Държава...: Швеция
Лейбъл....: Lifeforce Records
Всеки, гледал някога анимации, може дa сe сети поне за една сцена, в която героят плахо открехва вратата и нещо рязко го сграбчва и почва да го разхърля насам-натам. Подобно е положението и с новия албум на Miseration. Още в първите секунди на албума имах чувството, че от екрана ще се покажат две ръце, които ще ми заблъскат главата в клавиатурата. Апокалиптичен дет метъл от началото до края!
Докато инстинктивно стисках стола си с две ръце, в типично шведския дет метъл започнаха да се появяват елементи, които почти се губеха някъде из касапницата, но все пак бяха налице. Така например, в отварящата "Stepping Stone Agenda" изведнъж се появи епично хорово пеене, в "Ghost Barrier" мрачно зазвуча сантур (персийски струнен ударен музикален инструмент), в "Ciniphs" се дочу мандолина, а в "Disaster Cage" зави есраж (рядък индйски музикален инструмент). Есражът се чува и в "On Wings of Brimstone", където обаче по-интересно е включването на чистите вокали на Кристиан Олвестам (Solution.45, ex-Scar Symmetry) - нещо, което не очаквах да чуя в Miseration. И като стана дума за вокали, не мога да не отбележа правилното им миксиране в този албум. Кристиан стоеше в сянката на китарите в предните два албума (малко, но натрапчиво детайлче), докато в "Tragedy Has Spoken" всички нива и писти са почти идеално изравнени. Това е доста трудно, когато пред себе си имаш толкова много отвяващо бърз дет метъл, толкова много рифове (албумът е записан с 8-струнни китари) и неуморни барабани, но продуцентът този път определено си е свършил добре работата.
Нека сериозната употреба на фолклорни инструменти и нетипични за дет метъла елементи не ви обърква - всички тези елементи са просто интересно допълнение към музиката на Miseration, но не взимат връх в нито един момент. Един вид, има ги колкото да ги има. Албумът нямаше да бъде много по-различен без тях. Ако човек не се заслуша внимателно, може дори да не забележи присъствието им, но "Tragedy Has Spoken" си има друг проблем. Макар да е по-лек, по-изпипан и по-смел от предшествениците си, той не сияе с оригинални решения, ако не броим гореспоменатите "допълнения". Без тях албумът пак нямаше да е лош, но щеше да е дори малко (или не толкова мaлкo) безличен. За щастие, Кристиан Олвестам, Яни Стефанович (Divinefire) и компания знаят какво правят и как да доставят качествен продукт на феновете на съвременния дет метъл фен.
Докато инстинктивно стисках стола си с две ръце, в типично шведския дет метъл започнаха да се появяват елементи, които почти се губеха някъде из касапницата, но все пак бяха налице. Така например, в отварящата "Stepping Stone Agenda" изведнъж се появи епично хорово пеене, в "Ghost Barrier" мрачно зазвуча сантур (персийски струнен ударен музикален инструмент), в "Ciniphs" се дочу мандолина, а в "Disaster Cage" зави есраж (рядък индйски музикален инструмент). Есражът се чува и в "On Wings of Brimstone", където обаче по-интересно е включването на чистите вокали на Кристиан Олвестам (Solution.45, ex-Scar Symmetry) - нещо, което не очаквах да чуя в Miseration. И като стана дума за вокали, не мога да не отбележа правилното им миксиране в този албум. Кристиан стоеше в сянката на китарите в предните два албума (малко, но натрапчиво детайлче), докато в "Tragedy Has Spoken" всички нива и писти са почти идеално изравнени. Това е доста трудно, когато пред себе си имаш толкова много отвяващо бърз дет метъл, толкова много рифове (албумът е записан с 8-струнни китари) и неуморни барабани, но продуцентът този път определено си е свършил добре работата.
Нека сериозната употреба на фолклорни инструменти и нетипични за дет метъла елементи не ви обърква - всички тези елементи са просто интересно допълнение към музиката на Miseration, но не взимат връх в нито един момент. Един вид, има ги колкото да ги има. Албумът нямаше да бъде много по-различен без тях. Ако човек не се заслуша внимателно, може дори да не забележи присъствието им, но "Tragedy Has Spoken" си има друг проблем. Макар да е по-лек, по-изпипан и по-смел от предшествениците си, той не сияе с оригинални решения, ако не броим гореспоменатите "допълнения". Без тях албумът пак нямаше да е лош, но щеше да е дори малко (или не толкова мaлкo) безличен. За щастие, Кристиан Олвестам, Яни Стефанович (Divinefire) и компания знаят какво правят и как да доставят качествен продукт на феновете на съвременния дет метъл фен.
+ + + + +
Множество интересни елементи и допълнения, които правят албума по-интересен.
По-мелодичен, по-смел, по-изпипан и доста по-различен от предшествениците си.
Яни Стефанович и Маркус Бертилсон определено занят как да обуздаят 8-струнните китари.
По-мелодичен, по-смел, по-изпипан и доста по-различен от предшествениците си.
Яни Стефанович и Маркус Бертилсон определено занят как да обуздаят 8-струнните китари.
- - - - -
Оригиналността бяга някъде по тъча. Подозирам, че дори в групата го осъзнават.
8-струннтие китари имат и своите недостатъци - лош звук при по-ниските струни, например.
8-струннтие китари имат и своите недостатъци - лош звук при по-ниските струни, например.
Подходящо за фенове на:
Torchbearer, Zonaria, The Few Against Many, Solution.45 и др.
Автор: Undepth
-=7/10=-
0 Response for the "Miseration - 2012 - Tragedy Has Spoken"
Публикуване на коментар