Държава...: САЩ
Лейбъл....: Rise Records
Отнема....: ~39 минути
www.facebook.com/bleedingthrough
Bleeding Through стават все по-тежки с всеки изминал албум. Не съм сигурен доколко тази тенденция е правилна и дали това решение е най-доброто за групата, но "The Great Fire" предизвика смесени емоции у мен.
Да започнем с това, че албумът наистина е тежък. Бласт бийтове, деткор пасажи, касапница, мелачка - както искате го наречете - има си всичко. Наред с преобладаващия екстремизъм се явяват и някои мелодични партии, включващи дори чисти вокали. Съотношението на екстремни към чисти е от сорта на 10:1, така че не се притеснявайте, Bleeding Through не са станали "софт".
Това, което не мога да възприема, е дължината на траковете. 39 минути, 14 песни - това прави средно по... няма и 3 минути на трак. Повечето песни са под 3 минути, но има и такива, по-кратки от две! Това вече е проблем. Песента почва, тръгва да се развива и шляс - край. Веднага се прелива в следващия трак, който също почва, развива се и пак шляс - край. Изключение правят единствено "Trail of Seclusion", "Final Hours" и "Walking Dead", които единствени можем да определим като цялостни, развити, завършени композиции.
Клавишните са другият елемент, към който изпитвам смесени чувства. Вярно, на Марта Питърсън можем да й простим всичко (ако не сте я виждали, време ви е), но има нещо странно в звученето на кийбордите й. От една страна звучат евтино и семпличко, но от друга, адски добре допълват и засилват мрачното звучене на албума.
Впоследствие реших да разчитам на старото просто решение - "харесва ми" или "не ми харесва". Е, харесва ми. Продължавам да съм разочарован от дължината на траковете и смятам, че Bleeding Through можеха да ни покажат повече. Също така не мисля, че на тази група й е необходимо да бъде чак толкова тежка. А и повече мелодични пасажи определено не биха им навредили. За справка - чуйте "Declaration" от 2008-ма.
В края на краищата, "The Great Fire" ще се хареса на феновете на екстремния саунд. Метълкор, деткор, мелодет и симфонични елементи - това няма как да бъде лоша комбинация, особено щом идва от доказана банда като Bleeding Through. Но недостатъците са си недостатъци.
Да започнем с това, че албумът наистина е тежък. Бласт бийтове, деткор пасажи, касапница, мелачка - както искате го наречете - има си всичко. Наред с преобладаващия екстремизъм се явяват и някои мелодични партии, включващи дори чисти вокали. Съотношението на екстремни към чисти е от сорта на 10:1, така че не се притеснявайте, Bleeding Through не са станали "софт".
Това, което не мога да възприема, е дължината на траковете. 39 минути, 14 песни - това прави средно по... няма и 3 минути на трак. Повечето песни са под 3 минути, но има и такива, по-кратки от две! Това вече е проблем. Песента почва, тръгва да се развива и шляс - край. Веднага се прелива в следващия трак, който също почва, развива се и пак шляс - край. Изключение правят единствено "Trail of Seclusion", "Final Hours" и "Walking Dead", които единствени можем да определим като цялостни, развити, завършени композиции.
Клавишните са другият елемент, към който изпитвам смесени чувства. Вярно, на Марта Питърсън можем да й простим всичко (ако не сте я виждали, време ви е), но има нещо странно в звученето на кийбордите й. От една страна звучат евтино и семпличко, но от друга, адски добре допълват и засилват мрачното звучене на албума.
Впоследствие реших да разчитам на старото просто решение - "харесва ми" или "не ми харесва". Е, харесва ми. Продължавам да съм разочарован от дължината на траковете и смятам, че Bleeding Through можеха да ни покажат повече. Също така не мисля, че на тази група й е необходимо да бъде чак толкова тежка. А и повече мелодични пасажи определено не биха им навредили. За справка - чуйте "Declaration" от 2008-ма.
В края на краищата, "The Great Fire" ще се хареса на феновете на екстремния саунд. Метълкор, деткор, мелодет и симфонични елементи - това няма как да бъде лоша комбинация, особено щом идва от доказана банда като Bleeding Through. Но недостатъците са си недостатъци.
+ + + + +
Касапница, мелачка, мощ, скорост, без грам лигавщини.
Силно изразена, дълбока, мрачна атмосфера.
Интересни, запомнящи се и чудесно включващи се мелодични пасажи.
Силно изразена, дълбока, мрачна атмосфера.
Интересни, запомнящи се и чудесно включващи се мелодични пасажи.
- - - - -
Прекалено кратки и недоразвити тракове.
Еднообразен на места.
Противоречиви клавишни.
Еднообразен на места.
Противоречиви клавишни.
Подходящо за фенове на:
Winds of Plague, Caliban, Neaera, Maroon, It Dies Today и др.
Автор: Zorn
-=6.5/10=-
Много слаб албум...