстремни вокали. Електрониката и drum & bass-а обаче си остават водещи, като най-силно отново изпъкват барабаните, които са с около 5 децибела по-шумни от всички останали инструменти.

Естествено, това не е 100% метъл албум, така че не мога да оценя достойнството на всички други жанрове, преплетени в "Antihero". Харесвам някои видове електронна музика, но не бих се наел да правя критики за dnb и дъбстеп. Това, което мога да отблежа, е приятното чувство, че слушам изпипани модерни ремикси на KMFDM и Ministry от 90-те (когато и двете банди все още имаха какво да кажат и изсвирят). Връзките с KMFDM и с 90-арския индъстриъл като цяло се усещат най-силно в песни като "VIgilante", "Pure Power" и донякъде в "Against All Odds", която обаче има по-модерно звучене. Бих вкарал и "Crush It" в списъкa, но вокалите са с прекалено силен "радио" ефект и избиват на рапиране, от което не съм особено очарован. Голямото куфеене пада на "For Justice" и танцувалната "Override", като последната има и доста подходящ за маршируване речетатив. С по-модерно звучене, повече крясъци и повече dnb пък се открояват "Raise Hell" и "The Time Is Now", а бонус тракът "Highway 666" наистина много напомня за Ministry и е най-тежката песен в албума.

Вторият диск съдържа 6 инструментала и 8 ремикса, които се радвам, че не прескочих (както почти винаги правя), тъй като някои от тях веднага ме раздвижиха и лесно си ги представих надути до дупка в някое заведение, начело с "Override (Darksiderz Remix)". Именно ремиксите ме наведоха на мисълта, че Zardonic май все пак се справя по-добре с правенето на електронна музика. Харесва ми новото му по-тежко звучене, харесвам реверансите към 90-арския индъстриъл, но честно казано - очаквах нещо по-силно, с по-тежки китари и по-модерен и балансиран звук. "Antihero" се лута между жанровете, които Zardonic харесва и крайният резултат сякаш не е достатъчно добър нито за метъл феновете, нито за феновете на електронната музика. Виж, ако сте фенове и на двата стила - това е албумът за вас. Очаквайте го на 18 септември.


+ + + + +
Рядко срещана смесица от drum & bass и метъл с лек привкус на 90-арски индъстриъл.
Голямо разнообразие - всяка песен звучи по свой открояващ се начин.
Сериозно раздвижващи парчета като "For Justice" и "Override".

- - - - -
Не особено добре балансиран звук (дори да е нарочно - не звучи окей).
Има опасност да е безинтересен и за метъл феновете, и за феновете на електронната музика.

IF YOU LIKE
Voicians, Pendulum, KMFDM, Ministry, Vigilante, Skrillex и др.

Автор: Testset
[7/10]