Да, знам, това не е официалната обложка на албума, но поставям нея, тъй като ни спасява от неадекватната шарения на оригинала. С това може би се изчерпва и почти всичко лошо, което може да се каже за "Hail to the King". И не че в него няма и компромисни песни, но просто това е възможно най-логичният албум, който A7X можеха да издадат - все така на много високо, различно ниво, където групата вече е извоювала свой собствен, невъзможен за объркване стил.
Avenged Sevenfold постоянно (и често безпричинно) биват сравнявани със старите величия - я с Queen (особено през 2007-ма, когато журналистите се н*сраха с това сравнение заради "A Little Piece of Heaven"), я с Metallica, като едва ли не A7X биват снизходително потупвани по рамото за това, че се споменават в едно изречение с тях. Бих си пуснал таралеж (настръхнал, бесен и разгонен) в гащите и бих казал, че вече няма нужда от подобна снизходителност, защото A7X в момента ми се струват в доста по-добра форма от (днешната) Metallica, но няма да го кажа, защото междустиловите сравнения не са ми по вкуса... но пък и ми омръзна да слушам как A7X "гонели големите". Ако някой още не е разбрал, A7X вече са "големи" и не мисля да чакам 20 години, че да ги обявят за "класика", за да го осъзная. "Hail to the King" звучи именно така - като нов албум на голяма група на върха на славата ѝ. Достатъчно е да усетиш зверските рифове в "Shepherd of Fire", "This Means War" и "Planets", епичната тежест на "Requiem", рокендролът в "Doing Time", NWOBHM влиянията в "Coming Home" и красотата в перфектната балада "Acid Rain", за да разбереш, че това чудо не е дело на случайна група.
Силата на A7X е в композирането. Те не просто записват метъл песни, а внимателно използват наученото от рок и метъл легендите и го "смилат" по свой уникален начин, за да сътворят свои собствени метъл произведения, които след години да наричат "класика" и благодарение на които ще могат да си позволят да вадят по един албум на всеки 8 години, защото вече ще са признати величия. И все пак, тази им сила не се проявява навсякъде в албума. Заглавната "Hail to the King", например, далеч не е сред най-добрите неща на групата, бавната "Crimson Day" разчита повече на текст, отколкото на музика, a "Heretic" просто не е достатъчно интересна откъм рифове, особено след като вече сме чули "This Means War" и "Shepherd of Fire".
Мисля, че няма да сбъркам ако кажа, че Avenged Sevenfold са направили албум, в който са съчетали духа на метъла от "едно време" със свръхмодерна продукция и лично техен си, разпознаваем подход. Не би трябвало да е изненада за никого, че и този им албум е "чак толкова добър" и все ми се струва, че този факт няма да бъде признат само от хора, които или изобщо не са го чули, или са били напълно предубедени, защото преди това някой им е казал, че A7X са по-добри от любимата му група ;-)
+ + + + +
През цялото време имаш чувството, че слушаш нещо, което някога ще наричат "метъл класика".
Съчетание от най-добрите черти на класическия метъл и модерен композиционен подход.
Завършени, детайлно изпипани, произведения, с продукция от шампионски клас и кристален звук!
Съчетание от най-добрите черти на класическия метъл и модерен композиционен подход.
Завършени, детайлно изпипани, произведения, с продукция от шампионски клас и кристален звук!
Перфектни включвания на симфо-елементи и брас-секция, а де що има китарно соло - все е попадение.
- - - - -
2-3 парчета могат да минат и за компромисни. Нормално, особено при такава висока летва.
IF YOU LIKE
Metallica, Stone Sour, Trivium, Atreyu, Volbeat, BFMV, BVB, 5FDP и др.
Автор: Undepth
[9/10]
