От/Год: Португалия, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Първоначално бях малко озадачена от депешарските вълни в гласа на (Фер)Нандо в сингъла "The Last of Us", но не ми трябваше много време, за да счупя replay бутона в YouTube и да зачакам "Extinct" с нетърпение. След като счупих и него от слушане, ми се ще да ви го представя така - да приемем, че "Extinct" е една красива перлена огърлица. Верижката, на която всяка една от тези перли е закрепена, е една пронизваща сетивата източна мелодия, която се прокрадва нежно между отделните камъни (песните). От своя страна тези камъни са кой от кой по-изкусно обработени, а някои дори са с гравирани по тях женски и/или екстремни вокали.
Още в отварящата "Breathe" (греховно надъхващо и гръмовно парче) се започва със смелата употреба на близкоизточни мотиви. В това начинание я подкрепя още по-богатата на ориенталски елементи "Extinct", но най-смело те са използвани в едрата перла "Medusalem", на фона на която, ако бях малко по-гъвкава, щях с удоволствие да се позавъртя като индийска кобра. В тази песен като че ли си личи най-ясно, как отдавна загубеният (или пък не?) типично европейски стремеж за реконкиста на Свещените земи се е събудил у португалските върколаци, които сякаш са напът да съберат всичките си последователи, най-верните си рицари и да потеглят на кръстоносен поход - "and we shall free you from your chains...". "Domina" пък е точно онази доза древноримско, която е нужна да укроти забушувалите в смелия конкистадор емоции. Името на песента означава "Господарка" и в нея се открива точно този мотив - за жената, способна да пречупи под волята си и най-разлютилия се латинос. Може би най-муунспелски звучащата песен в "Extinct" е "Funeral Bloom", която вплита в себе си всичките ни познати муунспелски елементи: смъртта и придружаващите я красота и успокоените, цветята на живота, които неминуемо увяхват... но нека не подценяваме и грухтенето, тежките и невъзможни за сбъркване акорди, трогателната мелодия.
Настроението достига точката на ритуален екстаз с "Malignia" - най-нежната, но и най-опустошителна музикална перла в огърлицата, която "Extinct" представлява. Подходяща за времево-пространствено пътуване, песента напомня, че Moonspell имат приятния навик да залитат и към ембиънт ъглите на метъл вселената. За "A Dying Breed" пък ми е трудно да измисля подходящо описание. оже би... представете си бебето на отявлен дет метъл и готичка, кръстено от симфо-фен. Ето като такъв миш-маш звучи тази песен, в която ще откриете бърз ритъм, дарк закачки, цигулкови заигравки и оркестрални лирически отклонения. Найс, а?
Moonspell предвещават и че "The Future Is Dark" с едно доста дискотечно започване, но за сметка на това още по-депешмодски развиваща се композиция, която се явява началото на края на "Extinct". Истинският финал настъпва с кинематографичната и изключително красива "La Baphomette", която спокойно може да стане саундтрак към някой трилър. И тук слагаме точка. На албума, не и на очакването - пред него има само запетая. Очаквам следващия път записът на Moonspell да е още по-грабващ и още по-екзотичен, за да мога спокойно да кажа, че групата окончателно се е оттласнала от дълбокото дъно, което беше стигнала с "Alpha Noir/Omega White", и че пред групата има мегдан само за нейното активно развитие..
+ + + + +
Разнообразен албум, от който трудно може да ти писне.
Голяма крачка напред след "Alpha Noir/Omega White".
Смела и много удачна употреба на ориенталски мотиви.
Няколко вида вокали, няколко типа настроение, една страхотна атмосфера.
- - - - -
Голяма крачка напред след "Alpha Noir/Omega White".
Смела и много удачна употреба на ориенталски мотиви.
Няколко вида вокали, няколко типа настроение, една страхотна атмосфера.
- - - - -
Не е достатъчно добър, че да го обявя за новата "златна жилка" в мината на Moonspell.
Още едно-две силни парчета да имаше...
Още едно-две силни парчета да имаше...
IF YOU LIKE
Tiamat, Paradise Lost, Amorphis, My Dying Bride, Orphaned Land, Type 0 Negative и др.
Автор: Valkyrja
[9/10]
