Държава...: САЩ
Лейбъл....: E1 Music
Отнема....: ~50 минути
www.myspace.com/chimaira
www.myspace.com/chimaira
Доста време ми беше нужно, за да асимилирам правилно този албум на Chimaira (и се чете Каймийра, не Чимайра, бел. ред.). Близо месец дори не знаех дали ми харесва или не. С предния албум имах същите дълги дилеми, но тогава не ми се налагаше да пиша ревю за него, затова накрая просто го оставих в графата "бива, ама няма да си го пускам често". За щастие, "The Age of Hell" не попадна там.
Определено един от най-тежките им албуми до този момент, "The Age of Hell" реже безкомпромисно със страхотна китарна работа, кристален саунд и едно особено траш-звучене, което няма как да не усетите в откриващата заглавна песен, в "Clockwork", откровено трашърската "Born In Blood" (с Фил Боузмън от Whitechapel) и дори в мачкащата "Scapegoat", чийто ритъм насмалко да ми откъсне главата от куфеене! Повечето от солата в албума също притежават този специфичен траш заряд, което им прави още по-голяма чест.
Освен на траш, момчетата от Chimaira са заложили и доста други благодатни елементи в "The Age of Hell". В наистина малки, но точно премерени количества, на няколко места в албума можем да чуем електронни семпли, чисти вокали и метълкор забежки. Инцидентно се включват и акустични китари и дори саксофон (ако някой го долови изобщо в "Clockwork"). Всеки от тези елементи внася огромна свежест там, където се появява. Темпото също е доста разнообразно, за разлика от адски еднообразното и ниско такова в "The Infection", така че налице са всички основания този албум на Chimaira да се окаже и техния най-добър досега. За това винаги можем да поспорим, разбира се, но фактите са си факти - в "The Age of Hell" слабо няма.
Или добре де, почти няма. Интерлюдията "Stoma" например е по-ненужна и от обелка на изяден дъвчащ бонбон, а приспиващото темпо на "Powerless" наистина ще ви направи "powerless", ако успеете да я изслушате докрай. Но с това мога да кажа, че се изчерпва "слабото звено" в албума.
Чуйте задължително "The Age of Hell", ако все още не сте (няма извинение за този пропуск) и сами ще откриете поне 5 нови любими трака в него, както стана и при мен. А аз, вярвайте ми, се имам за доста претенциозен. Просто... албумът мачка (и подчертавам думата "мачка"). Почти буквално.
Определено един от най-тежките им албуми до този момент, "The Age of Hell" реже безкомпромисно със страхотна китарна работа, кристален саунд и едно особено траш-звучене, което няма как да не усетите в откриващата заглавна песен, в "Clockwork", откровено трашърската "Born In Blood" (с Фил Боузмън от Whitechapel) и дори в мачкащата "Scapegoat", чийто ритъм насмалко да ми откъсне главата от куфеене! Повечето от солата в албума също притежават този специфичен траш заряд, което им прави още по-голяма чест.
Освен на траш, момчетата от Chimaira са заложили и доста други благодатни елементи в "The Age of Hell". В наистина малки, но точно премерени количества, на няколко места в албума можем да чуем електронни семпли, чисти вокали и метълкор забежки. Инцидентно се включват и акустични китари и дори саксофон (ако някой го долови изобщо в "Clockwork"). Всеки от тези елементи внася огромна свежест там, където се появява. Темпото също е доста разнообразно, за разлика от адски еднообразното и ниско такова в "The Infection", така че налице са всички основания този албум на Chimaira да се окаже и техния най-добър досега. За това винаги можем да поспорим, разбира се, но фактите са си факти - в "The Age of Hell" слабо няма.
Или добре де, почти няма. Интерлюдията "Stoma" например е по-ненужна и от обелка на изяден дъвчащ бонбон, а приспиващото темпо на "Powerless" наистина ще ви направи "powerless", ако успеете да я изслушате докрай. Но с това мога да кажа, че се изчерпва "слабото звено" в албума.
Чуйте задължително "The Age of Hell", ако все още не сте (няма извинение за този пропуск) и сами ще откриете поне 5 нови любими трака в него, както стана и при мен. А аз, вярвайте ми, се имам за доста претенциозен. Просто... албумът мачка (и подчертавам думата "мачка"). Почти буквално.
+ + + + Плюсове.......:
Невероятно изчистен саунд!
Великолепна китарна работа.
Разнообразие от елементи (траш, метълкор, чисти вокали, електроника и какво ли още не).
Великолепна китарна работа.
Разнообразие от елементи (траш, метълкор, чисти вокали, електроника и какво ли още не).
- - - - Минуси........:
Излишна интерлюдийка, но пък доста лесно се преглъща.
Бавното темпо не е много, но където го има си личи колко не им отива.
Бавното темпо не е много, но където го има си личи колко не им отива.
Подходящо за фенове на:
Lamb of God, Devildriver, God Forbid, Unearth, Trivium и др.
Автор: Undepth
-=8/10=-
Чимайра звучи по-badass :D
Аз пък изобщо не съм съгласен за бавните песни! Beyond The Grave е може би най-добрата песен в албума за мен! Адски стоунър и много им се отдава, ама мно-го!
Какви са тия глупости ве! Powerless ми е любимото парче в албума! Супер мощно и тежко! Абе тва е албума на година, просто няма слаба песен! Да ме прощават Machine Head ама е така за мен!
Странно е, когато се хващате за единствената забележка в албума и веднага го оприличавате на "глупости", все едно сме го оплюли целия. Недейте така негативно ;-) Cheerz!
-Zorn