TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет bullet. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет bullet. Показване на всички публикации

Bullet For My Valentine - Temper Temper

Posted by Today's Metal Crew On неделя, февруари 03, 2013 4 коментара

Стилът: Alternative Metal
От/Год: Уелс, 2013
Лейбъл: RCA
Отнема: ~44 минути 


Още преди да обявят, че BFMV ще свирят на "Sofia Rocks", чета невчесаните приказки на хора, които надали са чували и една песен на групата, но имат куп стилови определения и епитети за тях. Ще ги разпознаете по това, че ги наричат "некви емота". Явно жанровото разнообразие на днешната сцена обърква някои хора, защото BFMV са далеч от емокор стила. Иначе надали и самият аз щях да съм им фен. Но ето, че на мен се падна честта да драсна няколко реда за дългоочаквания им нов албум "Temper Temper".

Някои групи тръгват на безкрайни турнета и някъде по пътя тотално изплякват, насочвайки мисълта си само в посока "LIVE". Нещо такова ще да се е случило и с BFMV, защото "Temper Temper" е албум, който го бива предимно за крещене и куфеене на концерти, но не толкова за "домашно" слушане. За да не ме разберете погрешно, ще ви дам пример - двата сингъла "Temper Temper" и "Riot" са точно такива песни. Щом ги чух за пръв път си казах "Тез юнаци бъзикат ли се?", но след кратък размисъл осъзнах, че без никакви угризения ще крещя "Temper temper, time to explode - feels good when I lose control", ако чуя тази песен на живо. Вярно, текстът е натрапчиво тъп, но всъщност това е проблем в повечето песни от албума. Направо да се чуди човек как е възможно банда, чийто майчин език е английския, да пише подобни клишета. Друг ярък пример за тъповат и болезнено банален текст имаме в "Leech", която обаче компенсира с открояващо се качество.

Клишетата в текстовете се редуват едно след друго, но мен повече ме притесниха клишетата в самата музика. Повечето парчета се клатушкат несигурно на ръба на посредствеността, от която ги спасяват най-вече отвяващите китарни сола. И ако трябва да съм съвсем честен, никога не бих дослушал докрай песни от сорта на "P.O.W.", "Dirty Little Secret", "Riot" и "Dead to the World" (която става интересна чак след средата си), ако пред тях не стоеше името на BFMV. Подобен явен пълнеж ми се струва обиден за мен като фен, който си е дал парите за този албум. А ако изключим "Truth Hurts" (в която поне го има онова специфично "BFMV чувство"), трябваше да чакам чак до деветия трак "Saints & Sinners", за да чуя, че BFMV все още не са се изчерпали откъм идеи. Началният ми скептицизъм към "Tears Don't Fall (Part 2)" пък бе напълно оборен, защото колкото и да не ми се вярваше, песента е достоен наследник на най-големия хит на групата.

В крайна сметка приех "Temper Temper" като логичен наследник на "Fever", като имам съмнението, че някои тракове тук са замазани огризки именно от предния албум. Като добавим към това липсата на енергията и метълкор влиянията от "Poison" и отсъствието на смелите идеи от "Scream Aim Fire", нещата съвсем не отиват на добре. BFMV са напът да станат една от онези групи, разчитащи повече на името си, за да продадат албумите си, отколкото на качеството на материала в тях. И не би могло да ми пука по-малко дали Мат се е остригал и дали групата се е "продала" (празни приказки), но определено очаквах повече от BFMV. Все пак, трябва да дадете на "Temper Temper" повече от 2 слушания, за да намерите своите фаворити в него, защото, както много хубаво се казва на английски: "it grows on you". Аз обаче признавам, че нямам време да давам на този албум безкрайни шансове и предпочитам да се прехвърля на нещо друго. А ако на тази обложка стоеше друго име, надали бих си направил труда дори да изслушам диска докрай. Но ако вие сте заклети фенове, то тогава с времето ще откриете скритите (под няколкото слоя "обикновеност") добри страни на "Temper Temper".
 
