TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Asking Alexandria - See What's on the Inside

Posted by Today's Metal Crew On петък, септември 24, 2021 0 коментара

ЖАНР: Alternative/Modern Rock
ОТ/Д: Англия | 01.10.2021
ЛЕЙБЪЛ: Better Noise Music
ОТНЕМА: ~40 минути

Години минаха, the scene kids пораснаха, но Asking Alexandria все още търсят себе си и правят албуми в различен стил почти всеки път. Няма лошо, макар че всичко това изглежда като опит да напипат някаква нова формула на известността. В случая опитът е в предимно модерен хард рок стил, което отдавна не е успешна формула, но Asking Alexandria се опитват да го направят малко по-интересно.

"See What's on the Inside" започва повече от обещаващо с наистина готините "Alone Again" и "Faded Out". Парчетата са мелодични, запомнящи се и химноподобни. Усеща се влияние от Metallica, особено в рифовете, солото и камбаните в "Alone Again". В този трак всичко е адски добро - китари, звук, оркестрации, мелодия, наистина впечатляваща работа! Отдалеч надушвам и малко Avenged Sevenfold, но те също са доста повлияни от Metallica, така че всичко е точно. "Faded Out" пък е абсолютно хитов модерен хард рок трак, който ме накара да се замисля дали AA всъщност не са по-добри в тоя стил, отколкото съм очаквал.

Ентусиазмът ми се прекърши със следващата поредица средняшки (в добрия случай) хард рок парчета. "Find Myself" е наполовина балада и е една идея по-емоционална, но въпреки това не блести с някаква особена оригиналност. "You've Made It This Far" пък е опит за "стадионен хит с голям звук", както често критиците описват подобни парчета. Единственото голямо тук обаче е разочарованието, че подобни претоплени манджи носят името на Asking Alexandria през 2021 година. Заглавната "See What's on the Inside" пък е почти кънтри трак, но все пак албумът е записан в Тенеси, така че да речем, че е разбираемо. Леко блусарските китари са готини, но не мисля, че са нещо, което който и да е фен на АА търси от тях. "Misery Loves Company" е сравнително надъхващ, приятен трак, но също няма да се превърне в голям хит.

Към края ни насочва "Fame", в която Дани очевидно доста е повлиял стила си от Led Цепелин, Ози и Гънс. Рифовете хич не са лоши и като цяло това е третата композиция в албума, която с удоволствие бих оставил в плейлиста си. Така де, идеята е такава - не ме интересува дали има промяна или не, важното е песента да е добра и "The Fame" е такава. Уви, това не важи за по-голямата част от албума. Мога да се обзаложа, че и закриващата "The Grey" съм я чувал вече някъде и се чувствам тъп, защото не се сещам къде, а сигурно отговорът е много очевиден. Парчето прилича на нещо, което Foo Fighters биха записали и също не е лошо, но не стигнах до прехласване. Рязко врязващият се агресивен риф в средата ме надъха за миг, но не доведе до нищо, което беше тъпо.

Преглътнал съм отдавна идеята, че Asking Alexandria ще звучат така, както преди 10-ина години, даже като се замисля - не ми е толкова зор да си пускам и онези им албуми вече. Но всеки път тайно се надявам да се изненадам приятно и да кажа на лошите метъли "Не бе, не е лошо, дайте им шанс, оценете музикантската страна", ама... не мога да го кажа и сега. Освен за три песни де, но това не е супер много. Имам чувството, че де що бюджет е имало, е отишъл за закупуване на камбана за звука в "Alone Again". Останалото... не е лошо, непоносимо, или пък неслушаемо, но е лесно забравимо, неоригинално и скучно. Но сигурно и за този влак ще има пътници и ще ги разбера, ако се изкефят, пък било то и еднократно.

- Testset
5/10
 


We Butter The Bread With Butter - Das Album

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, септември 13, 2021 0 коментара

ЖАНР: Deathcore/Electronic
ОТ/Д: Германия | 24.09.2021
ЛЕЙБЪЛ: AFM
ОТНЕМА: ~41 минути

We Butter The Bread With Butter преминаха през доста промени в кариерата си. След редица рокади в състава групата отново е в оригиналния си дуо формат и залага на класическия си стил... но и на нещо повече.

