Държава...: Англия
Лейбъл....: Rising Records
"Mind Games" е добро заглавие за този албум. Признавам, обърнах му внимание заради обложката, иначе щях да го подмина. В някои по-развити държави и частни случаи някой дори би могъл да си го купи със същия успех, така че, да - "Mind Games" е подходящо заглавие. Но нека се абстрахираме от мадамата, която очевидно е изкарала тежка вечер и да чуем това, което си крие зад нея.
Бях изненадан, когато разбрах, че този албум не е дебютен, защото много прилича на такъв. Това обаче се оказа втори студиен албум (плюс 2 EP-та) за Silent Descent. От сравнителното бързо слушане, което ударих на предните им творби, останах с впечатлението, че групата не се е променила толкова много, че да заслужава споменаване. С "Mind Games" пичовете все пак поемат по малко по-различна пътека и именно затова албумът все още ми звучи като дебют. Групата е осезаемо повлияна от Dead By April, съдейки по голямото количество електроника и ползването на крещящи и почти поп-чисти вокали. И ако електрониката ви звучи наистина Dead By April-ска, в това няма нищо учудващо, защото с миксирането на "Mind Games" се е занимавал самият Понтус Хьелм (китарист в DBA), редом с хард-техно диджеят DJ Technikal. Интересен избор, меко казано.
Албумът започва с изтъркано дъбстеп-интро, което 800 банди използваха в последната седмица и прелива в сингъла "Psychotic Euphoric". Още от тази песен може да ви стане ясно за всичко в албума нататък - екстремни и чисти вокали, електроника, мелодичност, някои здрави мелодет рифове и... нищо кой знае колко изненадващо. Целият албум залага на песни с подобни структури, в които всичко се вписва добре и в които китарите наистина се открояват на фона на хилядите модерни банди. Високите крещящи вокали обаче просто могат да ви направят биопсия. Тотален epic fail. Не знам кой е излъгал пича, че трябва да ползва този си тип крещене, но жестоко и грубо го е излъгал. За щастие, има и смазващи тракове като "On That Trip", в които дори това отвратително пеене не можа да ме спре да се накефя на мощния основен риф. Дъбстеп-метъл финалът с "Breaking the Space" също се е получил учудващо добре.
За финал бих ви окуражил да хвърлите едно ухо на групата, защото наистина се опитва да направи нещо "по-така" на бързо износващата се Modern Metal сцена. Е, засега не им се получава на 100%, но SD имат много талант, желание и някои страхотни попадения за феновете на жанра. Гледаме към следващия им албум.
Бях изненадан, когато разбрах, че този албум не е дебютен, защото много прилича на такъв. Това обаче се оказа втори студиен албум (плюс 2 EP-та) за Silent Descent. От сравнителното бързо слушане, което ударих на предните им творби, останах с впечатлението, че групата не се е променила толкова много, че да заслужава споменаване. С "Mind Games" пичовете все пак поемат по малко по-различна пътека и именно затова албумът все още ми звучи като дебют. Групата е осезаемо повлияна от Dead By April, съдейки по голямото количество електроника и ползването на крещящи и почти поп-чисти вокали. И ако електрониката ви звучи наистина Dead By April-ска, в това няма нищо учудващо, защото с миксирането на "Mind Games" се е занимавал самият Понтус Хьелм (китарист в DBA), редом с хард-техно диджеят DJ Technikal. Интересен избор, меко казано.
Албумът започва с изтъркано дъбстеп-интро, което 800 банди използваха в последната седмица и прелива в сингъла "Psychotic Euphoric". Още от тази песен може да ви стане ясно за всичко в албума нататък - екстремни и чисти вокали, електроника, мелодичност, някои здрави мелодет рифове и... нищо кой знае колко изненадващо. Целият албум залага на песни с подобни структури, в които всичко се вписва добре и в които китарите наистина се открояват на фона на хилядите модерни банди. Високите крещящи вокали обаче просто могат да ви направят биопсия. Тотален epic fail. Не знам кой е излъгал пича, че трябва да ползва този си тип крещене, но жестоко и грубо го е излъгал. За щастие, има и смазващи тракове като "On That Trip", в които дори това отвратително пеене не можа да ме спре да се накефя на мощния основен риф. Дъбстеп-метъл финалът с "Breaking the Space" също се е получил учудващо добре.
За финал бих ви окуражил да хвърлите едно ухо на групата, защото наистина се опитва да направи нещо "по-така" на бързо износващата се Modern Metal сцена. Е, засега не им се получава на 100%, но SD имат много талант, желание и някои страхотни попадения за феновете на жанра. Гледаме към следващия им албум.
+ + + + +
Готин, модерен звук, качествена (и много) електроника, много мегдан за куфеене.
Добри чисти вокали и открояващо се здрави рифове.
Макар и с малко, Silent Descent успяват да се откроят.
Добри чисти вокали и открояващо се здрави рифове.
Макар и с малко, Silent Descent успяват да се откроят.
- - - - -
Ужасяващи и почти нетърпими high-scream вокали (поне не са много).
Много ще излъжа, ако кажа, че този албум е изненадващ и непредвидим.
Към средата доскучава.
Много ще излъжа, ако кажа, че този албум е изненадващ и непредвидим.
Към средата доскучава.
Подходящо за фенове на:
Dead By April, Liam, Rise To Fall, Kiana, Raunchy и др.
Автор: Testset
-=6/10=-
