TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет eternal. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет eternal. Показване на всички публикации

Suidakra - Eternal Defiance

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, май 09, 2013 0 коментара

Стилът: Melodic Death/Folk Metal
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: AFM
Отнема: ~46(+5) минути


Годината е 383-та. Изтъкнатият римски военачалник Магн(ус) Максим(ус) предизвиква император Грациан и узурпира трона. И тук започват както проблемите за новия император, така и новия концептуален албум на Suidakra "Eternal Defiance". А най-хубавото е, че хем историята е подходяща за слушане на един дъх, хем няма да се чувстваш като изпуснал нещо, ако слушаш само отделни песни от албума. 

"Eternal Defiance" не открива топлата вода откъм музика и концепция, но за сметка на това преоткрива звученето на Suidakra. Самият Аркадиус отдавна проявява слабост към саундтраковите оркестрации и някак правомерно вече можем да чуем такива и в музиката на групата му. Тя, от своя страна, не се е променила много, да не кажа никак - все същата добра стара Suidakra от "Caledonia" и "Book of Dowth". Преоткритото звучене обаче започва да се усеща още в епичното интро "Storming the Walls" и в оркестралните пасажи на "Inner Sanctum". В следващите "Beneath the Red Eagle" и "March of Conquest" пък се усеща и засилен мелодичен елемент, изразен най-вече в честите (и дълги) включвания на вокалистката Тина Щабел, на която този път са поверени не само цели куплети, а и цели песни. Така баладичната "The Mindsong" и включената като бонус "Mrs. McGrath" включват само женски вокали, за разлика от типичната, поорязана откъм оркестрации и женско пеене Suidakra, която чуваме в "Pair Dadeni", "Rage For Revenge" и "Dragon's Head".

Закриващата нормалното издание на албума акустично-оркестрална "Damnatio Memoriae" пък е перфектният финал за този албум. Заради нея съжалих, че в албума не чух повече чисти мъжки вокали, защото в този си вид те са наистина страхотни и много въздействащи. Но Suidakra са тръгнали по път на преоткриването, така че защо да не чуем именно повече чисти вокали в следващия им албум? Но дали феновете не биха сметнали това за грешен ход? Не знам, не знам. Затова спирам да гадая върху клавишите и ви оставям с излизащия на 24 май "Eternal Defiance", защото, макар и задължително да изисква повече от слушане, това е един от малкото албуми, които ще си заслужат купуването този месец.

+ + + + +
Концептуален албум, който става и за слушане на един дъх, и за слушане на песни поотделно. 
Познатото Suidakra звучене, обогатено с оркестрации и повече мелодии. 
Един от редките случаи, в които акустичните и бавни парчета са чак толкова добри.
Няма безспорно слаби или ненужни парчета в албума. 

- - - - -
Още малко смелост в оркестрациите и чистото пеене би било удачно.
Някои парчета просто не са толкова интересни на фона на другите.

IF YOU LIKE
Wolfchant, Thyrfing, Eluveitie, Blackguard, Black Messiah, Wintersun и др.

Автор: Testset/Undepth
[8/10]

Eternal Tears of Sorrow - Saivon Lapsi

Posted by Today's Metal Crew On петък, февруари 15, 2013 0 коментара

Стилът: Symphonic Melodic Death Metal
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Massacre
Отнема: ~45 минути 


В северната част на Скандинавския полуостров, в района на Лапландия, живеят саамите. Дали Дядо Мраз (или Коледа) е един от тях - не зная. Знам обаче, че саамите имат своя митология и виждане за подземния свят, който те наричат "Saivo". Затова финското название на новия албум на ETOS би следвало да се превежда като "Детето на Сайво". Тези от вас, които са се задълбочавали по-сериозно в предишните албуми на ETOS сигурно ще се сетят, че това название не е случайно сзбрано, тъй като групата отдавна има навика да се занимава с истории от Северна Финландия и Лапландия.

Географията настрана, важното е, 4-годишното чакане за нов ETOS свърши! За това време насъбрах в себе си доста съмнения и догадки, защото встрани от няколкото уникално добри парчета в предния албум, така и не останах цялостно доволен от него. Затова много се зарадвах, когато чух, че "Saivon Lapsi" звучи точно така, както се надявах - епичен, атмосферичен, тежък, мелодичен и леко бомбастичен. Всички тези думи важат с пълна сила за откриващия трак "Dark Alliance", в който адски мощният китарен звук си дава среща с епични оркестрации, атмосферични бек-вокали и здравите ревове на Алти Ветелайнен. Сходна е ситуацията и в "Legion of Beast", където се включва и великолепно клавишно соло. И тъкмо когато бях започнал да се притеснявам, че още не съм чул чисти вокали, Ярмо Кюлманен запя в "Dance of December" - песен с бомбастични оркестрации и готик/пауър метъл привкус.

