25 юли, петък, 22:35. Чакам да видя Gojira за пръв път на родна земя и съм учудващо напред в тълпата. Пред мен група GenZ момчета и момиче говорят с нескрит ентусиазъм за уменията на Марио Дуплантие зад барабаните и си мисля: "Има бъдеще!". В следващия миг едното момче казва на момичето: "Мими, жаден съм!" (не беше Мими, сменям името нарочно) и се оплезва широко, а тя без грам замисляне прецизно му се изплюва в устата. "Имаш ли още?", пита той, докато преглъща. "После, като пия вода", отговаря тя.
Бас ловя, че нито един друг репортаж от това събитие няма да започне така...
