Държава...: САЩ
Лейбъл....: Fearless Records
Скептикът в мен не ми позволи да тръпнa в очакване за този албум на MIW. Някак усещах, че пичовете няма да имат достатъчно добри идеи, за да надминат дебютния си "Creatures". Появата на първия сингъл към "Infamous" обаче ме наведе на друга мисъл, защото чух едни много по-тежки и по-агресивни MIW. В мен се надигна усещането, че групата бързо е узряла и е хванала правилната посока. Но каква бе изненадата ми, когато чух целия албум...
Има нещо гнило в Дания, в съдийството в мача срещу Дания и в "Infamous", който няма нищо общо с Дания. Или не точно гнило, а сбъркано. Албумът започва обещаващо с екстремната и мрачна "Black Damask (The Fog)" и удря мощно със сингъла "Devil's Night". Тракът представлява тежък, агресивен, електронизиран метълкор, който 100% ще създаде не една и две касапници на живо. След него обаче албумът рязко променя посоката си, защото "A-M-E-R-I-C-A" е... индъстриъл парче в стила на Hanzel Und Gretyl и Deadstar Assembly. "Burned at Both Ends" връща метълкора обратно, но "The Divine Infection" отново обръща палачинката към "шок-рок". Това редуване спира с "Puppets 2 (The Rain)", което се оказва и последното метълкор парче в албума. Оттам нататък можем да чуем както посредствени индъстриъл рок излияния като депресиращо бавната "Sinematic" и разхвърляната "Underdog", така и някои по-сполучливи попадения от сорта на "If It's Dead, We'll Kill It" (с гост Брендън Шиепати от Bleeding Through) )и затварящата "Infamous". Последната подозрително напомня за Marylin Manson, но пък в нея поне има идея и завършеност, липсващи в много други парчета от албума.
В опитите си да намерят новата си същност и да покажат израстване, MIW са поели по криволичещата пътека на тоталното объркване. Не става ясно какво точно им се свири на пичовете, а половината от иначе добрите им идеи са разхвърляни сякаш на случаен принцип из целия албум. Имам чувството, че песни като "Underdog" и "Synthetic Love" са записани без никакви първоначални посоки и очаквания за краен резултат, поради което само много задълбочени в слушането фенове ще могат да схванат какво точно са опитвали да направят MIW. Наречете ме "невежа", не се обиждам лесно, но наистина не намирам нищо интересно в тези преходи към индъстриъл, които групата ни предлага. Ясно чувам възможните причини човек да хареса и да не хареса "Infamous", но не мога да се самозалъжа, че аз лично съм доволен от крайния резултат. Няколкото добри трака в първата половина на албума героично спасяват положението, но MIW определено трябва да седнат и да се разберат каква музика ще правят, защото в момента бъдещето за тях изглежда доста мъгливо и неясно.
Има нещо гнило в Дания, в съдийството в мача срещу Дания и в "Infamous", който няма нищо общо с Дания. Или не точно гнило, а сбъркано. Албумът започва обещаващо с екстремната и мрачна "Black Damask (The Fog)" и удря мощно със сингъла "Devil's Night". Тракът представлява тежък, агресивен, електронизиран метълкор, който 100% ще създаде не една и две касапници на живо. След него обаче албумът рязко променя посоката си, защото "A-M-E-R-I-C-A" е... индъстриъл парче в стила на Hanzel Und Gretyl и Deadstar Assembly. "Burned at Both Ends" връща метълкора обратно, но "The Divine Infection" отново обръща палачинката към "шок-рок". Това редуване спира с "Puppets 2 (The Rain)", което се оказва и последното метълкор парче в албума. Оттам нататък можем да чуем както посредствени индъстриъл рок излияния като депресиращо бавната "Sinematic" и разхвърляната "Underdog", така и някои по-сполучливи попадения от сорта на "If It's Dead, We'll Kill It" (с гост Брендън Шиепати от Bleeding Through) )и затварящата "Infamous". Последната подозрително напомня за Marylin Manson, но пък в нея поне има идея и завършеност, липсващи в много други парчета от албума.
В опитите си да намерят новата си същност и да покажат израстване, MIW са поели по криволичещата пътека на тоталното объркване. Не става ясно какво точно им се свири на пичовете, а половината от иначе добрите им идеи са разхвърляни сякаш на случаен принцип из целия албум. Имам чувството, че песни като "Underdog" и "Synthetic Love" са записани без никакви първоначални посоки и очаквания за краен резултат, поради което само много задълбочени в слушането фенове ще могат да схванат какво точно са опитвали да направят MIW. Наречете ме "невежа", не се обиждам лесно, но наистина не намирам нищо интересно в тези преходи към индъстриъл, които групата ни предлага. Ясно чувам възможните причини човек да хареса и да не хареса "Infamous", но не мога да се самозалъжа, че аз лично съм доволен от крайния резултат. Няколкото добри трака в първата половина на албума героично спасяват положението, но MIW определено трябва да седнат и да се разберат каква музика ще правят, защото в момента бъдещето за тях изглежда доста мъгливо и неясно.
+ + + + +
Много добри, тежки и запомнящи се метълкор парчета в първата половина на албума.
Добре вградени в метълкора електро/индъстриъл елементи.
Някои много добри рифове и отделни идеи, разхвърляни из целия албум.
Учудващо мощни екстремни вокали + някои запомнящи се мелодични припеви.
Добре вградени в метълкора електро/индъстриъл елементи.
Някои много добри рифове и отделни идеи, разхвърляни из целия албум.
Учудващо мощни екстремни вокали + някои запомнящи се мелодични припеви.
- - - - -
Рязък и напълно необясним преход към индъстриъл рок.
Някои доста посредствени/разхвърляни/недомислени песни във втората половина на албума.
Спорадични, но подозрителни прилики с Marylin Manson и други индъстриъл рок банди.
Някои доста посредствени/разхвърляни/недомислени песни във втората половина на албума.
Спорадични, но подозрителни прилики с Marylin Manson и други индъстриъл рок банди.
Подходящо за фенове на:
Make Me Famous, Buried In Verona, Deadstar Assembly, Adestria и др.
Автор: Undepth
-=5/10=-
