TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Trivium - Silence in the Snow

Posted by Today's Metal Crew On събота, ноември 21, 2015 3 коментара

Стилът: NWOAHM
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Roadrunner Records
Отнема: ~43 минути


По едно време с такъв ентусиазъм чаках всяка капка нов материал от Trivium, че направо ги третирах като една от малкото си нови любими групи. След супер готиния им концерт в София (когато Godsmack се отказаха и Trivium за пръв път бяха хедлайнери на стадион) пък уважението ми към бандата се вдигна двойно. И ето, че преди някой и друг месец групата издаде "Silence in the Snow". Който (внимание, задава се бясно клише) като тихо сипещ се сняг охлади целия ми насъбран ентусиазъм.

Няма как да кажа, че албумът е лош и че Trivium не се справят добре с нещата, с които се захванат. Радвам се, че не ги е страх от промени и се преоткриват често. Но "Silence in the Snow", колкото и да "бива" сам по себе си, не притежава силата на истински добрия Trivium. И то не защото е различен, а просто защото... така не им отива. Как да го обясня... да речем, има една рокля. И тая рокля седи супер добре на приятелката ми. Ама ако я облека аз, колкото и да сме изящни (и аз, и роклята), някак... не седи добре. Та и Trivium така с мелодичния хеви метъл без грам крещящи вокали.

Окей, баси сравнението. Искам да кажа, че албумът е много приятно мелодичен, но сякаш не е Trivium. Все едно слушам Demon Hunter, но пак без екстремни вокали. Или A7X. Или Disturbed. Или Volbeat. Даже баш все едно слушам Volbeat. Още в отварящия заглавен трак имам чувството, че зад микрофона е Михаел Поулсен. Въпреки това песента е сред най-силните в албума, редом със следващата я "Blind Leading the Blind". После обаче идва "Dead and Gone", която има най-скучните куплети в историята на групата и единствено припевът ѝ "става" - дотолкова, че даже не звучи като част от същата песен. "The Ghost That's Haunting You" и "Until the World Goes Cold" са нелоши алтърнатив тракове, а приятните "Rise Above the Tides" и "Beneath the Sun" са идеални примери за изчистен мелодичен метъл. Закриващата "Breathe in the Flames" пък ни подсеща към кой албум всъщност са се опитали скришом да се позавърнат Trivium - към "Shogun".

Сам по себе си, ей тъй, както е на обложката, без име и очаквания, "Silence in the Snow" е готин. Която и нова банда да беше издала такъв албум - щях да го слушам с голям интерес и да се чудя какво ли ще покажат тия млади юнаци завбъдеще. Само че знам коя е групата и колко по-добре може да звучи тя и това ми убива кефа от слушането. Не мога да се абстрахирам от знанието, че това са Trivium и това ми пречи. Вярвам, че може да попречи и на доста други фенове. Ще ви завидя благородно, ако не сте тесногръди като мен и приемете това звучене на групата присърце. Но харесването само на заглавния трак и още 1-2 песни не се брои, щото по тая логика и аз харесвам новото звучене. Пък не е съвсем така.

+ + + + +
Супер мелодични композиции, които лесно грабват ухото.
Мат Хийфи спасява де що може със страхотни чисти вокали, вокални хармонии и прочие.
Продукцията е (оп, още едно клише идва) идеално чиста като току-що натрупал сняг.

- - - - -
Все едно слушам странна смесица от Volbeat, A7X и Demon Hunter, но не и Trivium.
Куплети като този в "Dead and Gone" трябва да бъдат публично опозорявани с викове "Shame!".
Нивото на композициите не е слабо само по себе си, но е слабо за нивото на групата.
Без екстремни вокали... не е окей.
 
IF YOU LIKE
A7X, BFMV, Volbeat, 5FDP, KSE, Disturbed, Metallica др.

Автор: Stahley
[6/10]

Deuce - Invincible

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, ноември 19, 2015 0 коментара

Стилът: Alternative/Rap Rock/Metal
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Better Noise Records
Отнема: ~62 минути


Между Deuce и бившите му колеги от Hollywood Undead явно продължава да има напрежение, особено ако съдим по някои от текстовете в новия албум на Deuce, които очевидно са насочени към HU ив частност Da Kurlzz. Не ми се навлиза в жълти подробности около това кой какво е направил, казал, туитнал и коя лирика точно за кого се отнася, затова започвам директно с важното за нас - музиката.