+ + + + +
Няколко хитови трака, които 100% ще бъдат основа за бъдещите концерти на групата.
Страхотни, скоростни и биещи на модерен траш китарни сола.
Дори да не ви грабне от първо слушане, албумът може да ви се хареса повече с времето. 

- - - - -
Половината парчета в албума са толкова обикновени, че чак са посредствени.
Кажи-речи не е останал и помен от метълкор.
Натрапчиво банални текстове.

IF YOU LIKE
Trivium, Avenged Sevenfold, All That Remains, Black Veil Brides и др.
 Автор: Undepth
[5.5/10]

A Bullet For Pretty Boy - 2012 - Symbiosis

Posted by Today's Metal Crew On събота, юли 28, 2012 0 коментара

Стил......: Metalcore/Post-Hardcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Artery Recordings
Отнема....: ~38 минути 


Сигурно правомерно се питате що за име си е избрала тази банда. Пояснявам - не е измислено ей така, а е вдъхновено от известния през 30-те американски гангстер и "публичен враг номер едно" Чарлз Флойд, по прякор "Pretty Boy". За него има и филм със заглавието "A Bullet For Pretty Boy" (адска тъпня, не го гледайте), а въпросният фатaлен куршум за Чарлз пък идва от местен служител на реда. End of story.

Спирам бързо тази справка, защото ABFPB не се занимават с Чарлз Флойд. Напротив - техните силни и вдъхновяващи лирики са насочени в посока на позитивъзм и надежда (все пак бандата се води християнска), контрастирайки по този начин с мощните крясъци на Данън Сейлър. За разлика от крещящите, обаче, чистите вокали са на ръба на посредствеността, като на няколко места дори откровено дразнят. Така де, Данън има страхотни крещящи вокали, но с чистите май е по-добре да се заеме някой друг (а не китариста Дерек). Откъм музика, "Symbiosis" не е някакъв връх на оригиналността, но все пак седи над средняшкото ниво за стила, което е мнгоо важно на наводнената от подобни банди сцена. Китарните рифове са тежки и сравнително опростени (но не до малоумие), барабаните са точни, мощни, енергични и блестят най-вече в брейкдауните, а басът... да речем, че не изпъква особено много (освен в "The Grateful Play" и в "White Noise"), но добре придава допълнителна плътност на и без това масивното звучене. Клавишните партии също не са малко, но в нито един момент не надделяват над останалите инструменти и служат предимно за създаване на атмосферата в албума, без която "Symbiosis" би изгубил много от симпатиите ми.

Най-качествените песни в албума са отварящата "Red Medic", борбената "Come Clean" и най-вече изпипаната "White Noise". Като изключим неприятните чисти вокали в преипева, мога да кажа, че ако и останалите песни в албума бяха на същото ниво на техничност, вътрешно разнообразие и композиране, "Symbiosis" щеше да получи много по-висока оценка от мен. Уви, въпросните чисти вокали, както и някои небрежно скучни песни в средата (като предизвикващата прозявки "De(v)tails" и скучният инструментал "Illumination") не ми позволяват да дам нещо повече на ABFPB. Хубавото е, че момчетата показват не само талант, а и умения, които още не са съвсем развити, но вече са добре загатанти. Албумът също така е много по-различен от дебютния "Revision/Revise", показвайки подобрение в много отношения и спад в други. И точно затова очаквам следващия албум на тези млади момчета с още по-голям интерес.


+ + + + +
Групата прави най-важното, като излиза с една класа над средняшкото ниво в жанра.
нелоша китарна работа, точни и здрави барабани, масивно звучене.
Показване на много идейност, свежест и сила в "White Noise".
Добре създадена атмосфера.

- - - - -
Много слаби чисти вокали.
Сравнително скучна средна част на албума.
На места звучи доста препродуциран.

Подходящо за фенове на:
For The Fallen Dreams, Scarlett O'Hara, My Ticket Home, Sleeping Giant и др.
 Автор: Stahli
-=7/10=-