Стилът: Metalcore/Rap/Deathcore
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Nuclear Blast
Ясно е, че за Fronz няма надежда - пичът вече е на 26, но не иска да порасне и държи да си остане същия инфантилен тъпак (какъвто трябва да си, за да си кръстиш децата Blaise и Lord). Показателни за това са текстовете в "Chaos", които са същите, че дори и по-малоумни от тези в предишните албуми и вече са наистина болезнени за слушане. Поне музиката вече не е онзи голям 40-минутен брейкдаун, който беше преди. В "Chaos" има разнообразие, благодарение на което за пръв път можем с нежелание да признаем на Fronz, че всъщност има някакъв талант.
Преди да захванете "Chaos" поемете дълбоко дъх и се уверете, че текстовете за хейтъри не могат да ви вбесят. Сериозно, на мен текстовете винаги са ми последна грижа, но Fronz има уникалния талант да ги казва с възможно най-досадния си, лигав, рапиращ douchebag глас. Най-тежко изглежда положението в "Public Apology", където припевът гласи "Fuck your shit, I stay sick, if you don't like it, you could suck this dick". Тази фраза, изказана по малко по-различни начини, описва идеално нивото на текстовете в почти всички тракове в "Chaos". Как не ти писна да пишеш тъпи текстове бе, Fronz? Честно, защо тоя пич отсега се има за бъдеща легенда (чуй "Legend") и рок звезда (чуй "All Hail Rock N Roll")?
Окей, дишам. Той Fronz това цели, да дразни, за да се говори за него. За мен е малоумно, но пък явно работи, щом се дразня и говоря за него. Затова да се хванем за хубавите неща в "Chaos", защото и такива има много. На първо място е отварящата "Ignight". Отвъд все така тъпия ѝ текст, песента бързо дава да се разбере, че Attila този път са впрегнали уменията си, за да правят добра музика. Fronz вкарва зловещи грухтежи и рапиране в играта, а солото в средата на песента не е никак, ама никак лошо. Сингълът "Bulletproof" пък е сравнително лек, но хитов трак, показващ ново лице на Attila, в което Fronz пее припев с чисти вокали. За негова сметка в "Obsession" чисти вокали няма, но чак след него идва нещо наистина различно.
"Moshpit" е песен, която не бях очаквал да чуя от Attila. Парчето представлява нещо като рапкор с доста тежки китари, много електроника и безспорно талантливо, свръхбързо рапиране от страна на Fronz, който определено би бил по-добър рапър, отколкото певец. Нататък пък, изненадващо, нещата сякаш стават все по-добре - "Let's Get Abducted" е хубав метълкор трак, "Queen" удря с тежък рапкор, а "King" затваря с як groove риф и далечен полъх на 90-арски индъстриъл (мнозина не биха разбрали за какво точно говоря тук, но все пак да си кажа).
Накратко, "Chaos" е колкото различен, толкова и типичен Atilla албум. Музикално, стилът им е силно променен и разнообразе́н, но отношението, концепцията и идеята остават същите - "Вие сте хейтъри, аз съм звезда и правя каквото си искам". Няма вече "парти деткор", но пък Fronz се изявява като учудващо добър рапър и този му талант много си върви с тежки китари и електроника. Така че ако сте отворени към експерименти, а тъпите текстове не ви пречат - хвърлете едно ухо на "Chaos", дори да сте били разочаровани от предишните им албуми. Знам, че това са много изисквания, но... човек трябва да пробва нови неща.
+ + + + +
Голяма доза разнообразие и далеч повече чисто музикални достойнства.
Осезаемо подобрен звук, особено спрямо предишния албум.
Далеч по-добра работа с китарите и барабаните отпреди.
- - - - -
Осезаемо подобрен звук, особено спрямо предишния албум.
Далеч по-добра работа с китарите и барабаните отпреди.
- - - - -
Все същите малоумни, свръхдосадни текстове за хейтъри, swag и това как Fronz е звезда.
Твърде много лигавене във вокалите, твърде малко здрави грухтежи.
В опитите да внесат повече разнообразие, Attila даже малко са прекалили, особено с рапирането.
Твърде много лигавене във вокалите, твърде малко здрави грухтежи.
В опитите да внесат повече разнообразие, Attila даже малко са прекалили, особено с рапирането.
IF YOU LIKE
Chelsea Grin, Emmure, Asking Alexandria, Dr. Acula, Falling In Reverse и др.
Автор: Undepth
[6/10]