Това, което прави Deuce в наши дни, вече доста се различава от Hollywood Undead. Все още можем да го наречем "рап рок", но доста по-китарно ориентиран, с повече елементи на алтърнатив и други стилове. Така например, докато представителният сингъл "Bad Attitude" и "My Buddy" са си рап рок, "Catch Me If You Can" избива на поп-пънк, а "Pull Me Under" и "It's Alright, It's Okay" - директно на пънк рок а ла "The Offspring". "Nightmare" пък е с по-алтернативно и тежко звучене и поне според мен е най-добрият трак в албума. С по-алтернативно звучене се открояват още "Miracle", "Famous" и "Bleed", а по-лекички са само мелодичната "Do You Think About Me?" и закриващата "Thank You".

В интерес на истината не съм сигурен дали албумът изобщо се води официално излязъл. На Deuce просто му писна да чака и да се занимава с легалните пречки за издаването му и затова го пусна сам безплатно в интернет песен по песен. Което е супер за нас, които сега го слушаме, но може да му донесе доста проблеми с лейбъли, издатели, дистрибутори и прочие. Важното е, че вече знаем как изглежда и звучи "Invincible" и поне на мен ми се струва, че феновете трябва да останат доволни от чутото. Промени има и те изглежда са за добро. Можем обаче само да гадаем за официалния статут на албума.


+ + + + +
Най-сетне нов материал, с освежено, по-китарно ориентирано звучене.
По-отчетливи елементи на алтърнатив, метъл, поп-пънк и пънк рок.
Няколко хитово звучащи трака.

- - - - -
Някои по-безлични/скучновати/пълнежни тракове.
Продукцията сякаш е различна в някои песни.
Все още не е ясно какъв е официялният статут на този албум.
 
IF YOU LIKE
Hollywood Undead, Falling In Reverse, Linkin Park, TFK, From Ashes To New др.

Автор: Undepth
[7/10]

Avatarium - The Girl With The Raven Mask

Posted by Today's Metal Crew On вторник, ноември 17, 2015 6 коментара

Стилът: Doom Metal
От/Год: Швеция, 2015
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~50 минути


Е, няма такава банда! Това е чудовищно добро. Миналата година, когато ни смазаха с едноименния си и дебютен албум, ако е имало някой да се съмнява какво ще последва, сега би трябвало да избие тези мисли от главата си и да я посипе с пепел. Avatarium отново ни дават единствено и само най-доброто. Вярно, една идея по-трудно смилаем материал, но ви гарантирам, че с минимални усилия ще откриете всичката красота на отчаянието в тази музика.

Както и предния път, началото е повече от зареждащо. Едноименната откриваща песен задава "грешното" темпо, като единствената и цел е да вдигне адреналина на простосмъртния слушател и впоследствие да го потопи в ковчег перли, хипнотизиран и бълнуващ. Яко, нали? А какво се случва оттук нататък? Ами... тежък, мелодичен, драматичен дуум метъл. Песните преливат в неусетно безвремие и изпълват пространството със звук. Разказват истории за деца от луната, за "Iron Mule" - железницата с нейните последствия, за зли северни духове, за "The Januаry Sea" с неговите седем сирени, абе, изобщо... ширината на миргогледа е всеобхватна.

С това, което правят, музикантите съвсем открито музикантите отдават огромна почит на цели декади музициране. Може да доловите психеделията на 70-те, хамънд органа на Uriah Heep или Джон Лорд (ако щете), брутално тежки мигове ала Сабат и още, и още, и още. Цялостната манджа обаче си е забъркана около жената с гарванова маска Джени-Ан Смит (между другото - съпруга на Маркус, за по-любопитните). Тя е не просто вълшебна с това, което прави. Тя е онзи магнитен глас, привличащ вниманието. Тя е специална. Повярвайте ми, изключително рядко се среща подобна комбинация от визия, талант и интелект.

Надявам се всички тези хвалебствия дотук да намерят почва и да накарат някои, все още чудещи се "що е пък туй", да запретнат ръкави, да напомпат мускули и да изслушат няколко пъти този шедьовър. Защото освен на "болен мозък", това произведение е плод и на гениалността на своите автори. A за финал няма да ви правя резюме, а просто ще ви оставя с една строфичка от песената "The January Sea".

The January sea will roll
black like sin and blood...


+ + + + +
Всичко, до последния звук и ду(у)ма!
Албум-наркотик - колкото повече го слушаш, толкова по-зависим към него ставаш.
Допълнителни хвалебствия за рядко страхотните вокали на Джени-Ан Смит.


- - - - -
При 10/10 да се говори за минуси е некоректно.
 
IF YOU LIKE
Candlemass, Krux, Black Sabbath, Lake of Tears, Argus и др. и др.

