Заглавието на този албум ме върна в детството. Родените през 90-те сигурно също си спомнят играта за SEGA с това име - "Streets of Rage"? Уау, още помня персонажите в нея - Аксел, мацката Блейз, напомпаният Макс, дядото-робот Зан, малкото рапърче на ролери Скейт и големия му брат Адам. Пропилял съм десетки, ако не и стотици часове от живота си пред телевизора с тази игра в кварталния клуб за видео игри (ако гаджето ви не знае какво е това - значи е твърде малко за вас) и затова реших да чуя в Bandcamp албума на Centiment, носещ името на въпросната игра.
Доколкото разбрах най-напред от звученето, а после и от фейсбук-страницата на групата, Centiment също са геймъри, но албумът им не е базиран на играта "Streets of Rage". В него се обсъждат доста разнообразни теми - от игри и кракени до теории по неврология - все подходящи теми за стила на групата, представляващ мелодичен и леко техничен метълкор с електронни елементи, голяма част от които 16-битови, явно в знак на уважение към 16-битовите игрални конзоли от типа на SEGA. С две думи - не е музика, която можеш да чуеш всеки ден.
Въпреки супер интересното си звучене, песните в "Streets of Rage" малко трудно се различават една от друга, но не защото толкова си приличат по начините на постройка, а заради еднаквите "строителни елементи", изпозвани във всички песни. Те, от своя страна, не са "редени по калъп", нямат задължително обособени припеви и куплети и затова в цялото това море от китарни и клавишни ноти е трудно да се ориентираш в коя точно песен си чул онзи готин брейкдаун, онзи мелодичен вокал, или онова бясно електронно включване. Малко по-лесно обаче сякаш се запомнят песни като "Defenders of Oasis", изключително разчупената "Viktor Frankl" (Виктор Франкъл, известен невролог и психиатър, създател на логотерапията), мачкащата "Zero Tolerance" (вероятно вдъхновена от SEGA играта с това име) и 7-минутния финален епос "Mother's Nature".
Последната песен в албума ми хареса най-много от цялата творба, най-вече заради подредения хаос, царящ в нея. В повечето от останалите песни хаосът не ми се струва достатъчно обуздан, което е и главната причина да не дам на "Streets of Rage" по-висока оценка. Вярно, подобно музикално майсторство и индивидуално, собствено звучене винаги (ме) предрапзолагат към много високи оценки, но все ми се струва, че още малко ред в хаоса щеше да направи "Streets of Rage" по-запомнящ се и по-интересен за широката публика.
+ + + + +
Музика, която не можеш да чуеш всеки ден - прогресив метълкор с 16-битова електроника.
Ужасно много ноти, загатващи стабилно инструментално майсторство.
Нетрадиционни композиционни постройки и лирически тематики.
- - - - -
Ужасно много ноти, загатващи стабилно инструментално майсторство.
Нетрадиционни композиционни постройки и лирически тематики.
- - - - -
По някое време става трудно да различаваш кое парче кое е.
Недостатъчна организация на хаоса, в който лесно можеш да се изгубиш.
Недостатъчна организация на хаоса, в който лесно можеш да се изгубиш.
IF YOU LIKE
Erra, The Human Abstract, Elitist, Northlane, Born of Osiris и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
За феновете на този стил препоръчвам Roaches Remain. Centiment не ме накефиха толкова колкото за 7.5