Чудя се дали да очаквам някой зрител на телевизия "Алфа" (някой от тримата) да ни обяви за "соросоиди", виждайки тази обложка? Но тук влизат предимно разумни хора, така че притесненията ми сигурно са безпочвени. Затова спирам с евтините (но приятни) заяждания и почвам да размишлявам над новия албум на реге метълите от Skindred.
Реге метъл - само по себе си това словосъчетание звучи нелепо. Но това са Skindred. Някои ги определят и като "рага метъл", но разликата, която чувам аз между рага и реге е горе-долу тази, която чува рап-фенът между техничния дет и техничния грайнд. С други думи - никаква. А ако вече сте чували Skindred и знаете какво да очаквате от тях, вероятно ще го получите. Но ако си ги пускате за пръв път, ще ви трябва малко време да се настроите. Ще ви помогна, като ви кaжа какво горе-долу можете да очаквате от тях - кросоувър, алтърнатив и ню метъл, примесени с елементи на реге, рага, рап, хард рок, дъб и дори малко от пустия му нашумял дъбстеп.
Както се случва (поне по мои наблюдения) във всеки албум на Skindred, и в този има както много силни и смели парчета с уникално звучене, така и някои песни, които да те накарат да се зачудиш защо още харесваш тази група във Facebook. В първата графа попадат първите 4 трака - "Kill the Power", "Ruling Force", "Playing With the Devil" и "Worlds on Fire. В тях има разнообразие, сила, енергия и хъс, от които просто ти иде да заподскачаш. Редуването на стиловете се случва толкова бързо и плавно, че не ти оставя време да си поемеш дъх. И тъкмо когато очакваш съвсем да се "разбиеш" - идва слабата поредица от "Ninja" до "Saturday", в която като с крива лопата са нахвърляни куп зверски скучни песни. И докато в "Ninja" и "Dollars & Dimes" пак има за какво да се хванеш, то в лигавата "We Live" и напомнящата за момичешки тийн пънк "Saturday" нещата никак не са добре, да не кажа, че са си доста зле. "Proceed With Caution" спасява положението за кратко, но точно на финала идва чистото реге "More Fire". Да, бива като за реге, но какво значение има това в метъл албум?
Ще ви е трудно да намерите дори двама човека, споделящи едно и също мнение за Skindred на 100%, така че не се сърдете, ако съм моите "графи" не съответстват или са противоположни на вашите предпочитания. Това по принцип говори много добре за Skindred, защото фенската им база е много разнородна и всеки фен може да намери по нещо за себе си в албумите им. Мен обаче наличието на толкова много пълнеж и цели три ужасно слаби трака успя да ми развали първоначалното супер добро впечатление от албума. Пробвайте и вие, все пак - това не е група, за която можеш да разбереш всичко само с четене.
+ + + + +
Много силно начало на албума.
Огомно стилово разнообразие - от реге до метъл, от рап до кросоувър, от алтърнатив до дъбстеп.
За всеки от разнородната фенска маса на групата има по нещичко и в този албум.
Бенджи Уебе има много интересен глас, от който идва голяма част от чара на групата.
- - - - -
Огомно стилово разнообразие - от реге до метъл, от рап до кросоувър, от алтърнатив до дъбстеп.
За всеки от разнородната фенска маса на групата има по нещичко и в този албум.
Бенджи Уебе има много интересен глас, от който идва голяма част от чара на групата.
- - - - -
Компромисна среда и много колеблива втора половина на албума.
По време на "We Live" и "Saturday" трябваше да проверя дали не съм пуснал Боб Марли и Аврил Лавин.
По време на "We Live" и "Saturday" трябваше да проверя дали не съм пуснал Боб Марли и Аврил Лавин.
IF YOU LIKE
Dub War, Fear Nuttin Band, Nonpoint, (həd) p.e., Ill Niño, Kontrust и др.
Автор: Undepth
[6/10]
абе и We Live не е толкова лоша...