Автор: Nightice
[10/10]

Solution .45 - Nightmares in the Waking State (Part 1)

Posted by Today's Metal Crew On неделя, ноември 15, 2015 0 коментара

Стилът: Melodic Death Metal
От/Год: Швеция/Финландия, 2015
Лейбъл: AFM
Отнема: ~60 минути


От години чакаме нов материал от Solution .45, а особено след великолепния дебютен албум всички очаквания към новия материал бяха подобаващо високи. Сдобих се с промото на албума около 20 дни преди релийза му и веднага си го пуснах, жаден за добър MDM с гласа на Алвестам. Докато го слушах играех "Heroes of the Storm" (честит ми 1-ви ранк) и... не запомних нищо от албума.

Казах си, че това се дължи на факта, че вниманието ми бе заето с друго и продължих да слушам жадно албума на другия ден, но нещата не се промениха. Още първата "Wanderer From the Fold" не започва супер убедително, а липсата на чисти вокали е изненадваща и осезаема. Това е странно решение, тъй като голямата сила на Алвестам е в чистото пеене - и не че екстремното му е слабо, но без контраста с чистото, просто не е същото. След това обаче идва страхотния сингъл "Perfecting the Void", а след него и "Bleed the Heavens Dry", която залага предимно на чисти вокали и поддържа високото ниво от втората песен. Китарите продължават да са ясни, с готини и отчетливи рифове и сола, но някак нещо им липсва (да, Пер Нилсон най-вече, хах! - бел.ред.). Вторият сингъл "Winning Where Loosing is All" поддържа използването предимно на чисти вокали и "хитовия" потенциал, но последната му минута е доста ненужна и дори дразнеща. "In Moments of Despair" обаче е убийствена балада. Лекият инструментал, нежното пиано, красивата мелодия и невероятния глас на Алвестам са просто прекалено добра комбинация, а когато композицията се разгърне и се добавят симфоничните елементи, можем само да затворим очи и да слушаме.

След нея идва втората половина на албума, от която, да ви кажа честно, след 10 цялостни слушания на албума и още много частични, не запомних нито една песен. Не казвам, че песните са слаби, но нещо им липсва и не съм сигурен точно какво. Може би го няма го запомнящият се елемент? Не знам. Не мога обаче да не спомена страхотните сола в "Second to None" и "Wield the Scepter", както и съвсем леката фонова електроника в "Targeting Blaze". На тази песен може много да се издразни човек, защото разчита на мощен риф и екстремни вокали, контрастиращ с леки куплети, които обаче сякаш нямат нищо общо с песента. А можеше да е толкова яка, пу. "Alter (The Unbearable Weight of Nothing)" е втората песен без чисти вокали, но в екипа още спорим дали е най-незапомнящата се, най-прогресарската, или най-тежката в албума. За десерт е оставена близо 12-минутната "I, Nemesis", която май е трябвало да е епична, но вместо това звучи по-скоро като провлачен 6-минутен трак на наполовина забавени обороти. Протяжно темпо в толкова дълга песен почти винаги е лоша идея, а да не говорим, че последните 2 минути са напълно излишни.

Абе, албумът е добър, ама... нещо му липсва (да, Пер Нилсон! - бел. ред). Надявам се, че никой няма да си помисли обратното, въпреки негативните ми думи. Просто очаквах много повече от бандата и вероятно заради това останах малко разочарован. И определено смятам, че дебютът им отпреди 5 години беше много по-добър. Чуйте NITWS (Part 1) и преценете сами колко си струва, защото в днешно време MDM е толкова занемарен жанр, че като цяло релийзите в него са рядкост, особено пък добрите такива. Просто не очаквайте шедьовър или нещо по-добро от "For Aeons Past", защото поне с първата част на NITWS няма да го получите.


+ + + + +
Отчетливо присъствие на всеки от четиримата музиканти.
Добри китари и много (и в двата смисъла) солидни сола.
Няколко хитови композиции и една направо невероятна балада.


- - - - -
Спомням си песни от албума им от преди 5 години, но не повече от два припева от този.
Проблеми със силата на вокалите, които малко или много се губят в микса от време на време.
Последната песен си е един 12-минутен минус.

 
IF YOU LIKE
Scar Symmetry, Mors Principium Est, Universum, Disarmonia Mundi, Kiana и др.

Автор: Reksy
[7/10]

Megaherz - Erdwärts (EP)

Posted by Today's Metal Crew On петък, ноември 13, 2015 0 коментара

Стилът: Industrial Metal/NDH
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~24 минути


Megaherz се готвят за турне с много сгъстен график в края на януари и явно за да подгреят публиката пускат ново EP само година след като издадоха албума си "Zombieland". То съдържа шест песни, от които четири са нови, а две презаписани класики. От четирите нови пък две са по-бързи и рифово ориентирани, а две са по-бавни и баладични.

