Стил......: Industrial Metal/NDHДържава...: Германия
Лейбъл....: ZYX/Golden Core
Отнема....: ~49 минути
www.facebook.com/officialmegaherz
Началото на годината е доста благодатно за почитателите на Neue Deutsche Härte течението. В рамките на две седмици, албуми издават Stahlmann, Eisbrecher и героите на днешното ревю Megaherz - една от легендите на тази сцена. Групата не пази в състава си никой от оригиналните си членове, но все пак не се отказва и дори връща на обложката на "Götterdämmerung" емблематичния клоун от албумите "Wer Bist Du?" (1997) и "Kopfschuss" (1998).
Клоунът обаче трябва да е последният проблем на Megaherz, защото в албума има достатъчно други и по-големи такива. Така например, в опита си да зарадват NDH почитателите със сингъл, който да им даде това, което искат да чуят, Megaherz неволно са копирали в "Jagdzeit" рифа на "Spieluhr" на Rammstein. Прекалено голяма грешка, особено когато става дума за пилотен сингъл. Сама по себе си песента предствлява крайно типичен германски индъстриъл метъл с опростена структура, но грешката с рифа и пъшкането на непознатата дама в средата на песента (тези, с които съжителствате, 100% ще решат, че гледате порно) изобщо не правят добра услуга на групата.
Като цяло, Megaherz са успели да върнат старото си, по-опростено и по-тежко звучене. Албумът безспорно е по-тежък от последните си няколко предшественика, но това май не е достатъчно. Новият (нов, нов, колко да е нов) вокалист Лекс, например, още се чуди като кой да пее - като Алекс Веселски (основател на групата, днес в Eisbrecher), на който и без това опитва да заприлича външно, като Тил Линдеман, който очевидно пробва да имитира в "Rabenvater", "Prellbock" и "Herz Aus Gold", или като Матиас Яблонски (бившият вокалист, в [die!] понастоящем). Пичът наистина се опитва да даде на феновете това, което искат да чуят, но май забравя, че ние си искаме точно Megaherz, със звучене в стил Megaherz и подходящи за Megaherz вокали. А на Лекс очевидно задачата му идва трудничка.
Да оставим Лекс за миг. Силата на албума просто се губи няколко пъти в сравнително безлични тракове, на които очевидно липсва завършена композиционна мисъл. Те, за щастие, се компенсират от великолепни песни като "Keine Zeit", "Feindbild", "Prellbock" и "Kopf Oder Zahl". Има още няколко заслужаващи внимание трака, обаче сред тях няма нищо, което да ни накара да настръхнем от кеф, както сме свикнали.
В крайна сметка можем да покуфеем на всички песни в албума, както ще направя лично аз, но всеки по-претенциозен фен не би могъл лесно да игнорира проблемите в "Götterdämmerung". Аз мога да ги преглътна, защото Megaherz са сред най-любимите ми банди ever, а и албумът сам по себе си е здрав. Ако и вие можете или ако просто харесвате Neue Deutsche Härte, задължително чуйте този албум! Пък проблемите... да си ги гледат критиците ;-)
Клоунът обаче трябва да е последният проблем на Megaherz, защото в албума има достатъчно други и по-големи такива. Така например, в опита си да зарадват NDH почитателите със сингъл, който да им даде това, което искат да чуят, Megaherz неволно са копирали в "Jagdzeit" рифа на "Spieluhr" на Rammstein. Прекалено голяма грешка, особено когато става дума за пилотен сингъл. Сама по себе си песента предствлява крайно типичен германски индъстриъл метъл с опростена структура, но грешката с рифа и пъшкането на непознатата дама в средата на песента (тези, с които съжителствате, 100% ще решат, че гледате порно) изобщо не правят добра услуга на групата.
Като цяло, Megaherz са успели да върнат старото си, по-опростено и по-тежко звучене. Албумът безспорно е по-тежък от последните си няколко предшественика, но това май не е достатъчно. Новият (нов, нов, колко да е нов) вокалист Лекс, например, още се чуди като кой да пее - като Алекс Веселски (основател на групата, днес в Eisbrecher), на който и без това опитва да заприлича външно, като Тил Линдеман, който очевидно пробва да имитира в "Rabenvater", "Prellbock" и "Herz Aus Gold", или като Матиас Яблонски (бившият вокалист, в [die!] понастоящем). Пичът наистина се опитва да даде на феновете това, което искат да чуят, но май забравя, че ние си искаме точно Megaherz, със звучене в стил Megaherz и подходящи за Megaherz вокали. А на Лекс очевидно задачата му идва трудничка.
Да оставим Лекс за миг. Силата на албума просто се губи няколко пъти в сравнително безлични тракове, на които очевидно липсва завършена композиционна мисъл. Те, за щастие, се компенсират от великолепни песни като "Keine Zeit", "Feindbild", "Prellbock" и "Kopf Oder Zahl". Има още няколко заслужаващи внимание трака, обаче сред тях няма нищо, което да ни накара да настръхнем от кеф, както сме свикнали.
В крайна сметка можем да покуфеем на всички песни в албума, както ще направя лично аз, но всеки по-претенциозен фен не би могъл лесно да игнорира проблемите в "Götterdämmerung". Аз мога да ги преглътна, защото Megaherz са сред най-любимите ми банди ever, а и албумът сам по себе си е здрав. Ако и вие можете или ако просто харесвате Neue Deutsche Härte, задължително чуйте този албум! Пък проблемите... да си ги гледат критиците ;-)
+ + + + +
Megaherz са си Megaherz - духът, мощта и идеята са непокътнати.
Няколко страшно здрави песни, способни да задоволят всеки фен на жанра.
Изчистена, висококачествена продукция с доста тежък саунд.
Един от най-тежките албуми на Megaherz досега.
Няколко страшно здрави песни, способни да задоволят всеки фен на жанра.
Изчистена, висококачествена продукция с доста тежък саунд.
Един от най-тежките албуми на Megaherz досега.
- - - - -
На много места липсва завършена композиционна мисъл.
На Лекс толкова му личи от кой се влияе, че започва да звучи като копировач.
"Jagdzeit", макар и здрава сама по себе си, е един интересен fail.
На Лекс толкова му личи от кой се влияе, че започва да звучи като копировач.
"Jagdzeit", макар и здрава сама по себе си, е един интересен fail.
Подходящо за фенове на:
Eisbrecher, Rammstein, Oomph!, [die!], Stahlmann, Treibhaus и др.
Автор: Testset
-=6/10=-
0 Response for the "Megaherz - 2012 - Götterdämmerung"
Публикуване на коментар