TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет darkwave. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет darkwave. Показване на всички публикации

SadDolls - Grave Party

Posted by Today's Metal Crew On неделя, април 27, 2014 1 коментара

Стилът: Industrial/Gothic Rock/Metal
От/Год: Гърция, 2014
Лейбъл: Inverse Records
Отнема: ~50 минути


В гимназията учех гръцки. Донякъде логично, повечето ми съученици бяха големи фенове на "гръцкото". И когато ме питаха дали и аз слушам "гръцко", аз отговарях "Да!" - и им пусках Septicflesh. Та оттогава имам малко слабост към тази сцена и затова се учудих приятно щом видях, че в кутията с промо материалите е пристигнал албум на гръцката "даркуейв метъл" банда SadDolls. Мисля, че досега не бях чувал банда в този жанр от южната ни съседка, затова веднага качих албума на телефона и заслушах.

"Grave Party" започва наистина обещаващо със сингъла "Lady Cry" и продължава все така с "Terminate Me" (в която се включва и Skinny Disco от Deathstars). Звукът е добър, електрониката е на място, а смесването на мрачен готик рок и индъстриъл метъл почти винаги е добра идея, затова нямаше как да не продължа да слушам до края. След силното начало обаче темпото поспадна, а похватите да се повтарят. Песни като "Dancing Shadows", тежката "Creeping Skies", "Suicide Girl" и "You Make Me Feel Like Nothing" поддържат настроението и енергията през цялото време, но за тяхна сметка се появяват скучновати тракове от сорта на "The Last Valentine", "Angels Making Love", повтарящата един и същ (пък бил той и готин) риф почти през цялото време "Sexy And Undead" и приспиващата "On The Road 66".

Накратко - "Grave Party" е един сравнително добър албум. Групата заслужава адмирации за постигнатия резултат, за добрия звук и добрите си идеи, но има да поработи още в посока "разнообразие". Вокалите пък, в опита да бъдат ниски и плътни, понякога се губят в микса. Малко повече крясъци също нямаше да навредят, защото контрастът между тях и типичното готик-рок пеене е много удачен и не толкова често използван. Дано SadDolls се възползват повече от това завбъдеще. Επειδή SadDolls έχουν ένα λαμπρό μέλλοντας μπροστά τους!

+ + + + +
Не са много групите, които правят добре тази музика в нашата част от Европа.
Добър звук, готини рифове, добре поставена електроника.
Поне 3-4 парчета, които са си сериозно добри.

- - - - -
Поне 3-4 парчета, които са си серионо скучновати.
Вокалите понякога са много ниско в микса, а още екстремни такива щяха да са добре дошли.
Музиката на групата като цяло не е нещо, което вече да не сме чували.

IF YOU LIKE
Gothminister, A Life Divided, Jesus On Extasy, Lacrimas Profundere, Deathstars и др.

Автор: Testset
[6.5/10]

Antichrisis - 2012 - Not Fade Away

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, май 31, 2012 0 коментара

Стил......: Gothic/Darkwave/Folk/Rock
Държава...: Германия
Лейбъл....: Blue Yonder (SR)
Отнема....: ~74 минути 


Бързам да започна с това, че този албум... не е особено "метъл". Да не кажа, че не е никак "метъл". Но тези от вас, които са запознати с тази формация ще разберат защо този албум бива разглеждан на сайта. И така. Метаморфози и пак метаморфози. Antichrisis претърпяват от тях в изобилие. Когато през 1997-ма започнаха с Doom/Gothic,не съм си представял особено днешното им изваяно от безброй образи лице. Но така е, когато иде реч за търсещи нови поприща и живеещи за творчеството си музиканти. През годините, бунтари и постояно социално ангажирани с албумите си, те определено ме изненадаха с поетата нова посока. Въпреки олекотената формула, която ни предлагат, атмосферата в албума напомня на предната същност на групата. Преплитането на готик, даркуевйв, рок и 70-тарско поп/диско (!) звучене пък е допълнено с ненатрапчиви фолклорни мотиви, даващи допълнителна красота на музиката.

По-голямата част от песните внасят усещането за неувереност в началото си, но в последствие някак успяват да се разгърнат и да те накарат да забравиш за това. Да си заподсвиркате някоя мелодия или пък да ви се прииска да запеете някое куплетче е нещо съвсем нормално, докато слушате "No Fade Away", стига да се настроите достатъчно бързо на тези вълни, но това може да представлява трудност, ако музиката ви хване неподготвени. Така например, "Ocean's Too Wide" e чист електро-готик, "The Fire Went Out" е 80-тарски поп-рок, "Shine" е 70-тарски рокендрол, в духа на Rolling Stones, а "Crossing the Line" избива на много олд-скул индъстриъл метъл. Хубаво е да се отбележи, че голяма част от албума е нещо като сглобка на отделни парченца от няколко пъзела, разхвърляни в годините назад, но ненамерили достатъчно цялост сами за себе си, за да се нарекат готови - до този момент. Сега обаче, събрани на едно място и подредени в определен ред, придобиват своята цялост. 15 изразни средства показват разнородността на едно творчество и това как е възможно да си започнал, инспириран от тъмните дебри на окултно-социалния живот и впоследствие да достигнеш до пролетно-любовно-меланхолични излияния някъде в средата на 2012-та.

Накрая - това е един адски приятен за слушане албум, изцяло подчинен на търсенето на нови хоризонти. Разочаровани биха били онези, които в дълбочина познават бандата, с оглед предългото чакане на този материал и липсата на метъла в него. И ако последната причина ви прави впечатление, то тогава подходете с особено внимание, за да не останете разочаровани и вие.


+ + + + +
Новаторски подход в търсене на своята нова същност.
Поетата посока води към частичен комерсиализъм, но кой би ги винил за това?
Метаморфози, разнообразие, експерименти и напълно неочаквани резултати.

- - - - -
Повечко китари и някой и друг риф нямаше да са излишни. Защото метъл почти изцяло липсва.
Ако това ви притеснява, албумът изобщо не звучи като правен през 2012-та.

Подходящо за фенове на:
Dreadful Shadows, Lake of Tears, Sanguis Et Cinis и др.
 Автор: Nightice
-=7/10=-