Несъмнено най-хубавият трак в това ново EP е откриващият "Wer hat Angst vor'm Schwarzen Mann". Песента е типичен здрав NDH от типа на "Himmelsstürmer", където барабаните биват безмилостно "набивани", а китарите свирят опростен, но силно разкуфяващ риф. Мелодичният припев и леко страховитата поява на детски гласчета пък превръщат песента в сигурен бъдещ концертен хит, каквито Megaherz рядко вадят в последните години. "Ist das Verrückt" е другата по-динамична нова песен, но нито тя, нито по-бавничката "Glorreiche Zeiten", която я следва, изненадват с нещо. Баладата "Einsam" обаче се е получила изненадващо добре, особено с включването на женски вокали в нея. Megaherz имаха нужда от нова добра балада, защото не бяха издавали добра такава от "Augenblick" насам.За финал са оставени две презаписани класики от култовия "Kopfschuss" - "Teufel" и "Jordan". И докато "Teufel" с нищо не е по-интересна от оригинала, то "Jordan" е получила изненадващо приятен ъпдейт, макар аз все още да харесвам оригинала с една идея повече (или просто съм свикнал с него).

Мога само да предполагам, но имам чувството, че с подобни презаписи Megaherz се опитват да си "заплюят" като техни разни класики от "Kopfschuss", в които пее Алекс Веселски, особено след като Eisbrecher (където е сега Алекс) си взеха големия хит "Miststück" и вече държат правата над него. Само предполагам, разбира се - не ми се правят интриги, пу, пу. Всъщност, това няма и кой знае какво значение - името Megaherz вече работи само̀ за себе си, а подобни EP-та значително олекотяват чакането за бъдещия албум. В случая - благодарение най-вече на "Wer hat Angst vor'm Schwarzen Mann", "Einsam" и добре ъпдейтнатата "Jordan".


+ + + + +
Две много готини нови песни и една добре презаписана класика.
Значително се олекотява чакането за новия албум.
Един сигурен бъдещ концертен хит.

- - - - -
Два лесно забравими "пълнежни" трака и един не особено впечатляващ презапис.
 
IF YOU LIKE
Eisbrecher, Die Allergie, Unheilig, Rammstein, Oomph!, Stahlmann, Stahlhammer и др.

Автор: Testset
[N/A]

[OUTSIDE!] Starcraft II - Legacy of the Void (OST)

Posted by Today's Metal Crew On сряда, ноември 11, 2015 0 коментара

Стилът: Epic/Symphonic/Orchestral/Ambient/OST
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Blizzard Entertainment
Отнема: ~58 минути


Има един лаф, че за да се ожениш за корейка, първо трябва да победиш баща ѝ на Starcraft. За корейците Starcraft е истински важен е-спорт, а добрите играчи са местни звезди и богаташи. Ние, българите, може и да нямаме играчи на световно ниво, но пък имаме наша сънародничка, участвала в саундтрака към играта (както и в тези към игри като Diablo III, World of Warcraft и много други). Нейното име е Пенка Кунева и преди сме ви споменавали нейното име, когато си говорихме за саундтрака към Diablo III: Reaper of Souls. Тя отговаря за оркестрациите в този пореден епичен Blizzard-ски саундтрак, а именно те са в основата на това финалът на сагата да звучи наистина фантастично.

"Legacy of the Void" завършва зашеметяващата история, започнала с "Wings of Liberty" и продължена с "Heart of the Swarm". Последната част се фокусира върху ролята на протосите и техния лидер Артанис, а развръзката е толкова епична, че направо спира дъха. Всички тези междузвездни битки, погубени светове, могъщи врагове, неочаквани приятелства и още по-неочаквани обрати заслужават възможно най-епичния саундтрак и композиторите на Blizzard (Джейсън Хейес, Майк Пати, Нийл Акрий, Глен Стафърд) са се постарали да го предоставят. И тъй като все пак това е саундтрак, ми е малко трудно да кажа кои композици в него са най-епични или най-много ми допадат. Мога обаче да ви дам примери, с които сами да се убедите, че музиката в "Legacy of the Void" е на много високо ниво и допринася перфектно за изживяването по време на игра. Така например двойката "The Dark Voice" и "Unity" просто сцепва мрака от епичност, а от пианото в кратката, но красива "Second Chances" направо може да настръхне човек. "Holding Up the Sky" откровено ви подготвя за финалната битка, а "My Life For Aiur" завършва по изключително красив начин трилогията, наречена Starcraft II.