Дотук всичко вървеше повече от добре, но "The Day" беше песента, която просто отвя всички останали. Преплитайки атмосферични вокални хармонии с грандиозни симфонични елементи, тежки рифове и пауър метъл припев, тя се превърна в една от новите ми най-любими песни на ETOS изобщо. Еуфорията след нея обаче бе потушена от "Sounds of Silence", която залага на меланхолично пиано и чисти мъжки и женски вокали някъде до средата си, когато там отново се включват могъщите китари, превръщайки една на пръв поглед обикновена балада в грандиозна композиция. Помпозните оркестрации се завръщат в "Beneath the Frozen Leaves", която обаче не успя да ме изненада с нищо, за разлика от следващите я "Swan Saivo" (по-"готик" ориентиран трак) и енергичната "Blood Stained Sea". Гранде финале пък логично бе запазен за най-грандиозния и епичен трак в албума "Angelheart, Ravenheart (Act 3: Saivon Lapsi)". В тези 7 минути и половина може да се чуе горе-долу всичко, което човек може да иска и очаква от песен на ETOS. Наистина, ужасно епичен финал.

Нарочно избягвам да ви казвам какво точно може да се чуе във всяка секунда на този албум, защото първо - никой не иска да чете "Война и мир" под формата на ревю, и второ - в "Saivon Lapsi" има толкова много елементи, които заслужават да им се обърне внимание, че е почти невъзможно да бъдат описани с думи, без и аз, и вие, да умрем  от скука докато пишем/четем. "Saivon Lapsi" трябва да се чуе, при това с качествен звук и добре надути колони. Само тогава ще можете да усетите колко грандиозен и могъщ е той в действителност.

+ + + + +
Епичен, симфоничен, мелодичен, бомбастичен, атмосферичен и тежък, че да не свършва всичко на "-ичен".
Пример за добре сработен колектив, водещ до добър баланс между отделните елементи.
Изключително мощни китари и грандиозни (но не и излишно помпозни) оркестрации.
Почти всяка песен има свое открояващо се звучене, което носи голямо разнообразие.

- - - - -
Усещам как често ще пропускам 2-3 от парчетата в албума.
Ревовете на Алти на места звучат... ъм... абе, сякаш не си дава много зор, да речем.

IF YOU LIKE
Norther, Kalmah, Insomnium, Noumena, Graveworm, Catamenia и др.
 Автор: Testset
[8.5/10]

Naily - 2012 - Love Is Eternal

Posted by Today's Metal Crew On неделя, септември 09, 2012 7 коментара

Стил......: Modern Metal
Държава...: Русия
Лейбъл....: -
Отнема....: ~40 минути 


Имаше един период преди 5-6 години, в който се бях запалил да слушам руски банди. Ентусиазмът ми обаче си замина бързо, когато много групи започнаха да звучат идентично една с друга. Сред малкото открояващи се банди останаха Amatory, Everlost, Scartown, Stigmata и... Naily. Изобщо не очаквах от последните, че ще узреят толкова много за 4-те години от издаването на дебютния им "Cold Crucified Heart". Бях толкова приятно изненадан от "Love Is Eternal", че сериозно се зачудих - защо тази група не е абсолютен хит в Европа?!

Нека изясним и стесним широкото понятие "модерен метъл" в случая. Музиката на Naily представлява агресивен модерен метъл с елементи на мелодет и метълкор, силно изразена електроника и почти поп-метъл припеви. Вокалистът Рустам Шарипов изпълнява и крещящите, и чистите вокали, като се справя наистина добре и с двата вида. От време на време включва и нещо като... как да го кажа... "викащи" вокали, които нещо не са се получили много добре, но пък за щастие са малко, така че не са важен фактор в албума. Всички изброени елементи можете да чуете още в откриващата "Falling Down", както и в сингъла "Absolute". Не трябва обаче да спирате само до тях, защото албумът е учудващо разнообразен и съдържа както сравнително леки песни като "We'll Stop Today" и "The Sign", така и тежки парчета като финалната "Something Wrong" и двукасовите резачки "World Go Mad" и "Your Freedom". Както и сами може да чуете обаче, независимо дали са тежки или леки, всички песни са много мелодични и няма и една, която да не е с адски зариябващ припев.

Не искам да звучи преувеличено, но дотук това е един от най-любимите ми албуми в модерния метъл за 2012-та. В него не просто няма слаба песен, а няма и никакви крайности - всичко е точно премерено и балансирано. Дори на места някой припев да звучи прекалено "поп", той веднага бива "компенсиран" с нещо екстремно. Едиснтвената причина да не поставя максимална оценка на "Love Is Eternal" е, че тези момчета от Мурманск ми звучат прекалено повлияни от групи като Dead By April и Attack Attack!, на които от време на време сериозно заприличват. Не че имам нещо против и не че ще ми намалее удоволствието от слушането, но нека все пак и аз да се почувствам критик за момент ;-) В общи линии това е всичко. Ако сте фенове на този тип модерен метъл, можете да се възползвате и да свалите този албум напълно безплатно и напълно легално!

+ + + + +
Изключително мощен, модерен, солиден и кристално чист саунд и качествена продукция.
В албума не само няма никакви пълнежи, а де факто няма и слаба песен.
Палитра от тежки и леки песни, балансирани контрасти и идеално вкарани електронни елементи.
Рустам Шарипов се справя много добре и с двата типа вокали, а това не е никак лесно.

- - - - -
На места имам чувството, че слушам Attack Attack! или Dead By April.
Има няколко включвания на "викащи" вокали, които не са се получили много добре.

Подходящо за фенове на:
Dead By April, Attack Attack!, Sonic Syndicate, Amatory и др.
 Автор: Stahli
-=8/10=-

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели