От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: Redfield
Eskimo Callboy могат да донесат куп кошмари на праволинейния метъл фен. Те са точно това, което не искате и не очаквате в тежката музика. Те си играят с много електроника, елементи на поп, транс и денс, а за да ви издразнят на MAX - се и лигавят нарочно. Не съм сигурен доколко всичко това е нарочно и ми се струва, че щеше да е добре Eskimo Callboy да си поставят някакви граници и да "узреят", че да спрат да пеят за купони, цици, секс и други подобни. Но не. В този ред на мисли, този им втори им албум не се различава много от "Bury Me In Vegas".
Ако се абстрахираме за миг от излишната инфантилност в музиката на групата, ще видим (и чуем), че тези пичове знаят какво правят. За разлика от повечето си колеги отвъд океана, Eskimo Callboy правят разнообразна музика, която не можеш да изсвириш само с една ръка. В инструментално отношение тя се приближава силно до тази на сънародниците им от We Butter The Bread With Butter, но вокалите правят двете групи трудни за сравнение. Докато при WBTBWB се разчита предимно на крясъци и дълбоки грухтежи, то Eskimo Callboy залагат на по-високи крясъци и недотам добри чисти вокали с лесно забележими ефекти в тях.
Вместо да ви засипвам с цялата тази информация обаче, можех просто да ви кажа да чуете "We Are the Mess" - първият сингъл от този едноименен албум. От него можете да разберете горе-долу какво ви очаква в албума, но... само горе-долу, не и напълно. Например, веднага след този трак идва красноречивата "Party at the Horror House", която представлява мелодичен "парти метълкор", включва се акордеон (нямате си идея как се куфее на него), има кратък дъбстеп брейкдаун и се прави намигване към комика Джон Лажоа с цитат от неговия хит "Show Me Your Genitals". Всичко това - в едно парче. Интерлюдията "#elchtransformer" пък представлява реално обаждане от групата до две американски пицарии - едното за доставка на пица до Германия, а другото... за да си крещят "бля бля бля" с отзивчива операторка. Веднага след това чудо идва и песен, носеща ужасното заглавие "Jagger Swagger". Тракът се оказа един от най-добрите в "We Are the Mess"! Чистите вокали в припева му са различни от останалите в албума (защото са дело на Deuce - бивш вокалист в Hollywood Undead), а частта на немски успя да ме накара да си стана от удобния стол и да се развихря. Друго такова зверски зарибяващо, хитово и свежо парче е "Final Dance". В него има един пасаж, който насмалко не ме накара да си счупя бюрото, да си хвърля дивана през балкона и да си счупя аквариум в главата. Когато излезе албума, обърнете внимание на случващото се между 34-тата и 61-вата секунда, за да разберете за какво точно говоря.
С хитов потенциал могат да се похвалят поне още две песни от албума - мрачната и тежка "Voodoo Circus" и "Blood Red Lips", докато за слабашки спокойно мога да обявя необяснимо леката "Never Let You Know" (която странно прилича на песен на Rise Against, че дори има и акустична версия) и прекалено електронната "Broadway's Gonna Kill Us". Като изключим тях, щедро разхвърляната инфантилност и не толкова сполучливите (за втори пореден албум) чисти вокали, остава един много читав албум, който вероятно щях да оценя дори по-високо. Ако пък ги нямаше и изненадващо силните моменти в някои от парчетата (а аз вече много трудно се изненадвам от каквото и да е), то надали щях да дам на "We Are the Mess" повече от средна оценка. Но колкото и да меря с везните, истината е една - този албум и тази група няма хич да се понравят на много хора, докато други като нищо ще открият нови свои любимци, а "по средата" ще останат само малцина.
+ + + + +
Много добър инструментал, особено като за този жанр.
Щедро, ведро, смело и умело използвани електронни елементи.
Много парчета с голям хитов потенциал, предразполагащи към раздвижване, купон и вилнеене.
Неочаквани, изненадващо мощни пасажи, от които си личи, че пред Eskimo Callboy има бъдеще.
Въпреки всичките си явни кусури, албумът пак успя да ми се хареса, което е рядкост за мен.
- - - - -
Щедро, ведро, смело и умело използвани електронни елементи.
Много парчета с голям хитов потенциал, предразполагащи към раздвижване, купон и вилнеене.
Неочаквани, изненадващо мощни пасажи, от които си личи, че пред Eskimo Callboy има бъдеще.
Въпреки всичките си явни кусури, албумът пак успя да ми се хареса, което е рядкост за мен.
- - - - -
Инфантилен подход към голяма част от материала в албума.
Не особено добри (и често нарочно лигави/инфантилни) чисти вокали.
Една-две доста слабашки композиции.
Не особено добри (и често нарочно лигави/инфантилни) чисти вокали.
Една-две доста слабашки композиции.
IF YOU LIKE
WBTBWB, I See Stars, Make Me Famous, Attila, The Browning и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
0 Response for the "Eskimo Callboy - We Are the Mess"
Публикуване на коментар