Както винаги, подобен тип музика е трудна за самостоятелно слушане, защото все пак е правена, за да се връзва със случващото се в играта. Аз поне обаче често се хващам да си пускам саундтраците към игрите на Blizzard, защото в тях има нещо специално. Много игри имат епични саундтраци, но тези на Blizzard почти винаги са крачка пред останалите. Изключение правят може би само тези към Deus Ex и Witcher, но там вече говорим и за друг тип настроение. Затова ако още не сте имали възможността да минете мисиите в последния Starcraft и да видите величествения край на сагата - сторете го. Има какво да видите, а и какво да чуете.

 
+ + + + +
Подобаващо епичен саундтрак за епичния край на сагата.
Идеално връзващи се с играта, добре развити композиции.
Великолепни оркестрации от Пенка Кунева (отново). 

- - - - -
Както винаги - малко трудно е да се слуша съсредоточено извън играта.  

IF YOU LIKE
World of Warcraft, Diablo, Deus Ex, Transformers, Crysis и др.

Автор: Testset
[N/A]

Born of Osiris - Soul Sphere

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, ноември 09, 2015 0 коментара

Стилът: Modern/Djent/Metalcore
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Sumerian Records
Отнема: ~47 минути


Born of Osiris се променят по малко с всеки нов албум, но в "Soul Sphere" вече наистина много си личи разликата от по-ранните им творби. Промяната е все така плавна, но сякаш вече е и в друга посока - към повече мелодични елементи, електроника и все по-малко "джент". Хубавото при тази група обаче е, че колкото и да се променя с годините, звученето ѝ остава разпознаваемо. Страхотната китарна работа, типичните мрачни, някак апокалиптично звучащи електроники и здравите ревове на Рони Канисаро подсказват веднага какво слушате - и точно затова Born of Osiris е сред най-обсъжданите, най-обичаните и най-недолюбваните банди на модерната метълкор и джент сцена.

Ако не влизате в експертни "джент"-ълменски спорове и просто слушате "Soul Sphere", без да гледате отблизо в пръстите на китаристите, по всяка вероятност ще останете доволни от албума. И има защо! На първо място, няма как комбинацията от едновременни картечни откоси на касите и старт/стоп китарите да не ви накара да се разкуфеете, особено в песни като "Free Fall", "The Sleeping and the Dead", или мачкащата с допълнителна сила и симфонии "Tidebinder". Ухото ви би трябвало да грабнат и учудващо мелодичните пасажи в "Illuminate" (в която има и едни много здрави хорови напеви, най-отчетливи след 3:30), силно електронната "The Louder the Sound, the More We All Believe" и "Resilience", в която обаче сякаш е оставена една празна писта, предназначена за чисти вокали, но такива така и не са записани. От всички елементи по малко пък можете да откриете в страхотните "Goddess of the Dawn" и "River of Time", както и в закриващата "The Composer".

"Soul Sphere" е приятен за слушане, сложен за свирене и притежава една трудна за описване мощ, която много джент банди се опитват да постигнат, но много малко успяват. Естествено, има си и солидна доза кусури, но вече знаем, че Born of Osiris знаят как да се развиват и да се поучават от грешките си. Тук обаче грешките за оправяне не са чак толкова много, а слабите тракове всъщност май са само два - сингълът "Throw Me in the Jungle" и "Warlords", защото и двете композиции звучат разпиляно, малко объркващо и в крайна сметка не водят доникъде, а просто свършват рязко като това ревю.


+ + + + +
За пореден път - много добра китарна и клавирна работа.
С няколко изключения, композициите са построени много хубаво и често изненадващо.
Резки и чести, но овладяни промени в темпото, настроението и нивото на "тежестта".

- - - - -
Може лесно да ви омръзне от ниско настроени старт/стоп китари.
Няколко не особено добре развити, хаотични композици, които не водят доникъде.
Един-два лесно забравими пълнежа.
 
IF YOU LIKE
Within The Ruins, Shokran, After The Burial, Periphery, The Human Abstract и др.

Автор: Testset
[7/10]

Annihilator - Suicide Society

Posted by Today's Metal Crew On събота, ноември 07, 2015 0 коментара

Стилът: Thrash/Speed Metal
От/Год: Канада, 2015
Лейбъл: UDR Music
Отнема: ~45 минути


За Annihilator настъпи краят на една немалка ера в музиката им. Дългогодишният вокалист Дейв Падън напусна и Джеф Уотърс се видя принуден да се завърне към вокалната дейност. За добро или лошо - не мога да преценя. Aз не бях от тези, които намираха Падън за особено интересен. Но нека пристъпим към това, което се лее от колоните и да видим какво ще ни даде канадския маестро Уотърс, който може би в по-голямата част на музикалната си кариера е единствената непоклатима сила зад Annihilator.

