Slipknot – 02.02.2015 @ зала "Rockhal" (Еш/Алзет, Люксембург)
Сигурно знаете, че принципно не пишем репортажи - дотук сме имали само един същински такъв (не броим тези от Facebook), но понякога си позволяваме да драснем по някой и друг ред, когато наш колега посети концерт на банда, която по принцип не сме имали удоволствието да гледаме на българска земя. И след като преди години се разминахме със Slipknot, пратихме нашия автор Reksy на мисия в Люксембург, за да гледа Slipknot на живо там. Само че под "пратихме" разбирайте "следва там" и "така или иначе ще ходи, що да не напише нещо". Вижте преживяването му (и някои любопитни факти за Люксембург) в следващите редове!
Специално благодарим и на фотографa Андре Людовик за заглавната снимка!
2 февруари, Еш/Алзет, Люксембург, някъде към 18:00
На този ден се изпълни една от музикалните ми мечти, а именно да чуя (и видя) Slipknot на живо. Затова като разбрах, че групата ще мине през Люксембург, веднага се втурнах да си търся билет. Това обаче не беше толкова лесно - билетите бяха разпродадени около два месеца преди събитието, като цената им беше 54 евро - което изобщо не е малко, дори за тази богата част от Европа (билетът за In Flames, например, беше 30 евро).
Някъде около час преди отварянето на вратите) излязох от нас и се запътих към гарата. Нямаше нужда да си купувам билет за влака, защото в Люксембург нещата се случват логично и билетът за концерта важи и за всякакъв градски транспорт за целия ден, в цялата страна. Нищо, че по принцип имам карта - друго си е да покажеш на кондуктора билет за Slipknot. Слязох от влака, който спира на около 300 метра от залата и онемях - опашката за влизане беше дълга почти километър! Тя обаче се смали до около 100 метра за по-малко от 30 минути. По-голямата част от зрителите вече бяха заели места в събиращата до 6500 човека зала Rockhal и спокойно чакаха да чуят какво ще ги разгрее преди хедлайнерите.
King 810 излязоха на сцената и започнаха своята програма с проблеми със звука - микрофонът на вокалиста се губеше, а звукът като цяло не беше особено добър. Публиката продължаваше да седи спокойно, като от време на време се чуваха крясъци и апплодисменти за подгряващата група, но в не кой знае колко голям мащаб. Всички по-скоро чакаха King 810 да свършат, че да идват Slipknot. Желанието им се сбъдна - King 810 изпяха последната си песен, сбогуваха се с публиката и завесата се спусна. Залата вече беше препълнена. Хората, застанали отстрани на сцената (като мен) можеха да видят как тя бива подготвена за Slipknot от техниците.
Осветлението загасна и започна "XIX". Публиката започна да крещи истерично и избухна щом започна "Sarcastrophe". Звукът беше кристален от самото начало, а еуфорията - огромна. Единствено вокалите на Кори Тейлър бяха малко по-тихи от останалите инструменти, но това беше оправено след няколко песни.
Публиката напомни, че не е просто пасивен слушател - виковете "If you're a 555, then I'm a 666!" изпълваха цялата зала, а Кори изглеждаше доволен. След "My Plague" дойде и първата пауза. Кори благодари, поклони се и попита: "… are you ready to see… The Devil in I?" и публиката напълно полудя - изглежда всички бяха прекрасно запознати с последния албум на групата. Беквокалите на Крис в припева бяха ненужни, защото публиката предоставяше своите и "So step inside, see the devil in I" ехтеше из цялата зала и от почти всяко гърло с пълна сила. Помислих си, че това ще да е най-ударната песен на вечерта, но определено не бях прав. Още в първата секунда на "Psychosocial" не можех да чуя дори собствените си мисли от повсеместната еуфория в залата, а Кори можеше спокойно да си почине, защото публиката пееше всяка дума от песента. Горе-долу по това време Сид полудя от мятането си по сцената и слезе от нея, за да поздрави първите редове.
Публиката не успя много добре да се включи в изпълнението на "The Negative One", но определено голяма част от присъстващите знаеха песента. В "Three Nil" и следващата я "Eyeless" Кори Тейлър призова за мошпит, но не много успешно. Все пак феновете в Люксембург не са от най-лудите, пък и фактът, че не пропуснаха момент за пеене бе достатъчно впечатляващ сам по себе си. Естествено имаше и забозили хора, набутали се на няколко реда пред сцената, точно пред мен, които не помръднаха дори с ръка във въздуха през целият концерт, но... къде ли ги няма. Последва нова кратка пауза, след която зазвуча "Vermilion". Тук групата направи и единственото нещо, което не знаех, че се случва на техни концерти. Крис излезе на сцената и ръцете му сякаш бяха... наобратно?! След малко осъзнах, че просто маската му е сложена на задната част на главата, но ефектът беше приятно стряскащ в началото.
