TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет breathe. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет breathe. Показване на всички публикации

Forget Tomorrow - 2012 - The Lies We Breathe

Posted by Today's Metal Crew On сряда, юли 11, 2012 2 коментара

Стил......: Metalcore/Post-Hardcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: -
Отнема....: ~43 минути 


Жега, футбол и метъл. Това ме вълнува в последните дни. Но когато жегата стане зверска като сега, всичко почва да се топи (и поти) и нещата се сливат. Затова си направих някои странни съпоставки. Например, има банди като Лео Меси - млади, талантливи, със сериозни успехи и каращи те да се чудиш защо ти си по-дърт от тях, а още не си направил нищо велико (като Trivium). Има и банди като Иво Иванов - даваш им шанс, а те за 15 секунди си вкарват сами най-тъпия автогол (като Design The Skyline). Има и банди като Валери Божинов - талантливи, но правят простотии и само вдигат много шум за нищо (като I See Stars). Forget Tomorrow пък са свободни агенти, чакащи своя звезден трансфер (към подходящия лейбъл).

"The Lies We Breathe" грабва вниманието не толкова с оригиналност и новаторство, колкото с хъс, талант, енергия и желание. Групата се състои от 6 души на средна възраст около 20 години, като двама от тях са вокалисти. Крещящите вокали на Кевин Лофтъс и чистите на Ейвъри Тейлър (който е и клавирист, а за ужас на всички предубедени е и чернокож) са забележително добри и не стигат нито до крайни екстремности, нито до поп-лигни. Откъм музика, още отварящата "Action Speak Louder" ще ви даде добра представа за това, което има в албума - брейкадуни, много добри вокали и добре премерено количество електроника. В песента се включва и чист електронен бийт, който идва изневиделица и си тръгва също така рязко, но все пак не успява да развали добрите първи впечатление. "Two Way Street" вече дава хубав пример за баланс между отделните елементи, а "Thanks For Nothing" пък е пример за добре композиран трак, в който "има от всичко". В контраст на всичко останало, в средата се появява "She's Too Young For You, Bro", който е чист дъбстеп трак. Не схванах точната идея зад него, но така или иначе не мислих дълго, защото след него дойде "Stage 6 Clinger", който веднага се превърна в любимия ми трак от албума - добре композиран, направен с мисъл, с чудесно преливане от екстремност в мелодичност, перфектно поставена електроника и забиващ се в мозъка припев. Оттук до края чаках албумът да свърши. Струваше ми се, че песните вече започнаха да се повтарят, като 6-минутната "Don't Bury Me Before I'm Dead" спаси положението накрая, затваряйки албума така, че да ни припомни всички елементи, които сме чули в него.

Накратко, Forget Tomorrow звучат като банда със светло бъдеще. Личи си, че не са узрели за голямата сцена и за истински голяма творба, но компенсират с много желание и енергия, както и с някои изненадващо добри композиционни решения. Подредбата на песните в албума също е добре преценена, а това е нещо важно, макар много групи да го пренебрегват. Дайте шанс на момчетата, ако харесвате свежия пост-хардкор с електронни вметки и макар да не откриете новата си любима банда, ще останете приятно изненадани от чутото.


+ + + + +
Много добри крещящи и чисти вокали.
Някои свежи композиционни решения.
Добър баланс между отделните елементи.
Като цяло - много приятен за лятно слушане, неангажиращ албумец.

- - - - -
Почти половината тракове клонят към безличност и са лесно забравими.
Липсват новаторство и открояващи се музикантски умения.

Подходящо за фенове на:
Asking Alexandria, Attack Attack!, My Ticket Home, Miss May I, WCAR и др.
 Автор: Zorn
-=7/10=-

Breathe Carolina - 2011 - Hell Is What You Make It

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, юли 18, 2011 1 коментара

Стил......: Electro/Powerpop/Post-Hardcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Fearless Records
Отнема....: ~47 минути 

www.myspace.com/breathecarolina

        Дотук бях с Breathe Carolina. Банда с потенциал, който вместо да бъде разгърнат, бе брутално стъпкан от самите й членове. Днес, вместо да можем да се насладим на една чудесна електро/пост-хардкор банда, на нас ни се налага да слушаме смърдящ диско-пауърпоп, жалък горе-долу колкото иначе убер-жалката диско-повръщня LMFAO. Просто очаквам всеки момент Кайл Ивън и Дейвид Шмит да се появят в новия си видеоклип с леопардови клинове и афро-прически. Най-лошото е, че въпреки иронията, с която го казвам, няма да се учудя това да се случи, особено имайки предвид умопомрачителни песни като "Last Night (Vegas)", каквито присъстват в този албум. Самата тази песен представя нещо средно между "Friday" на Ребека Блек, "Last Friday Night" на Кейти Пери и "Waka Waka" на Шакира (яка песен btw), но уви, без запяващия се потенциал на нито една от тези 3 песни. Но както и да е. Преди този трак все още имаше някакъв смисъл да слушам, защото де факто освен овехтяла диско електроника, от време на време чувах и по някой крясък и китари (макар да е трудно да се каже кое от двете беше по-немощно), а и дори успях да харесам "Blackout", която наистина се откроява със страшна сила пред всичко останало в "Hell Is What You Make It". След "Last Night (Vegas)" обаче, просто се молех този албум да свърши. Както гласи албумът - адът е какъвто си го направиш, а тази песен и последващите я такива просто ви напомнят какво пише над портите на ада - "надежда всяка тука оставете". Може би наистина Breathe Carolina трябваше да си кръстят албума така, за да се знае, че хем ни очаква някакъв ад, хем че надеждата за тая банда е напълно изгубена.
        Бих могъл да ви опиша поотделно колко е скапана всяка една от песните нататък и колко трудно, с колко пот и дори няколко сълзи съумях да изслушам този албум до края, но няма смисъл да мъча и вас. Освен скапани, песните в този албум са и еднообразни, жалки, скучни и наистина - учудващо безсмислени. Китара и крещене чух отново, чак в края на албума в "Lauren's Song", но вече беше късно, бях изморен, омаломощен и тъжен, че изгубих 47 минути да слушам това (сториха ми се като 3 часа) недоразумение. Даже вече се чудя дали този албум заслужава място тук, защото вече наистина ми е трудно да открия каквато и да било нотка на екстремна музика у Breathe Carolina. Не че преди бяха особено екстремни и не се лигавеха, но това тук си е чиста проба мъчение.
        Ако не искате и вие да се мъчите, изслушайте първите 3 песни от "Hell Is What You Make It" (първата е интро, няма да ви досади) и го спрете. Аз съм човек, обожаващ експериментите с електронна и тежка музика, но... повтарям - не се мъчете и вие! Естествено, ще се намерят и хора, които да харесат албума, но при наличието на фенове на скат-порното, вече нищо не може да ме учуди.

+ + + + Плюсове.......:
Първите 3 трака са напълно слушаеми, а "Blackout" е направо хит, макар и лигавичък.

- - - - Минуси........:
95% от този албум представлява някакво странно диско. Не разбирам защо.
Еднообразен, скучен, мъчителен, объркващ, безидеен и безцелен.
Нямам никаква представа фенове на коя точно музика биха отишли на техен концерт.

Подходящо за фенове на:
Breathe Electric, I See Stars, LMFAO, Rebecca Black и др.
Автор: Testset
-=1.5/10=-