Началото идва с ударното, но и леко безлично "Suicide Society" в което Уотърс демонстрира новата си китара и не чак толкова новата си прическа. Втората новост не е сред позитивните ми впечатления, но пък инструменталът е, да кажем, биващ. Вокалите и текста на Уотърс обаче можеха да са по-добри. В "My Revenge", която също излезе с видео, вече започвам да обръщам внимание и на другите инструменти. Джеф сам си е продуцент и това си личи - направен е опит балансът между инструментите да се спазва. Уви, дотук може да се каже само това. Парчето, без шашавия риф/соло по средата, е доста безинтересно, но за сметка на това е от онзи, надъхващия траш, дето не знаеш защо му се кефиш. Скоростта спада с "Snap", започват едни сълзливи подкани, и честно казано, това е пикът на албума. Дотук продукцията е супер, но Джеф явно е забравил как да пише (и пее) текстове. Да не говорим, че основният риф напомня на много други рифове на други банди и по-конкретно на една германска, любима на главния ни редактор (да, Rammstein и фрапиращи прилики с тяхната "Ich tu dir Weh" - бел.ред.).

"Creeping Again" е може би единственото напълно силно попадение в "Suicide Society" - въпреки че ми се искаше текстът му да не е за това, за което е. Най-вероятно нови (вече изтъркани) препратки към Анабел, пардон, Алисън Хел. Но пък наистина зарибяващ припев, може би достоен за концертно изпълнение. Добро усещане внася фактът, че "Narcotic Avenue" не променя хъса в албума да има скорост и траш-ударност, но пеенето отново ме докарва до отегчена физиономия. След различния подход на Дейв Падън вокалите на Джеф са просто посредствени, изкопирани по формулите на Хетфийлд - с много "колко съм готин" и "ГЙЕЕАХ!". "The One You Serve" обаче пък потвърждава подозренията ми, че аранжиментите са добре изпипани - в този албум на Annihilator има много музика, много талант, много разнообразие. Всичко това докато не слушаш вокалите, които звучат или прекалено весело, или изкуствено заплашителни. "Break, Enter" може да мине под същия шаблон, с леката забележка, че композицията започва да отива към нещата на Уотърс от 1995-та. Признавам си с лека тъга, скучно ми е. Не ми става и по-интересно с "Death Scent", нито с опита за баладичен траш "Every Minute". Сериозно, не се бъзикам, не знам това последното какво е - пауър балада или траш-среща-глемрок.

Разочарованията валят едно след друго. Не казвам, че албумът е лош, даже напротив, незнайно защо го намирам за добър. Донякъде. Джеф Уотърс е много талантлив музикант, но ми липсват композиции от типа на "Brain Dance". Пак донякъде. Но композициите не са проблемът в този албум - текстовете и вокалните аранжименти са. Като фен на Annihilator от дълги години, мисля че това е един от албумите, за които с чиста съвест мога да заявя, че можеше да звучи мнооооого по-добре, особено откъм пеене и дължина на творбата.


+ + + + +
2-3 потенциални бъдещи концертни хита.
Почти няма слаби звена в инструменталите.

Порции от онзи траш, на който просто се кефиш, дори да не знаеш точно защо.

- - - - -
Слаби, ужасни текстове и много безинтересни вокали.
За 45 минути можеше и още малко да се постараят.

Фрапиращ copy-paste на рифа от "Ich tu dir Weh" на Rammstein в "Snap".
 
IF YOU LIKE
Metallica, Anhtrax, Testament, Pantera, Overkill, Exodus, Death Angel и др.

Автор: Quiksilver
[5.5/10]

Draconian - Sovran

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, ноември 05, 2015 1 коментара

Стилът: Gothic/Doom Metal
От/Год: Швеция, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~73 минути


В един есенен ден по шосето между две държави в слушалките ми прозвъняха нотите на "Sovran". От тогава есента ми не е това, което беше. Последният албум на Draconian е първият студиен запис на шведите с новата вокалистка Хайке Лангханс - създание талантливо, изящно и идеално пасващо на звученето на бандата. Промяната в състава е нещо, на което винаги съм гледала с оптимизъм - и този път доброто ми предчувствие не ме подведе.

