След EP-то "Afterlights" идва "Afterwords". Твърде възможно е и някой друг "After" да се появи и няма да е лошо (стига да не е "-shave"). Но нека ви питам нещо друго - някой помни ли каква музика правеха в средата на 90-те? Вероятно има такива. Обаче от много дълго време нещата са коренно различни. Сега всичко е упование в картините на спокойствието. Разкази за съществуванието в минорно-поетичен тон. Творци, открили себе си в тези звуци на този етап от живота, харесва им да го правят и го правят. Ако пък вие търсите ненатрапчив фон, подходящ за усамотение (с мисли, с питие, с друг човек, или с каквото друго ви хрумне) - то "Afterwords" би бил много удачен избор.
"Нов", отнесено към "Afterwords", е понятие, размиващо се някъде в невъзможността да се даде глобална дефиниция на това "що е то нов албум". Четири преработки на парчета от "Disclosure" и околните ЕP-та, завоалирани под други имена, един кавър, един инструментал и три нови песни - това е равносметката, с която трябва да се преборим за изясняване на горния въпрос. Но да оставим това настрана сега и да обърнем внимание на важните неща. Трябва да се отбележи как още при първо слушане впечатленние прави възможността да се чуят "китари" на цели две места - в края нa "Echoes Keep Growing" и в началото на "Gemini III", което си е напрaво разточителство от страна на брат Rutten. Мелодия от сорта да си я затананикате обаче няма - всичко е феерия от сложни звуци, обединени около идеята да не се блъскат хаотично в пространството. Спокойно мога да заявя, че няма голямо значение и кой ще изпълнява вокалните партии. В общия им вид те са абсолютно ненатрапчиви и ако не беше онази разлика в заглавната песен, където мъжки глас е основният (оказа се това бил Барт Смитс, вокалистът от първите албуми), вероятно сега нямаше и да ги отбележа, макар че мъжки глас се дочува преди това и в "Areas". Интересна и доста въздействащa е идеята и начина на развитие на последното парче. То първоначално оставя впечатлението за японец-стоик, който бавно и методично ти обяснява как да си сготвиш дроб сърма (на японски), но впоследствие красиво и нежно прелива в духа на треперещи звуци, които наелектризрат максимално оставащите няколо минути до края.
Общата картина можем да звършим с думите: да, това е нов албум, подканващ ни да дооценим нещо, което групата е решила, че ние, феновете, вероятно не сме доразбрали съвсем. По този начин The Gathering ни дават една друга гледна точка, с помощта на която да прозрем дълбочината на техните идеи.
+ + + + +
Участието на Барт Смитс е свежо и съживяващо.
Чудесни преработки на няколко стари парчета, особено на "Bärenfels".
Албум, прекрасен за релакс, питие, усамотение и "още нещо".
Чудесни преработки на няколко стари парчета, особено на "Bärenfels".
Албум, прекрасен за релакс, питие, усамотение и "още нещо".
- - - - -
Емоционално неподвижен.
Още малко чуваемост на китарите не би била излишна.
Май се оказва, че преработените песни са с една идея по напред от новите...
Още малко чуваемост на китарите не би била излишна.
Май се оказва, че преработените песни са с една идея по напред от новите...
IF YOU LIKE
Elend, Hagalaz Runedance, The 3rd & The Mortal, Arcana и др.
Автор: Nightice
[N/A]
0 Response for the "[OUTSIDE!] The Gathering - Afterwords"
Публикуване на коментар