Амбиция и упорит труд - две думи, с които винаги можем да опишем работата на Soilwork. И именно тази силна амбиция на Бьорн Стрид и компания да създават винаги нещо ново и различно изведе групата на голямата сцена. Тази амбиция създаде "Natural Born Chaos" и недолюбвания от критиката "Stabbing the Drama" - албуми, които изиграха голяма роля за развитието на съвременния мелодет и метъла изобщо. Трудно е обаче да напишеш нещо стегнато и кратко за албум от 84 минути, затова вместо да обръщам внимание на всеки от 20-те трака в него, ще ви кажа най-важното - струва ли си той вашите честно изкарани 26 лева?
Да започнем с това, че "The Living Infinte" е най-дългият и най-разнообразен албум на Soilwork досега. Като добавим към това и честите прог-елементи в него, той се превръща в "мечтата на критика". Композиционната мисъл на напусналия Петер Уичърс пък сякаш е нарочно компенсирана от чисто музикантско майсторство. На тази мисъл ме наведе още великолепното начално парче "Spectrum of Eternity", което (за мен) е и най-доброто парче в целия албум. В него има всичко - зверска скорост, страхотни мелодии, безкомпромисни вокали и жесток инструментал. С подобни (но не точно същите) определения мога да похваля още "This Momentary Bliss", "Long Live the Misanthrope", "Drowning With Silence", "Rise Above the Sentiment", "Tongue" и "Parasite Blues" - все песни, заслужаващи място сред най-добрите в дискографията на Soilwork.
Между тях се срещат и малко по-нетипично мелодични композиции като "The Windswept Mercy" и "Antidotes In Passing", както и песни с доста прогресарско и разчупено звучене като "Memories Confined", "Vesta" и "Whispers & Lights". Добавяйки специфичното звучене от "The Living Infinite I & II", здравият риф в инструментала "Loyal Shadow" и мрачният завършек с "Owls Predict, Oracles Stand Guard", става ясно, че в този албум има толкова много материал, че е почти невъзможно той да се хареса на 100% на всеки слушател.
Е, аз също не го харесах на 100%. Тъй като обаче изкарвах 4-ки по математика само с преписване, не мога да ви кажа и точния процент, с който харесвам "The Living Infinite". Но да речем, че материалът в него, който наистина харесах и който аз, като фен на Soilwork бих си пускал без skip, спокойно би се събрал и само на един 45-минутен диск. Като техен фен от повече от десетилетие насам няма да крия и че не съм въодушевен от прог-влиянията в албума, които... не им отиват. Цялата тази стъпка към показно музикантство дори ме плаши, защото не ми се иска да видя как Soilwork се превръщат в една от онези банди, които решават, че са много зрели и че вече ще правят висше изкуство, вместо това, в което вече са доказано добри. Но от друга страна, ако Soilwork не излизаха от комфортната си зона, надали някога щяха да сътворят миналите си шедьоври. Затова нека приемем, че "The Living Infinite" трудно ще ни хареса на 100% и че няма нужда да се напъваме в тази посока. В него има предостатъчно материал, от който да си изберем това, което ни допада...
... и за което заслужено сме си дали честно изкараните 26 лева.
+ + + + +
Албум, в който има толкова много материал и детайли, че е трудно всички да бъдат описани с думи.
Огромно разнообразие от идеи, стилове, похвати и подходи.
Показване на завидно музикантско майсторство и мисъл.
Над 84 минути материал в един албум си е чиста проба подарък.
Огромно разнообразие от идеи, стилове, похвати и подходи.
Показване на завидно музикантско майсторство и мисъл.
Над 84 минути материал в един албум си е чиста проба подарък.
- - - - -
Толкова е дълъг, че малцина ще успеят да го изслушат наведнъж от край до край.
Първокласният материал в албума май-май може да се побере и само на едно CD.
Честно - има някои доста скучни парчета, които рядко изтърпявам без прозявка.
Първокласният материал в албума май-май може да се побере и само на едно CD.
Честно - има някои доста скучни парчета, които рядко изтърпявам без прозявка.
IF YOU LIKE
In Flames, Dark Tranquillity, Scar Symmetry, COB, Demon Hunter и др.
Автор: Undepth
[8/10]