"Sovran" пък е особен албум. От една страна идва леко монотонен на моменти, от друга обаче всяка отделна песен вълнува по различен начин. Многообразното единство е едно от основните достойнства на записа. Друго такова ценно явление е гласът на Хайке. Той се сипе досущ като снежинки по сетивата - нежен и въпреки това донякъде болезнен. Бурята започва да вилнее тогава, когато се включат и тежките вокали. В този момент вече си говорим за класически Draconian, способен да покори всяка жадуваща първокласен дуум душа. Няма обаче да отварям приказка за почти гениално композираните китари. Слушали сме "Arcane Rain Fell", знаем какви вълшебства практикуват Йохан Ериксон и сие. Ак овсе пак ви трябва справка - чуйте "Rivers Between Us" - песента е страхотно построена, въпреки че може би е малко по-"готик" от очакваното.

Този албум е чисто и просто поредното доказателство, че който си го може, си го може - и не се спира пред нищо. Четирите години чакане след "A Rose For the Apocalypse" определено са си заслужавали всяка една минута. Меланхоличен, отнесен, лепящ се по съзнанието, "Sovran" е един от шедьоврите не само на Draconian - той е и перла в короната на съвременния дуум метъл.


+ + + + +
9 прекрасни композиции с почти идеални структури.
Изпипан, емоционален и силно въздействащ албум.
Поредна положителна промяна за групата.


- - - - -
Монотонността досадява след определен момент.
Мисията пред Draconian, а именно надминаването на себе си, не е изпълнена докрай.

 
IF YOU LIKE
Tristania, My Dying Bride, Amorphis, Swallow The Sun, Paradise Lost и др.

Автор: Valkyrja
[9/10]

Celldweller - End of an Empire

Posted by Today's Metal Crew On вторник, ноември 03, 2015 0 коментара

Стилът: Industrial Rock/Metal/Electronic
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: FiXT
Отнема: ~74 минути


Всеки нов албум на Celldweller е събитие - Клейтън може и постоянно да издава сингли, ремикси и инструментали, но цели албуми - не чак толкова често. Ето защо в същата минута, в която в пощата ми пристигна промото за "End of an Empire" отложих всички други ревюта, които съм захванал, за да се се заловя на спокойствие с този албум. "Брутната" му дължина е 74 минути, което е адски много, но дори да махнем от това число всички интрота, аутрота, интерлюдии и инструментали, отново имаме повече от час материал насреща си. И това ако не е продуктивност!

Този път песните са много, много дълги. Повечето са с дължина от 5-7 минути, което хем е хубаво, хем не чак толкова. Хубаво е, защото се развиват плавно, като полезен, бавноусвояем въглехидрат, и точно така, както авторът е искал да ги развие, без творчески ограничения. Не е обаче чак толкова хубаво, защото ако звученето на даден трак не ти хареса, автоматично оставаш с около 6 минути по-малко за слушане.

"End of an Empire" е преобладаващо мрачен, а темпото в него - предимно средно до бавно. Някъде между дарк електрото, индъстриъл рока, киберпънка и филмовите (или игрови) саундтраци, албумът ще зарадва феновете със смесица от футуристичен дигитален звук, допълван от определени аналогови елементи и разбира се - здрави китари. Последните, уви, не са чак толкова много този път. Обаче там, където ги има, са се получили и най-яките тракове. Това определено са "New Elysium", "End of an Empire", "Heart On" и най-вече "Good Luck (You're Fucked)", която е най-скоростната, най-кратка и най-ударна песен в целия албум.

А това, че някои композиции са малко по-бавни и с по-малко китари обаче не значи, че не са добри. "Just Like You" е красива дигитално-аналогова балада с грандиозен симфонично-електронен финал, а 7-минутните "Down To Earth", "Lost In Time" и "Precious One" са толкова многопластови и сложно построени, че мога само да гадая колко стотин са пистите в тях. Кратичкият финал "G4M3 0V3R" обаче е не по-малко сложен, тъй като в общи линии в него всичко се променя на всеки 5-10 секунди, включвайки елементи от всички песни в албума.

За мен винаги е истинско удоволствие да слушам нова музика от Celldweller и тази в "End of an Empire" не е изключение. Този път знаех какво да очаквам (все пак повечето песни бяха пуснати на четири пъти) и нямах нужда от чак толкова време, за да свикна с мрачното и по-епично звучене. Поправките във финалните версии на траковете също не са чак толкова много, колкото бяха в миналия албум, а на места не съм сигурен дали изобщо е имало "финални пипания", което е супер. Така де, защо да чуваме една песен, да свикваме със звученето ѝ, и да получаваме различна версия в албума (както се беше случило в "Wish Upon a Blackstar"? Затова без угризения мога да кажа - новият футуристичен, супер професионално изпълнен и завършен продукт на Celldweller е тук - налазвайте го по възможно най-бързия начин!