От трите пуснати сингъла стана ясно, че WBTBWB искат да напомнят, че са фън група и не се взимат насериозно. Типичният и често подценяван германски хумор се завърна с пълна сила заедно с Тоби, който си е абсолютен комик. Макар и забавна обаче, музиката на WBTBWB е все така мощна и стабилна както в началото на кариерата им, че дори и няколко идеи по-подредена. "Dreh auf!" и "20 kmh" блестят със супер мощни електронизирани брейкдауни, но и с наистина забавни видеоклипове. Последните хванаха очите и ушите на реакт ютубърите (явно и това е професия сега) и групата стана по-популярна от всякога.

Въпросните сингли, редом с простичката, но силна "N!CE" (в която има чуден бъзик с мъмбъл рапърите) са в началото на албума, което за мен значеше, че слушането на "Das Album" започва от трак №5. Това е "Schreibwarenfachverkäufer", което май би трябвало да рече "продавач в канцелария". Парчето няма хитовия потенциал на синглите, но се вписва добре в цялата картинка, необходима за отговор на въпроса "как звучат WBTBWB през 2021 година". "Läuft" пък е може би най-объркващата песен в албума. Тя започва малко като песен на Scooter, продължава с агресивен, почти пънкарски куплет, рязко преминава в брейкдаун, спира и изведнъж се превръща в gabber или hardstyle парче. Всичко това преминава в нов брейкдаун с високи крясъци иии край. Сериозно, объркан съм.

С "Jump 'n' Run" обаче си идваме на думата! Всичко започва с електронен бийт с елементи на 8-битова електроника (очевидна препретка към jump n run игрите), след това идва супер зарибяващ електронен лийд и част с бластбийтове. Тези елементи се въртят, докато не дойде време за кратък, но опустошителен брейкдаун с дълбоки грухтежи. Още ненарадвал се на парчето, за ушите ме хвана "Sprich sie einfach an", която е може би най-голямата изненада в албума. Песента започва като мрачен рап и след няма и минута включва нов бъзик с мъмбъл рапа, който дори не мога да опиша - трябва да го чуете! "Sprich sie einfach an" еволюира постепенно, докато не се включат здравите китари и екстремните вокали. Сериозно, ако WBTBWB издадат рап албум с песни като тази - ще го слушам с кеф.

За да ни напомнят, че WBTBWB все пак са доста тежка група, Тоби и Марсел вмъкват тук "Meine Finger sind zu klein". В нея има някакъв опит за мелодичен припев, но е спорно колко точно е мелодичен. "Piks mich" пък звучи малко като продължение на "20 kmh", защото има доста сходен саунд. Основната разлика е, че тук има много отчетлив мелодичен припев, силно контрастиращ с основните електро деткор куплети и най-вече с тлъстия, бавен, пълен с брутални грухтежи брейкдаун. "Metal" започва като типичен за групата трак, но от време на време преминава в блек метъл. И тук брейкдаунът е смазващо добър, та мога само да си представям как ще се кефят ютуб реактърите.

Към финала ни насочва "Angriff der Dönerteller", което, доколкото разбирам, е парче на тема дюнери и влиза в графата "типични". Съвсем на финала пък идва подобаващо озаглавената "Letzter Song" ("Последна песен"). Тя е по-скоро един малък епичен метълкор трак, сравнително нетипичен за WBTBWB и играе ролята на нещо като аутро.

Нямах намерение да правя track by track ревю, но когато почти всеки трак е различен от всички други - няма как. Пък и вече толкова рядко имам време за ревюта, че исках да дам максимално внимание на WBTBWB, които с времето се превърнаха в една от любимите ми групи. Вярно, не всеки трак в "Das Album" успя да ме грабне, но тези, които го направиха, се въртят по няколко пъти на ден в плейлиста ми, без майтап. "Das Album" е всичко, което феновете очакват, че и малко отгоре. А ако групата е нова за вас - задължително слушайте без каквито и да е очаквания (освен тези, зададени от това ревю, разбира се), за да не се объркате съвсем какво се случва.

- Testset
8/10