Държава...: Германия
Лейбъл....: Universal
Отнема....: ~61 минути
www.facebook.com/unheilig
Hе съм напълно сигурен дали на Der Graf му се прави това, което прави, или просто Universal имат голямо влияние върху подопечните си, но "Lichter Der Stadt" далеч не е това, което исках да чуя. Но пък е точно това, което очаквах да чуя. Най-жалкото в ситуацията е, че композиционният гений на Der Graf не се усеща особено силно в този албум.
"Lichter Der Stadt" е един от най-леките албуми на Unheilig. Der Graf винаги досега намираше баланс между готик-рок траковете и NDH индъстриъл метъл, но този път просто се е олял, залитайки дори към поп-рок. Този път съотношението на разчувствани песнички срещу NDH е някъде 4 към 1, което си е направо недопустимо. Der Graf вече е написал толкова много приличащи си една с друга позитивни и тъжни баладки за живота, любовта, родителите, семейството, вятъра, светлината, нощта, деня, сезоните, животните и чичковите червенотиквеничковчета, че колкото и голям фен да съм на Unheilig, вече спрях да правя разлика между тези песни. Всички звучат по абсолютно идентичен начин и се базират на един и същи принцип, който по някаква странна причина хваща декиш в Германия.
Най-ясният признак, че Der Graf го е ударила творческата криза е наличието на хоровите "хъммм"-кания, "оооо"-кания и откровени "аааа"-кания в почти всички песни в "Lichter Der Stadt". Графът доста е хъмкал зад микрофона за да постигне желания ефект и явно доста е харесал резултата, защото наистина има хорово "хъммм"-кане в повече от половината тракове в диска. Сериозно, wtf?
"Das Licht", "Tage Wie Gold", "Wie Wir Waren" (с участието на поп-рок изпълнителя Андреас Бурани), "Unsterblich", "Lichter Der Stadt", "Ein Guter Weg", "Ein Grossen Lieben", "Brenne Auf", "Zeitreisen", "Das Leben Ist Schön" и "Vergessen" - това е списъкът с нелоши сами по себе си, но прогесивно доскучаващи софт-баладки, които, както виждате и сами, са достатъчни за един цял баладен албум. Изключенията в "Lichter Der Stadt", в които все пак може да се чуят тежки китари и евентуално някакъв нормален Unheilig, са "Herzwerk", "Feuerland" и "Eisenmann". Тези три песни (особено последната) са извънредно тежки на фона на всичко останало в този албум. Това е истинският, здрав, мрачен, тежък Unheilig, който всички ние, които не сме 13-годишни германки, бихме искали да чуем. Уви, само тези три песни, колкото и да са здрави, не са достатъчни, за да ми оправят мнението за целия албум. Пиша тези редове с мъка, защото от много години харесвам Unheilig и в последно време се страхувах за посоката, в която се клати Der Graf. Но ето, че най-накрая чашата преля.
"Lichter Der Stadt" е един от най-леките албуми на Unheilig. Der Graf винаги досега намираше баланс между готик-рок траковете и NDH индъстриъл метъл, но този път просто се е олял, залитайки дори към поп-рок. Този път съотношението на разчувствани песнички срещу NDH е някъде 4 към 1, което си е направо недопустимо. Der Graf вече е написал толкова много приличащи си една с друга позитивни и тъжни баладки за живота, любовта, родителите, семейството, вятъра, светлината, нощта, деня, сезоните, животните и чичковите червенотиквеничковчета, че колкото и голям фен да съм на Unheilig, вече спрях да правя разлика между тези песни. Всички звучат по абсолютно идентичен начин и се базират на един и същи принцип, който по някаква странна причина хваща декиш в Германия.
Най-ясният признак, че Der Graf го е ударила творческата криза е наличието на хоровите "хъммм"-кания, "оооо"-кания и откровени "аааа"-кания в почти всички песни в "Lichter Der Stadt". Графът доста е хъмкал зад микрофона за да постигне желания ефект и явно доста е харесал резултата, защото наистина има хорово "хъммм"-кане в повече от половината тракове в диска. Сериозно, wtf?
"Das Licht", "Tage Wie Gold", "Wie Wir Waren" (с участието на поп-рок изпълнителя Андреас Бурани), "Unsterblich", "Lichter Der Stadt", "Ein Guter Weg", "Ein Grossen Lieben", "Brenne Auf", "Zeitreisen", "Das Leben Ist Schön" и "Vergessen" - това е списъкът с нелоши сами по себе си, но прогесивно доскучаващи софт-баладки, които, както виждате и сами, са достатъчни за един цял баладен албум. Изключенията в "Lichter Der Stadt", в които все пак може да се чуят тежки китари и евентуално някакъв нормален Unheilig, са "Herzwerk", "Feuerland" и "Eisenmann". Тези три песни (особено последната) са извънредно тежки на фона на всичко останало в този албум. Това е истинският, здрав, мрачен, тежък Unheilig, който всички ние, които не сме 13-годишни германки, бихме искали да чуем. Уви, само тези три песни, колкото и да са здрави, не са достатъчни, за да ми оправят мнението за целия албум. Пиша тези редове с мъка, защото от много години харесвам Unheilig и в последно време се страхувах за посоката, в която се клати Der Graf. Но ето, че най-накрая чашата преля.
+ + + + +
Три размазващи трака!
Качествена продукция, над час материал и нелоши песни сами по себе си.
Качествена продукция, над час материал и нелоши песни сами по себе си.
- - - - -
Абсолютно прекаляване с баладките и софт-тракчетата.
3/4 от песните в албума са еднотипни и повтарят до болка разни стари схеми.
Скуката надделява след започването на поредната лишена от китари пиано-балада.
3/4 от песните в албума са еднотипни и повтарят до болка разни стари схеми.
Скуката надделява след започването на поредната лишена от китари пиано-балада.
Подходящо за фенове на:
Eisbrecher, Mono Inc, Zeraphine, Down Below, Rammstein и др.
Автор: Testset
-=4.5/10=-
Това ревю напълно отговаря на моето мнение за албума. Доста съм разочарован, очаквах го и аз. Голям фен съм на групата, но тук си е казала тежката дума финансовата страна на нещата, убеден съм. Графът е страхотен композитор и изпълнител, но албумът определено е слаб. Не мисля обаче, че е за 13-годишните германки, а по-скоро таргетира майките им с прекомерната си носталгичност и прочувственост...