Тук вече дойде тежката артилерия. Веднага след "Vermillion" последва спечелилата "Грами" (и моя любима тяхна песен) "Before I Forget". Обстановката се нажежи до краен предел (наистина стана жега) и точно когато си мислех, че няма повече накъде, Кори каза: "I push my fingers into my eyes…" и отново публиката взе мястото на "вокалист". След това същият попита всички дали биха се върнали чааак до 1999-та за следващата песен - и ни удариха с "Wait and Bleed". С началото на "Spit It Out" пък всички знаеха какво ги очаква след втория припев и още преди Кори да изрече думите "Do you know what time it is Luxembourg?" половината зала беше клекнала. В мига, в който се чу "JUMP THE FUCK UP!" всичко изригна и започна да скача. Наистина чувството да скачаш заедно с още 6500 човека е страхотно, а какво ли е за тези, които са го предизвикали? Дойде ред и на "последната" песен за вечерта. "How about this one: таката, таката, такататата?" - публиката го повтаря. "LOUDER, LUXEMBOURG!" - и секунди след това сцената отново изригна, а на всеки припев публиката някак успяваше да заглуши иначе мощния звук на бандата.
Беше ясно, че ще има още 3 песни за бис, защото след като Slikpnot се скриха, никой не помръдна от мястото си. Групата се завърна с "(SIC)", но следващата я "People=Shit" наистина раздвижи всички и ги накара да закрещят текста с пълно гърло. Дойде моментът и за истинската последна песен на вечерта - "Luxembourg, I want to see your middle fingers in the air! The next song is called SURFACING!". Въздухът в залата моментално се изпълни със средни пръсти, сякаш това е най-добрият начин да кажеш "Довиждане" на Slipknot . Групата се сбогува с публиката, обещавайки, че ще се завърнат отново, дъра-бъра, знаете им процедурите.
Само след 10-ина минути вече си бях взел якето от гардероба (да, уважаваеми организатори, гардеробът е чудесна идея за концерти - бел.ред.) и се бях изнесъл от залата, отивайки с останалите от компанията да си хванем влака за вкъщи. Все още се опитвах да осъзная какво се е случило и колко по-яко беше от очакваното. Знаех, че Slipknot правят невероятни концерти, но все пак не бях подготвен за нещо чак толкова добро. Е, да, не всички от групата са във формата си отпреди 10-15 години и вече не се бият по сцената, но дори без подобни крайности това беше едно наистина високоенергично шоу.
Групите, които свирят добре на живо са много. Това, което правят Slipknot обаче е нещо друго. Техните концерти са си цяло представление - страхотно измислено и продуцирано, перфектно изпълнено и идеално подхождащо на това, което групата прави вече повече от 16 години. Енергията и умението, с което свирят и забавляват публиката са невероятни и затова няма да излъжа ако кажа, че това беше най-добрият концерт, на който някога съм бил - както и една от най-добрите вечери в живота ми.
СЕТЛИСТ:
00. XIX
01. Sarcastrophe
02. The Heretic Anthem
03. My Plague
04. The Devil in I
05. Psychosocial
06. The Negative One
07. Three Nil
08. Eyeless
09. Vermilion
10. Before I Forget
11. Duality
12. Wait and Bleed
13. Spit It Out
14. Custer
-----------------------
15. (sic)
16. People = Shit
17. Surfacing
Автор: Reksy
Снимки: Андре Людовик, Reksy
Снимки: Андре Людовик, Reksy
Благодаря за това. Беше много приятно да се прочетат толкова искрени впечатления. За момент дори усетих еуфорията.
Най-голямото пого, на което съм бил беше на концерта на Slipknot на Download festival 2013. 90 000 човека гъз до гъз, по някое време осетих, че съм във въздуха и самата тълпа ме носи във всички посоки. Съгласен съм за всичко написано за концертите на Slipnot, но истината е да си на малко по-луд вариант на техен концерт :). Същото горе долу се получи и като ги гледах в Сърбия.