+ + + + +
Цели 74 минути, пълни с футуристичен рок и послания за време, любов, мечти и смърт.
Сложни, многопластови, постепенно разгръщащи се композиции.
Моментално разпознаваем, че и още по-"ъпгрейдван" звук.

- - - - -
Повечко китари хич нямаше да навредят.
Темпото също можеше да е малко по-бързо, поне в още няколко песни, а не 90% средно.
 
IF YOU LIKE
Blue Stahli, Subkulture, Zardonic, Voicians, Crossfaith, Enter Shikari и др.

Автор: Testset
[8/10]

Goodbye To Gravity - Mantras of War

Posted by Today's Metal Crew On неделя, ноември 01, 2015 0 коментара

Стилът: Modern Metal
От/Год: Румъния, 2015
Лейбъл: Universal
Отнема: ~39 минути


Това ревю бе замислено за пускане още преди с ужас да разберем за трагедията, отнела живота на 49 души по време на концерт на Goobye To Gravity. Сред загиналите са и двамата китаристи на групата, а вокалистът им е с 45% изгарания и опасност за живота. Приех тази новина наистина тежко, защото GTG е група, която можеше да накара цяла Румъния да се гордее. Те можеха да са символ на надеждата за модерната тежка музика в цяла Източна Европа. Но... не би. Публикувам ревюто такова, каквото трябваше да се появи преди да се случи трагедията. Това, за мен като редактор, е правилният начин да отдадем почит към групата и загиналите им фенове.

Освен в политиката и съдебните реформи, в северната ни съседка очевидно има напредък и на модерната тежка сцена. Доказателството за това са Goodbye To Gravity - млада банда, свиреща модерен метъл на световно ниво, чийто вокалист печели музикалния конкурс "Megastar" (нещо като "Music Idol") през 2008-а година. За разлика от нашите мизерни конкурсчета, от които после излизат все по-лоши версии на Криско, както и за разлика от нашия рок-победител Тома, Андрей си намира добра група и дебютният едноименен албум на Goodbye To Gravity се радва на огромен успех сред местните фенове. Песни от наследника му "Mantras of War" пък започнаха да интригуват феновете далеч извън границите на Румъния, да се разпространяват по различни сайтове за "споделяне" и интересът към GTG вече не е само местен.

"Mantras of War" не звучи като онези типични източноевропейски метъл продукти, с които сме свикнали в последните десетилетия. Музиката в него е модерна, мелодична, свежа и на достойно за голямата европейска сцена ниво. Още от предварително пуснатите песни като "The Day We Die", "Shadow Puppets" и "Atonement" (видеото към която е заснето в "летящата чиния" на Бузлуджа) си личи, че тези пичове не са "просто поредните". Те разполагат с богат набор от здрави модерни рифове, плътни крясъци и мелодични чисти вокали, създаващи хитово звучащи припеви - и ги употребяват щедро в целия албум. Друг хитово звучащ трак определено е тежкият "Heed the Call" със своя агресивен бърз куплет и бавен, но супер мелодичен припев. Само добри думи могат да бъдат казани и за не по-малко зарибяващата "Rise From the Fallen"

Единственият проблем в албума е, че към края си започва да става малко или много предвидим. Песните са само девет, но в общи линии следват една и съща формула, макар и това да не пречи на индивидуалните им достойнства. Сходните формули биват компенсирани от много добра китарна работа, два добри вида вокали и спорадично изпъкващ бас, за който много от групите в жанра често забравят. Затова, ако не се вглеждате чак толкова навътре в детайлите и не се самоубеждавате, че нещо "не е съвсем наред", веднага ще ви стане ясно, че Goodbye To Gravity са група с гигантски потенциал. Потенциал, който може да сложи на картата не само румънската, а и цялата източноевропейска модерна метъл сцена.


+ + + + +
Модерно и здраво звучене, нетипично за повечето банди от тази част на Европа.
Похвално добра китарна работа, плътни крясъци, добри мелодични вокали, стабилна ритъм секция.
Хитово звучащи, бързо зарибяващи припеви. 

- - - - -
Става малко или много предвидим с напредването в траклиста.
... съществуването на идиоти като заявяващите, че "тая сатанинска музика" е виновна за трагедията...
 
IF YOU LIKE
Caliban, Emergency Gate, Kiana, BFMV, All That Remains, Trivium, The Sorrow и др.

Автор: Testset
[R.I.P]